Публикувано на: 02.02.14, 18:17
от fuego
Кой ни докара до тук и защо, не знам!!!
От година на година става все по - зле
Преди малко приключих с проверка на тестове по география - 8 клас. Темата е Европа.
Въпроси и примерни отговори:
- най-северната точка на Европа е:.....МЕКСИКО!!!...ПОРТУГАЛИЯ!!!
- най-висок връх в Европа е:...........ЕвереС!!!!
- паричната единица на Русия е:........ЕВРО!!!
- по-големи езера в Европа са: ...........Средиземно МОРЕ, Северно МОРЕ, Черно МОРЕ!!!
- какъв е климата в южните части на Европа?......ЕКВАТОРИАЛЕН!!!
- главни реки в Европа са:......ОСЛО И ОЛГА!!!
.
.
...има още куп написани глупости, за които не се сещам....
п.п ще се гръмна!!!
същия тест давах и миналата година. Най-ниската оценка беше добър ( 4 ). Сега има само две - отличен, три - много добър, две - добър, четири - среден, а останалите са двойки
Това е от три паралелки ( 60 ученика ), като знам останалите две, чак страх ме хваща да ги започна
Публикувано на: 03.02.14, 18:20
от fuego
Nejimaki-dori написа:
Абе, fuego, какво е това училище в което преподаваш? Не се заяждам, наистина ми е любопитно.
Кой каза, че се заяждаш?
Това, че питаш, не означава заяждане
Хора на изкуството...такива са при нас
В петък имахме съвет - отчет в края на първи учебен срок...
Положението, което си прочела, не е само при мен. В 12 клас от 79 ученика - 60 двойки по БЕЛ!!!
История - във всеки клас минимум 3-4 двойки...
Повярвайте, че такова безхаберие както тази година, не сме имали.
В 8-ми клас положението също е трагично. Колежката по БЕЛ в 8-ми клас каза, че в цялата си практика(а тя на на 52 години) толкова двойки не е писала.
Чудя се и се питам къде греша. Проблеми с останалите класове нямам.
Осмокласниците са за първа година при нас. Днес разговаряме с колеги и се питаме къде грешим, че толкова ниски резултати да има. Ако проблема беше само при мен, щях да обвиня себе си на момента и да търся варианти за излизане от положението. Вината щеше да е само и единствено моя. Не съм учител, който се има за безгрешен. Всички правим грешки. Не ме успокоява и факта, че по останалите предмети също са зле. Напротив...седя и се чудя какви методи да подхвана, за да разберат материала.
Днес от 7 часа, 3 бяха с осмите класове. Попитах ги защо се получиха тези резултати. Мълчание и в един момент чувам:
- защото не четем!!!
Защо не четете?
- Миии....не знам, не ни се чете, ние сме хора на изкуството, не географи, биолози, химици, физици и пр.!!!
Сетих се за още един бисер, който съм пропуснала от вчерашната проверка:
Столицата на Словакия е: Брат и Слава!!!!!!!!
Преди месеци се смях на полицая с улица "Ханко Брат", ама доживях мои ученици да пишат подобни глупости.
Публикувано на: 03.02.14, 19:04
от fuego
Nejimaki-dori написа:
Леле, не е лесна вашата. Но дори да са хора на изкуството, където и да отидат диплома ще им трябва. И то не средна. Как не го проумяват тези деца?!
Мислиш ли, че не и го повтарям всеки час?
Казвам, колко е важно да изкарат високи оценки по общообразователните предмети. Защото дипломата не се образува само от специалните предмети.
Получавам отговори:
- Аз няма да уча в България?!?!
- Айде бе, сега всеки влиза, стига пари да има!!!
Колкото и да искаме да помогнем на някои ученици, колкото и да се борим, има родители, които не ни подкрепят.
Лошото е, че ние търсим изход от положението, а родителите не ги е грижа.
Не казвам, че всички са такива. Но се срещат.
Други пък са като пиявици. Идват за щяло и нещяло. Обвиняват ни, че ниските резултати са плод на лошото преподаване. Други пък казват, че детето се е оценило за много добър, дори отличен, а колежката го е оценила за слаб. Такъв случай имахме с колежката по химия.
В последния случай, химичката писа обяснение, защо е написала двойка, след като детето знае почти за отличен!!!
Ако с мен се случи това...веднага изправям ученика/та пред родители, директор, ако трябва и комисия ще свикам, но няма да плача и да пиша обяснение, ЗАЩО има двойка. Щом съм писала такава оценка, то значи, че е за ТЪП ( 0 ).
Не бих допуснала да бъда унижавана и оценена от ученик, който прави минимум две грешки в едно просто изречение. Изправям се показвам и доказвам, защо има слаб....
Не искам да товаря вас и себе си с такива ученици.
Оправия с тях няма и няма да има, за съжаление.
Освен с ученици, работя и със студенти специалност "Биология и География". Положението не е по различно, но друг път ще споделя мнение и за тях. Когато споделям мнение, което не ви харесва, то е на база ежедневна работа със студенти и ученици. И на мен не ми харесва, но е факт!!!
Публикувано на: 12.02.14, 21:31
от fuego
Ето одисеята на един учител в България!
ЗА ЕДНО ДЕТЕ, ЕДИН МЪЖ И МНОГО ГОДИНИ ...”СГРАБЧИЛИ” ЕДИН БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ
....Имало едно време едно дете – има го и сега ...
Казвам се Роман Братоев, български учител.
От малък, много малък, даже не помня колко малък, живеех в дом за деца без родители-първият ми „дом” в село Летница, Ловешко. Спомням си, че когато паднех от легълцето, оставaх там - да спя на пода, защото не можех и нямах сили да се кача обратно... А, после, когато навърших 6 години ме преместиха в друг „дом”, вторият ми - село Тотлебен, Плевенско – пак за деца без родители, където завърших основното си образование. Не чаках ваканциите – те не бяха време за почивка, море или баба и дядо... не ги исках, защото тогава свършваше привидното ми безгрижие и почвах работа в местното ТКЗС.
Трудна работа – тежка, а селските момчета ни плащаха стотинки, за да им изпълним дневната норма ....За тях стотинки, за мен...вафли.
След осми клас – вече пораснал намeрих нов „дом”, третият ми – пак за сираци – много домове, а никакви родители ... в град Ловеч - училище за готвачи, шивачи и фризьори. Там попаднах под крилото на учителя ми по литература Цветан Тодоров / Цецо киното /, който ме запали по изкуството и ми показа, че на света може да се гледа и по друг начин, а не само към хляба, стотинките и вафлите... Вече съвсем пораснал кандидатствах във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Начална педагогика”. Кандидатствах само тази специалност, защото исках да работя с деца от 7 до 10 години, знаех / от опит /, че те са най- уязвими, а началният учител е този, който трябва да им създаде навиците за учене, за самостоятелност и отношение към родината .
През периода на следването ми 1989 г. бях съучредител на първата национална студентска неправителствена организация „ЗОВ” / Защита Образование Възпитание / за децата от домовете за „сираци” с филиали в Благоевград и Пловдив. Ние работехме за по-добрия живот на изоставените деца, абсолютно безвъзмездно, като сами, с нашите стипендии, финансирахме пътуванията си до детските домове. Пътувах често до София, обикаляйки различни фирми, църкви и всички възможни места от които можех да намеря пари – събирах стотинки, които после ставаха левчета, а тях много или малко обръщахме в шоколади , бонбони и играчки. Тревожех се за всяка монетка попаднала в джоба ми, пестях, пресмятах и не исках, не давах, не можех да си представя, че ще допусна да похарча нещо от тях за себе си ...А моите пари – лични, ако въобще бяха пари – те винаги се „брояха на пръсти”... така се случваше често да спя на „уж” топло по стълбищата и входовете на жилищните кооперации. През ваканциите ходех в дома, в който завърших 8 клас, за да работя с изоставените деца в село Тотлебен, Плевенско.
След, като завърших висше образование реших да се преместя в София, защото тук са всички институции, които отговарят за децата в домовете. Вярвах, че ще бъда полезен, ще мога... и така по мое предложение от 90-та година, започнаха да се закриват домовете по „забравените” села, а в последствие стана и практика . Сега - от няколко години у нас се заговори дори и за пълното им закриване.
През 1994 година започнах работа като начален учител в 62 ОУ „Христо Ботев”, кв. Обеля, София. Работил съм и като възпитател в 22 СОУ „Г.С.Раковски”. В края на 97-ма смених училището ,но не и работата си – продължавах да бъда начален учител, но този път в село Мърчаево, към „широка” София.
След 2 години директорският пост се оваканти, подадох документите и с подкрепата на учителската колегия, Началникът на РИО ме назначи за временно изпълняващ длъжността /ВрИД/. Четири години по-късно се явих на конкурс и го спечелих. През деня директор, през нощта пазач.
Десет години от професионалната ми реализация посветих да пазя „малкото училище” от закриване, поради малкия брой на учениците./Училището продължава да съществува/
В селото на година се раждат от 5 до 12 деца и малка част от тях не учаш в селското училище. Успях да убедя родителите, че най-хубавото училище е „близкото училище” - за децата до седми клас, докато са малки. Защото където няма „малко училище”, няма деца, а като няма деца остават само старците и пущинаци.....
Там срещнах съпругата ми с която имаме три деца. Съпругата ми е Доктор-Логопед. През лятото на 2009 година реших да напусна село Мърчаево и да си намеря работа в софийско училище защото вече имахме две деца и живеехме на квартира във Владая. Второто ми дете се роди там и ни беше много трудно да ги водим на лекар, да намираме детски храни, памперси.... на село ако нямаш автомобил си загубен, а аз / ние / не се радвахме на подобен лукс... Случвало се е, докато бях директор на училището в Мърчаево, спешно да закарам детето си на лекар и трябваше да се моля....
Така, аз и моето семейство се „намерихме” в истинския, голям град. „Намерихме се”, но аз не си намерих работа, дори като учител или възпитател в сферата на столичното образование и се наложи да се регистирам в бюрото по труда. След известен период кандидатствах в Ресурсен център София-област, като ресурсен учител...
След двумесечно, всекидневно пътуване /през работните дни/ до Своге с маршрутка, в двете посоки, а в петък трябваше да ходя и в училищата в село Томпсън и село Владо Тричков - напуснах, защото заплатата ми свършваше пътувайки – транспорт, билети, транспорт....
И така, обратно в бюрото по труда, докато един ден - края на месец април 2011година ми се обади Началникът на РИО София-град, Ваня Кастрева, и спешно ме назначи за временно изпълняващ длъжността / ВрИД/ - Директор на 13 ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” - на Женския пазар, тъй като директорката се пенсионирала на 02.05. 2011 година. Съгласих се безропотно, все казвам , че в този живот човек винаги има избор – но тогава нямах, а имах три деца... Оказа се, че в това славно, старо и някога „важно „ училището има само ромчета – малко, без навици, пришълци от всички крайща на страната.... Дограмата на прозорците беше остаряла, раздута и със счупени стъкла. Класните стаи бяха с изронена мазилка, а тоалетните бяха в окаяно състояние. В класовете, прогимназиален етап, имаше преподавател, а ученици - НЕ. Учениците ходеха на училище, когато си искат, за тях и техните родители образованието не беше ценност!.
През лятото с преподавателите направихме ремонт на фоайето и коридорите на училището със средства от спонсори и мои приятели, а със съдействието на СО ремонтирах и тоалетните. Наложи се да направя и отводнителен канал пред централния вход на училището, за да може хигиенистката сутрин да мие входа, който след работно време се ползваше за тоалетна от обитателите на пазара или случайните пазаруващи. Новата учебна 2011/2012 година започна, както е по Закон. С химна на Република България, със знамената, с концерт, слова и приветствия.
Децата започнаха да идват редовно и навреме . Започнахме да работим по различни Проекти и програми. Като ме назначаваха на работа, експерт от Столична община ми каза... ”Ти не се напъвай, пък после ще го мислим”. Започнаха проверки от Столична община и РИО /Регионален инспекторат по образование/ и всички се изненадваха, недоумяваха /поради спомена, който имаха от преди / че ромчетата работят, учат и дори „знаят”. Експертите, дори и Кмета на София, госпожа Фандъкова, казваха, че съм направил ЧУДЕСА...
През м. юни 2012 година беше обявен конкурс за директор на въпросното училище.
Аз се явих, но не го СПЕЧЕЛИХ.
Поради липса на други кандидати!? продължих да изпълнявам длъжността – директор. Преди конкурса представих в СО и РИО три годишна стратегия за развитието на 13 ОУ. Между другото, бях спечелил проект към Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства /ЦОИДУЕМ/ към МОН. Чрез него ромчетата щяха да се занимават с грънчарство и керамика с цел насочването им и подготовката им към професионална ориентиране и запазване на грънчарството, като български традиционен занаят.
Договорът по проекта беше подписан и месец след стартирането му ми се обади Директора на центъра и ми заяви, че ” пишело в интернет, че щели да ни закриват училището, и че трябва да се прекрати Проекта”, а аз вече бях подписал договори с доставчици на услуги и обучители, дори и договор за партньорство със столично училище.
Седмица след проведена от моя страна кореспонденция с директора на ЦОИДУЕМ получих писмо от Доктор Тодор Чобанов, зам. Кмет по образованието, че няма да мога да се справя с бюджета, поради намалелия брой на учениците и ми препоръчва „ДА ПРЕНАСОЧА учениците към други училища, ама тихичко... т.е., УЧИЛИЩЕТО ЩЕ БЪДЕ ЗАКРИТО, макар, че беше нарушена процедурата.
След многократни срещи с Чобанов и Началника на РИО в опит да го защитя им заявих, „ЧЕ АЗ НЯМА ДА ЗАКРИЯ ЕДНО ОТ НАЙ-СТАРИТЕ УЧИЛИЩА В СОФИЯ И В СТРАНАТА. И ЧЕ НАПУСКАМ” /училището е основано през 1879 г- тъжна статистика /....и в неговата сграда настаниха НГДК!?, изводите оставям на вас...
На 13.09.2012 година началникът на РИО ме назначи ВрИД директор на 141 ОУ „Народни будители”, квартал Свобода. Съдба или случайност, но и за него не знаех нищо.
Трябваше да се ориентирам в движение, защото учебната година чукаше на вратата до 17.09. / началото / оставаха броени дни ... разбира се плачеше за ремонт, но нали имах вече опит. Отложих го за следващото лято: сам с един приятел и част от учителския екип, на доброволни начала, боядисахме първия етаж, смених дограмите на две от класните стаи, създадох работещ кампютърен кабинет и ремонт на част от покрива...
Учениците /малко на брой/ от 1 до 8 клас, без паралелка в 6 клас ползваха ТРИ етажа...
Финансовите задължения бяха в размер над 100 хиляди лева. Само към „Топлофикация София” АД бяха 107 хиляди лева, в едно с лихвите. Имаше задължения към „Софийска вода”, ЧЕЗ, и към НАП... Към днешна дата училището има едва 27 хиляди лева неразплатенапи към „Топлофикация София „ АД. Както казах, трябваше да се работи бързо. Направих програмата на учителите, свалих учениците само на един етаж, Затворих подстъпите към горните етажи. Един ден, проверявайки имейла на училището попаднах на оферта за намаляване на разходите за топлоенергия. До този момент училището е плащало от 10 до 17 хиляди лева месечно през отоплителния сезон, а директорката не му беше обърнала внимание.
Свързах се с представител на фирмата, която се оказа, ЧЕ СТОЛИЧНА ОБЩИНА ИМА УЧАСТИЕ. Оказа се, че нейният екип е изобретил устройство и софтуер за дистанционно регулиране на топлоподаването, с което, когато времето е топло и слънчево, през почивни дни и вакнции, парното се намалява, а когато е студено се увеличава, за да не мръзнат децата и учителите. Подписахме договор и РЕЗУЛТАТИТЕ НЕ ЗАКЪСНЯХА.
Най-високата сметка за топлоенергия, която съм платил, в най-студените месеци е 7000 лева. Кметът на район Надежда беше силно впечатлен от системата, че я въведе в детските градини в целия район.Разходите му са намалели с 30%. Сега повече от 60 училища и детски градини са сключили договори с фирма „Софена”.
Столична община видя ползата и ефективността на системата и всички директори ще бъдат задължени да я въведат. Само да вметна, Университети и болниците в София също минават на системата за дистанционно регулиране. На един директорски семинар, миналата зима, предложих системата на много колеги и те я въведоха. Според РИО и Столична община съм експериментирал и съм се справил добре- каква ирония
Питам се, а въпроси много – питам се .....!
И така, през месец януари тази година се проведе конкурс за директор на постоянен договор за същото училище. Аз, съответно не го „спечелих”. Да, може да съм се представил „неудовлетворително” на събеседването... бях искрен, бях откровен, бях уморен...
И така... след 20 години педагогически стаж, стана ясно или не, стана ми ясно, че въпросите понякога са излишни, че за някои от тях няма отговор,
а други просто никой не иска да чуе, че питащият обичайно затруднява, безпокои, обременява, възпрепяства, обърква..... но не и извоюва истината!
Това е животът на един български учител – изобщо и въобще, това е и моят живот – страдах, молих се, унижавах се, променях се, преоткривах се, раздавах се....
Сега съм без работа, изплют от системната грешка, наречена българско образование и си задавам въпроса „Накъде ...?” и знам, че трябва да пордължа в името на трите ми деца и децата на България.
... Имало едно време едно дете, има го и сега..... в един мъж – той и то продължават да вярват....!
:shocked::shocked:
