3o4o.net

Remmivs написа:

caliostro написа:дарвин или дървин

дървин да се чете дарвин по горе

не беше ли обратното?

Ми все е вярно.
това за да стигнеш до това че една маймуна става човек ...
сега наблюдаваме обратният процес
човеците стават маймуни и маймуняци
и хоп
на планетата на маймуните
ми да
има логика

pocti_bezobidna написа:

caliostro написа:дарвин или дървин

дървин да се чете дарвин по горе

Графе, нещо Ви зле ви влияят температурите вън:lol:

това е от озоновата дупка
вероятно мутации някакви си получават

мисля си за катериците
дали катериците могат да говорят
щото ако каже някой че си е говорил с катерица нали се сещате че не е за вярване.
езика на животните.
вероятно животните също ни се чудят какви щуротии сипеме за тях.

caliostro написа:Ми все е вярно.
това за да стигнеш до това че една маймуна става човек ...
сега наблюдаваме обратният процес
човеците стават маймуни и маймуняци
и хоп
на планетата на маймуните
ми да
има логика

Бе като ти казвам, че е бил сексманиак ти не. Кажи ми кой нормален човек ще се заинтересува от "Произход на видовете". Всички знаят как се раждат малките.

Remmivs написа:

caliostro написа:Ми все е вярно.
това за да стигнеш до това че една маймуна става човек ...
сега наблюдаваме обратният процес
човеците стават маймуни и маймуняци
и хоп
на планетата на маймуните
ми да
има логика

Бе като ти казвам, че е бил сексманиак ти не. Кажи ми кой нормален човек ще се заинтересува от "Произход на видовете". Всички знаят как се раждат малките.

прав си.
може и хомосексист да е бил
всъщност дарвин не беше ли педал
не е бил нормален изобщо
а може и да е манипулация тава с дарвин
жертва сме на манипулация според мен
жертвени агнета сме
дарвин та дарвин
голяма маймуна е бил

Мнемозина написа:като се прибирах от детската градина
в една градинка между блоковете срещнах 3 (словом три) катерички.
Първо се гонеха между дърветата, после всяка се качи на по едно дърво и заеха еднакви пози - на хоризонтален клон с увиснала надолу опашка.
И за пръв път чух как си говорят катериците: звукът е като цъкане с език, и едновременно с това мятат силно опашки наляво-надясно.

Сигурно коментираха тая смахнатата, дето спря и 15 минути им се радва.

Навремето, като живеех във Великата Братска Страна, "рядом с Москвы" (6 часов на електричке:lol:) имаше една местност/селище наречена Архангелское. Великолепни паркове и дворци от царско време - мрамор и красота природна Лулчо.
Та там си се разхождаха такива свободни, но свикнали с хората животни. Особено катерици. В парка, от двете страни на пътеката седят и чакат да им дадеш лешник. Клякаш, подаваш ръката с лешника и жувотното идва, и си го взима. Кажи-речи и мерси казва. После на бегом го мушне под някое листо и пак идва на просия на пътеката. Има ме на снимки как ги захранвам. Обаче не е вярно че са тъпи - помнят си кое къде са заровили и си го ползват когато сняг забръска.
Таралежовците също са върха. И денсят мамаимстара като им правиш ритмичен шум, или им пуснеш музика. Точно в такта на ударните. Виждал съм го това шоу по село.

caliostro написа:мисля си за катериците
дали катериците могат да говорят
щото ако каже някой че си е говорил с катерица нали се сещате че не е за вярване.
езика на животните.
вероятно животните също ни се чудят какви щуротии сипеме за тях.

Аха.
Фиш донт финк. Фиш ноу еврифинг.

поручик Ржевски написа:

caliostro написа:мисля си за катериците
дали катериците могат да говорят
щото ако каже някой че си е говорил с катерица нали се сещате че не е за вярване.
езика на животните.
вероятно животните също ни се чудят какви щуротии сипеме за тях.

Аха.
Фиш донт финк. Фиш ноу еврифинг.

трепачи са

поручик Ржевски написа:

Мнемозина написа:като се прибирах от детската градина
в една градинка между блоковете срещнах 3 (словом три) катерички.
Първо се гонеха между дърветата, после всяка се качи на по едно дърво и заеха еднакви пози - на хоризонтален клон с увиснала надолу опашка.
И за пръв път чух как си говорят катериците: звукът е като цъкане с език, и едновременно с това мятат силно опашки наляво-надясно.

Сигурно коментираха тая смахнатата, дето спря и 15 минути им се радва.

