3o4o.net

snowprincess написа:

Green Light написа: Това бездомничество, ходенето с ръце в джобове из чужд град, в чужда страна карат мислите ми да политат и ми се дописва.

И ме избива на мечти.

внимавай с мечтите

Аз с всичко внимавам.

Green Light написа: Това бездомничество, ходенето с ръце в джобове из чужд град, в чужда страна карат мислите ми да политат и ми се дописва.

Знаеш ли че аз съм твоята противополжност? Роден съм там, където живея и досега. Улицата, училището където учат децата ми, двора в който играят всичко е и мое и аз съм играл и учил все там. Израстнах, бунтувах се, ожених се, губих и печелех все на едно и също място. Не се оплаквам. Даже струва ми се че малко се хваля. Но това което ти виждаш, усещаш и чувстваш, пътешествията ти, предизвикателствата, това което си ти ми се струва недостижимо, екзотично и безценно. И ме избива на мечти.

Той и Имануел Кант е прекерал целия си живот в родния си Кьонигсберг .
То си е за хвалба.
На мен пък стабилността ми се струва нещо недостижимо и безценно. А вече ми е трудно и да мечтая за нея.

Stranniche написа:...
На мен пък стабилността ми се струва нещо недостижимо и безценно. А вече ми е трудно и да мечтая за нея.

На кое точно викаш "стабилност" Странниче?

Отдавна няма такова нещо дори и в България.

БоЕВ написа:

Stranniche написа:...
На мен пък стабилността ми се струва нещо недостижимо и безценно. А вече ми е трудно и да мечтая за нея.

На кое точно викаш "стабилност" Странниче?

Отдавна няма такова нещо дори и в България.

Ами например вашият разговор за дръвчетата от темата за снимките.
Да посадиш нещо и да чакаш 2-3 години...

това с обикалянето е заразително
ако си хепи
дерзай
ще разбереш кога е момента да се спреш
упсех

jazz написа:това с обикалянето е заразително
ако си хепи
дерзай
ще разбереш кога е момента да се спреш
упсех

Благодаря!
Моментът отдавна ми е дошъл, искам да се спра, но не съм намерила "място за паркиране".

Ти как си? Много се радвам да те видя тук!
Странно е, но като пусках компютъра преди малко, мислех си какво ли става с теб и дали няма да се появиш в клуба. Някаква телепатия.

Stranniche написа: Благодаря!
Моментът отдавна ми е дошъл, искам да се спра, но не съм намерила "място за паркиране".

защото имаш избор
ако нямаше
всичко щеше да е по-лесно
или?

Stranniche написа:

БоЕВ написа:

Stranniche написа:...
На мен пък стабилността ми се струва нещо недостижимо и безценно. А вече ми е трудно и да мечтая за нея.

На кое точно викаш "стабилност" Странниче?

Отдавна няма такова нещо дори и в България.

Ами например вашият разговор за дръвчетата от темата за снимките.
Да посадиш нещо и да чакаш 2-3 години...

Всяка "стабилност" е временна. Всичко във вселената е така, нищо, ама нищо не е стабилно, всичко е относително. Ти си стабилна в начина си на живот, примерно. На мен пък, докато садя дръвчета, ми се иска да попътувам на толкова други места. Важното е, Странниче, това, което правиш, независимо какво е то, да не те кара да се чувстваш зле. Т.е. ти да не се караш и да си мислиш, че нещо изтърваш, пък нещо не било нам си как. Няма такова нещо. Всичко е относително и всичко е илюзорно, само твоето решение да приемеш всичко с усмивка и да се насладиш на всяко хубаво нещо (както топлото легло след тъмната нощ) е твое. И когато осъзнаеш, че не живееш сама за себе си с някаква измислена програма, а живееш част от живота на всички, частица от живота изобщо, ще усетиш пълнотата. Но няма човешка пълнота за който и да е индивид, всичко е въпрос на лично чувство. Аз съм се чувствала щастлива всякак, във всеки етап от живота си. А това как, кога, къде ще се случи нещо е част от приключението, а ти имаш шанс да живееш това приключение по-нашироко, така да се каже. Можеш пък да посаждаш дръвче нвсякъде, където минаваш, ако някой ден повториш и го видиш отново, ще си дадеш само сметка колко всичко е на едно място.

Stranniche написа:

Green Light написа: Това бездомничество, ходенето с ръце в джобове из чужд град, в чужда страна карат мислите ми да политат и ми се дописва.

Знаеш ли че аз съм твоята противополжност? Роден съм там, където живея и досега. Улицата, училището където учат децата ми, двора в който играят всичко е и мое и аз съм играл и учил все там. Израстнах, бунтувах се, ожених се, губих и печелех все на едно и също място. Не се оплаквам. Даже струва ми се че малко се хваля. Но това което ти виждаш, усещаш и чувстваш, пътешествията ти, предизвикателствата, това което си ти ми се струва недостижимо, екзотично и безценно. И ме избива на мечти.

Той и Имануел Кант е прекерал целия си живот в родния си Кьонигсберг .
То си е за хвалба.
На мен пък стабилността ми се струва нещо недостижимо и безценно. А вече ми е трудно и да мечтая за нея.

Очаквайте значи Критика на практическата липса(на разум) от Гринануел Лайт.
"Две неща има дето начи изпълват духа ми с учудване граничесщо със страхопочитание. Безкрайноста и тъмната бездна на нощното небе и същата тая безкрайна тъма, вътре риш, във всеки следващ български премиер министър"
Тва е откъс.

Green Light написа: Очаквайте значи Критика на практическата липса(на разум) от Гринануел Лайт.
"Две неща има дето начи изпълват духа ми с учудване граничесщо със страхопочитание. Безкрайноста и тъмната бездна на нощното небе и същата тая безкрайна тъма, вътре риш, във всеки следващ български премиер министър"
Тва е откъс.

Звучи обещаващо. Само трябва малко да изгладиш стила. Тия неща между начи и риш са излишни повечето. Пречат на смисловото възприемане на творбата.

Stranniche написа:
На мен пък стабилността ми се струва нещо недостижимо и безценно. А вече ми е трудно и да мечтая за нея.

А аз си мисля, че ти би се задушила в стабилна и постоянна среда.
Ти си с невероятен авантюристичен дух и ако наистина имаше нужда от някаква уседналост, до сега 100 пъти да си я постигнала.
Но в крайна сметка най-важното е да си щастлива.
Пожелавам ти го.

esti написа:

Stranniche написа:
На мен пък стабилността ми се струва нещо недостижимо и безценно. А вече ми е трудно и да мечтая за нея.

А аз си мисля, че ти би се задушила в стабилна и постоянна среда.
Ти си с невероятен авантюристичен дух и ако наистина имаше нужда от някаква уседналост, до сега 100 пъти да си я постигнала.
Но в крайна сметка най-важното е да си щастлива.
Пожелавам ти го.

Странниче. Първо сори за първия ми пост, ама бях под мъгляво-дъждовните впечатления в Средна Гора.
Където по желани щяхме да вечеряме с голамата хурка.
Второ - най-искрено ти пожилавам оптимална среда, а не стабилна и постоянна:-)
Сигурно вечи си изморена. Ама и с плетката в къщи не е абсолютно харно пък.
..........................................................................
Аз като се изморих от "приключения", зех та се ожених.
Тва за мене де, без опит за сравнение с обиколките на кълбото.
Успех и ведрост ти желая.
Пък останалото "да го духа":-)

Мило Стр.,
Ти и разказите ти ме отвеждате на места, за които мога само да мечтая....

Благодаря

Имам подобна историйка. Бях в командировка в Кьолн по време на карнавала. Една сутрин се оказа, че резервацията ми изтича и естествено, свободни стаи няма. До вечерта въпросът беше решен, но точно жилищните проблеми са от нещата, най-способни да ме накарат да лудна.

Първо извинявайте, че чаааак сега отговарям, но от изпити и домашни ...

