3o4o.net

Дон Румата Есторски написа:На Сър Айвънхоу и Shshtt:

Седя си безсънно. С водката.
И си пожелавам.
Звезди.
Но и те ще дойдат...
Толкова колкото и ти.

(знам, че не е по фен шуи)

"Така се случи..

Само мостове..
по които се стига
до гльтка вьздух,
за да продьлжиш..

Само пристани,
кьдето плачещите
ходят като вьв храм..
да разтоварят себе си..

Само срещи..
като олтари,
пред които се молят
за някакво случване..

Само докосване
от запалени свещи,
вместо топлината
на истински огьн..

Само част от небе..
Тьрси се цяло..."
/автор..?/

Яна Монева



Изрязаната утроба на залеза
ме доноси
Родих се за да те срещна
на ръба на усещането,
че всички ще останем безименни,
когато се определим.

Тайната любов на една домакиня


тихичко (заради нетския образ) ще ви разкажа днес какво се случи
събудих се рано
взех душ
и започнах да се чудя кое е по-важно
полезното или приятното
отложих мисленето и се разходих в нета
нямаше нищо лично , беше скучно
замислих се по неволя
заложих на полезното и задълбах в един проект
депресирах се
не мога без чужда помощ, трябват ми приятели
и то не какви, а ........
кликнах на Х-кса с кеф и си пуснах филм
Сексът и града
плаках
по време и след
ядох и пих (да не изпадаме в подробности)
посрещнах мъжа си, нахраних го, целунах го
разчистих всичко
застанах в изходна позиция
и пак се запитах
кое беше важното и кое приятното
разбира се, важен е английският
трябва ми
колко просто
ама съм фиркана сега
пък и да не съм мразя трябва
доста незряло
мда
доста незряло
в търсене на компромисен вариант
настана вечер месец изгря
и си пуснах в ю-туб
манра за лека нощ
Love Secret
Love Secret
Love Secret
скъпа

shshtt написа:...депресирах се
не мога без чужда помощ, трябват ми приятели
и то не какви, а ........а бе
...

Може ли да ти бъда приятел?
Мисля, че тук всички са ти.
Изкушаваш ме много с тоя пост... да напиша...

Шът, изкушавам се да ти цитирам стиха, да не земеш го изтриеш утре.....

windcolours написа:Шът, изкушавам се да ти цитирам стиха, да не земеш го изтриеш утре.....

тц, пипам го само тук-там като ме поотпусне главата

Дон Румата Есторски написа:

shshtt написа:...депресирах се
не мога без чужда помощ, трябват ми приятели
и то не какви, а ........а бе
...

Може ли да ти бъда приятел?
Мисля, че тук всички са ти.
Изкушаваш ме много с тоя пост... да напиша...

опс, Дон Румата сега видях че си ми писал
ама аз си се чувствам тук като рибка във вода, знам че сте приятели и разчитам, просто не е назрял момента за конкретики
а пък едно стихотворение без капка драматизъм какво стихотворение е
не приемай нещата в писанията за чиста монета, не са:winkw:

shshtt написа:...не приемай нещата в писанията за чиста монета, не са

Всичко е едно.
Тук са най-истински нещата.
Няма нужда от конкретика, ако няма нужда.

Писмо

Мъчно ми е за облаците...
Ти казваш - небето било ниско.
Чувстваш, като че ще те затисне...
Това чуждо небе!
Но все пак, през лятото имаше облаци.
Виждаше се как се движат, подкарвани от вятъра...
Като ... едно стадо овце.
По-малките изпреварват по големите.
Отляво и отдясно.
Боричкат се, почти чуваш чановете ...
А сега - мъгла.
Като вдигнеш поглед нагоре - мъгла прелива в оловно сиво...
Там, където си спомням че трябваше да има небе.
Чуждото небе.
И вятърът пак подкарва.
Но този път само грозно разкъсани парцали мъгла.
Които се смесват и разбиват един в друг.
Губейки се и преливайки в сиво...
Вятър и мъгла ... и чуждо небе.
Мъчно ми е за облаците ...
И за теб.
ЧРД, Х! mysmih

Доне бре, друже, ти май ме бъркаш с Емили Дикинсън, тя ги говори такива, но мерси де, мерси
Чакай да ти я пусна в ответ, че музата ми е забегнала сабахлян.


* * *

Ниско небе - подли облаци.
Една снежинка все кръжи
над коловоза до обора -
и води спор да продължи.

Тесният вятър се оплаква,
че го преследват и гнетят.
Природата е като хората -
не е с корона всеки път.

Дон Румата Есторски написа: Всичко е едно.

Беше казал,че си писал тук и преди
ся като прочетох това се замислих дали не си един,дето голям пердах ще яде,ако ми падне
ама много пък лесна би била загадката,ако се крепи на всичкото,дето е едно...
хм:roll:

windcolours написа:

Дон Румата Есторски написа: Всичко е едно.

Беше казал,че си писал тук и преди
ся като прочетох това се замислих дали не си един,дето голям пердах ще яде,ако ми падне
ама много пък лесна би била загадката,ако се крепи на всичкото,дето е едно...
хм:roll:

не е Рем, Дон Румата е от форума на дъртаняните, но там е с друг ник (повече подробности - ако сам пожелае)

Дон Румата, никой не ми е казвал нищо, аз сама открих кой си, откъде си, какъв си, тук сме малко недоверчиви към непознати

snowprincess написа:...Дон Румата, никой не ми е казвал нищо, аз сама открих кой си, откъде си, какъв си, тук сме малко недоверчиви към непознати

Добра провокация, Принцесо!
Искам само да уточня: аз не съм "от форума...". Аз съм Дон Румата Есторски. За някой форум можеш да напишеш "това е форумът, дето е писал Дон Румата"...
Специално с дъртанянците нямам нищо общо. Преди две години когато бях писал тук (след около две годишно прекъсване ... пак), случайно ги открих по един линк, връщайки историята на този форум. Тогава Майката на музите ми обясни кратичко какво се е случвало откакто ме няма. Сега обаче аз сам върнах историята отпреди две години ... Видях как сте издрали душите си и, горе-долу, разбрах защо. Виждам, че проблемите си стоят... Нека не разпалваме стари пожари, няма никакъв смисъл. Затова, когато Мнемозина ме попита, й отговорих "Предпочитам "Добре дошъл!", вместо "Добре завърнал се!"". Не смятам, че съм обидил някого в предишното си амплоа, напротив мисля че лично с теб например, изпитвахме нормална човешка симпатия един към друг, не че не сме спорили... Така е и с повечето от останалите. Съжалявам само да не заварвам някои участници, с които също много си допадахме... Както и да е! Ако много настояваш, мога да ти пратя бившия си ник на РМ и търсачката ще ти покаже всичко, ако си забравила. Мисля че на този етап е добре да приключим. Но не защото се крия или има нещо, от което да се срамувам. Както обясних на Windcolours, животът ми направи доста остър завой оттогава и затова мисля, че е по-честно дори спрямо всички вас, ако съм с нов ник.

Мечтите се сбъдват, когато ги чакаш !
Мечтите се сбъдва, когато летиш !
Когато със трепет отвориш вратата,
когато обичаш, когато простиш!
Мечтите се сбъдват, когато усетиш
как някой усмихваш и правиш щастлив,
когато запееш, когато засветиш,
когато душата си в стих потопиш !
Мечтите се сбъдват, когато успееш
сълзи да прогониш от тъжни очи,
когато чрез теб някой друг заживее
и теб за сънува , когато заспи !

Марияна Трандева

Дон Румата Есторски написа: Както обясних на Windcolours, животът ми направи доста остър завой оттогава и затова мисля, че е по-честно дори спрямо всички вас, ако съм с нов ник.

Ох, това не трябваше да го казваш, защото сега ще се почнат предположения, че съм инициирала разговор с теб на лични и ще бъда заподозряна в нещо си, както съм била подозирана и преди. Пък то изобщо не е така


И за да съм в темата


Тънките нишки



лепнат

в прозрачното-несподелено,

където стените, тавана и ъглите

са под,

по който се разхожда

паяка в другата стая.



Тънките нишки



оплитат

всеки трепет-движение,

който го спохожда

и изяжда отвътре —



за да не увисне



всяка история

трябва

да бъде разказана

освобождаващо.

Яма Монева

Дон Румата Есторски написа:

snowprincess написа:...Дон Румата, никой не ми е казвал нищо, аз сама открих кой си, откъде си, какъв си, тук сме малко недоверчиви към непознати

Добра провокация, Принцесо!
Искам само да уточня: аз не съм "от форума...". Аз съм Дон Румата Есторски. За някой форум можеш да напишеш "това е форумът, дето е писал Дон Румата"...
Специално с дъртанянците нямам нищо общо. Преди две години когато бях писал тук (след около две годишно прекъсване ... пак), случайно ги открих по един линк, връщайки историята на този форум. Тогава Майката на музите ми обясни кратичко какво се е случвало откакто ме няма. Сега обаче аз сам върнах историята отпреди две години ... Видях как сте издрали душите си и, горе-долу, разбрах защо. Виждам, че проблемите си стоят... Нека не разпалваме стари пожари, няма никакъв смисъл. Затова, когато Мнемозина ме попита, й отговорих "Предпочитам "Добре дошъл!", вместо "Добре завърнал се!"". Не смятам, че съм обидил някого в предишното си амплоа, напротив мисля че лично с теб например, изпитвахме нормална човешка симпатия един към друг, не че не сме спорили... Така е и с повечето от останалите. Съжалявам само да не заварвам някои участници, с които също много си допадахме... Както и да е! Ако много настояваш, мога да ти пратя бившия си ник на РМ и търсачката ще ти покаже всичко, ако си забравила. Мисля че на този етап е добре да приключим. Но не защото се крия или има нещо, от което да се срамувам. Както обясних на Windcolours, животът ми направи доста остър завой оттогава и затова мисля, че е по-честно дори спрямо всички вас, ако съм с нов ник.

признавам си без бой - провокация си беше това за дъртаняните
аз ще ти пусна бележка, за да видиш, че знам бившия ти ник

Дон Румата Есторски написа:Писмо

Мъчно ми е за облаците...
Ти казваш - небето било ниско.
Чувстваш, като че ще те затисне...
Това чуждо небе!
Но все пак, през лятото имаше облаци.
Виждаше се как се движат, подкарвани от вятъра...
Като ... едно стадо овце.
По-малките изпреварват по големите.
Отляво и отдясно.
Боричкат се, почти чуваш чановете ...
А сега - мъгла.
Като вдигнеш поглед нагоре - мъгла прелива в оловно сиво...
Там, където си спомням че трябваше да има небе.
Чуждото небе.
И вятърът пак подкарва.
Но този път само грозно разкъсани парцали мъгла.
Които се смесват и разбиват един в друг.
Губейки се и преливайки в сиво...
Вятър и мъгла ... и чуждо небе.
Мъчно ми е за облаците ...
И за теб.
ЧРД, Х! mysmih

Това е хубаво

БАЛАДА ЗА ХРАБРАТА ОВЦА

Овчар един веднъж реши да пита
овцете си, живеят ли добре.
Събра ги : - Искам да ми споделите
от мен доволни ли сте или не ?
Приблеяха овчиците тревожно,
кога било е в този вълчи свят
да е загрижен стисналият ножа
за оня дето е подложил врат !

Но ето че една напред пристъпи
и смело на овчаря заяви :
- Ти може и да мислиш, че сме тъпи,
ала за нас овчар добър не си !
По цели дни единствено гуляеш,
на паша да ни водиш те мързи !
Кошарата пред срутване е, знаеш,
но пробва ли да я постегнеш ти ?!

Овчарят се усмихна и подсвирна
на верния си зъл овчарски пес -
той в гърлото й зъби впи, кръв швирна.
- Това, овци, ви бе урокът днес !
Сега ще ви попитам пак, кажете
от мен доволни ли сте или не ?
Усърдно се разблеяха овцете -
кой кучи зъби иска да яде ...

/автор ???/

Дон Румата Есторски написа: Всичко е едно.

и никой не заподозря Ричард Бах

Пиесите на 21-ви век

нещо казах
нещо ми отговори
чу каквото не искаше
разбрах каквото ме плашеше
млъкнах
избяга
но днес се сетих
че може би се движим в една посока
далече, далече, далече
от риска да сме себе си
и право в прегръдките
на мелодрамата

Мечешки успехи

цената на моите стихотворения
е в килограми и отчаяние
колкото повече, толкова повече
и само за мен

Павлина Йосева Стоянова (pin4e)
/да съ чите меку, без да съ риве./

Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
(Или яс съм хухавела или той е идиот!)

Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
(Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!)
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!

Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига де.(Нидей рива!)

Тъй напук ша им са туряш. А Манол ши гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. (ма куга ша разбиреш)
Ся ви'нага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.

аз не разбирам
това смешно ли е?
забавно ли е?
сатирично ли е?
еротично ли е?
нямам предвид поетичната творба
и това което се случва в нея,
а факта, че някоя интелигентка
се е направила на интелигентна
за да разкаже тази случка в някакъв диалект...
а също и това че Green я публикува тука

P.С. Аз чета ли чета тука и се настройвам на едно сериозно към поезията отношения, в поредния си опит да я разбера, и изведнъж! Greenlight пуснал едно стихитворение...и понеже той от поезия много разбира и аз се мъча ли мъча да открия, какво той е намерил в това стихотворение...

P.с. Горенаписаното е опит за поезия

Sweety написа:аз не разбирам
това смешно ли е?
забавно ли е?
сатирично ли е?
еротично ли е?
нямам предвид поетичната творба
и това което се случва в нея,
а факта, че някоя интелигентка
се е направила на интелигентна
за да разкаже тази случка в някакъв диалект...
а също и това че Green я публикува тука

P.С. Аз чета ли чета тука и се настройвам на едно сериозно към поезията отношения, в поредния си опит да я разбера, и изведнъж! Greenlight пуснал едно стихитворение...и понеже той от поезия много разбира и аз се мъча ли мъча да открия, какво той е намерил в това стихотворение...

P.с. Горенаписаното е опит за поезия

Щом го пускам значи е шедьовър. Какво не разбираш?

Green Light написа:

Sweety написа:аз не разбирам
това смешно ли е?
забавно ли е?
сатирично ли е?
еротично ли е?
нямам предвид поетичната творба
и това което се случва в нея,
а факта, че някоя интелигентка
се е направила на интелигентна
за да разкаже тази случка в някакъв диалект...
а също и това че Green я публикува тука

P.С. Аз чета ли чета тука и се настройвам на едно сериозно към поезията отношения, в поредния си опит да я разбера, и изведнъж! Greenlight пуснал едно стихитворение...и понеже той от поезия много разбира и аз се мъча ли мъча да открия, какво той е намерил в това стихотворение...

P.с. Горенаписаното е опит за поезия

Щом го пускам значи е шедьовър. Какво не разбираш?

е ти пък какво не разбираш от моята поезия,а?

виж какво...изглежда заядливо сигурно това плезене, и сигурно звучи заядливо...и не знам дали се забелязва..но аз имам сериозен проблем с поезията, живота и всичко останало...

Ми смешно е това за Гаанка, много даже...написано така...аз направо се раззинах от смях на изречението...Ся винага успукой са. Ша та водя да купайм...ни знам защо?!

обаче после някак си изведнъж ми се стажни физиономията..и ми се стегна душицата...мъчно ми стана за Гънка...мъчно и виновно се почуствах. Мъжа и изневерил и тя реве, пък ние се смеем...смеем се нали бе , не ревем...смеем се...

ама съм е бати сухърката, задръстнена някава самотна майка, изкукуригала нещо си...и не мога и не мога да разбера...
Не разбирам много от тази поезия, не я чувствам така, както повечето от вас тука я разбират...
а искам да я разбирам..и се опитвам...
Ми от Гаанка се сетих за Кеити, майката на приятелката на сина ми...Ми нейния красавец я заряза и се изнесе от къщата и и отиде да си живве сам, и ходеше да прави секс с една по-млада германка, която всштност и беше приятелка на Кейти...ех, не помня дали съм я разказвала тази история тука, ама това беше хит преди една година при мене! никакви сериали, нищо не гледам, само историята на Кейти, Малкалм и Юлия ми е в главата...И тримата са мног хубави...mogat da syperni4at na aktyorite on viki, Kristina, Barselona na U. Алън...

