3o4o.net

с риск да разочаровам някого
филма е уникално направен

Спасибо, что живой
заслужаваше си всяка минута чакане година и половина

"Вот твой билет, вот твой вагон.
Все в лучшем виде одному тебе дано:
В цветном раю увидеть сон -
Трехвековое непрерывное кино.
Все позади, уже сняты
Все отпечатки, контрабанды не берем.
Как херувим стерилен ты,
А класс второй - не высший класс, зато с бельем.

Вот и сбывается все, что пророчится.
Уходит поезд в небеса - счастливый путь!
Ах, как нам хочется, как всем нам хочется
Не умереть, а именно уснуть.

Земной перрон. Не унывай
И не кричи. Для наших воплей он оглох.
Один из нас уехал в рай,
Он встретит бога - ведь есть, наверно, бог.
Ты передай ему привет,
А позабудешь - ничего, переживем.
Осталось нам немного лет,
Мы пошустрим и, как положено, умрем.

Вот и сбывается все, что пророчится.
Уходит поезд в небеса - счастливый путь!
Ах, как нам хочется, как всем нам хочется
Не умереть, а именно уснуть.

Уйдут, как мы - в ничто без сна -
И сыновья, и внуки внуков в трех веках.
Не дай господь, чтобы война,
А то мы правнуков оставим в дураках.
Разбудит нас какой-то тип
И пустит в мир, где в прошлом войны, боль и рак.
Где побежден гонконгский грипп.
На всем готовеньком ты счастлив ли? Дурак...

Вот и сбывается все, что пророчится.
Уходит поезд в небеса - счастливый путь!
Ах, как нам хочется, как всем нам хочется
Не умереть, а именно уснуть.

Итак, прощай. Звенит звонок.
Счастливый путь! Храни тебя от всяких бед!
А если там и вправду бог -
Ты все же вспомни, передай ему привет..."

1973 г.

Why can't you see

слушам тази песен н-ти път
музиката ме взривява
а не разбирам текста
бейби .....тогедър...
защо не можеш да видиш
през дупките на очите
колко си в мен
и колко ми липсваш

дъга

всеки ден в твоя град
по твоите улици
те събирам
тротоар усмивки
шахта с интимни неща
павилион за съвети
алея музика
леха целувки
поток сълзи
лодчици преструвки
слънце
ти целият си любовен стих
и аз валя

shshtt написа:дъга

всеки ден в твоя град
по твоите улици
те събирам
тротоар усмивки
шахта с интимни неща
павилион за съвети
алея музика
леха целувки
поток сълзи
лодчици преструвки
слънце
ти целият си любовен стих
и аз валя

мнооого красиво :)
благодаря!

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

Е.Стоянова

20 години по-късно

дърветата със сняг не се покриха
но пролет не дойде

shshtt написа:20 години по-късно

дърветата със сняг не се покриха
но пролет не дойде

Изведнъж ми се прииска дъжд. От много отдавна не мога да влезна в тон с времето, но не е ли гадост това слънце в тоя зверски студ?
Замръзнала е калта, а слънцето грее с всичка сила. Мръсните улици на София се виждат в подробности.

Green Light написа:
Изведнъж ми се прииска дъжд. От много отдавна не мога да влезна в тон с времето, но не е ли гадост това слънце в тоя зверски студ?
Замръзнала е калта, а слънцето грее с всичка сила. Мръсните улици на София се виждат в подробности.

Учители

пак ще се срещнем в някоя реалност
душата ми е в началото
на урока по любов

Жак Превер

ТАЗИ ЛЮБОВ

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка,
и тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете посред мрака,
и толкова сигурна в себе си
като човек, крачещ спокойно в нощта,
Тази любов,
гонена дълго от нас,
и от нас наранявана, мачкана, бита,
забравяна, пъдена.
Тази любов,
толкова жива все пак
и цяла обляна от слънце,
тя е твойта любов,
тя е мойта любов,
Онова, което за нас бе винаги ново
и което не се промени.
Тя е истинска като растение,
тръпна е тя като птица
и като лято - гореща и жива.
Ние двамата бихме могли
да си тръгваме и пак да се връщаме,
бихме могли да забравяме,
да заспиваме,
да се будим отново, да стареем, да страдаме,
да заспиваме пак,
да мечтаем за смърт,
и пробудени пак, да се смеем,
за миг подмладени.
Но тази любов ще остане при нас,
упорита
и жива като желание,
като памет жестока,
като жалба нелепа,
нежна като далечния спомен,
студена като късче от мрамор,
красива като деня
и крехка като малко дете.
Тя ни гледа усмихната,
тя ни шепне без думи
и аз, цял изтръпнал, я слушам
и викам,
и викам за теб,
и викам за мен,
и я моля
за теб, и за мен, и за всички, които са влюбени,
които са любили някога,
викам към нея
за теб, и за мен, и за всички останали,
макар непознати:
-Остани,
недей си отива!
Ние, които сме нявга обичали
бяхме забравили вече за теб.
Но ти недей ни забравя.
Нямаме друго на тая земя освен теб.
Недей ни оставя да станем студени,
и все по-далечни, все по-далечни.
Дай ни знак, че си жива,
безразлично отгде,
безразлично кога,
дори късно да бъде.
Излез
из леса на нашите спомени,
подай ни внезапно ръка
и спаси ни.

портокалено или



когато те видя сутрин
или вечер
когато говориш
или мълчиш
усмихваш се
за мен
или пък не
когато те има
съм обла
и сладка
и цяла
или
портокал в зениците

резонанс


той ме чете
чувам обичам те

женски истории

дали тя е жената на моя любим
или любимата на моя мъж
е все едно
когато си другата

........

........

.......

песен


обичам те бавно
охлюв по тялото
за първи път
всеки път
изпищява свирката
бие тъпанът
струна плаче
с глас
и умира

практичен муз


той не е против да е вдъхновение
и да лекува нуждите ми
между другото

подарявам ти остров

за санторини ще напиша
някой друг път
всъщност много пъти
ще пиша за санторини
дори ще отида
с някой друг
може би
там

сизиф

измих прозореца
изпрах щорите
дълго търках мивката и плота
после абсорбатора, печката,
микровълновата и тостера
прахосмукачка пуснах,
прането прострях
направих обяд
седнах на дивана
и заплаках

shshtt написа:сизиф

измих прозореца
изпрах щорите
дълго търках мивката и плота
после абсорбатора, печката,
микровълновата и тостера
прахосмукачка пуснах,
прането прострях
направих обяд
седнах на дивана
и заплаках

Ех бе, Шът!

А после Любовта си дойде, нали


Но ме хващат за гърлото твоите.

shshtt написа:сизиф

измих прозореца
изпрах щорите
дълго търках мивката и плота
после абсорбатора, печката,
микровълновата и тостера
прахосмукачка пуснах,
прането прострях
направих обяд
седнах на дивана
и заплаках

Няма нищо по-странно на този свят от домакинстването.
Тегоба и убежище. Досада и топлина. Грижа, и в двата смисъла. Онова винаги недовършено нещо...

Мнемозина написа: Няма нищо по-странно на този свят от домакинстването.
Тегоба и убежище. Досада и топлина. Грижа, и в двата смисъла. Онова винаги недовършено нещо...

на мен си ми харесва
и сигурно щото го правя с кеф, не ми тежи

WALL-E написа:

Мнемозина написа: Няма нищо по-странно на този свят от домакинстването.
Тегоба и убежище. Досада и топлина. Грижа, и в двата смисъла. Онова винаги недовършено нещо...

на мен си ми харесва
и сигурно щото го правя с кеф, не ми тежи

При мен е на периоди това.
Понякога ми идва свръх. Когато съм затрупана от други неща на гроздове и имам да мисля в сто посоки, а не ми стига времето за нищо... Или пък когато по някакви други причини не ми остават сили да го направя с душа, както обичам.

ПОД СЛЪНЧЕВАТА ЛЕЙКА

ЕДРЕЕ СЛЪНЧОГЛЕД,

в началото на есента

той чернооко се прицелва.

Улучва тишината на деня

и падат сенки отмалели.

Изпъва се в стеблата лък

от време, като гущерче потайно

и в прижумялото небе

се ниже птичата безкрайност.

Пак изтънява бялата вода

от извора, като око поглежда

не блика, а сълзи едва,

под сведената папратова вежда.

Дървета, сплетени, мълчат,

гнездата празни да не плашат,

а изрусялата трева

прикрива бягащата младост.

Къпината прегръща камък

с мъхнатите листа примига

- какво да търся в есента?

От нея само въздух стига.

/Лилия Ресенска/

Мнемозина написа: Няма нищо по-странно на този свят от домакинстването.
Тегоба и убежище. Досада и топлина. Грижа, и в двата смисъла. Онова винаги недовършено нещо...

как хубаво си го казала, точно така е! и при мен е до момента :)

п.п. грийни, мъжжж

защо не можеш да си муз

на мъжа ми

пиша това стихотворение за теб
то е повече оправдание
и по-малко стихотворение
но трудно е
с истинските неща

почти приятелско


пишеш ми разни неща
по приятелски
а аз слушам песента
и се питам
какво е това
какво е това
и как ли се чувства китарата
в ръцете ти

тантра

ще се оставя
нека потока пише вместо мен
за секса
ах
за секса
с теб

С риск да досадя - Халил Джубран, след прочетено нещо негово, тишина с дни, срам ме е да говоря.

"Седeм пъти презирах душата си:

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седмия път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел."

Джубран Халил Джубран
Откъс от сборника "Пясък и пяна"

последното стихотворение

в тишината
е само вътрешният ми звук

постфактум


била съм наивна
раздавайки сливи за смет
любовта е друга приказка

Тиха нощи предпразничен звън,

греят свещите с коледен пламък,

само просяче малко навън,

спи безсилно в постеля от слама.



Стари влъхви не капят елей,

бяла Дева съня му не пази.

То е просяче в оня бордей,

дето даже и Господ го мрази.



Дето святата нощ ти е враг,

а животът - окаян идалго.

Вместо звън на камбани, по мрак

заплющяват шамари и чалга.



Тук не пее църковният хор,

чудеса и вълшебства не стават.

Само нейде, край срутен коптор,

прегладнелите псета се давят.



То не знае, че има и свят,

дето Бог и любов съществуват.

Заградено от цигански Ад

спи. И хляба насъщен сънува.



Тиха нощ, свята нощ е навън...

С потъмнели зеници от жажда,

То безмълвно умира насън.

... а на Господ сина му се ражда.



Ники Комедвенска

Подвързани отблясъци


имам истинско съкровище на шията
защо го няма вятъра?

***

тихо
дъжд вали
и незабравките полива

Среднощни вопли

колко много пропиляна енергия
в слаби стихотворения

Парцалива,с разбито коляно,боса -
стои до леглото и хленчи.
Прилича ми на пребито просяче.
Как да и кресна :"Бягай от мен,че..."
Как да и посоча вратата.
Да я изхвърля в дъжда на улицата
и камък подире и да запратя?
Така беззащитна и щурава е...
Кой ти е виновен? -питам я .
Казах ли ти там да не ходиш вече?
Гледа ме виновно в очите.
Щом не слушаш - върви си.Пречиш ми!
Стои и ме дърпа за нощницата.
Не ми дава да спя.По дяволите!
Какво искаш от мене още?
Колко пъти те предупреждаваха?
Цяла нощ ли ще ме държиш будна,
малка наивна глупачка!
Господи,ама съвсем луда си!
Седи на пода и плаче.
Чак да ти скъса сърцето.
Хайде ела.Успокой се!
Сега ще превържем коляното.Ето.
Какво ще те правя - моя си...
Сгушва мокро носле на рамото ми,
даже се усмихва насън , бедната...
А сутринта - да съмне само -
и тя ще хукне към тебе


Маргарита Петкова

Безалкохолна бира


приятелю
нищо не се е променило
и няма да се промени
освен пиенето

2 в 1

на свети валентин
в чашата ми
лед на сърчица