3o4o.net

Kent написа: И пусть говорят, да, пусть говорят,
Но нет, никто не гибнет зря!
Так лучше уж, чем от водки и от простуд,
Другие придут, сменив уют,
На риск и непомерный труд,
Пройдут тобой не пройденный маршрут.

таз песен ли завършваше с:
"вес мир на ладони, тъй щастлив и нем
и тоько не много завидуеш тем
каторь пути ещо в переди...

ъъъ... извинявам се за правописа, но май съм позабравил руския, а и на клавиатурата ми липсват някои буквички...

windcolours написа: Иначе, както знаеш, и аз съм луда за връзване

е, имаш още как да се развиваш... в градацията имаше и "луд за бесене"

windcolours написа:http://www.youtube.com/watch?v=7Hjs1bmx320

ай стига бе

леле мале

ква готина коса има пича

за какво била торбичката дето му се мендахерца?

много луд бе, хем се възхищавам, хем се ужасявам

Мнемозина написа:
Да му се не види... сега пък сме спамъри.
А пияници и извратеняци сме ли още или не сме?

то едното не изключва другото... дори май са взаимообвързани...
щото тука в последно време доста често се използват производни на фразата: "Ти, сиа, мене уважаваш ли ма, бе?"

latrevw написа:

windcolours написа:

pocti_bezobidna написа:
Май предпочитам подхлъзането пред вегетирането между 80 и 95.

аз пък предпочитам да умра в съня си някъде на 70г Чиста работа Ох, рано сабахлем за смърт заговорихме...Я да сменим темата

вие сте луди бе. животът е точно толкова хубав и на 80, колкото и на 30-40.
уинди, га станеш на 70, ще те питам пак дали искаш да умреш в съня си

Лат, виж ся,
на 80 години има неща дето не моеш да правиш. Планините започват да се отдалечават от теб. Има 70 годишни баби и дядовци, дето ни отвяват като пършинги по пътеките високо горе, но 80 годишни не съм видяла...Артритът не е най-добрия приятел на пещерняка да речем.

Е, вярно, че започваш да се радваш на други неща и по друг начин да цениш нещата около себе си /внуците на нашите внуци примерно:lol:/

И започваш да цениш спомените. Един мой далечен чичо, когато беше на 82, ми разказваше за приключенията си в планината. Цял живот е бил планински спасител и запален скиор, нито веднъж не е ползвал лифт. Заобиколен от пожълтяли снимки на туристи и планински върхове, със съвсем бистро съзнание, той се връщаше в спомените си 60 години назад. Заричаше се че същата зима ще се пусне за пореден път със ски. Но не му беше писано. Все пак никога няма да забравя блясъка в очите му докато говореше за своята планина-Рила, като за най-обичана жена.

windcolours написа: Лат, виж ся,
на 80 години има неща дето не моеш да правиш. Планините започват да се отдалечават от теб. Има 70 годишни баби и дядовци, дето ни отвяват като пършинги по пътеките високо горе, но 80 годишни не съм видяла...Артритът не е най-добрия приятел на пещерняка да речем.

Е, вярно, че започваш да се радваш на други неща и по друг начин да цениш нещата около себе си /внуците на нашите внуци примерно:lol:/

И започваш да цениш спомените. Един мой далечен чичо, когато беше на 82, ми разказваше за приключенията си в планината. Цял живот е бил планински спасител и запален скиор, нито веднъж не е ползвал лифт. Заобиколен от пожълтяли снимки на туристи и планински върхове, със съвсем бистро съзнание, той се връщаше в спомените си 60 години назад. Заричаше се че същата зима ще се пусне за пореден път със ски. Но не му беше писано. Все пак никога няма да забравя блясъка в очите му докато говореше за своята планина-Рила, като за най-обичана жена.

точно, виж как хубаво си го казала. няма да се катериш, но ще имаш спомените, внуците, които да запалиш и хиляди други неща, които няма смисъл да изброяваме. естествено ще си имаме болежките и никак няма да е приятно, но душата, надявам се, няма да ни боли, и пак ще й се лети

latrevw написа: точно, виж как хубаво си го казала. няма да се катериш, но ще имаш спомените, внуците, които да запалиш и хиляди други неща, които няма смисъл да изброяваме. естествено ще си имаме болежките и никак няма да е приятно, но душата, надявам се, няма да ни боли, и пак ще й се лети

едно ме притеснява....отсега паметта ми изневерява...на 80 дали ще си спомням, че едно време съм ходила по баири:lol:

windcolours написа:

latrevw написа: точно, виж как хубаво си го казала. няма да се катериш, но ще имаш спомените, внуците, които да запалиш и хиляди други неща, които няма смисъл да изброяваме. естествено ще си имаме болежките и никак няма да е приятно, но душата, надявам се, няма да ни боли, и пак ще й се лети

едно ме притеснява....отсега паметта ми изневерява...на 80 дали ще си спомням, че едно време съм ходила по баири:lol:

хахаха, аз имам същия проблем и вече е доста сериозен, наистина много забравям. май е време да почнем дневник да си водим

windcolours написа:...отсега паметта ми изневерява...на 80 дали ще си спомням...

Успокоението е, че твоята памет поне някога ти е била вярна, макар и по ено време ту вярна, ту невярна... Пъ други страдаме от малки, невръстни пеленачета едни такива.

latrevw написа: май е време да почнем дневник да си водим

а дали ще си спомняш къде си го оставила последния път....не знам, не знам....

windcolours написа:

Ozzie написа:@windcolours

случвало се е няколко пъти да се прибера потрошен в къщи (не точно от такива изпълнения като на Дан), майка ми ще ме погледне, ще въздъхне...
ама си ме знае, че съм такъв :)

Какъв такъв?

е не точно като теб, не съм се запалил по въжетата
текерлек карам чат- пат по гори и планини
тук съм на едно от последните ходения - към връх Богдан
по- нататък мисля отново да се пробвам да кача в. Ботев, естествено не сам

windcolours написа:

latrevw написа: май е време да почнем дневник да си водим

а дали ще си спомняш къде си го оставила последния път....не знам, не знам....

А аз тук съм на 60 и съм на Еверест.

Ozzie написа: по- нататък мисля отново да се пробвам да кача в. Ботев, естествено не сам

По Тарзановата пътека с колелото??? Искам да гУ видя

ПЪТник написа: А аз тук съм на 60 и съм на Еверест.

Гледам планината ти е до колене, даже си се и събул

Ozzie написа:...тук съм на едно от последните ходения - към връх Богдан...

Къде са ти спирачките на задното колело?

windcolours написа:

Ozzie написа: по- нататък мисля отново да се пробвам да кача в. Ботев, естествено не сам

По Тарзановата пътека с колелото??? Искам да гУ видя

да бе да, ади сега, не съм такъв мазохист

@Piqndurnik
там са си, където винаги са били