3o4o.net

shshtt написа:видях ги мнемо, тъжно ми стана
много са въздействащи
и всичко в някаква мъгла като невидима преграда

Тъжно е, да.
Но и много нежно, почти непоносимо.

вижте това видео (откраднах го от Елби във фейса)

http://www.youtube.com/watch?v=ZOZPs4HSl0I



но първо трябва прочетете това:
One day a son tells his father:
-Papa, do you want to run a marathon with me?
- And the father said yes.
They run their first marathon together.
Another time, the son asks:
-Papa, do you still run a marathon with me?
- And the father says yes, my son
One day, the son asks his father:
-Papa, do you want to run with me Ironman?
The Ironman triathlon is the most difficult:
to swim 4km, bike for 180 km and to run 42 km
And dad says yes
The story seems simple. Until, you watch the video ...
There is only one word to say: RESPECT

Един ден син пита баща си:
- Татко, искаш ли да бягаме маратон заедно?
А бащата отговаря „да”.
Пробягали своя първи маратон заедно.
Друг път, синът пита:
- Татко, бягали ти се още един маратон с мен?
Бащата отговаря: Да, сине
Един ден, синът пита своя баща:
- Татко, искаш да пробягаме Ironman (Железния мъж)?
Ironman триатлонът е най-трудния:
Плуване 4 км, колоездене 180 км и бягане 42 км
И бащата казва „да”
Историята изглежда обикновена. Докато изгледате видеото…
Има само една дума, която можем да кажем: УВАЖЕНИЕ

Мнемозина написа:
Мече

понякога си мисля, че сълзите са създадени за да изгасят пареща болка
но когато болката е извънредно голяма сълзи няма, защото се изпаряват само с досега си до нея

Ести, много силно си пожелавам дано моите деца да споделят с мене и да ме питат за такива неща. Мисля че се провалям в това да им бъда приятел и да ми имат доверие. Сънувам го това споделяне, питане, доверие, вече толкова ми липсва. Как го направи, бе? Не ми отговаряй, въпроса е тъп, пък и не е въпрос а упрек към мене.

Поздравявам те секи случай. И мъжа ти също.


П.П. Може па в Бургас да е по- лесно.

Green Light написа:Ести, много силно си пожелавам дано моите деца да споделят с мене и да ме питат за такива неща. Мисля че се провалям в това да им бъда приятел и да ми имат доверие. Сънувам го това споделяне, питане, доверие, вече толкова ми липсва. Как го направи, бе? Не ми отговаряй, въпроса е тъп, пък и не е въпрос а упрек към мене.

Поздравявам те секи случай. И мъжа ти също.


П.П. Може па в Бургас да е по- лесно.

Ми то си зависи най-вече от детето. Моето явно има нужда да споделя.
Питай обаче майка ми дали навремето аз споделях нещо - независимо какво.
И не защото тя нещо ме е секнала, просто аз нямах.... и все още нямам потребност да споделям чак толкова.
Предполагам, че и с моето сега е така, но наобратно.
С две думи - нямам заслуги.
Но това не означава, че ще върна поздравите ти - напротив, поздравявай ме винаги, когато се сетиш.

bead написа: понякога си мисля, че сълзите са създадени за да изгасят пареща болка
но когато болката е извънредно голяма сълзи няма, защото се изпаряват само с досега си до нея

Ама ти това не трябваше да го виждаш...

П.П. Само, моля, изтрий картинката и заглавието от цитата, защото искам като махна и другите да не могат да се правят връзки.

Green Light написа:Ести, много силно си пожелавам дано моите деца да споделят с мене и да ме питат за такива неща. Мисля че се провалям в това да им бъда приятел и да ми имат доверие. Сънувам го това споделяне, питане, доверие, вече толкова ми липсва. Как го направи, бе? Не ми отговаряй, въпроса е тъп, пък и не е въпрос а упрек към мене.

Поздравявам те секи случай. И мъжа ти също.


П.П. Може па в Бургас да е по- лесно.

това не е ли за другата тема?

latrevw написа:вижте това видео (откраднах го от Елби във фейса)

http://www.youtube.com/watch?v=ZOZPs4HSl0I

Без думи пак... никакви.

bead_ написа:понякога си мисля, че сълзите са създадени за да изгасят пареща болка
но когато болката е извънредно голяма сълзи няма, защото се изпаряват само с досега си до нея

...

Sweety написа:

Green Light написа:Ести, много силно си пожелавам дано моите деца да споделят с мене и да ме питат за такива неща. Мисля че се провалям в това да им бъда приятел и да ми имат доверие. Сънувам го това споделяне, питане, доверие, вече толкова ми липсва. Как го направи, бе? Не ми отговаряй, въпроса е тъп, пък и не е въпрос а упрек към мене.

Поздравявам те секи случай. И мъжа ти също.


П.П. Може па в Бургас да е по- лесно.

това не е ли за другата тема?

Не му обръщай внимание, малко е разсеян, но на него всичко му е простено.
Сигурно мисли за някое сефте. Поредно.

Ама гледайте къде си пишете темите!
Тва за пет минути не може да ви остави човек! Пълен, риш, миш маш!

Уф – Ах – Охо
Том Бодет

Докато все още очаквахме да станем родители, всички около нас непрестанно ни засипваха със сентенции. Особено силно очаквах да се оправдае една от тях: „Детето ще ви научи на най-важните неща в живота”.
Мислех си, че това е само добро пожелание. През първите двадесет месеца след раждането на сина ни двамата с жена ми трябваше да го учим на всичко – че от ръба на леглото обикновено се пада, че когато държиш чашата накриво, млякото се изсипва и т.н. Само се питах кога ли ще дойде времето и той да ни научи на нещо. И ето, че това стана.
Речникът на нашето момче все още е твърде беден. Най-често то използва думите „още” – за всичко, от храна до игра. „Не” също е напред в класацията – може би защото непрекъснато я чува от нас. „Хелоу”, „бай-бай”, „мама”, „тати” – с това запасът му от изразни средства като че ли се изчерпва.
С изключение на една дума – най-рядко употребяваната, но явно най-любимата. Това е „Охо”. Синът ни казва „Охо” само когато нещо го е впечатлило наистина силно. Например ако татко му изпусне горещия тиган на пода. Или ако с колата излезем на шосето и хлътнем в канавката. Имам чувството, че ако къщата се подпали, той ще обобщи ситуацията с едно „Охо”.
Неотдавна бяхме на гости при наши приятели. Те имат стая за гости, където ни настаниха заедно с малкия. Спах добре, но се събудих много рано и повече не можах да мигна.
Обикновено двамата с жена ми не взимаме детето при нас в спалнята. И затова разбираме, че се е събудило , само по виковете му, които биха заглушили и слонски рев. Но в онази ранна утрин, легнал с широко отворени очи в чуждата къща, аз реших, че това е идеалния случай да видя за пръв път в живота си как се събужда синът ни.
Замислих се за предстоящата неделя и за всички досадни дреболии, които идваха с нея. Трябва да станем, да се организираме, да се приберем в къщи. Жена ми ще започне да чисти. Аз ще трябва да оправя натрупалите се сметки и после да се хвана да оправя крана в банята. Мисълта за всичко това далеч не ме въодушевяваше.
В този миг синът ми се размърда. Обърна се, отвори широко очи и каза „охо”. Изведнъж усетих, че съм научил нещо.
С всичките си дългогодишни опити да гледам на нещата откъм добрата им страна, да помня, че всяко зло е за добро и други подобни клишета, аз се бях събудил, за да видя света като неприветлив и досаден. Това малко момченце, което нямаше никакъв житейски опит, можеше онова, което аз не можех и така отчаяно желаех. Да се събудиш сутрин, да погледнеш на света и да си кажеш „охо!” – това вероятно е най-висшата радост, която човек може да изпита.
Сигурен съм, че след време синът ми ще се събужда и като всички нас ще казва само „уф”. Така ми се иска да зная какво да направя, за да не случи това никога. Така ми се иска той да ме научи да гледам на живота така, както той го вижда сега.
Ех, ако можехме отново да научим самите себе си да отваряме широко очите си сутрин, да виждаме, че сме живи в рая и да казваме с усмивка „охо!”.

snowprincess написа:Да се събудиш сутрин, да погледнеш на света и да си кажеш „охо!” – това вероятно е най-висшата радост, която човек може да изпита.

Тоя Марин Бодаков голямо удоволствие ми достави! Евала и ура! Късмет и радост му пожелавам да изпитва винаги когато става въпрос за реализацията на Ането. И тя да ги изпитва за татко си! Така като гледам ще им се получи.

jazz написа:но какво става когато не искат да буташ количката

споко, бе. хората са го измислили и тва - памперси за възрастни