Хората във Факултето взимат по един курс на семестър, а аз - засега три, а от 20-ти ноември почвам и четвърти. Странното е, че на мен ми се струва нормално човек да се натовари в името на нещо, което иска да постигне, но другите ме гледат така, като че съм някакво извънземно.

Stranniche написа:като че съм някакво извънземно.

дано бъдещето си заслужава усилията
иначе наистина сте като чергарите
ни дом, ни покрив, ни съседи..

vyara написа: Всяка "стабилност" е временна. Всичко във вселената е така, нищо, ама нищо не е стабилно, всичко е относително. Ти си стабилна в начина си на живот, примерно. На мен пък, докато садя дръвчета, ми се иска да попътувам на толкова други места. Важното е, Странниче, това, което правиш, независимо какво е то, да не те кара да се чувстваш зле. Т.е. ти да не се караш и да си мислиш, че нещо изтърваш, пък нещо не било нам си как. Няма такова нещо. Всичко е относително и всичко е илюзорно, само твоето решение да приемеш всичко с усмивка и да се насладиш на всяко хубаво нещо (както топлото легло след тъмната нощ) е твое. И когато осъзнаеш, че не живееш сама за себе си с някаква измислена програма, а живееш част от живота на всички, частица от живота изобщо, ще усетиш пълнотата. Но няма човешка пълнота за който и да е индивид, всичко е въпрос на лично чувство. Аз съм се чувствала щастлива всякак, във всеки етап от живота си. А това как, кога, къде ще се случи нещо е част от приключението, а ти имаш шанс да живееш това приключение по-нашироко, така да се каже. Можеш пък да посаждаш дръвче нвсякъде, където минаваш, ако някой ден повториш и го видиш отново, ще си дадеш само сметка колко всичко е на едно място.

Това за стабилността е вярно. Онази нощ, за която писах, си мислех именно колко е крехко всичко и колко може да е щастлив човек, когато оценява това, което му дава животът.

А за дръвчетата - човек постоянно сади. Не само в буквалния смисъл на думата. Хубаво е от това, което вършим и говорим, да поникне нещо добро. Дори никога да не се върнем и никога да не узнаем за него.

Green Light написа:
Очаквайте значи Критика на практическата липса(на разум) от Гринануел Лайт.

Очакваме!

Kent написа:

esti написа:А аз си мисля, че ти би се задушила в стабилна и постоянна среда.
Ти си с невероятен авантюристичен дух и ако наистина имаше нужда от някаква уседналост, до сега 100 пъти да си я постигнала.
Но в крайна сметка най-важното е да си щастлива.
Пожелавам ти го.

Странниче. Първо сори за първия ми пост, ама бях под мъгляво-дъждовните впечатления в Средна Гора.
Където по желани щяхме да вечеряме с голамата хурка.
Второ - най-искрено ти пожилавам оптимална среда, а не стабилна и постоянна:-)
Сигурно вечи си изморена. Ама и с плетката в къщи не е абсолютно харно пък.
..........................................................................
Аз като се изморих от "приключения", зех та се ожених.
Тва за мене де, без опит за сравнение с обиколките на кълбото.
Успех и ведрост ти желая.
Пък останалото "да го духа":-)

Благодаря!
Обичам Средна Гора Спомням си на Военното в 10-ти клас как правехме нощни походи на лунна светлина. И дневните походи бяха хубави, но да вървиш в планината по пълнолуние е неописуемо.

Впрочем най-големите си авантюри съм ги правила по нашите високи сини планини.

Piqndurnik написа:Имам подобна историйка. Бях в командировка в Кьолн по време на карнавала. Една сутрин се оказа, че резервацията ми изтича и естествено, свободни стаи няма. До вечерта въпросът беше решен, но точно жилищните проблеми са от нещата, най-способни да ме накарат да лудна.

Именно. Не ти трябват екстремни спортове, увеселителни влакчета, бънджи и пр. баналности, за да се вдигне адреналинът.
Добре че е било сутрин и си имал време да намериш друго място за спане.

sandmaN написа:

Stranniche написа:като че съм някакво извънземно.

дано бъдещето си заслужава усилията
иначе наистина сте като чергарите
ни дом, ни покрив, ни съседи..

Вече имаме квартира за 1 година. В деня на нанасянето си купихме надуваем дюшек за легло и синьо перде на жълти патета за спалнята. Пластмасово. За баня. Защото нямаше време да търсим мебели.
Сега купихме някои неща от IKEA, но пердето още си стои.

Stranniche написа:
Вече имаме квартира за 1 година. В деня на нанасянето си купихме надуваем дюшек за легло и синьо перде на жълти патета за спалнята. Пластмасово. За баня. Защото нямаше време да търсим мебели.
Сега купихме някои неща от IKEA, но пердето още си стои.

Колко малко му трябва на човек за да е щастлив!:bigsmile:
Не намирам думи да напиша нещо по темата ти, но пък чета всеки пост с интерес.

Stranniche написа:
Вече имаме квартира за 1 година. В деня на нанасянето си купихме надуваем дюшек за легло и синьо перде на жълти патета за спалнята. Пластмасово. За баня. Защото нямаше време да търсим мебели.
Сега купихме някои неща от IKEA, но пердето още си стои.

Честито!

Пази го това перде...

no education
no integration

sandmaN написа:

Stranniche написа:като че съм някакво извънземно.

дано бъдещето си заслужава усилията
иначе наистина сте като чергарите
ни дом, ни покрив, ни съседи..

А дали не е по-важно СЕГА да се чувства щастлива от това, което прави? "Сигурните" неща като дом, покрив, съседи ни правят зависими и после загубата им много трудно се преживява.
Дерзай, Странниче! На мен не ми достига куража да се преборвам със страховете си така, както теб, но затова пък с удоволствие ще чета разказите ти и... кой знае, някой ден може и да съм придобила куража...

DiKa написа: "Сигурните" неща като дом, покрив, съседи ни правят зависими и после загубата им много трудно се преживява.

долу семейството и децата те са вредни за вашето здраве!

esti написа: долу семейството и децата те са вредни за вашето здраве!

Разбира се, че семейството и децата са много важни! Но всеки има правото да избере дали да има конвенционално семейство и деца с дом-крепост, завещана от дедите му; семейство и деца, сменящи местонахождението си според интересите на работата или търсейки място за по-добър живот; семейство и деца в изцяло непозната страна, където можеш да развиеш изцяло способностите си и да покажеш, че дори си по-умен и от местните.
Всеки намира щастието по различен начин и това му е хубавото на този свят - че сме различни А пък хубавото на 3о4о е, че можеш да си стоиш в конвенционалната си къщичка /като мен в момента/, докато други много по-смели от мен обикалят света и аз обикалям с техните пътеписи...

DiKa написа: Всеки намира щастието по различен начин

Именно, затова и реагирах на думите ти за зависимостта, като пречка.

..... докато други много по-смели от мен обикалят света и аз обикалям с техните пътеписи...

Може би, ако ти харесваше до степен да ти стане начин на живот ти също би имала "смелостта" да обикаляш света.
Не е до смелост нали се сещаш.
Представям си Странничето вързана на едно място без вероятност да си покаже нослето извън някакъв точно определен тесен периметър, не смелост, а направо геройство ще бъде за нея ако успее да се задържи в сравнително добро физическо и психическо здраве.

Мнемозина написа:

Stranniche написа:синьо перде на жълти патета

Честито!
Пази го това перде...

Пазя го . Нямам време да ходя да търся истинско.
Както е казвал Панчо Владигеров с неговото характерно "рр",
"Врременните рработи на-дълго трраят!"

Приятна и успешна седмица!

Stranniche написа:

Мнемозина написа:

Stranniche написа:синьо перде на жълти патета

Честито!
Пази го това перде...

Пазя го . Нямам време да ходя да търся истинско.
Както е казвал Панчо Владигеров с неговото характерно "рр",
"Врременните рработи на-дълго трраят!"

Приятна и успешна седмица!

И на теб!

Много е интересно, някога ми трябваше много време, за да приема непостоянството на постоянните неща. Сега вече знам, че човек както и да живее, всъщност само събира трошички стабилност във всеобщата променливост. Ако успее.