Страница 2 от 2

Re: гадна тема

Публикувано на: 15.12.10, 05:23
от Stranniche
Green Light написа:Въображението ми рисува достолепен старец с бял летен костюм и панамена шапка. Качва се на красив криузен кораб и дълго се взира в махащи от брега мулатки на фона на палми и огромния тъмночервен диск на залязващото слънце. След това взима от каютата продълговата кутийка. И с ехидна усмивка, която странно контрастира на бавното му като ритуал движение, пуска вътре картичка на Борнео.
Упс! Миналата година пращах картички от там. :shy:.
Явно ми е дошло времето за отвъдното :-).
Залезът без мулатките. За съжаление достолепното ми старческо апартче привечер почти не лови червения цвят :twisted:.

Изображение

Ако ме попитат къде искам да отида преди да умра, сигурно ще кажа: "На Мусала." Ако мога да ходя де... :bigsmile:

Публикувано на: 15.12.10, 07:21
от Stranniche
Sweety написа: със страха от тъмното...на моите години знам, че е малко вероятно да се появят призраци от тъмното
Беше ме страх след един филм - "Шесто чувство". Гледахме го посред нощ на видеото в спалнята. После не можах да заспя. Светнах лампата, но все тая. Даже ми мина през ум дали не съм загинала при оная катастрофа преди години и да не знам. :twisted:
Съзнавам, че това са глупости, но човек не може винаги да мисли и чувства рационално.

Публикувано на: 15.12.10, 09:07
от Megi_Koleva
Смъртта е най- алогичното нещо, което човек някога изобщо може да приеме. Схващам я като коректив за живите. Трябва май по- честичко да се сещаме за смъртта като реалност, за да си припомняме, че не сме вечни и безсмъртни.
Едно време имах една учителка, според която смъртта не е край, а само начало или етап от безкрайния кръговрат на живота. Тя ни разказваше една приказка, която още помня. Приказката е следната: когато човек умре, той бива заровен в земята... След време, на гроба му, изпод пръстта, където е погребан- израства красиво цвете... На цветето кацва пчеличка, която започва да смуче цветен прашец... После от прашеца пчеличките сътворяват мед... От пчелния кошер медът отива на човешката трапеза....
Звучи красиво- нали?:bigsmile:

Публикувано на: 15.12.10, 09:50
от Green Light
Пък аз искам да питам защо Уикеда пеят четох аз Сартр, Камю и Бодлер, с Кафка си лягах и- и ставах с Волтер, Ницше даже попитах, и така и не разбрах, защо от смъртта така ме е страх.

Ницше какво му е отговорил? Някой знае ли?

Публикувано на: 15.12.10, 10:36
от Неф
Green Light написа:Пък аз искам да питам защо Уикеда пеят четох аз Сартр, Камю и Бодлер, с Кафка си лягах и- и ставах с Волтер, Ницше даже попитах, и така и не разбрах, защо от смъртта така ме е страх.

Ницше какво му е отговорил? Някой знае ли?
гръмка фраза, която възвестява смъртта на Бога: "Бог умря".

Re: гадна тема

Публикувано на: 15.12.10, 10:41
от Green Light
Stranniche написа:
...
Упс! Миналата година пращах картички от там. :shy:.
..
:grin:
Навремето разправяха за Гарелов, че само естепранто не знае, понеже там единствено не бил ходил.
Опасна работа е да се описват въображаеми пътешествия в твое присъствие.
:grin:

Публикувано на: 15.12.10, 10:43
от Green Light
. написа:
Green Light написа:Пък аз искам да питам защо Уикеда пеят четох аз Сартр, Камю и Бодлер, с Кафка си лягах и- и ставах с Волтер, Ницше даже попитах, и така и не разбрах, защо от смъртта така ме е страх.

Ницше какво му е отговорил? Някой знае ли?
гръмка фраза, която възвестява смъртта на Бога: "Бог умря".
Ъхъ. Тва отговаря на въпрозът защо така и не е разбрал. Като не знае кого да пита...

Публикувано на: 15.12.10, 11:30
от Мнемозина
Green Light написа:Пък аз искам да питам защо Уикеда пеят четох аз Сартр, Камю и Бодлер, с Кафка си лягах и- и ставах с Волтер, Ницше даже попитах, и така и не разбрах, защо от смъртта така ме е страх.

Ницше какво му е отговорил? Някой знае ли?
Къде го пеят това? Пропуснала съм, срамота...

Според мен му е показал комбинация от пръсти. Е, в малко по-философски вид вероятно. :roll:

Публикувано на: 15.12.10, 15:26
от Green Light
Мнемозина написа:
Green Light написа:Пък аз искам да питам защо Уикеда пеят четох аз Сартр, Камю и Бодлер, с Кафка си лягах и- и ставах с Волтер, Ницше даже попитах, и така и не разбрах, защо от смъртта така ме е страх.

Ницше какво му е отговорил? Някой знае ли?
Къде го пеят това? Пропуснала съм, срамота...

Според мен му е показал комбинация от пръсти. Е, в малко по-философски вид вероятно. :roll:

Да се запише някъде че аз пускам на Мнемозина песен - алтернативна музика с обучително-фолософски характер.

Voila:
http://www.youtube.com/watch?v=irqTvNnQqaE
Уикеда, уикеда уикеда.

Хей,

Джа-, джа-, джа-, Джамейка, Джамейка.


Седя аз така, на пейка една,
обесил нос, провесил глава.
Почесвам се бавно и тъжно си мисля
как отлетя времето и колко съм стар.

Четох аз Сартр, Камю и Бодлер,
с Кафка си лягах и, и ставах с Волтер.
Ницше даже попитах, но не разбрах
Защо от смъртта така ме е страх.

А спомени - Камю и Бодлер,
прескачат се - ставах с Волтер,
в главата ми, в главата ми,
като бълхи - така ме е страх.

Джа-, джа-, джа-, Джамейка..

Седя аз така, обесил глава,
седя и си чопля носа.
Три неща обичам на този свят -
кашкавала, приятелите и това, че съм инат.

Приятелите са приятели тук, нали, йе
кашкавалът е все още с пари,
ината ми, ината ми обаче е същия,
затова и правя същите грешки.

А спомени - все още с пари,
прескачат се - обаче е същия,
в главата ми, в главата ми,
като бълхи - да, същите грешки.

Уик-, уик-, уик-, уик-, уик-, уик-,
Уикеда, уикеда уикеда.

Хей,
Джа-, джа-, джа...


Объркан съм, обърках си живота -
това го вижда всеки от вас.
Дрънкам си само, дрънкам и пея,
а живота е туршия и всички сме в нея.

Може да съм беден, наведен и среден,
но затова пък съм волнонаемен -
ако искам работя, ако искам лежа.
Това което съм - сам го избрах.

А спомени - наведен и среден,
прескачат се - волнонаемен,
в главата ми, в главата ми,
като бълхи - да, сам го избрах.

Уик, уик- уикеда.

:grin:

Публикувано на: 15.12.10, 17:23
от Мнемозина
Green Light написа:
Мнемозина написа:
Green Light написа:Пък аз искам да питам защо Уикеда пеят четох аз Сартр, Камю и Бодлер, с Кафка си лягах и- и ставах с Волтер, Ницше даже попитах, и така и не разбрах, защо от смъртта така ме е страх.

Ницше какво му е отговорил? Някой знае ли?
Къде го пеят това? Пропуснала съм, срамота...

Според мен му е показал комбинация от пръсти. Е, в малко по-философски вид вероятно. :roll:

Да се запише някъде че аз пускам на Мнемозина песен - алтернативна музика с обучително-фолософски характер.

Voila:
http://www.youtube.com/watch?v=irqTvNnQqaE
Уикеда, уикеда уикеда.
Ааа, знам я тая, обаче само на бълхите съм обърнала внимание, когато съм я слушала. Така де, на спомените. :grin:

П.П. Много ги харесвам. Не че знам какви ги вършат в момента... :lol:

Публикувано на: 15.12.10, 20:41
от Stranniche
Green Light написа: Да се запише някъде че аз пускам на Мнемозина песен - алтернативна музика с обучително-фолософски характер.

Voila:
http://www.youtube.com/watch?v=irqTvNnQqaE
Уикеда, уикеда уикеда.
Чудесна песничка!
Благодаря :-)!

Публикувано на: 21.12.10, 10:19
от Елинида
Докато живеех в Гърция се тормозех, че ако си отида, ще ме погребат в техните си гробища. След 4 години ще извадят останките ми (според техните закони) и ще ги поставят в метална кутия с табелка на рафт в хранилището на гробищата.
А всъщност държа да бъда кремирана. А единствения крематориум на балканите е в София.
Вече съм спокойна. Няма да вкарам в преразход семейството. Ако за българи кремацията струва около 1000 лв, на гърците им коства 6 000 до 10 000 евро :bigsmile:
А смъртта е толкова реална, колкото и дишането. Какъв е проблема да се говори за нея?