Навремето, като живеех във Великата Братска Страна, "рядом с Москвы" (6 часов на електричке:lol:) имаше една местност/селище наречена Архангелское. Великолепни паркове и дворци от царско време - мрамор и красота природна Лулчо.
Та там си се разхождаха такива свободни, но свикнали с хората животни. Особено катерици. В парка, от двете страни на пътеката седят и чакат да им дадеш лешник. Клякаш, подаваш ръката с лешника и жувотното идва, и си го взима. Кажи-речи и мерси казва. После на бегом го мушне под някое листо и пак идва на просия на пътеката. Има ме на снимки как ги захранвам. Обаче не е вярно че са тъпи - помнят си кое къде са заровили и си го ползват когато сняг забръска.
Таралежовците също са върха. И денсят мамаимстара като им правиш ритмичен шум, или им пуснеш музика. Точно в такта на ударните. Виждал съм го това шоу по село.

Звучи много сладурско. Давай снимките. Жалко, че нямаш клип на ежковците

Мнемозина написа:
Маймунка - просто си я представям как ми пощи косата, седнала на рамото ми. Понеже няма начин да не съм по-горе в йерархията все пак... надявам се.

Кат същи мой Саймън, ама той не пощи с "ръчички", ами близка. Одеве се настани на бюрото на сина, точно върху учебника по история, баш кога синковеца се мъчеше да дращи някаква домашна в тетрадката, и започна да го ближе по главата. Изгоних го за да не пречи (котката де, не детето), онзи рижия се въртя, сучи и отново се настани върху бюрото, на една купчина с тетрадки и учебнице, ама ПО встрани, та да не пречи

vyara написа:

поручик Ржевски написа:

Мнемозина написа:като се прибирах от детската градина
в една градинка между блоковете срещнах 3 (словом три) катерички.
Първо се гонеха между дърветата, после всяка се качи на по едно дърво и заеха еднакви пози - на хоризонтален клон с увиснала надолу опашка.
И за пръв път чух как си говорят катериците: звукът е като цъкане с език, и едновременно с това мятат силно опашки наляво-надясно.

Сигурно коментираха тая смахнатата, дето спря и 15 минути им се радва.

Навремето, като живеех във Великата Братска Страна, "рядом с Москвы" (6 часов на електричке:lol:) имаше една местност/селище наречена Архангелское. Великолепни паркове и дворци от царско време - мрамор и красота природна Лулчо.
Та там си се разхождаха такива свободни, но свикнали с хората животни. Особено катерици. В парка, от двете страни на пътеката седят и чакат да им дадеш лешник. Клякаш, подаваш ръката с лешника и жувотното идва, и си го взима. Кажи-речи и мерси казва. После на бегом го мушне под някое листо и пак идва на просия на пътеката. Има ме на снимки как ги захранвам. Обаче не е вярно че са тъпи - помнят си кое къде са заровили и си го ползват когато сняг забръска.
Таралежовците също са върха. И денсят мамаимстара като им правиш ритмичен шум, или им пуснеш музика. Точно в такта на ударните. Виждал съм го това шоу по село.

Звучи много сладурско. Давай снимките. Жалко, че нямаш клип на ежковците

За катериците снимки имам, ама съм неприлично млад и ще те обвинят в педофилия
А за ежовците нямам снимки (то мувита требат всъщност), за да не ме осъдят някои организации за закрила на животните

frisky lioness написа: Кат същи мой Саймън, ама той не пощи с "ръчички", ами близка. Одеве се настани на бюрото на сина, точно върху учебника по история, баш кога синковеца се мъчеше да дращи някаква домашна в тетрадката, и започна да го ближе по главата. Изгоних го за да не пречи (котката де, не детето), онзи рижия се въртя, сучи и отново се настани върху бюрото, на една купчина с тетрадки и учебнице, ама ПО встрани, та да не пречи

Имам една подобна снимка (май даже съм я пускала някога). Бачкам си аз кротко на компа, до мен един двутомен речник, а върху единия отворен том блажено спят на кълбо две от котета на нашта котка, а отгоре ги грее настолната лампа Идилия! Много ученолюбиви пустите му котки!

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: Кат същи мой Саймън, ама той не пощи с "ръчички", ами близка. Одеве се настани на бюрото на сина, точно върху учебника по история, баш кога синковеца се мъчеше да дращи някаква домашна в тетрадката, и започна да го ближе по главата. Изгоних го за да не пречи (котката де, не детето), онзи рижия се въртя, сучи и отново се настани върху бюрото, на една купчина с тетрадки и учебнице, ама ПО встрани, та да не пречи

Имам една подобна снимка (май даже съм я пускала някога). Бачкам си аз кротко на компа, до мен един двутомен речник, а върху единия отворен том блажено спят на кълбо две от котета на нашта котка, а отгоре ги грее настолната лампа Идилия! Много ученолюбиви пустите му котки!

Ахъм. Аз тва му викам на моя...Виж бе, на котарака повече му се учи, отколкото на теб:mad:

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: Кат същи мой Саймън, ама той не пощи с "ръчички", ами близка. Одеве се настани на бюрото на сина, точно върху учебника по история, баш кога синковеца се мъчеше да дращи някаква домашна в тетрадката, и започна да го ближе по главата. Изгоних го за да не пречи (котката де, не детето), онзи рижия се въртя, сучи и отново се настани върху бюрото, на една купчина с тетрадки и учебнице, ама ПО встрани, та да не пречи

Имам една подобна снимка (май даже съм я пускала някога). Бачкам си аз кротко на компа, до мен един двутомен речник, а върху единия отворен том блажено спят на кълбо две от котета на нашта котка, а отгоре ги грее настолната лампа Идилия! Много ученолюбиви пустите му котки!

Апселутни професори от малки още. Ей сега отпуската на село двечки не ми дадоха вестник да прочета. Заема си аз римска полулегнала поза, газетата опъната на леглото. Времто слънчево, печката бумти... тишина и спокойствие, най-много някой перушан да изкукурига. Идилия - само да лежиш и да четеш. Те 2-те се изкатерят нагоре, погледнат ме, погледнат вестника и цап-цап-цап - лягат точно върху страницата дето чета. Поглеждат ме по детски невинно, обръщат се наопаки и почнат да дремят мъркайки....

поручик Ржевски написа:

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: Кат същи мой Саймън, ама той не пощи с "ръчички", ами близка. Одеве се настани на бюрото на сина, точно върху учебника по история, баш кога синковеца се мъчеше да дращи някаква домашна в тетрадката, и започна да го ближе по главата. Изгоних го за да не пречи (котката де, не детето), онзи рижия се въртя, сучи и отново се настани върху бюрото, на една купчина с тетрадки и учебнице, ама ПО встрани, та да не пречи

Имам една подобна снимка (май даже съм я пускала някога). Бачкам си аз кротко на компа, до мен един двутомен речник, а върху единия отворен том блажено спят на кълбо две от котета на нашта котка, а отгоре ги грее настолната лампа Идилия! Много ученолюбиви пустите му котки!

Апселутни професори от малки още. Ей сега отпуската на село двечки не ми дадоха вестник да прочета. Заема си аз римска полулегнала поза, газетата опъната на леглото. Времто слънчево, печката бумти... тишина и спокойствие, най-много някой перушан да изкукурига. Идилия - само да лежиш и да четеш. Те 2-те се изкатерят нагоре, погледнат ме, погледнат вестника и цап-цап-цап - лягат точно върху страницата дето чета. Поглеждат ме по детски невинно, обръщат се наопаки и почнат да дремят мъркайки....

Хе-хе - и мойта котарана така прави - гази по книгата или вестника, вири нос, бута се...
Като реши, че трябва да и се обръща внимание чудеса може да сътвори.

поручик Ржевски написа:
За катериците снимки имам, ама съм неприлично млад и ще те обвинят в педофилия
А за ежовците нямам снимки (то мувита требат всъщност), за да не ме осъдят някои организации за закрила на животните

Че кой казал, че ще се прехласвам по тебе бе. Аз по катериците таковата...

поручик Ржевски написа:

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: Кат същи мой Саймън, ама той не пощи с "ръчички", ами близка. Одеве се настани на бюрото на сина, точно върху учебника по история, баш кога синковеца се мъчеше да дращи някаква домашна в тетрадката, и започна да го ближе по главата. Изгоних го за да не пречи (котката де, не детето), онзи рижия се въртя, сучи и отново се настани върху бюрото, на една купчина с тетрадки и учебнице, ама ПО встрани, та да не пречи

Имам една подобна снимка (май даже съм я пускала някога). Бачкам си аз кротко на компа, до мен един двутомен речник, а върху единия отворен том блажено спят на кълбо две от котета на нашта котка, а отгоре ги грее настолната лампа Идилия! Много ученолюбиви пустите му котки!

Апселутни професори от малки още. Ей сега отпуската на село двечки не ми дадоха вестник да прочета. Заема си аз римска полулегнала поза, газетата опъната на леглото. Времто слънчево, печката бумти... тишина и спокойствие, най-много някой перушан да изкукурига. Идилия - само да лежиш и да четеш. Те 2-те се изкатерят нагоре, погледнат ме, погледнат вестника и цап-цап-цап - лягат точно върху страницата дето чета. Поглеждат ме по детски невинно, обръщат се наопаки и почнат да дремят мъркайки....

И моят много обича да спи на хартии, но вече трудно се побира на А4. А най-смешен е, като се опитва да се намести на някое листче от бележник. И се върти, и се върти, и все не успява. Но много иска.

И моят много обича да спи на хартии, но вече трудно се побира на А4. А най-смешен е, като се опитва да се намести на някое листче от бележник. И се върти, и се върти, и все не успява. Но много иска.[/quote]

Абсолютен фэн на Котките съм. Мно са яки...свободни са.... с характер.... благодарноста си я изразяват по деликатен начин /деликатноста винаги ми е импонирала/, ако човек не им обръща достатъчно внимание.... способни са да го намразят и деликатно да му отровят живота Навремето имах Котарак. Единствен и Неповторим. Ревнуваше ме дори от гаджетата....съскаше и ги хапеше...доста от тях бая се изплашваха и срещите секваха. Хубу...че Свят Голям - Гаджета Много