bead_ написа: snowprincess написа:bead_ написа:честито на патерица! заради закъснението ти изпращам двойно количество сърдечни пожелания, хубави мисли и въздушни целувки
благодаря, перличке
:bigsmile:
моля, моля
п.п. аз пък благодаря, че издигаш едно просто мънисто в ранг
И май не е първата.
Quote= Сноупринцес:
Анализ на Зочовия синдром да бърка имената
"Защо ние наричаме Мънистото перла?"
Цитат на Льо Преном:
"Обръщенията които използваме към околните издават отношенията ни към образа- често лъжлив, който сами сме изградили за тази пресона. Това има пряка връзка с труда на моя уважаван колега Дьо Ле за вкуса на майчиното мляко, и млекото въобще но в един пренебрегнат от него и незастъпен аспект. Поради две пропуснати и една тотално грешна предпоставка иначе гениалния професор Дьо Ле забравя за....
(след десет страници, които се четат на един дъх Льо Преном продължава скучно)
Пример за това са лапсусите и грешките когато се оръщаме към другите. Сами разбирате, че ако един човек се казва примерно Харалампи или айде Ганчо, но говори и нищо не казва, риш само сменя буквите в думите, и се държи сякаш че не живее на Земята, а на носен от четири слона плосък Диск, то съвсем естествено е често да объркваме това нормално и просто звучащо име с приказен герой като кой, кой... г.., г.., г.., Гасподе айде.
На същия принцип лесно се объркваме и веждаме около себе си принцеси, фараонки, герои и героини на Маркес, Елин Пелин, Джоузеф Адамс, Уолтър Скот, въпреки че тези хора упорито ни се представят с имена като Иван, Мария, Петър или Хенри 8ми. /quote
Нататък ще преразкажа заради съспенса- Сноупринцес продължава с изводите. Ако, казва тя, видиш едно треска да речем. Тресчица. Ми нищо треска си, викаш си. Може да я използваш за клечка за зъби. Ако ти куца хигиената. Поглеждаш я, поглеждаш, поглеждаш и я забравиш, и тва е. Обаче няма да я забравиш толкова лесно ако треската ти се оплете в косата и я видиш внезапно в бретона си, примерно по време на презентация. Тоягава тая треска вече я наричаш клечка и обръщението става друго. Ако обаче ти влезе под кожата тая треска съвсем вече никакво забравяне няма и я наричаш според случая - трън, бодил, кол, любов и т.н.
Така и в Зочо, ще рече накрая Сноупринцес, гледате и не виждате, понеже виждате само себе си и своя тъмен вътрешен, риш, свят. И току нещо светне и вие веднага перла та перла.
