днес водихме един разговор.... сравнително късичък
с дама, за двама.."дет пеел човека"
пак за дрехите /спомних си онази тема преди сумати години в дир-а/
и що ходя с тишърки и дънки
брадясал, неглиже, мърда, и.. абе както си ходя
щото така ми е удобно
щото така се чувствам в кожата си
щото това съм АЗ
и се сетих, че тук отговорих с "да"
да
удобно ми е и не ми пука
нито има човек в тази държава, заради който бих навлякъл костюм /освен по изложенията...първия ден
, докато работех за заплата/
не, че не ми отива
не е моята "кожа"
Любэ - 'По высокой траве'
сигурно на сватбата си и на погребението ще съм "опакован"така
/и на задължителните изложения де
/
ако пак ми се наложи да работя за заплата..
на едното събитие вече бях
на изложения също..
на последното, сигурно ще присъствам, но не и духом
и се чудя що па да не се чувствам щастлив всъщност
или поне доволен
като сме само "прах по вятъра"
заради моментите, дето сме били
дето ни е имало, дето сме били заедно
с децата, с партньора брачен или безбрачен, с приятелите, с любовите..
даже и с тези, дето са ни навлекли сумати разправии връз плещите /държава, служители, монополисти, псевдоприятели, псевдопартньори, псевдошефове, ../
те определят само битието ни, не и съзнанието
просто
