windcolours написа:"Изискванията, които поставя Благородният, се отнасят за самия него. Тези, които поставя малкия човек, се отнасят за други" - КОнфуций
....
Начи много е важно за всички около мене, че съм си поставил високи изисквания. На себе си.
Да речем, да речем какъв пример да дам, айде ще си измисля. Искам, риш ли, примерно, да направя някаква интелиджънт и софистикейтет систем на някакъв хотееел ли било, офииис ли, или па примерно- на ВиК Пловдив. И, нали, нямам никакви изисквания към хората там, изоообщо. Всичките ми изисквания съм към мене. Строго по Конфуций, точ в точ. Все едно Конфуций мене е гледал като го е писал тва. Нали аз на тях ще им правя системата? Те какво са ми длъжни? Ено кафе късо да ми донесат и после само да искат. Искайте хора, себе си давам, бе риш, и Яна да искате и нея давам, хем с Йово барабар.
И почваме срещите. Така и така, тва и тва съм дошъл да направя. Ей, браво бе викат. Мен браво не ми трябва, но от учтивост нищо не казвам. Айде сега кажете, казвам, какво искате? Че срока тече. Един иска едно, друг иска другооо, трети иска чешма в тоалетната. Благодаря, викам колеги за споделеното, обаче аз тука трябва при вас да направя тва и тва. Не мога да слагам мивки, не мога вентилатори нито мога да организирам нещата с комарниците, нито с комарите химселф. Не казвам, че не ме интересува. Интересува ме и съм развалнуван и трогнат от грижите ви. Но трябва да направя система. Важна, хубава система за едни пари. И с едни НЕУСТОЙКИ ако не свърша навреме. Та моля ви се, само тука на тия два три въпроса НЯКОЙ да ми отговори. И да ми изпрати ено файлче. Че седмица мина. Тва са- викам- 7 дена.
И срещите продължават.
Идва един ден, на една от срещите, един началник.. Ама, примерен, нали сме наясно, че примерно говориме. Слаб такъв с червено лице, червенокож.
Представяме се, приятно ми е и на мене ми е приятно, ние сме тия и тия, тва и тва ще направим, ма не може да се разберем за тука едни неща, които ни трябват за да довършим работата. Спирате ни, а имаме супер много бач. Той слуша, усмихнат, но явно че не чува, защото накрая пита.
Кажете, казва, колега! Какъв е проблема? Да ми кажеш на мене "какъв е проблема" е като на Висоцки, се едно, да му четеш писмата през рамото докато скърцаш с ножче по стъклото. Хем десет минути само за проблема говоря.
Ноо, аз копче не съм казал. Запазих абсолютно спокойствие. Лед. Той за мене е клиента, цар, император, ви-на-ги има право. Станах само от стола и после седнах. Един колега, който беше с мене и знае високите ми изисквания, ме хвана за ръката, потупа ме за да дойда на себе си, и започна да обяснява. И каза всичко отначало.
Другите от ВиК слушат и кимат, се едно са съпричасни. Е така да имам една картечница, бей, от ляво като ги почна, но нищо не им правя на хората. Да си представям, как викат гн, аргхт, помощ, не, нее, тва не е като да ги направя нещо, нали? Гледам ги мило и благо, и не аз съм виновен, че очите ми са зачервени и сълзят.
Така и така, вика колегата, времето тече, от вас тука ни трябва мъъничко информация и ние ще сме ви много благодарни ако ни я дадете....
Ми защо не дойдохте право при мене, бе момчета?- Вика Винету. Тва е нищо работа. Леле, за малко да го прегърна. Пак загубих дар слово, като преди малко дето рече къвепроблема, но доста ми се навлажниха очите. Такъв хубав човек.
Е сега, вика, за половин час ви събирам всичко и ви го давам. Чакайте тука. Или се разходете, пийте едно кафе- поглежда ме мене, как трептя - или чай и елате. Всичко ще е ок.
Не - казвам- дума да не става. Е тука ще седим и ще ви чакаме. Тоя излезе изнизаха се и другите... клиенти, а аз викам на колегата- иди да гледаш да не тръгне някъде извън сградата тва съкровище, че без него не мое да се добреме до инфото посмъртно.
Колегата взе да дежури до пропуска, аз кръстосвам мийтийнг рума, като на мйитинг. О-став-ка; О-став- пет крачки; -ка; О-став- четри крачки -ка; О-став-ка.. и така. Я да седна на тоя стол, я на тоя. Я да си извадя лаптопа. Времето си минава, един час се изтърколи, обяд мина, тръгва да свършва вече и втория.
И тоя отваря вратата със взлом!
На мене сърцето ми скача в гълото, полузадрямал бях и се уплаших сериозно, извиках лекичко, "еек" ма се надявам да мине за "привет!", макар впечатлението да е леко развалено от тва че съм се хванал за сърцето. Протягам после ръка, защото безценното ми то, държи нещо.
Държи той, ама държи нашите въпроси?! С едната ръка листата с другата визитките ни. И ги гледа с учудване нали и съмнение, какво бе, беше тва нещо и какви са сега па тия листа в ръката му.
Ама- казва и ме поглежда- вие не сте ли от Топлофикация?
А моя колега взе да ме дърпа назад.