Също мног се терзая на текстовете на песни...
А на церемонията на закриването на олимпиадата направо щях да полудея...най-известните бритънски изпълнители -лицето на Бритъния...
Джеси Джей пее
Forget about the price tag,
качена в готин ролс ройс, може и Бентли да беше...
Пускат Джон Ленън с Imagine...ми тя тая песен си е чиста коминистическа пропаганда! що пеят всички и се радват, като хич не разбират за какво става дума...ами той пък защо я е написал тази песен? Защо?! във Беликобритания...

Когато се включи и Фреди с
We will rock you,
съвсем изтрещях...преди година две се зачетох и замислих по-сериозно за тескта на тази песен...покрай детето...леле! ми то и там виждам политичекса пропаганда...пък аз мислех, че се пее нещо за стила рок музика...we will rock , we wll rock...
и защо има кръв на лицето му, а?
искам link с литературен анализ на тоя текст, ей това искам!
...
А пък тия дето си мислят че,
We are the champions
е нещо като химн за спортни успехи...
но комменts...

и аз бях от тях

P.с. И когато бях на 13-14 писах стихотворение за най-добрата ми приятелка, мого и харесвах и обичах
сег акато я разлубих..и ми е гадно като си спомня

еххх

Бе тва са периоди.

Аз я възприемам само като настроение поезията. Предлага ми някакво настроение и аз бързам да и угодя.

Много си строга.

и както си мислиш за рая и ада,
се подхлъзваш и падаш,
Като по чуд..
Като подхлъзнало се черно кюре
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки мооо...рал
в една утрин такава.



Шегичка


Периоди са тва

Green Light написа: Щом го пускам значи е шедьовър. Какво не разбираш?

Щото си забравил Калина.

Green Light написа:Бе тва са периоди.

Аз я възприемам само като настроение поезията. Предлага ми някакво настроение и аз бързам да и угодя.

Много си строга.

и както си мислиш за рая и ада,
се подхлъзваш и падаш,
Като по чуд..
Като подхлъзнало се черно кюре
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки мооо...рал
в една утрин такава.



Шегичка


Периоди са тва

хаха...и това стихотворение и него не разбрах...
много религиозно ми иде и не мога да направя никаква връзка...

още повече, че предпочитам
John Ленон NO RELIGION
да го разбирам буквално...

щото той горкия му се е наложило да обяснява, че всъщност с това но religion няма предвид никаква религия, а един вид равенство и уважение между религиите...титнтири минтири според мене...
(айде за комунистическата идея няма да говоря тази сутрин, че ще стане много)

аз за
We will rock you
няма ли да кажеш нещо? четеш ли го?

Sweety написа:

Green Light написа:Бе тва са периоди.

Аз я възприемам само като настроение поезията. Предлага ми някакво настроение и аз бързам да и угодя.

Много си строга.

и както си мислиш за рая и ада,
се подхлъзваш и падаш,
Като по чуд..
Като подхлъзнало се черно кюре
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки мооо...рал
в една утрин такава.



Шегичка


Периоди са тва

хаха...и това стихотворение и него не разбрах...
много религиозно ми иде и не мога да направя никаква връзка...

още повече, че предпочитам
John Ленон NO RELIGION
да го разбирам буквално...

щото той горкия му се е наложило да обяснява, че всъщност с това но religion няма предвид никаква религия, а един вид равенство и уважение между религиите...титнтири минтири според мене...
(айде за комунистическата идея няма да говоря тази сутрин, че ще стане много)

аз за
We will rock you
няма ли да кажеш нещо? четеш ли го?

Ами аз си го юревеждам като жажда за бой, битка. Може би си права сега като го прочетох. Двайсти век на Щурците. Сатира на лудницата в която живеем.

Чакай да пусна стихотворението дето не си го тазбрала. Аз затова оиша, де, много се зарадвах дето попита. То е пускано толкова пъти че имам нужда от алиби за да го пусна пак.
Като по чудо
На Жак Превер


И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща

и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.

А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,

като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

Превод: Валери Петров

за дразненье, и аз мое се включа

БЪЛГАРСКА ПЛЕЙМЕЙТКА

Първокласна акробатка -
яха патка подир патка.

