3o4o.net

Ън написа:
Така както си се излегнал, да не чакаш това?!

Не задавая са и ти отговори!
Според теб накъде са я понесли...

Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:
- Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание.
Човекът спрял мотора си и казал:
- Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам.
Господ му отговорил:
- Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за
подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество.
Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
- Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива.
И Господ му отвърнал:
- Две или четири платна искаш на тоя мост?

ако се стремим да чуем определени отговори, а не ги получаваме, решаваме че обектът просто не е отговорил... а той е ...мда, Мъжжж:bigsmile:

МЪЖжжж написа: Обикновено жената иска да промени мъжа... А в какво се е влюбила тогава?! След като има нужда от промени!

човек се влюбва в идеализирания образ на другия....после хормоналната атака отминава, индивидът изтрезнява и си дава сметка, че това не е "момичето/момчето, което сме търсили цял живот":bigsmile:

windcolours написа:ако се стремим да чуем определени отговори,...

............

windcolours написа:

МЪЖжжж написа: Обикновено жената иска да промени мъжа... А в какво се е влюбила тогава?! След като има нужда от промени!

човек се влюбва в идеализирания образ на другия....после хормоналната атака отминава, индивидът изтрезнява и си дава сметка, че това не е "момичето/момчето, което сме търсили цял живот":bigsmile:

нищо не споменахме за това, че рядко хората се влюбват един в друг едновременно
гръмотевицата не изтрясква по ено и също време за двамата :lol:

човек трябва първо да обича себе си

windcolours написа:

МЪЖжжж написа: Обикновено жената иска да промени мъжа... А в какво се е влюбила тогава?! След като има нужда от промени!

човек се влюбва в идеализирания образ на другия....после хормоналната атака отминава, индивидът изтрезнява и си дава сметка, че това не е "момичето/момчето, което сме търсили цял живот":bigsmile:

някои го предпочитат горещо. но други решаваме, че нямаме време за прекомерните усилия да променим нещо повече от неподхождаща със сакото му вратовръзка. ъхъ. т.е. или си е точно такъв какъвто трябва да бъде, или...

bead_ написа:
някои го предпочитат горещо. но други решаваме, че нямаме време за прекомерните усилия да променим нещо повече от неподхождаща със сакото му вратовръзка. ъхъ. т.е. или си е точно такъв какъвто трябва да бъде, или...

аз затова споменах хормоналната атака, бийд Защото Любовта е съзидател и по това се отличава от влюбеността. Рядко хората са съвършени, или поне отговарящи на нашите въжделения и представи. В един момент си даваме сметка, че това не е човекът, за когото сме го мислили. И какво правим? Отричаме се от него/защото е най-бързо и лесно/ или се опитваме да коригираме нещата- чрез взаимни корекции...ако се налага. Ами ако този човек наистина има нужда да му се подаде ръка, да се открие проблема, който го измъчва, да му се помогне? особено, ако той самия осъзнава нуждата от някаква корекция, а се лута и не може да стигне до нея сам?
Тогава разбираме дали обичаме тази личност - по това дали ще останем до нея и ще се борим заедно в едно съзидателно взаимодействие. Или вдигаме ръце и обръщаме гръб.
Днес прочетох нещо от Хорхе Букай и се сетих за теб /заради ника ти де/. Мисля, че е подходящо да го напиша тук, в хода на тези мисли:

"В тишината на размишлението ми
усещам целия си вътрешен свят
като семенце,
някак малко и незначително,
но и пълно с възможности....

...в незначителността си всяко семе пази
духа на дървото, което някога ще стане...."

Ако захвърлим семенцето никога няма да се радваме на сянката, която дървото ще прави, когато порасне...А някои дървета порастват наистина големи и красиви...Просто им трябва повече време.

п.п. Все пак на неуспешните връзки най-изиграват лоша шега опитите да се променя някоя от страните.
Обикновено жената иска да промени мъжа... А в какво се е влюбила тогава?! След като има нужда от промени!
Но това се случва, след запълването на първите "дупки". И идват следващите..

не е вярно да са искали да ме променят мойте жени

е ти си по-големо перде и от мене начи, амиго

бе темата е какво искат жените нали
аз май отговорих на нея някъде в началото

дайте да сменим малко ъгъла на атака
кой иска жените

МЪЖжжж написа:Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:
- Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание.
Човекът спрял мотора си и казал:
- Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам.
Господ му отговорил:
- Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за
подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество.
Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
- Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива.
И Господ му отвърнал:
- Две или четири платна искаш на тоя мост?

ти си най-голямото мрънкало, което някога съм чела!:blink:
защо ти е толкова важно да се правиш, че не знаеш какво искат жените или какво иска твоята жена?
Сега вече се чудя кое ме дразни повече?
Мотото на Рем за виното и жените (независимо, че той намеква за нъкакъв дълбок контекст, за който не съм дорасла:-))
или твойте теми за жените?!

ох, и на мене ми се е случвало..от инат се опитвам да намеря някакъв закърпено доказателство за нещо, дето..аха вече е ясно, че не е така...ама пусти инат...

но твоят инат е уникален!

моето мнение е, че някой модератор трябва да ги затвори тези теми!

Всички които писаха тук/и в други подобни бяха искрени, доброжелателни и на мене ми беше приятно да ги чета за опита, койот споделиха, за изживяванията си...
като чета ти какво си написал, все ми става тъжно и усещам как се пълне чашата..ех, понякога ми е смешно...
...
Дано имаш пари за проститутки...и дано не ми се обидиш...

Sweety написа:Мотото на Рем за виното и жените (независимо, че той намеква за нъкакъв дълбок контекст, за който не съм дорасла:-))
или твойте теми за жените?!

аз, аз
но изобщо не съм намеквал нищо за дорастване
според мен си си пораснала достатъчно за всичко

из Рубаят

7
Не трябва, не мисли за утрешния час:
приятелю, живей под слънчевата власт.
Когато ний умрем, веднага ще догоним
избягалите векове пред нас.

12
Ще си заминем с поглед плах - но за света какво е?
И няма път, и няма смях - но за света какво е?
Ний си отидохме - а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах - но за света какво е?

13
Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.
В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,
с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши
от глезена на някой беден, от черепа на някой цар.

36
Без страх - на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден над мъките покой.
Мигът, на всички даден, изживей до дъно,
за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.

43
Ти истината търсиш? Тогава остави
жена, деца и близки, приятели, уви!
Разкъсай всичко,дето ще ти тежи из път,
без тежките окови по-леко се върви.

55
Кой казва, че бил Бог неумолим!
Той е добър, а ние май грешим.
Ти в кръчмата умри сега от вино -
ще те приеме той невъзмутим.

59
О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,
без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!
ден без любов е като облак, резсеян в кръглото небе,
безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.

60
За мен - цветята на смеха или със вино пълна кана!
Не искам друга вяра аз, ни песен на камбана.
Веднъж съдбата спрях с въпрос: "Кажи ми свойта мисъл!"
А тя отвърна в миг: "Душа, със радост увенчана.

82
Мой винен съд, аз знам - и теб е гряла нощем любовта.
И теб, както и мен, е мамел на къдри вечерни цвета.
А тази дръжка, като гривна, до гърлото стаила дъх,
е твоята ръка, обвита на милата върху гръдта.

108
И докога ще бъдем на дните сред пелина?
Кой господ ни отрежда миг - или година?f
Момче, тогава бързо наливай мойта чаша,
додето не си станал в грънчарницата глина!

117
Не знаем ний до днес защита от смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
Да имаш радост ти, пий радостта в живота,
останалото, брат, е просто суета.

118
Ти пиещите не кори! Такъв е пая
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали "не пия капка" -
къде по-глупави неща за тебе зная.

123
Аз пия, но ни ден не съм във тежест ваша;
жадувам - за какво? За винената чаша!
Да, ще почитам виното до свойта смърт,
за жалките си дни да мисли богаташа.

134
С молитва, с пост си мислех горд, че може
към теб да се намери пътя, Боже.
Но някакъв бедняк, решил да се пречисти,
потегли с чаша към светото ложе.

140
Аз знам, че в тоя свят добро и зло,
и чудното грънчарско колело
в забрава ще потънат ...Но тогава
що значат скръб, и радост, и тегло?

155
И сякаш през завеса отдалеч
със "ти" и "аз" долита кратка реч.
Но пада леко тънката завеса:
и "ти" и "аз" не се дочува веч.

161
За щастие - до дъно! Наливай с порив скъп!
Презри деня суетен! Живей без страх и скръб.
И тежките вериги на твоя глупав разум,
затворник временен, снеми от своя гръб.

163
Какво навред желая? - Смехът на веселбата!
А друга странна вяра за мен е непозната.
Веднъж попитах свода: "Кого обичаш ти?"
Отвърна той: "Сърцето, дето пее радост свята!"

184
Когато отзвъни последният ми час,
когато като стон замлъкне моят глас
от мойта пепел да изваят чаша -
напълнена докрай - ще оживея аз.

198
На младини, под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато
и що накрая проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.

Remmivs написа:бе темата е какво искат жените нали
аз май отговорих на нея някъде в началото

дайте да сменим малко ъгъла на атака
кой иска жените

След 12 страници тема, и то каква, дали все още ще има желаещи?

Мнемозина написа: След 12 страници тема, и то каква, дали все още ще има желаещи?

Еееееее... Аз тъкмо минах на майтапчийската вълна... /това и за Суити се отнася с "мрънкялото" /