3o4o.net

преглътната песен

аз съм голямо момиче
не плача
без очила



улов

разбита вълна
в скута ми



крясък

дъщеря ми рисува
премълчаното

лабиринт


липсваш ми
не достигам, губя се, не намирам, намалявам, изчезвам
търся метафора или поне синоним
на тази проява на лош вкус

извинявай
много беден речник

Стъпки

Ако стъпките ми стъпкват други стъпки,
Как без чувство за вина ще стъпвам
Върху живата жарава на живота?

С отчуждена самоличност
Над шума на зависещите от всичко

Ангелите пеят не по нечия принуда,
А от вътрешна потребност,
Дори никой от това да не изпитва нужда.

И каквото ще да казват,
Нямам никаква представа
Кой след изграденото от мене
Ще ме продължи чрез собствени градежи.

Неграмотният чете най-шумно
Именно когато имитира, че знае
Да чете по-хубаво от скромните грамотни.

Но и да повтарям, пак едва ли
Ще ме разберат
Как с малко може мъдрият да каже много
Рядко и ще проговори –
От познанието си ще изгради охрана,
С пълни дробове ще диша
И ще пази глас и думи,
За да ни предпази

Да не би случайностите да отпушат
Пълно гърло
След като случайно осъзнаят
Нечия нарастваща значимост

В тишината след деня
Нека да отдъхнем от амбиции

Че и с малкото, което носим в себе си,
Някъде и никому необходими.
Георги Трифонов

Летящите хора не трупат имоти
тях все ги вълнуват други животи.

Летящите хора са малко на брой,
но техния свят е до болка и мой.

Летящите хора размахват криле,
те нямат земя, но си имат небе.

Летящите хора се разпознават,
никога ближния те не предават.

Летящите хора - повярвай във тях,
да имаш мечти и надежди и смях.

Летящите хора макар да са кът,
превръщат в съдба дори и мигът.

Летящите хора не знаят мълчане,
но често мълчат та летежа да стане.

Летящите хора ги срещаш и ти,
но техния полет е в други среди.

Летящите хора летят и в дъжда,
размахът е воля, успехът - мечта.

Летящите хора са пъстри звезди.
Търси се сред тях, но добре се търси.

Валентин Йорданов

Купих си перка - от магазин за мечти.
С две здрави въжета за гърба си я вързах.
И досущ като Карсон, който лети
и аз, без мисъл в главата, да литна побързах.

...А сутрин имаше много ананас, имаше орехи в сочните ябълки,

канела в греяното вино

и дълги листа тютюн в нашия чай от лешници и лек анасон.

На обяд турунджавия мед от портокалите

се стичаше в сочни смокини

и ние пушихме санталово дърво

с капки гъсто борово мляко.

На свечеряване слагахме червените грейпфрути

в кани с горещ карамел

и лягахме

край зелените лимони на нощта,

пиехме от тях дълги глътки ягодова сметана

с цариградски бадеми

и сочен тишпищил.

А сред уханието на лененото семе и

едрите маслини,

големите нощни стафиди

се топяха

в устните ни

като арменско бяло сладко

преди да съмне джинджифила...

/БВБ/

Планетата на самотните

толкова много жени
толкова много мъже
и никакво привличане

ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.

Подумаешь - с женой не очень ладно!
Подумаешь - неважно с головой!
Подумаешь - ограбили в парадном!
Скажи еще спасибо, что живой!

Ну что ж такого - мучает саркома?
Ну что ж такого - начался запой?
Ну что ж такого - выгнали из дома?
Скажи еще спасибо, что живой!

Нечего играть с судьбою в прятки,
Так давай, кривая, вывози.
В общем, всё нормально, всё в порядке,
Всё, как говорится, на мази.

Плевать - партнер по покеру дал дуба!
Плевать, что снится ночью домовой!
Плевать - в «Софии» выбили два зуба!
Скажи еще спасибо, что живой!

Да ладно - ну, уснул вчера в опилках...
Да ладно - в челюсть врезали ногой...
Да ладно - потащили на носилках...
Скажи еще спасибо, что живой!

Нечего играть с судьбою в прятки,
Так давай, кривая, вывози.
В общем, всё нормально, всё в порядке,
Всё, как говорится, на мази.

Неважно, что не ты играл на скрипке.
Неважно, что ты бледный и худой.
Неважно, что побили по ошибке.
Скажи еще спасибо, что живой!

Да, правда: тот, кто хочет, тот и может!
Да, правда: сам виновен, бог со мной!
Да, правда... Но одно меня тревожит:
кому сказать спасибо, что живой

Нечего играть с судьбою в прятки,
Так давай, кривая, вывози.
В общем, всё нормально, всё в порядке,
Всё, как говорится, на мази.

ДИВА КЪПИНА
Маргарита Петкова


Като дива къпина съм – ни хубост у мене, ни сладост.

Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.

Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.

Не мога да вирея върху паркетна почва.

Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината

(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра)

Като дива къпина съм – предупреждавам.

Когато нехайно посягат към мене –

умея до кръв да ранявам.

Внимавай ! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –

няма отърване.

Преодоляване на тишината


с отрязан език уча английски

Татуировка


текстът е белег

Mного еротичен сън

не заслужава да бъде разказван
бичувай го с мълчание
души го с многозначие
кълцай със страст
а той
няма да е там

Обратно завъртане

колко съм хубава, господи, колко съм хубава
дясно
грозна съм, господи, толкова грозна съм
ляво
гледа ме
център

Патерица

говори ми

А можеше да е приспивна песен


не мога да избягам от стихотворението
хайде нека да е песен
разочарова ме скъпи
толкова много толкова много
че думи нямам
а чуждите не вършат работа

Недоизказани думички
На моите връстници

Твърде дълго бягаме, а искаме да спрем.
Твърде много мразим. А искаме да обичаме.
Твърде много клони отсякохме. А търсим красотата.
Твърде много сълзи изплакахме. А искаме да се смеем.
Твърде много новини с усмихнати хора ни гледат. А ние сме намръщени.
Твърде много портрети подминахме. А не можем да се върнем, за да ги погледнем отново.
Твърде много недоизказани думи ни смаляват.
Твърде много чужди мисли изричаме. А не казваме своите.
Твърде много мислим за измамата.
Твърде много лъгахме.
Но чакаме истината.

Елена Дякова
(от учебника по "Български език" за 7.клас)

стихотворението е написано от тийнейджър и не е известно

Компенсации или колко струва любовта

мъже
строят тадж махал
в пустинята на сърцето ми

Булимия

как да я спася под тоновете сланина
не съм принц
да я целуна

Когато си на двадесет години
благословен е всеки ден за теб...
Даряват те със хубост и със сила
на младостта най-щедрите ръце...

Но после раменете натежават,
понесли и добро и недобро...
От преживяно белези остават,
косите се превръщат във сребро...

Едно след друго всичко отминава
и знаеш – няма връщане назад!
Но някъде в сърцето ти остават
неизживяните докрай неща...

Опитай с времето да се пребориш,
събрал в едно и спомен и мечта,
така ще можеш мъдро да повториш
и най-неповторимите неща...

И пак ще бъдат твои и подвластни
вълшебствата, родени в младостта...
Че не познава граници душата
и няма възрасти за любовта...

Елеонора Ангелова

ЖИВОТ НА ПАРЧЕНЦА

Счупено не можеш да слепиш,
събраните трохи не правят хляба цял.
Живот ,разбит на хиляди парченца,
никой да сбере не е успял.

Не искай аз да го направя,
сами превърнахме мечтите си във кал.
а когато ги разбивахме,
къде тогава си живял?

Сега ми казваш,да започнем отначало,
да забравим за лошите дни,
Но сърцето ми не е вече цяло,
парченцата кой ще слепи?

Кой ще върне усмивката бяла
в искрящите черни очи?
Друга съм,не съм вече цяла,
не виждаш ли,променен си и ти?

Други хора сме вече със теб,
всеки живее със свои мечти.
Не е нужно ново начало
на хора с различни съдби.

<ВЕРА ИЛИЕВА>

shshtt написа:преглътната песен

аз съм голямо момиче
не плача
без очила



улов

разбита вълна
в скута ми



крясък

дъщеря ми рисува
премълчаното

bead_ написа:

Он был старше ее.
Она была хороша,
В ее маленьком теле гостила душа,
Они ходили вдвоем,
Они не ссорились по мелочам.
И все вокруг говорили ,
чем не муж и жена,
И лишь одна ерунда
Его сводила с ума,
Он любил ее,
А она любила летать по ночам.
Он страдал, если за окном темно,
Он не спал, на ночь запирал окно,
Он рыдал, пил на кухне горький чай,
В час, когда она летала по ночам.
А потом по утру она клялась,
Что вчера это был последний раз,
Он прощал, но ночью за окном темно,
И она улетала все равно.
А он дарил ей розы,
Покупал ей духи,
Посвящал ей песни,
Читал ей стихи,
Он хватался за нитку
Как последний дурак
Он боялся, что когда ни будь, под полной Луной
Она забудет дорогу домой
И однажды ночью
Вышло именно так
Он страдал, если за окном темно,
Он не спал, на ночь запирал окно,
Он рыдал, пил на кухне горький чай,
В час, когда она летала по ночам.
А потом по утру она клялась,
Что вчера это был последний раз,
Он прощал, но ночью за окном темно,
И она улетала все равно
И три дня и три ночи
Он не спал и не ел
Он сидел у окна
и на небо глядел
Он твердил ее имя
Выходил встречать на карниз
А когда покатилась на убыль Луна
Он шагнул из окна Как шагала она
Он взлетел, как взлетала она
Но не вверх, а вниз ...

Машина Времени

"Трудно е да бъдеш Бог"
впечатляващо..

WALL-E написа:...

Всички ние сме богове (с) ...
по-скоро е трудно, отколкото впечатляващо...
Както казва Урсула Легуин, мислиш си, че открива необятни възможности, но когато пристигнеш там, разбираш, че всъщност пътят ти се стеснява до тънката пътечка на единствено правилното решение...
И въпреки всичко, Дон Румата не успя да спаси любимата си ...

Дон Румата Есторски написа:

WALL-E написа:...

Всички ние сме богове (с) ...
по-скоро е трудно, отколкото впечатляващо...
Както казва Урсула Легуин, мислиш си, че открива необятни възможности, но когато пристигнеш там, разбираш, че всъщност пътят ти се стеснява до тънката пътечка на единствено правилното решение...
И въпреки всичко, Дон Румата не успя да спаси любимата си ...

youtu.be/6LkJie-lVpE
а кой от нас успява?!

просто..отваряме прозореца..
и се надяваме да са В небе ночные ведьмы
а не това дето първо изскача в мислите..
в буквалност

Предимствата на възрастта и визията


сега поне знам защо
не

shshtt написа:Предимствата на възрастта и визията


сега поне знам защо
не

Недоказуемо щастлив,
вървиш.
И само ти си знаеш,
че точно в този миг си жив,
че мокрият цимент ухае,
че русото момиче спря,
изтръска клечка от сандала,
и за секунда ти замря
щом зърна линията бяла
на кръста й, златист, кафяв,
със тънка линия от бански.
И колко си добре, и здрав,
и дишаш просто великански,
и бързаш ей така, без цел,
от радостта да стъпваш бързо,
и се усмихваш, чист и смел,
със всички смели хора свързан,
щастлив, усмихнат и велик,
свободен, със сърце открито.
Един прекрасен, светъл миг
те озарява. И отлита.

Мария Донева

So, we'll go no more a-roving
So late into the night,
Though the heart be still as loving,
And the moon be still as bright.

For the sword outwears its sheath,
And the soul wears out the breast,
And the heart must pause to breathe,
And love itself have rest.

Though the night was made for loving,
And the day returns too soon,
Yet we'll go no more a-roving
By the light of the moon.

Lord Byron

Има моменти,
в които реалността се разсипва-

фрагментира се

в ухо на бадемовото дърво,
над което небето е разбити жълтъци
от яйца на излитащи птици
и пресечени облаци
над кости и вестници,
подивели животни,
бозеащи хора,
бозайници,
баба бае:

"тръгнал почуден дядо в почудна гора
да издои ляво мляко от ляво...."

звуците също могат да бъдат
затворени в думи с които
разцепваме като слюда
лещата на света в очите си-

бухал на светло

"както се пръска това мляко
така да се пръснат тия очи"

има моменти, в които обичайните асоциации
за добро и уют се подреждат-

някъде в далечината къща,
ухае на бадемов сладкиш
в къщата расте дете
става момиче,
остарява в баба
разбърква сместа
и бае
на светлата страна за тъмната
от дясно на ляво.

Яна Монева

Когато някой ден почукаш и няма кой да ти отвори,

а само дъжд, внезапно рукнал, плющи по немия прозорец.

Когато празна и студена се спусне в тъмното ръката ти

и замълчи като на сцена премръзналото ти очакване.

Когато с любопитни погледи не стрелят вече в теб съседите,

а някак безрезлично строги минават, без да те погледнат.

Когато улиците водят единствено към твойта къща,

където вече ти не можеш, а и не искаш да се връщаш.

Когато посред нощ проплаче дете внезапно във съня ти

и мериш стаята със крачки, защото няма, няма пътища.

Когато някой твойто име извика тихичко зад ъгъла –

ще разбереш, че си ме имал, но някъде си ме загубил.

Маргарита Петкова

Метеоритен дъжд

сипят се звезди
в скайп

На Сър Айвънхоу и Shshtt:

Седя си безсънно. С водката.
И си пожелавам.
Звезди.
Но и те ще дойдат...
Толкова колкото и ти.

(знам, че не е по фен шуи)

Дон Румата Есторски написа:На Сър Айвънхоу и Shshtt:

Седя си безсънно. С водката.
И си пожелавам.
Звезди.
Но и те ще дойдат...
Толкова колкото и ти.

(знам, че не е по фен шуи)

ей, Доне, ма много готино това!
само посвещението малко смущаващо:lol:
а на фън шуя каква му е ролята?

п.п. много ти се радвам на появата тъдява:bigsmile:

shshtt написа:...

Благодаря ти, shshtt!
Много си мила!
И аз ви се радвам. На всички вас.
Има една съседна тема за "Човек завърнал се и искащ да остане...", точно така и аз се чувствам тук - като емигрант, който се е върнал на родна земя.