В бюста - тежка. В кръста - тънка.
В мозъка - самотна гънка.

Не Умът, а Силикона
я направи ВИП-персона.

-Все пак съм прочела - вика -
на Коелю "Алхимика" !

пияният бард

Не съм ограбена, опустошена

Станка Пенчева

Не съм ограбена, опустошена,
Нима се свършва огънят,
Защото някога е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
Защото някой ожаднял е дълго пил
И тръгнал си, нехайно е свалил
Във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми,
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
С предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
Са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.

Green Light написа:...Чакай да пусна стихотворението дето не си го тазбрала. Аз затова оиша, де, много се зарадвах дето попита. То е пускано толкова пъти че имам нужда от алиби за да го пусна пак.
Като по чудо
На Жак Превер
...

е благодаря ти много
абе аз рабрах още от първия път че аз съм черното кюре, но сега разбрах и ти кой си-този със спящата красива жена...
p.с.
Па ми викаш и че съм била много строга по начин който това звучи отрицателно! а то е положително!

WALL-E написа:за дразненье, и аз мое се включа

БЪЛГАРСКА ПЛЕЙМЕЙТКА

Първокласна акробатка -
яха патка подир патка.

В бюста - тежка. В кръста - тънка.
В мозъка - самотна гънка.

Не Умът, а Силикона
я направи ВИП-персона.

-Все пак съм прочела - вика -
на Коелю "Алхимика" !

пияният бард

нещо не ти се пейстнало докрая стихчето...
ето го и продължението
...
а пък аз като съм тъп, дебел и грозен
и не ставам и за педераст
не ще намеря аз на кой да духам
за малко благодат...

И тъй, че никак не е чудно,
че до последния си час
ще го духам яко АЗ!

Sweety написа: ще го духам яко АЗ!

не е отсъщото стихотворение
тва е вогонска поезия
а тва, е вогонско хайку:
србт ме м`дте
и 2-те

На П. Пенев:

Устата ти пак e солена, Лена.
Хвалиш ми се: на първа среща, на улица крайбрежна,
ти си му направила минет...
Изрязвам те в душата си, за "полета" ти прекалено нежна.
Понеже аз съм инженер. Не съм поет.

Приятелство

любов в клетка



Полет

дъното е обятие




Етикет

грозната не прави любов
дори и със себе си




Център

нечие торнадо се завихря
някъде горе някъде там
a аз съм долу
при мен

Луната, казваш. ти - била Момиче?
Не вярвам... А и - как ли бих могъл?
Човече, чух го - в песента на птиче!
В гората, там - под Северния хълм!

Едно, такова... дребничко Юначе,
се сборваше с уж... гъстите мъгли
и аз видях - Душата си... да плаче,
безпомощна - Светът да промени!

... Девойката била красива, много,
а с мъдростта, прехласвала града,
пак там, Съдбата и довела... Него
- на знатните Велможи, гордостта!

И обичта им грейнала - тъй жарко,
прегърнало се Слънцето - с Небе,
а Зимата, дори позакъсняла малко,
немирна - сякаш... радостно дете!

Но както често става - и за жалост,
за своя мил и драг, останала Мечта,
велможите не скланяли... нахалост,
Жълтици да блестят във бедността!

Дом вдигнала си Мъката - във нея,
несгода бил живота, зов - смъртта
и през сълзи, добрата, малка Фея,
да свети, я, превърнала в... Луна!

...Сега повярвах, даже ме разплака!
Да, истина е – слушах те, в захлас!
Помни поуката, че Любовта е сляпа!
Но ти я викай, не снишавай... Глас!

автор Ангел Колев

Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.

Не са ми нужни хиляди цветя.
Eдна-едничка детелина стига.
Надежда светла в четири листа,
усмихнато в зелено дето мига.

Не искам и безкраен морски бряг,
със всичките самотни вълноломи.
Eдна вълна да имам с щурия ù бяг,
препускаща с мечти в сърцето нови.

Не искам думи със безлична красота,
а ириси, които казват просто "здрасти".
Най-малките, най-простички неща,
но истински, зареждащи и страстни.


/ Ж. Велкова /