3o4o.net

shshtt написа:2 в 1

на свети валентин
в чашата ми
лед на сърчица

http://www.hulite.net/modules.php?name= ... =0&thold=0 :blum:

Липсва ви аромат и на двете.

Джезвето, врящата вода, пълните лъжички кафе. Кипва и дръпвате джезвето. Цялата кухня ухае, а вие си играете с котлона и надигащото се кафе. И накрая горещо, но не прекалено с дебел каймак топли дланите ви и вдига енергията и настроението.

Това ви липсва.

holi_day написа:

shshtt написа:2 в 1

на свети валентин
в чашата ми
лед на сърчица

http://www.hulite.net/modules.php?name= ... =0&thold=0 :blum:

обаче без майтап сериозно се бях замислила дали да не си купя машина за хляб, една съседка има и направо върховен става
но има опасност само хляб с шарена сол да хапваме вкъщи и много скъпо ще ни излезе:lol:

Green Light написа:
Липсва ви аромат и на двете.

Джезвето, врящата вода, пълните лъжички кафе. Кипва и дръпвате джезвето. Цялата кухня ухае, а вие си играете с котлона и надигащото се кафе. И накрая горещо, но не прекалено с дебел каймак топли дланите ви и вдига енергията и настроението.

Това ви липсва.

тц! откакто спрях да пуша кафе не пия - това си е.....безалкохолна бира направо:lol:
едно маненко ароматно уиски си сипах и имаше същия ефект

Във вените тежат рубините
И блъскат лудо из главата
Какво да правим - със годините
Все повече тежат вината

Но пък дъхът им не престава
Да ни влече, опиянява
И нека да тежи тъгата
Ще викна с чаша във ръката

Да пием днес щом можем още
То значи влюбени сме - ден и нощем!

пристанище за неудачници


днес, да точно сега и нито минута по-късно
ще изтрия всички книги на духовни учители
и ще си кача добра литeратура
примерно хемингуей
защо той ли
откъде да знам
има ли значение
с кой кораб ще се върнеш у дома

http://www.youtube.com/watch?feature=fv ... SdGB_r6ZkQ


http://www.youtube.com/watch?v=hC18lbsJ ... ure=relmfu

...

Утро

Искам да прошепна светлината

И да чуеш с ръцете си

Смеха на докоснатата усмивка

Изкупление

Улових снежинка с език

убих уникалност

за да не ми заседне в съвестта - ще пия вода от висулка

Оплаквачка

кога да спра да плача
за това тяло
така противно и чуждо
мое ли е
отражението
и позора

windcolours написа:Изкупление

Улових снежинка с език

убих уникалност

за да не ми заседне в съвестта - ще пия вода от висулка

Захарен памук

любовните стихотворения в блога ми
се оказаха твърде много и твърде сладки
за преглъщане

Боза

котката паднала в кацата с боза
и всички се сдобили с мустаци
ми разказваше баба
не се смях

Фатално

любовта все е някъде там
а аз някъде другаде

Неравностойно положение

всеки поет е инвалид
с каляска

Стара приказка на нов глас


ах мой мили августин
всичко е свършено
каза царкинята
за щастие някои приказки не се променят
отвърна свинаря

Еквилибриум



какво е еквилибриум?



когато общото действие на външните сили е равно на нула

Green Light


границите на моя език са граници на моя свят

сър Айвънхоу


еквилибриум не е просто равновесие
еквилибриум е успокояване и активизиране на невидимите сили, нещо несигурно и стабилно и с това - много вълнуващо
еквилибриумът е нещо вселенско, той измива и укротява всички малки залитания и тревоги

Мнемозина


вътрешен покой и балансираност

Nejimaki-dori


това е тайното име на Боко

Kent


равенство на свободите

vyara


трептене около нулата

WALL-E



филм за бъдещето
казах аз
но всъщност го направихте вие

благодаря

Боже, почувствах се като класик!

vyara написа:Боже, почувствах се като класик!

хахах и смей само да не дойдеш на поливането на шедьовъра

shshtt написа:...

Green Light


...

сър Айвънхоу

...

Мнемозина


...

Nejimaki-dori


...

Kent


...

vyara


...

WALL-E


..

Това ли е 3о4о?

Глас в пустиня написа:

shshtt написа:...


..

Това ли е 3о4о?

не, това са участниците в темата

а горното е с претенциите за стихотворение, не за хроника

shshtt написа:

Глас в пустиня написа:

shshtt написа:...


..

Това ли е 3о4о?

не, това са участниците в темата

а горното е с претенциите за стихотворение, не за хроника

Има ли значение всъщност?
Всеки си има кръг на доверието и окръжение от довереници - това е и 3о4о.

Глас в пустиня написа:
Има ли значение всъщност?
Всеки си има кръг на доверието и окръжение от довереници - това е и 3о4о.

стига бе боев глупости бе
драка си голяма ама си си нашия боев кво се праиш сега че не си от кръга:lol:

shshtt написа:

Глас в пустиня написа:
Има ли значение всъщност?
Всеки си има кръг на доверието и окръжение от довереници - това е и 3о4о.

стига бе боев глупости бе
драка си голяма ама си си нашия боев кво се праиш сега че не си от кръга:lol:

Не разбирам за какво говорите Госпожо.

Мнемозина написа:Да се върна! Дума
от моето време, когато за човека,
както за семето,
бе потребна нива.
Ако искаш да се върнеш,
не трябва да заминаваш.
Който заминава, върви
по безкраен път.

Пиер Паоло Пазолини

Ох, че е хубаво това.
Ако искаш да се върнеш, не трябва да заминаваш...
Точно така.
Сърцето също има пъпна връв.

Скифы (А.Блок)
Мильоны — вас. Нас — тьмы, и тьмы, и тьмы.
Попробуйте, сразитесь с нами!
Да, скифы — мы! Да, азиаты — мы,
С раскосыми и жадными очами!

Для вас — века, для нас — единый час.
Мы, как послушные холопы,
Держали щит меж двух враждебных рас
Монголов и Европы!

Века, века ваш старый горн ковал
И заглушал грома, лавины,
И дикой сказкой был для вас провал
И Лиссабона, и Мессины!

Вы сотни лет глядели на Восток
Копя и плавя наши перлы,
И вы, глумясь, считали только срок,
Когда наставить пушек жерла!

Вот — срок настал. Крылами бьёт беда,
И каждый день обиды множит,
И день придёт — не будет и следа
От ваших Пестумов, быть может!

О, старый мир! Пока ты не погиб,
Пока томишься мукой сладкой,
Остановись, премудрый, как Эдип,
Пред Сфинксом с древнею загадкой!

Россия — Сфинкс. Ликуя и скорбя,
И обливаясь чёрной кровью,
Она глядит, глядит, глядит в тебя
И с ненавистью, и с любовью!..

Да, так любить, как любит наша кровь,
Никто из вас давно не любит!
Забыли вы, что в мире есть любовь,
Которая и жжёт, и губит!

Мы любим всё — и жар холодных числ,
И дар божественных видений,
Нам внятно всё — и острый галльский смысл,
И сумрачный германский гений…

Мы помним всё — парижских улиц ад,
И венецьянские прохлады,
Лимонных рощ далёкий аромат,
И Кёльна дымные громады…

Мы любим плоть — и вкус её, и цвет,
И душный, смертный плоти запах…
Виновны ль мы, коль хрустнет ваш скелет
В тяжёлых, нежных наших лапах?

Привыкли мы, хватая под уздцы
Играющих коней ретивых,
Ломать коням тяжёлые крестцы,
И усмирять рабынь строптивых…

Придите к нам! От ужасов войны
Придите в мирные обьятья!
Пока не поздно — старый меч в ножны,
Товарищи! Мы станем — братья!

А если нет — нам нечего терять,
И нам доступно вероломство!
Века, века вас будет проклинать
Больное позднее потомство!

Мы широко по дебрям и лесам
Перед Европою пригожей
Расступимся! Мы обернёмся к вам
Своею азиатской рожей!

Идите все, идите на Урал!
Мы очищаем место бою
Стальных машин, где дышит интеграл,
С монгольской дикою ордою!

Но сами мы — отныне вам не щит,
Отныне в бой не вступим сами,
Мы поглядим, как смертный бой кипит,
Своими узкими глазами.

Не сдвинемся, когда свирепый гунн
В карманах трупов будет шарить,
Жечь города, и в церковь гнать табун,
И мясо белых братьев жарить!..

В последний раз — опомнись, старый мир!
На братский пир труда и мира,
В последний раз на светлый братский пир
Сзывает варварская лира!"

Добър ден. Имам едно оплакване –

(направо си е жива рекламация) –

след цяла вечност напразно очакване,

връщам Надеждата – за реанимация.

Не подлежи на замяна? А в склада?

Дали няма нещо бракувано?

Иззето е всичко? Е, браво!

Безнадеждните едва съществуваме...

С кого разговарям, прощавайте?

Ооо, май съм объркала номера...

Не търсех Бог, извинявайте,

а само Човещината у хората...

Сега ще затварям, че имам работа.

И да доставите скоро Надежда.

Моята едва диша, но... Карай.

Ще се понасяме още, изглежда...

irini

Атанас Далчев




МАДРИГАЛ


Аз леко трепвам, чело сбърчил,

когато се покажеш ти

и твойто алено чадърче

над улицата разцъфти.



Ти с него приближи, любима,

облъхната от аромат,

и под небето му вземи ме,

сроди ме с чудния му свят.



За мен е то платно на кораб,

кубе и свод; и всеки път

със формата си до умора

напомня ми за твойта гръд.



И всеки път слухтя и стина:

сърцето ми ли бий, или

по опнатата му коприна

дъждът със капки трополи?



Червено в здрачината плава

като угасваща искра,

но и тогава озарява

лика ти с някаква зора.



Сред блясъци асфалтът чезне,

летим по него в полет луд

и сякаш в черните му бездни

се спущаме със парашут.








НЕОЧАКВАН ДЪЖД



Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.

Ний изненадани се скрихме за минутка

от яростта на неочаквания дъжд

под дървесата, до затворената будка.



Под стряхата на тъмния и гъст листак

едно далечно смътно чувство ни обхвана

и както някога, се озовахме пак

две влюбени деца във къщи на тавана.



Преплитаха се клоните като греди

и през един разтрог ни гледаше небето.

Глава бе свела върху моите гърди

и беше й зелено-мургаво лицето.



Стоехме мълчаливи и съвсем сами

и сякаш заедно за първи път в живота,

и слушахме как в тъмното дъждът шуми

по керемидите зелени на дървото.

Леле и Далчев е срещнал тия гущери...

Причастие

има ли нещо по-сладко от безцелното говорене
книгата е написана, влюбването е отминало
любовта е равна като причастие
твоето тяло и твоята кръв
в моето тяло и моята кръв
да вкуся
когато те имам и когато те губя
господи прости ми
господи прости ми
господи прости ми
господи прости ми
живота

Виртуално


твоето тяло в моето тяло
звучи така лесно
като гнездото на лястовицата
като крясъкът на дрозда
но твоето тяло в моето тяло е химера
в късното лято
в ранната пролет
защото твоето тяло ще си е твое
моето тяло ще си е мое
във всичките нетски сезони

shshtt написа:Виртуално


твоето тяло в моето тяло
звучи така лесно
като гнездото на лястовицата
като крясъкът на дрозда
но твоето тяло в моето тяло е химера
в късното лято
в ранната пролет
защото твоето тяло ще си е твое
моето тяло ще си е мое
във всичките нетски сезони

много ми харесва!!!

latrevw написа:

shshtt написа:Виртуално


твоето тяло в моето тяло
звучи така лесно
като гнездото на лястовицата
като крясъкът на дрозда
но твоето тяло в моето тяло е химера
в късното лято
в ранната пролет
защото твоето тяло ще си е твое
моето тяло ще си е мое
във всичките нетски сезони

много ми харесва!!!

и на мен!:-)
и горното!

значи, момичета просто не искам да се разнежвам, но с думите си ми вдъхвате живот

Мерло

ще го познаеш ако пиеш вино
то е тънко и коварно
дори не е красиво
поне да беше бистро като вчера
а то....мерло
мълчаливо и банално пивко
но не боли глава
от скъпите вина
и от мъжете с етикет
за туй компромисите с качество
са неприемливи
за дами авантюристки
и мъже ценители

shshtt написа:Мерло

ще го познаеш ако пиеш вино
то е тънко и коварно
дори не е красиво
поне да беше бистро като вчера
а то....мерло
мълчаливо и банално пивко
но не боли глава
от скъпите вина
и от мъжете с етикет
за туй компромисите с качество
са неприемливи
за дами авантюристки
и мъже ценители

това спомен някакъв ли е?

[quote="сър Айвънхоу"]

ъъъъъ?!?!
абе ще ти скъсам ушите само да ми паднеш

shshtt написа:значи, момичета просто не искам да се разнежвам, но с думите си ми вдъхвате живот

Шът, не само тези ти харесвам! Ама ако пиша след всяко, с което ми пълниш душата, ръце няма да ми останат!:lol: затова възторгът ми е мълчалив!

Подари на душата си нещо,
за което отдавна жадува...
Топла ласка, вечеря на свещи,
две - три думи, които си струват.
Късче вяра във нещо забравено,
две мечти, като ново начало,
порив дълго, дълго сподавян,
и надежда за истинско цяло.
Подари си онези копнежи,
от които косят се краката.
И... пази ги, топло и нежно,
докогато вървиш по Земята.