Страница 2 от 2

Публикувано на: 26.10.10, 19:18
от windcolours
Ън написа: Един молив се иска само. Дори и молив да няма- въглен е достатъчен...
или гуано...

Публикувано на: 26.10.10, 19:20
от Ън
Идват едни братчеди на жена ми в кабинета. Първи братчеди... И викат- Ааааа, ма ти рисуваш....
Ми, добрутро- рисувам...
Ей тва е успеха за мен- да знаят братчедите, първи, втори, трети, че аз рисувам и рисувам добре. Да знаят и всички тъ%^ роднини, че рисувам и разните там познати...
Офффф, не знам точно кво искам...
Може би малко внимание само...

Публикувано на: 26.10.10, 20:48
от Мнемозина
Gaspode написа:
Ми сори, ама и с това не съм съгласен. Така разказано, пича никога не си е поставял за цел да направи търговийка с инструменти. Или аз не го виждам хич в текста. Само си представи същата история, разказана така:
...
На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Свалил си обувките и се затворил в банята, когато на вратата се почукало - бил съседът. Шумът на водата му попречила да чуе почукването. Съседът почакал, почакал, па теглил една и си тръгнал. След няколко дни търсене на чук му дошла гениалната идея да отвори магазинче в града. Инвестирал парите си и след години се превърнал в производител на инструменти и милионер. А негрАмотният портиер не успял дори и с дребните ремонти, защото сега всеки от неговите съседи имал най-добрите инструменти и предпочитал да ремонтира нещата си сам.
...

Ква упоритост, кви пет лева?
:bigsmile:
Това е малко като оная приказка за Рокфелер, дето никога не разбрах истина ли е или бъзик.

Публикувано на: 26.10.10, 20:51
от Stranniche
Ън написа: Е, то е почти същото. Черното ми се губеше на картината за сметка на бялото и синъото, затова го увеличих. Така баланса в колорита се подобри, според мен...
Тъмничко е и със светкавица, затова са тези отблясъци-
Изображение
Малко по-гривесто е станало.
И преди ми харесваше и сега. :-)

Публикувано на: 26.10.10, 21:28
от Глас в пустиня
Gaspode написа:
БоЕВ написа: Според мен, в подобен род притчи, поуката е съвсем друга.
Акцента пада не върху образованието или имотното състояние, а върху това да следваш целите си, упорито и по възможно най-добрия начин.
Много хора не правят разликата между предприемач и дипломиран мениджър.
Круп, например, е бил миньор рудокопач.
Ми сори, ама и с това не съм съгласен. Така разказано, пича никога не си е поставял за цел да направи търговийка с инструменти. Или аз не го виждам хич в текста. Само си представи същата история, разказана така:
...
На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Свалил си обувките и се затворил в банята, когато на вратата се почукало - бил съседът. Шумът на водата му попречила да чуе почукването. Съседът почакал, почакал, па теглил една и си тръгнал. След няколко дни търсене на чук му дошла гениалната идея да отвори магазинче в града. Инвестирал парите си и след години се превърнал в производител на инструменти и милионер. А негрАмотният портиер не успял дори и с дребните ремонти, защото сега всеки от неговите съседи имал най-добрите инструменти и предпочитал да ремонтира нещата си сам.
...

Ква упоритост, кви пет лева?
:bigsmile:
Прав си - пропуснал съм момента с шанса.:lol:

Не бях чел притчата и ти отговарях по интуиция, но сега съм на 100% сигурен, че точно тая притча концентрира в себе си куп "народни мъдрости" - "Когато се затвори врата се отваря порта"; "Животът е всичко това което ни си случва докато си правим плановеи за бъдещето"; "Птичето/шансът кацата на рамото само веднъж" и т.н.

Не те знам къде си бил в началото на 90-те, но лично аз съм свидетел на много такива "притчи" станали в действителност. Е, не чак до империи и лаф моабет с губернатори. А промени в живота в чисто човешки аспект довели до коренни изменения в професионален и житейски план.

Не буквите/съдържанието на притчата са ценното, а това което е скрито зад тях. Защото погледнато с твоят критичен поглед, то няма логика и публичен дом да има в такова забутано село дето най-близката железария е на два дена път с муле.:lol:

Публикувано на: 26.10.10, 21:30
от Глас в пустиня
Мнемозина написа:...
Странно нещо са думите. :bigsmile:
Така е!

За какво си говорехме всъщност?!:roll:

Публикувано на: 26.10.10, 21:31
от Глас в пустиня
Ън написа: Ще видим дали мен ще ме освиркват...:lol:
Може и да те освиркат.
Няколко мадами например.

Публикувано на: 26.10.10, 21:33
от Глас в пустиня
Ън написа:... Дори и молив да няма- въглен е достатъчен...
Справка - Магурата.

Публикувано на: 26.10.10, 21:39
от Глас в пустиня
Ън написа:...
Офффф, не знам точно кво искам...
Може би малко внимание само...
В природата ако привличаш много внимание вероятността да бъдеш изяден е доста голяма.:lol:

Бъди сигурен, че много добре те забелязват, дори и се интересуват от теб зад гърба ти, но за съжаление никой няма да дойде директно при теб и да те потупа по рамото с думите: Браво - страхотен си!
Такива са хората - така сме устроени ние българите, не забравяй че някога, много отдавна най-талантливите са били изпращани при Тангра без време за да му служат.:winkw:

Публикувано на: 27.10.10, 07:32
от Gaspode
БоЕВ написа:
Прав си - пропуснал съм момента с шанса.:lol:

Не бях чел притчата и ти отговарях по интуиция, но сега съм на 100% сигурен, че точно тая притча концентрира в себе си куп "народни мъдрости" - "Когато се затвори врата се отваря порта"; "Животът е всичко това което ни си случва докато си правим плановеи за бъдещето"; "Птичето/шансът кацата на рамото само веднъж" и т.н.

Не те знам къде си бил в началото на 90-те, но лично аз съм свидетел на много такива "притчи" станали в действителност. Е, не чак до империи и лаф моабет с губернатори. А промени в живота в чисто човешки аспект довели до коренни изменения в професионален и житейски план.

Не буквите/съдържанието на притчата са ценното, а това което е скрито зад тях. Защото погледнато с твоят критичен поглед, то няма логика и публичен дом да има в такова забутано село дето най-близката железария е на два дена път с муле.:lol:
Всъщност въпросът е точно какво иска да ни каже тази притча? Каква е поуката? Със сигурност не е една и зависи от глАдната точка :). Но ми се ще някой от харесващите я да обясни какво точно вижда в нея и на какво го учи... ще ми бъде интересно...

Публикувано на: 27.10.10, 08:12
от jazz
притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал

Публикувано на: 27.10.10, 08:25
от Gaspode
jazz написа:притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал
:rotfl24:
:good:

Публикувано на: 27.10.10, 09:18
от сър Айвънхоу
Ън написа: Може би малко внимание само...
знам... понякога човек иска поне малко някой да му каже една добра дума, да го потупа по рамото...
разбирам те напълно.

п.п. нали знаеш, че за мен си най-добрият зъболекар? и прекрасен човек! и много емоционален художник!

понякога малко ти завиждам!

:friends:

Публикувано на: 27.10.10, 09:19
от сър Айвънхоу
jazz написа:притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал
хей, къде се загуби, бре! липсваш! :beer: :friends:

Публикувано на: 27.10.10, 09:24
от Gaspode
Ън написа:Успех- пари...вие ги свързвате тези неща...
Още не говорим за това. Аз искам да бях учил, за да съм по- добър. За да се харесват картините ми повече..суета...Но, не за да продавам...
А да рисува може всеки. И" в Гана и в Сомалия. Един молив се иска само. Дори и молив да няма- въглен е достатъчен...
Никъде не съм свързал успеха с парите. И никога не е късно да учиш. Де факто учиш непрекъснато. И ставаш по-добър.
А да рисува може всеки. И да пее също. Но не всеки иска да гледа рисунките на оня първия всеки. Нито да му слуша пеенето. :bigsmile::bigsmile::bigsmile:

Публикувано на: 27.10.10, 09:25
от Gaspode
сър Айвънхоу написа:
понякога малко ти завиждам!

:friends:
Аха. Гаден тип. А като му видиш и жената ептен да му завидиш. Ни щъ да го виждам даже
:blum:

Публикувано на: 27.10.10, 09:35
от сър Айвънхоу
Gaspode написа: Аха. Гаден тип. А като му видиш и жената ептен да му завидиш. Ни щъ да го виждам даже
:blum:
:secret: не ме издавай, пък ти сега, бе! а уж си бил приятел! :wbee:

:harhar:

Публикувано на: 28.10.10, 15:16
от Глас в пустиня
jazz написа:притчите са
след дъжд качулка
единствената полза е
че може да се почустваш малко по-добре
и то временно
когато живота те е преебал
Гасподе, това е отговорът.
Според мен същото важи и за поговорките.

Здрасти Джаз, радвам се да те видя.

Публикувано на: 28.10.10, 23:05
от WALL-E
jazz написа:притчите са
когато живота те е преебал
:lol:
ама ти верно си се появил! :cool:

Re: Бяло конче

Публикувано на: 29.10.10, 21:36
от odonata /hope/
Ън написа:си нарисувах...

Изображение
Питах се за какво ли ще е тази голямата рамка?:cool:
не мога да ти се начудя, от къде намираш време да нарисуваш всичките тези картини....
някоя муза те е обсебила.:winkw: :clap: :clap: :good: :beer:

Re: Бяло конче

Публикувано на: 29.10.10, 21:38
от Ън
odonata /hope/ написа:
Ън написа:си нарисувах...

Изображение
Питах се за какво ли ще е тази голямата рамка?:cool:
не мога да ти се начудя, от къде намираш време да нарисуваш всичките тези картини....
някоя муза те е обсебила.:winkw: :clap: :clap: :good: :beer:
Хе-хе, голямата рамка е за друго, не за кончето!
Що не питаш? Ще ти кажа! :lol:
Двамата с музата засега се разбираме. Да видим до кога...Че те музите- капризни... :lol: