Страница 2 от 27
Публикувано на: 15.01.11, 09:39
от Баба Яга
Сватбата на мама
Борис Христов
Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.
Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.
:)))
Публикувано на: 15.01.11, 10:16
от Баба Яга
Утро, слънце, събота...време за море.
Славомир Генчев
Единственият път към тебе
е необятното море...
Страхливецът ще хвърли жребий,
доволният ще те презре.
Опитомените ще драскат
край неизбежния прибой,
заплетен в китка водорасли,
подлецът ще изкаже
свой...
Захапал яростно филия,
ще псува малкия човек
и ще разправя ,
че се криеш
на дъното на твоя век.
Послушните ще се надлъгват:
акули,
бури,
плитчини,-
а от бермудските триъгълници
ще идват лоши новини.
Но някой ще е скъсал котвата
и - скочил с евтина глава...
Защото никой не е кротък
преди да му втълпят това.
Публикувано на: 15.01.11, 14:20
от Remmivs
Пробуждане?
Родени с вик и болка
В светлината
На слънчевия диск
Или в тъмата
На бледата луна
Тъй слаби, и безпомощни, и слепи
Събираме познанието в шепи
Изправяме се трудно, и вървим
Един до друг, а всъщност по един
Въпросите напират в надпревара
На мислите ни, в святост и поквара
И борим се, и страдаме, и губим
политаме, умираме, и любим
Зоват ни небесата и безкрая
И шепнат обещания за Рая...
Защо сме тук? Къде ли сме поели?
Не сме ли прах, не сме ли долетели
От пазвите изящни на предели
Останали отвъд една
Милувка на зора
Изгряла
Във две очи пияни от света?
Или сме само ек от тишина...
Публикувано на: 15.01.11, 14:22
от Remmivs
Любов и вино
Във вино бих удавил любовта
безумната, безмилостна магия
ала не мога вино да открия
което да изпие обичта
А трябва да е тъмно и дълбоко
И с дива сила буйно да реве
Като стихия вихрена, море
От ярост, люлка на порока.
Във вино бих удавил любовта
Но сам удавник в нея съм отдавна
И няма радост и тъга по-равна
От силата й вечна над света
Публикувано на: 17.01.11, 17:18
от ELBI
То друго от теб дали може да се очаква?
Remmivs написа:Любов и вино
Във вино бих удавил любовта
безумната, безмилостна магия
ала не мога вино да открия
което да изпие обичта
А трябва да е тъмно и дълбоко
И с дива сила буйно да реве
Като стихия вихрена, море
От ярост, люлка на порока.
Във вино бих удавил любовта
Но сам удавник в нея съм отдавна
И няма радост и тъга по-равна
От силата й вечна над света
Публикувано на: 19.01.11, 10:31
от Remmivs
She Comes Not
She comes not when Noon is on the roses--
Too bright is Day.
She comes not to the Soul till it reposes
From work and play.
But when Night is on the hills, and the great Voices
Roll in from Sea,
By starlight and candle-light and dreamlight
She comes to me.
Herbert Trench
Публикувано на: 19.01.11, 10:31
от Remmivs
ELBI написа:То друго от теб дали може да се очаква?
Come let us make Love Deathless
COME let us make love deathless, thou and I,
Seeing that our footing on the earth is brief--
Seeing that her multitudes sweep out to die
Mocking all that passes our belief.
For the standard of our love not theirs we take:
If we go hence to-day,
Fill the high cup that is so soon to break
With richer wine than they!
Ay, since beyond these walls no heavens there be,
Joy to revive or wasted youth repair,
I'll not bedim the lovely flame in thee,
Nor sully the sad splendour that we wear.
Great be the love, if with the lover dies
Our greatness past recall,
And nobler for the fading of those eyes
The world seen once for all.
Herbert Trench
Публикувано на: 19.01.11, 14:25
от shshtt
тъжно ми е
в тишината на компютъра
в тишината на стаята
в тишината на масата
в тишината на леглото
в тишината на мислите
в тишината на думите
между
нас
Публикувано на: 19.01.11, 14:31
от windcolours
shshtt написа:тъжно ми е
в тишината на компютъра
в тишината на стаята
в тишината на масата
в тишината на леглото
в тишината на мислите
в тишината на думите
между
нас
харес!
Публикувано на: 23.01.11, 20:35
от snowprincess
Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не помага.
Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.
Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.
Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не се лишавай сам да бъдеш пак щастлив!
Пабло Неруда
Сонети
Публикувано на: 23.01.11, 22:47
от Баба Яга
17
За доблестта ти как ли занапред
ще съди, който тоя том отвори.
Но вижда бог: от скромния ми ред
дори и гробът повече говори.
Ако опиша погледа ти мил
и ако сложа образа ти в песен,
потомъкът ще каже: прекалил
и в земен лик е вложил лъч небесен.
Не ще повярва на стиха ми той
и укорил ме в преувеличения,
ще отсече, че този образ твой
е плод на поетични увлечения.
Но твоя син тогава да е жив,
от мен ще бъде по-красноречив.
Шекспир
Re: :)))
Публикувано на: 26.01.11, 13:08
от shshtt
Баба Яга написа:Не мога да се откажа от тази жена...обикалям, ровя, чопля и пак се връщам към нея, някак си делнично прозаична и по моему истинска.
......
Камелия Кондова
...
ягич сигурно ще ти е интересно това линкче
http://hulite.net//modules.php?name=For ... sc&start=0
Публикувано на: 27.01.11, 19:26
от Remmivs
Ако успеем да племин мига
Наместо пленници на него да сме ние
Ела при мен и ми подай ръка
И заедно безкрая ще открием
...
Публикувано на: 30.01.11, 08:32
от Баба Яга
Признанието на Рапунцел
Заплитах си косите на въжета,
с надежда някой да ги изкате...ри.
А принцовете станали са нежни.
Високото ги прави неуверени.
Отдавна не воюват за принцеси.
Прибират се след работа в дома си.
Денят им е като прочетен вестник.
Живеят го и псуват го навъсени.
И нямат спомен от добри обноски.
(Галантността приом е на конете.)
А принцовете станали са просто
мъже. Между ракията и сантасето.
Захапали цигара. Буйни. Грешни.
С мечти за зла жена, добра заплата.
В такава приказка е крайно спешно
фризьорката да ми скъси косата.
Amphibia
Публикувано на: 30.01.11, 22:23
от Баба Яга
И много дълга е нощта
Аз без да мисля - те обичах.
Сега те мисля - без любов.
Какъв да бъда предпочиташ:
наивник или философ?
Но всеки избор е приключен.
Аз твърде много съм ти дал -
мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал.
Да бъда винаги до тебе,
да бъбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.
Лекувам с работа гнева си.
Анализирам
любовта...
Но вече дните ми са къси
и много дълга е нощта
Георги Константинов
Публикувано на: 31.01.11, 12:13
от vyara
И нощите са стъклено студени...
На К.Павлов
И нощите са стъклено студени.
И въздуха не омагьосва никого.
Земята е сама за себе си.
Луната е сама за себе си.
И всички сме сами за себе си
във нощите на януари.
И струва ни се, че измислица -
чудесна и велика, но измислица -
са били и тревите,
и цветята,
и дърветата.
Във себе си е вгледано дървото.
Не вярвайте! Привидна е смъртта му.
И мъртвата му фигура, която
напомня пра-прастарите релефи
на пещерните хора е измамна...
Дървото е затворило очите си -
усмихва се във себе си дървото.
И мисли - непрекъснато работи
фантазията му, дълбоко скрита
в привидно овъглените му корени.
Дървото се усмихва. Не мислете,
че ни презира. Радва се дървото.
И мисли, че приличаме на него
по чистота, усилие и щастие...
Че някъде дълбоко в себе си,
където са големите ни корени,
ний вярваме по-силно и от него
в тревите и цветята, и дърветата...
Христо Фотев
Публикувано на: 31.01.11, 12:53
от snowprincess
ДУХОВЕН ИЗБОР
Емили Дикинсън
Душата прави строг подбор на тези,
със които смята да общува.
После се затваря
и ограничава своя кръг за достъп.
Щом затвори своята врата,
от зрелия богоугоден свят избран
на светостта недосегаема
не се натрапва никой вече.
Равнодушно отбелязва
спрелите за малко колесници
пред външната й порта ниска,
че се трупат за почивка.
Равнодушно наблюдава императорът,
когато коленичи върху нейното килимче,
без да се вълнува.
Знаех, че си бе избрала
от народ богат и щедро надарен,
(от какъвто смятам бе и тя), един другар.
След туй затвори си черупката,
за да се вкаменят като безчувствена скала -
вниманието проявено и ухажването подарено.
Превод от английски: Искра Пенчева
Публикувано на: 31.01.11, 13:07
от bead_
КАРАНИЦА
Виктор Самуилов
- Махай се, Бориле, казвам ти най-честно,
че не се ли махнеш, вече ще те плесна...
- Ще ме плеснеш, ама... виж го тоя камък -
в прашката го слагам и ти счупвам джама...
- Аз пък с пистолета - прааас! - като те почна...
- Аз пък с автомата - стрелям страшно точно!
- Аз пък... аз пък с танка - правя те на пита!
- Аз пък върху танка с моя изтребител...
- Аз... с една ракета свалям самолета...
- А пък аз със лазер - твоята ракета...
- Аз пък с неутронна бомба ще те тресна!
- Аз тогава... аз тогава... аз пък ще те плесна!
Публикувано на: 31.01.11, 13:13
от Remmivs
Павлета делия и Павлетица млада
Неотседнал още коня доралия,
и заудря порти непознат делия.
А веднъж удари, дважди виком вика:
"Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!"
- Кой е? - "От Павлета, чак от Цариграда
много здраве нося, хубавице млада."
Дявол се измамник в мъжка гръд потава;
ясен глас трепери и се не познава.
- Грешници проклети, станали от гроба,
и зломисли хора бродят в късна доба;
карай си низ пътя, слушаш ли, човече!
Или да повикам деверите вече?
Блесна орлов поглед, блесна халосия,
гръдно се провикна непознат делия:
"Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?"
А сърце играе, чудом в гръд остава...
Ясен глас трепери и се не познава.
Шепотом Аглика, като в люта жажда,
зад кована порта бърже се обажда:
- Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;
ако си Павлета, как да хвана вяра?
"Пет години ходих...гряха ми в премежди
две очи небесни под гайтани вежди."
- Тия, що ги знае селото ни цяло...
Па кое да бъде, за Павлета гряло!
"Бялото кокиче - тебе на лицето
и снага топола - сам-сама в полето."
- А, за тях ли... колко луди са лудяли
и попара жежка на прага ми яли!
"А на гръд отляво луна кадифяна...
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! първа и по слава:
нели ръб на устна имам оттогава?"...
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
Яворов
Публикувано на: 31.01.11, 13:14
от shshtt
bead_ написа:КАРАНИЦА
Виктор Самуилов
хаха това не бях го чела - много сладко!
Публикувано на: 31.01.11, 13:30
от bead_
shshtt написа:bead_ написа:КАРАНИЦА
Виктор Самуилов
хаха това не бях го чела - много сладко!
всяка прилика с реални лица и събития е случайна
Публикувано на: 31.01.11, 14:45
от holi_day
snowprincess написа:ДУХОВЕН ИЗБОР
Емили Дикинсън
Душата прави строг подбор на тези,
със които смята да общува.
После се затваря
и ограничава своя кръг за достъп.
.......
ех
мерси
Публикувано на: 01.02.11, 23:39
от Remmivs
~ Виртуален сонет ~
Очи в очи мълчим
Във танц неуловим
През сянка от реалност.
Изгаря всеки цвят
Във огнен водопад
Горчива неутралност.
Без образ и без звук
Във никъдето - тук
Сега и във безкрайност.
~ Virtual Sonnet ~
Face to face
Into a silent dance,
Through shadow of reality.
And every color burns
In fall of thousand suns,
With bitter neutrality.
No vision and no sound
In this nowhere around,
A moment of infinity.
:)))
Публикувано на: 02.02.11, 13:46
от Баба Яга
...
Той е нейната тъжна любов номер пет
и от нея не ще да си иде с години.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея, та да й мине!
...
Тя изучи вкуса на прикрития плач
и готова е да си отхапе езика,
пред това - да признае на своя палач,
че е влюбена в него, а той я убива.
Той е цял на простора и волния бяг,
той роден е за птица, той лети! - (не "живее").
Не познават мечтите му ласо и впряг
и уви - вижда само човека във нея...
Тя е просто жена и й трябва любов.
Даже не и любов - само знак, че я мисли
смътен намек, че също харесва я той
и влече го към нея - ей, така - без да иска.
Тя мълчи зад гърба на фалшивия смях.
Този грешен копнеж й е срамната тайна
и не вижда за себе си пристан и бряг -
няма шансове нямата, малка русалка.
Той е нейната тъжна любов номер пет.
Тя години го страда насън и наяве.
Малко нещо мечтател, малко нещо поет...
Боже, влюби го във нея - дано го забрави!
Публикувано на: 04.02.11, 18:03
от Баба Яга
...
Не съм ограбена, опустошена,
Нима се свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
...Защото някой ожаднял е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.
Станка Пенчева
Публикувано на: 04.02.11, 18:12
от Green Light
Remmivs написа:~ Виртуален сонет ~
Очи в очи мълчим
Във танц неуловим
През сянка от реалност.
Изгаря всеки цвят
Във огнен водопад
Горчива неутралност.
Без образ и без звук
Във никъдето - тук
Сега и във безкрайност.
~ Virtual Sonnet ~
Face to face
Into a silent dance,
Through shadow of reality.
And every color burns
In fall of thousand suns,
With bitter neutrality.
No vision and no sound
In this nowhere around,
A moment of infinity.
Ти ли си авторът? Хареса ми дето е горчива неутралността
Хубаво е.
П.П. Като почна с пожелания(от Коледа, НГ.., не мога да спра да давам пожелания. Като почна с оценки(Ън дето ме накара) и не мога да спра да давам оценки...
Публикувано на: 04.02.11, 21:43
от snowprincess
Микеланджело Буонароти
Не съществува в скулптора представа,
Невъплотима в мрамора: ръката
така изрязва образи в скалата,
когато на духа се подчинява.
И ти, жена божествена, лукава,
подобно мрамор криеш в теб самата
и щастие, и скръб, но не успява
изкуството да подчини у теб творбата.
Ни любовта, ни твойта красота -
ни като камък твърдото презрение -
виня за неуспеха, - ни резеца твърд.
Ти криеш в себе си живота и смъртта!
Вина аз виждам в низшия си гений -
от тебе той извайва само смърт!
Превод: Владимир Свинтила
Публикувано на: 04.02.11, 21:47
от Remmivs
Green Light написа:Ти ли си авторът? Хареса ми дето е горчива неутралността
Хубаво е.
П.П. Като почна с пожелания(от Коледа, НГ.., не мога да спра да давам пожелания. Като почна с оценки(Ън дето ме накара) и не мога да спра да давам оценки...
Да. Събирам си тук разни драскулки.
Благодаря!
PS
С жените как си? Това Бейби да не го чете...
Публикувано на: 06.02.11, 14:56
от Баба Яга
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
Публикувано на: 06.02.11, 21:15
от shshtt
Баба Яга написа:И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Ягич, вече 2-ро стихотворение постваш без автор, твои ли са? Много хубаво са написани, а и темите които те вълнуват са сходни със снимковите.
Публикувано на: 06.02.11, 22:57
от Баба Яга
shshtt написа:Баба Яга написа:И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Ягич, вече 2-ро стихотворение постваш без автор, твои ли са? Много хубаво са написани, а и темите които те вълнуват са сходни със снимковите.
Не са мои, но толкова много ги харесвам, не зная кои са авторите им, събирала съм ги през годините, незнайно как натрупах огромна колекция и в безсънните си нощи се заравям в тях. Снимките са мои, съвпадат като усещане и чувство със стиха в главата ми, надявам се и от страни да е така. Обожавам стихове.
:)))
Публикувано на: 08.02.11, 07:57
от Баба Яга
Такава пролет
Искам пролет. Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка тъга,
със смола по боровите стволове.
Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет за копринен дълъг шал
и за къса рокля без ръкави.
Пролет с остро боцкаща трева -
кръв зелена върху мъжка риза.
Пролет със това и онова -
дето в сметки влиза и не влиза.
Пролет в колорита на Дега
и с дъха на разцъфтяла драка.
Искам пролет. Искам я сега!
Утре - може да не я дочакам...
Публикувано на: 08.02.11, 08:20
от holi_day
Леко демонично, но напълно практично
/пред Св.Валентин-ско
автор: holi_day
На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
може ли моето присъствие
за теб да бъде изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08.02.2011г.
Публикувано на: 08.02.11, 09:36
от vyara
holi_day написа:Леко демонично, но напълно практично
/пред Св.Валентин-ско
автор: holi_day
На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
може ли моето присъствие
за теб да бъде изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08.02.2011г.
Леле Боже, леле Боже
аз за Холи се тревожа!
Толкова диаболична
толкоз дяволски практична!
Ходи с кани из ръцете
и препуска връз мъжете.
Леле Холи, леле Холи!
Аз пред Господ ще съ моля
всичко туй да е кошмар
па и за минут макар!
Гледай слънце кукурига
проза от нощта се вдига
таз поезия ма втриса
гледай чак доде прописах.
Моля ти се, събуди се
и сърдечно накичи се!
Със сърдечни джунджурии
Валентин ще ни покрие.
Бягаййййй!!
Крийййййй се!!!
Ей го на -
стигна ни, не ни фанА!
:blum::blum:
Публикувано на: 08.02.11, 11:38
от bead_
holi_day написа:
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
Публикувано на: 08.02.11, 11:43
от annonymus
Пък аз тая тема колкото пъти я видя и все се бъркам, че е за някоя благотворителна акция.
Пък то - поезия...
Е добре де:
Мачка ближе контакт.
Невероятно! То факт!
Цък, цък!
Язък.
Трендафил Акациев
ПП. Холи и Вяра са виновни с тяхната лирика - от тях ме прихвана...
Публикувано на: 08.02.11, 16:27
от Мнемозина
holi_day написа:Леко демонично, но напълно практично
/пред Св.Валентин-ско
автор: holi_day
На нокти, като котка,
прокрадвам се в съня ти
и почвам да вилнея,
така,
както само аз умея.
Студена, като сянка,
седя и наблюдавам
дали диханието ти
запъхтяно
след мен препуска.
Но една мисъл проклета
не ме напуска –
може ли моето присъствие
за теб да бъде изтезание
…и нечовешко наказание,
което мисъл в главата ми поражда,
че утре това ще проверявам.
А сега
време е.
За събуждане…
/отивам услужливо за
… каната…
с вода/
08.02.2011г.
:lol::lol:
Ох.
Бива ли сега такива работи?
Публикувано на: 08.02.11, 16:36
от holi_day
Мнемозина написа::lol::lol:
Ох.
Бива ли сега такива работи?
от теб очаквам включване точно на 14-ти февруари
и по-добре така
отколкото
Публикувано на: 08.02.11, 16:51
от Мнемозина
holi_day написа:Мнемозина написа::lol::lol:
Ох.
Бива ли сега такива работи?
от теб очаквам включване точно на 14-ти февруари
и по-добре така
отколкото
О, добре, нямаш проблеми.
Само ми дай инструкции и какво да напиша.
Публикувано на: 08.02.11, 16:59
от holi_day
Мнем, себе си не мога да управлявам, та теб ли...
:lol: