3o4o.net

Публикувано на: **18.01.13, 18:57**

windcolours написа:
donchev_a написа:
Ама как така даваш, без дори да знаеш, дали няма да се възползвам от твоята щедрост?
Относно деленето, имам различно отношение от Шъътт. Любовта няма получател. Любовта няма посока. Любовта е състояние на съзнанието. Който е в любов, не може да избира, не може да дели, не може да изисква. Единственото което се случва е да СИ. Кой ще получи тази любов? Онзи който има сетивата за нея. Онзи който търси любов. Има различни нива на еманация на любов. Но в никакъв случай няма избирателност от страна на онзи който еманира любов. И по-скоро бих го нарекъл еманация на покой и празнота и тишина. Празнотата често те сполетява в самота. В самотата имаш способността да се самоизследваш и насочваш към центъра на еманацията.

:
хора, Верчето да не си е сменила пола, пуснала брада и т.н....??:lol:

Дончев, и аз пия бира и имам снимки в цял ръст. Дано не пречи, че съм от София:lol:

:)) накара ме да се усмихна. Радва ме най-вече факта че все още има хора които се вълнуват от тези непреходни неща, които винаги са били изконна нужда на човешката душа. Имах дълги периоди в живота си когато живеех с усещането, че тези хора са изчезнали. В социума "всичко" се стреми към посредственост, чалга, пари и мускули. Малко образно се изразих, но като гледам не ми е трудно да се разбирам с всички вас и сега се усмихвам и радвам, че Шъъът ме покани тук, па макар и виртуално малко да обменим позитивизъм и усмивки.

Четох и едно друго мнение, за това как искаме да отидем в Родопите, в село където когато падне снега си откъснат от света. И това е прекрасно, въпроса е че само с помощта на черното виждаме бялото. Само в студа търсим топлината. И така за онези които бързаме, социума се оказва един добър инкубатор за хора със горещи сърца. Всичко това което чета тук ме радва, шарено е, но най-вече има толерантност и търпимост. Дано не греша! :))

Обикновено като се прибера седя в София. Минавам през Варна на път за Балчик където живеят родителите и брат ми. Та така живот и здраве (дано да е това лято), много ще се радвам да излезем на една приятна разходка, пък било то за по бира, кафенце или ракийка с шопска салата.

Публикувано на: **18.01.13, 19:18**

donchev_a написа:
latrevw написа:
shshtt написа:
е ми вашта на варналии е най-лесна - няма начин като си дойде да не наобиколи родните места, си мисля:winkw:
ехааа, той е от Варна ли?
Дончев, давам телефон, адрес, снимки в цял ръст, всичко, още от сега, само си ела :)

П.П. Ще вземе да се уплаши човека сега :)
Ама как така даваш, без дори да знаеш, дали няма да се възползвам от твоята щедрост?
Относно деленето, имам различно отношение от Шъътт. Любовта няма получател. Любовта няма посока. Любовта е състояние на съзнанието. Който е в любов, не може да избира, не може да дели, не може да изисква. Единственото което се случва е да СИ. Кой ще получи тази любов? Онзи който има сетивата за нея. Онзи който търси любов. Има различни нива на еманация на любов. Но в никакъв случай няма избирателност от страна на онзи който еманира любов. И по-скоро бих го нарекъл еманация на покой и празнота и тишина. Празнотата често те сполетява в самота. В самотата имаш способността да се самоизследваш и насочваш към центъра на еманацията.

Сега надявам се да не си се уплашила ти. та когато се прибера все пак да си изпия кафето с някой който наистина има такава потребност (да пие кафе на сладка приказка).

Е, как ще се уплаша, та ти звучиш като Руми. Звучиш ми и точно като главния герой в "Любов" на Елиф Шафак. Даже направо си мисля, че ти си този деревиш :) Много ми е любопитно с какво се занимаваш. Извинявай, ако не е възпитано да питам. И още един невъзпитан въпрос - и жена ти ли е толкова невероятна като теб. Сто процента е интересно покрай вас.

Публикувано на: **18.01.13, 19:35**

latrevw написа: Е, как ще се уплаша, та ти звучиш като Руми. Звучиш ми и точно като главния герой в "Любов" на Елиф Шафак. Даже направо си мисля, че ти си този деревиш :) Много ми е любопитно с какво се занимаваш. Извинявай, ако не е възпитано да питам. И още един невъзпитан въпрос - и жена ти ли е толкова невероятна като теб. Сто процента е интересно покрай вас.

сега ако отговори,че и жена му е такава кво праим? Как ще ги делим? Ти нея или него взимаш или ще ги разиграем на комар?

Публикувано на: **18.01.13, 19:42**

latrevw написа: Е, как ще се уплаша, та ти звучиш като Руми. Звучиш ми и точно като главния герой в "Любов" на Елиф Шафак. Даже направо си мисля, че ти си този деревиш :) Много ми е любопитно с какво се занимаваш. Извинявай, ако не е възпитано да питам. И още един невъзпитан въпрос - и жена ти ли е толкова невероятна като теб. Сто процента е интересно покрай вас.

Работя в IT сферата - UX Engineer/Web developer. Не знам до колко съм невероятен, но половинката ми мога да опиша ей така:

Жена

А смятах, че съм те загубил,
във спомени, във страсти
и късните купони до полуда,
младост и безгрижие
на юноша безумно влюбен.

И мислех си че теб те няма
красива, нежна и добра
със тяло на безумен зов
с очи от синева
и устни от жарава.

А смятах че съм те загубил
във есенния листопад
във погледите ни невинни
в докосващата ни душа
в прегръдка трепетна в нощта.

Не си жена, а биле за душата
която ме лекува от забрава
и вдъхва в мене любовта.
И даже толкова далече
зад океани и земи,
усещам огън и искри.
Усещам твойта длан
и поглед топъл,
докосват моята душа.

А смятах че съм те загубил!
За да те намеря - и нежна
и безкрайна и добра,
жена.

Публикувано на: **18.01.13, 19:53**

windcolours написа:
сега ако отговори,че и жена му е такава кво праим? Как ще ги делим? Ти нея или него взимаш или ще ги разиграем на комар?

Няма значение, бе, все печеля, който и да ми се падне :)
Лошото щеше да е, ако тя не е като него, но като видях как я е описал, нямам думи...
Ти си избери единия, другия - за мен :)

Публикувано на: **18.01.13, 19:56**

donchev_a написа:
latrevw написа:
Работя в IT сферата - UX Engineer/Web developer. Не знам до колко съм невероятен, но половинката ми мога да опиша ей така:

Жена

Не си жена, а биле за душата
която ме лекува от забрава
и вдъхва в мене любовта.
И даже толкова далече
зад океани и земи,
усещам огън и искри.
Усещам твойта длан
и поглед топъл,
докосват моята душа.

.
Прекрасно! Не стихотворението, а че ти така я виждаш и усещаш!

Публикувано на: **18.01.13, 20:03**

latrevw написа:
Прекрасно! Не стихотворението, а че ти така я виждаш и усещаш!

а благодаря!

А толкова се надявах един ден от мен да стане поет.

Майтапя се, аз знам че не ставам за стихове, нема талант. Но мога да пиша кратки разказчета.

Публикувано на: **18.01.13, 20:33**

donchev_a написа:
latrevw написа:
Прекрасно! Не стихотворението, а че ти така я виждаш и усещаш!
а благодаря!
А толкова се надявах един ден от мен да стане поет.
Майтапя се, аз знам че не ставам за стихове, нема талант. Но мога да пиша кратки разказчета.

Е ми можеш, и Грийна и той може, ама ги пилеете в нета и накрая нищо на лице няма
много ме е яд на вас
ако имах още време щях да ви изровя нещата и да ги сглобя - мързеливци
Какво пречи да си ги събирате нейде на файл на компа, пък да седнете да ги огледате и да ги напарвите лесни за четене

Публикувано на: **18.01.13, 20:43**

donchev_a написа:
latrevw написа:
Прекрасно! Не стихотворението, а че ти така я виждаш и усещаш!
а благодаря!
А толкова се надявах един ден от мен да стане поет.
Майтапя се, аз знам че не ставам за стихове, нема талант. Но мога да пиша кратки разказчета.

Давай да четем, де. Тук всички почти имат някакви скрити таланти и само ме комплексират.

Аз не разбирам и не мога да кажа дали имаш талант или не. При всички случаи можеш да пишеш, но за мен не това е важното. Стихотворението носи толкова много в себе си, защото е предназначено за определен човек и защото разкрива част от теб, отново по един прекрасен начин.
Разказчета обожавам, давай да четем

моля!

Публикувано на: **18.01.13, 20:47**

latrevw написа: Давай да четем, де. Тук всички почти имат някакви скрити таланти и само ме комплексират.
Аз не разбирам и не мога да кажа дали имаш талант или не. При всички случаи можеш да пишеш, но за мен не това е важното. Стихотворението носи толкова много в себе си, защото е предназначено за определен човек и защото разкрива част от теб, отново по един прекрасен начин.
Разказчета обожавам, давай да четем моля!

Споко, ма, виж че и аз не смея да се обаждам, толкоз комплексно са ме компексирали свишите тука, б@си пръдльовците са са насъбрали...

Инак и аз искам разказчета да чета, даааа... айде, Дончев, не се праи на спаружено мушкато , дай да четем!

Публикувано на: **18.01.13, 20:51**

maggot написа:
latrevw написа: Давай да четем, де. Тук всички почти имат някакви скрити таланти и само ме комплексират.
Аз не разбирам и не мога да кажа дали имаш талант или не. При всички случаи можеш да пишеш, но за мен не това е важното. Стихотворението носи толкова много в себе си, защото е предназначено за определен човек и защото разкрива част от теб, отново по един прекрасен начин.
Разказчета обожавам, давай да четем моля!
Споко, ма, виж че и аз не смея да се обаждам, толкоз комплексно са ме компексирали свишите тука, б@си пръдльовците са са насъбрали...

Инак и аз искам разказчета да чета, даааа... айде, Дончев, не се праи на спаружено мушкато , дай да четем!

спаружено мушкато, много ми харесва.

Ми много от нещата, които съм писал, както Шъъът поясни съм ги писал на момента в някой диалог.
Сега ще се поровя да видя дали има нещо запазено и ще рапортувам, когато/ако намеря нещо.

Публикувано на: **18.01.13, 20:54**

maggot написа: Споко, ма, виж че и аз не смея да се обаждам, толкоз комплексно са ме компексирали свишите тука, б@си пръдльовците са са насъбрали...

Инак и аз искам разказчета да чета, даааа... айде, Дончев, не се праи на спаружено мушкато , дай да четем!

Да бе да, ти пък с твоите постановки, направо ми скри шапката. Браво на училището, в което учи детето! Само че и аз съм на мнението на Мнемо, онова с края и застраховката е ужасно.

Публикувано на: **18.01.13, 21:02**

latrevw написа: Да бе да, ти пък с твоите постановки, направо ми скри шапката. Браво на училището, в което учи детето! Само че и аз съм на мнението на Мнемо, онова с края и застраховката е ужасно.

Е кво - лейди Гага ли да й разреша да пуска в междуметията? Още по-зле ще стане.

Нали трябва да има някакъв бъзик в цялата работа, да е майтапчийско и по-модерно.

Публикувано на: **18.01.13, 21:08**

срам не срам, айде едно писание и от мен, не знам разказ ли е, стихотворение ли е, какво е, аз много не разбирам от формите в литературата, но ето такива неща обожавам да пиша:

Част ВЯТЪР

Изплаках сълзите си.
Толкова ми е трудно да си поема въздух.
Когато вятърът спря да вее косите й.
Когато от девойка стана жена. Когато от момче станах мъж.
Когато загубих езерно чистият си поглед.

Онова тихо боготворене на чистото момичешко тяло, изпълнено с душа полетяла към безкрая. Тогава когато времето е спряло, когато ръцете й са тихо сгушени в моите все още детски ръце.

Тогава когато докосването, е секс, екзсплозия, сън, вълшебство, тогава когато целувката е краят и началото. Тогава когато платоническото е повече и от физическо общуване.

Морето ни заливаше с вълни и с онзи чуден мирис на водорасли и солена морска вода, тогава когато залеза оцветяваше лицата ни с огненочервени багри. Когато луната осветяваше божествените й черти.

Когато плачех за всяка отиваща си девственост. Когато душата ми се любеше със самото съществуване. Когато исках да дам нежност и любов на всеки и всичко, когато плаках девстеността си.
Излизахме, заедно. Момичешкото тяло, с кожа като коприна, усмихнати и жизнени, изпълнени с радост и спонтанност, доверие, страст и невинност. Когато се люляхме на люлките в двореца. Когато се къпехме всички голи вечерно време в морето. Когато се целувахме и от вълнение се задушавах. Когато момичето бе богиня.
Когато в нощта телата ни се срещаха скрити под дрехите, а бяхме голи. Голи в чистотата си, голи в усмивките си, голи във дишането си, голи в докосването, голи във порива душа.

Когато вятърът спря да вее косите й.

Ще умра. Ще изчезна за да се родя отново. Отново чист. Ще седна до теб, ще погаля косите ти, ще се огледам в чистите ти дълбоки очи. Ще те хвана за ръка. Ще тичаме заедно смеейки се. Ще те галя в звездната нощ. Ще те целувам. За да се родя отново.

Публикувано на: **18.01.13, 21:22**

maggot написа:
latrevw написа: Да бе да, ти пък с твоите постановки, направо ми скри шапката. Браво на училището, в което учи детето! Само че и аз съм на мнението на Мнемо, онова с края и застраховката е ужасно.
Е кво - лейди Гага ли да й разреша да пуска в междуметията? Още по-зле ще стане.
Нали трябва да има някакъв бъзик в цялата работа, да е майтапчийско и по-модерно.

Сега вече ще прозвуча като абсолютния ретроград, обаче... ако ще е за "Нестинарка" и любовта да е майтапчийско и смешно е, как да го кажа, абе не бива. Не може всичко да е смешно и лесно.

Основното за любовта и нестинарката е в мистиката, в отвъдното. Че когато отвъдното си те е белязало, земната любов няма шансове. Ако то си те е заплюло, можеш да живееш тук само сред хора, които разбират това и са го приели като част от живота си. (ШШтт, това е само според Петканов и Големинов, иначе истинските нестинари са били много на почит - освен от църквата).
Тръпката на Големинов в това е потъването в примитива на музиката, в най-първичните й нива на въздействие - това на магията, на екстаза, на ритмодейството. Нестинарството за него не е просто народен обичай, то е такова, каквото в действителност е било - истинска архаично мистериално ритуално и не знам какви още думи да ти събера тук. Нестинарите наистина се пророкували, играта в огъня им е отваряла врати нанякъде, имали са мистичтни преживявания - то не е било шоу. Истинско е било.

Публикувано на: **18.01.13, 21:23**

donchev_a написа:срам не срам, айде едно писание и от мен, не знам разказ ли е, стихотворение ли е, какво е, аз много не разбирам от формите в литературата, но ето такива неща обожавам да пиша:

Част ВЯТЪР

Когато в нощта телата ни се срещаха скрити под дрехите, а бяхме голи. Голи в чистотата си, голи в усмивките си, голи във дишането си, голи в докосването, голи във порива душа.

Ох, това съм го изпитвала, точно така, точно толкова истинско.
Благодаря ти!
Пускай още, ако намериш. Хареса ми. Утре ще си го чета пак. Това е от "моите" неща.

Публикувано на: **18.01.13, 21:38**

Мнемозина написа: Сега вече ще прозвуча като абсолютния ретроград, обаче... ако ще е за "Нестинарка" и любовта да е майтапчийско и смешно е, как да го кажа, абе не бива. Не може всичко да е смешно и лесно.

Основното за любовта и нестинарката е в мистиката, в отвъдното. Че когато отвъдното си те е белязало, земната любов няма шансове. Ако то си те е заплюло, можеш да живееш тук само сред хора, които разбират това и са го приели като част от живота си. (ШШтт, това е само според Петканов и Големинов, иначе истинските нестинари са били много на почит - освен от църквата).
Тръпката на Големинов в това е потъването в примитива на музиката, в най-първичните й нива на въздействие - това на магията, на екстаза, на ритмодейството. Нестинарството за него не е просто народен обичай, то е такова, каквото в действителност е било - истинска архаично мистериално ритуално и не знам какви още думи да ти събера тук. Нестинарите наистина се пророкували, играта в огъня им е отваряла врати нанякъде, имали са мистичтни преживявания - то не е било шоу. Истинско е било.

Ай ся го обясни е те това точно на 12 годишни пубери.

Публикувано на: **18.01.13, 21:38**

donchev_a написа:....

Ще умра. Ще изчезна за да се родя отново. Отново чист. Ще седна до теб, ще погаля косите ти, ще се огледам в чистите ти дълбоки очи. Ще те хвана за ръка. Ще тичаме заедно смеейки се. Ще те галя в звездната нощ. Ще те целувам. За да се родя отново.

Ееееехххх....

Публикувано на: **18.01.13, 21:46**

maggot написа:
donchev_a написа:....

Ще умра. Ще изчезна за да се родя отново. Отново чист. Ще седна до теб, ще погаля косите ти, ще се огледам в чистите ти дълбоки очи. Ще те хвана за ръка. Ще тичаме заедно смеейки се. Ще те галя в звездната нощ. Ще те целувам. За да се родя отново.
Ееееехххх....

:))

сега едно малко по-земно, но пак преживяно:

...за романтиката, лудостта и любовта

Бях предплатил две екскурзии до Венеция, Рим и Флоренция а точно преди седмица се разделих с момичето с което смятах да отида за Коледа до Италия. Стоях си в едно заведение...и наблюдавах хората вътре..бях с колегите си. В момента в който едно момиче стана заедно с майка си от отсрещната маса... реших че това е момичето с което ми се ходи...

Тя ме подмина, дори не ме погледна беше с майка си. Казах на колегите си за това което мисля и те ме накараха да я застигна...и аз се затичах по заснежената софийска улица...когато им обясних какво предлагам..ме попитаха дали не е било виц...но въпреки това момичето си остави телефона. Чух ме се няколко пъти, но тъй като аз заминавах за х.Яворов за 8-ми..нямаше как да се видим за да се опознаем. Но тя предложи...и дойде...дойде първо на Яворов с мен.

Тръгнахме нагоре..бяхме само двамата..аз я усещах, естествено, нежно и вълнуващо...

Валеше ситен снежец..времето беше тихо..и имаше мъгла. Тишината ни притискаше един в друг, мъглата ни обвиваше нежно с белотата си...настръхналите дървета ни се усмихваха...по едно време даже ми се стори че чувам чуруликане на птички...

Тя се оказа идеалната жена за мен...спортен тип, с открит лудешки характер, с невероятно чувство за хумор, интелигентна, секси, вечно усмихната и много нежна, борбена и самостоятелна (настояваше да си носи раницата сама).

Постоянно падаше и все върху мен...

Дълго време не вярвах че това е Пирин пътя за х.Яворов...че аз съм тук с момиче което познавам от час-два и сме се запознали по такъв шантав начин и Тя е жената която съм търсил. Два дена бяхме заедно...два дни в които аз спрях да мечтая....мечтите бяха реалността...Венеция бледнееше пред х.Яворов (аз вече бях ходил веднъж до Венеция).

Върнахме се в София...и продължихме да се срещаме...И така тя се съгласи да дойде с мен в Италия.

Когато тръгнахме с автобус за Италия...вече си мислех че съм във филм.
Беше нереално, истинско, нежно, влюбено, красиво, съсипващо истинско...

Нямаше излишен жест, разбирахме се с поглед...тя се държеше толкова нежно колкото и аз...опитвах се да и дам всичко, тя същото на мен. Пътуването в автобуса макар и четири хиляди километра в двете посоки ми се стори нещо прекрасно и адски весело и забавно.

Когато пристигнахме във Флоренция....бяхме на площад Микеланджело с панорамна гледка към целия град...и двамата не се сдържахме и се затичахме...бягахме и се радвахме на красивото пролетно време и невероятния пейзаж който се откриваше....чувствах че летя..макар и здраво стъпил на земята...исках да потъна в тези мигове на радост и наслада...исках да останат вечни...

....Красотата в нейната душа, желанието и да се радва на всичко, прекрасното време в Италия...и невероятните гледки на Рим, Флоренция и Венеция...всичко е толкова нежно, зелено, ухаещо, дишащо...живеещо във собствената си идилия... В такъв момент усещаш че тези мигове са безценни..никой с нищо не може да си ги купи и наистина знаеш че са си само твои, изпълнени от лудост, любов и романтика.

Прекарахме страхотни вечери...аз даже реших че няма да се размина без къпане в Средиземно море и го направих въпреки сравнително студеното време.

На връщане - имах стара мечта...да вечерям с почти непознато момиче (да не познавам недостатъците му) в ресторант във Венеция... Аз отивах там за втори път и пак през нощта.

Този път просто полудях...сбъдна се една голяма моя мечта..беше страхотно.

От площад Сан Марко се шмугнахме в една уютна уличка (1.5м широка), светлинките на различните магазинчета ни стопляха със кехлибарено жълтеникавите си светлинки, луксозните магазини и усмихнатите щастливи хора ни зареждаха с поредната порция дрога...

Избрахме си едно невероятно ресторантче в типичен Венециански стил...малко и забутано...но много романтично...едно такова малко..вдъхващо ти усещането за закрила топлина и домашен уют....

Обслужваха ни двама сервитьора...а ние си хапвахме пица с бутилка червено вино...червена свещ на масата...беше леко затъмнено в заведението и пламъците се отразяваха в очите й...в душата и...в моето сърце..във виното... в собствената си светлина...любовно самопоглъщаща се...точно както и ние се сливахме... Миг дълъг като вечност или вечност картка като миг...струва ми че се тогава приех това момиче в мен за вечността...

Публикувано на: **18.01.13, 21:51**

maggot написа: Ай ся го обясни е те това точно на 12 годишни пубери.

Не е невъзможно.

Публикувано на: **18.01.13, 21:54**

Дончев, ти на това ли му казваш земно? Това е абсолютно неземно! Трудно ми е да повярвам, че е истина.
Но... На истинските хора им се случват истински неща. Дончев, благодаря ти, че те има.

Публикувано на: **18.01.13, 22:05**

donchev_a написа:...струва ми че се тогава приех това момиче в мен за вечността...

Публикувано на: **18.01.13, 22:22**

WALL-E написа:
donchev_a написа:...струва ми че се тогава приех това момиче в мен за вечността...

Радвам се че ви харесва. :))

сега още едно, но с уговорката че Шъъът никъде няма да ги публикува тези неща. Нека си седят в този форум и толкова.

Част: Част топлина

ще дойда по залез слънце когато си разбита,когато ръцете те болят от стрелите проболи душата ти, когато очите ти парят - сълзят от непоносимия дим на живота, когато краката са набити от острите бодли на пътеката живот, когато треперят и не държат умореното от бягане тяло,когато имаш нужда просто да те поносят.
ще клекна.
ще хвана с ръце нежното ти тяло,дори ръцете ти да увиснат безпомощно ще те прегърна.пръстите ми ще потъват в нежната ти и уморена плът. ще те целуна сухо
едвам докосващо, когато докосвайки устните хиляди мълнии се изливат споделено и ще те стопля в прегръдката си. ще чуеш със сърцето си сърцето ми сгушени едно във друго.
просто туптящи...
неискащи
нетърсещи
топли
живи
сърца туптящи в едно.
ще гледаш звездите, как блещукат нежно - ту угасват ту проблясват, изпъстрят небесния плащ с хиляди малки любови и ще потъваш във мен в себе си ще намираш и ще любиш.
без думи
без действия
в миг във който съм те понесъл от земята, към топлата тишина на светлината.
танцува моята душа, увлича в танца телата съживени, завърта ме във вихър чуден.
усещам косата, усмивката ти, рамена и светлина и светлина и светлина.
галещо е да те има и да си във мен.
изпиващо е да си във забрава.
птички пеят, животинките играят волен танц, лъчите слънчеви пропукват тебе като жадно жадна напукана от воден глад земя.
изпълва те блаженният покой,
душа в душа оплела с бога,
в телата вливайки живот и слънчевата топлина
усмивка нежна на приятел - галещата ми ръка
божественото ни безмълвие на собствената НИ душа.

Публикувано на: **18.01.13, 23:14**

Green Light написа:Пфу!

а бе, теб всички те обичаме, не ревнувай

Публикувано на: **18.01.13, 23:15**

donchev_a написа:
WALL-E написа:
donchev_a написа:...струва ми че се тогава приех това момиче в мен за вечността...

Радвам се че ви харесва. :))

на мен просто думите много силно ми въздействат понякога и се разстройвам :)
но ако пускаш тук да четем, ще съм благодарна и аз

Публикувано на: **18.01.13, 23:30**

latrevw написа: Е, как ще се уплаша, та ти звучиш като Руми. Звучиш ми и точно като главния герой в "Любов" на Елиф Шафак. Даже направо си мисля, че ти си този деревиш :) Много ми е любопитно с какво се занимаваш. Извинявай, ако не е възпитано да питам. И още един невъзпитан въпрос - и жена ти ли е толкова невероятна като теб. Сто процента е интересно покрай вас.

а на мен ми звучи като Рем, и ако жените им също си приличат, го прави див и щастлив
голяма си романтичка, радвам ти се, лат

Публикувано на: **18.01.13, 23:32**

windcolours написа: хора, Верчето да не си е сменила пола, пуснала брада и т.н....??:lol:

Дончев, и аз пия бира и имам снимки в цял ръст. Дано не пречи, че съм от София:lol:

Публикувано на: **18.01.13, 23:38**

Публикувано на: **18.01.13, 23:40**

donchev_a написа:
windcolours написа:
donchev_a написа:
Ама как така даваш, без дори да знаеш, дали няма да се възползвам от твоята щедрост?
Относно деленето, имам различно отношение от Шъътт. Любовта няма получател. Любовта няма посока. Любовта е състояние на съзнанието. Който е в любов, не може да избира, не може да дели, не може да изисква. Единственото което се случва е да СИ. Кой ще получи тази любов? Онзи който има сетивата за нея. Онзи който търси любов. Има различни нива на еманация на любов. Но в никакъв случай няма избирателност от страна на онзи който еманира любов. И по-скоро бих го нарекъл еманация на покой и празнота и тишина. Празнотата често те сполетява в самота. В самотата имаш способността да се самоизследваш и насочваш към центъра на еманацията.

:
хора, Верчето да не си е сменила пола, пуснала брада и т.н....??:lol:

Дончев, и аз пия бира и имам снимки в цял ръст. Дано не пречи, че съм от София:lol:
:)) накара ме да се усмихна. Радва ме най-вече факта че все още има хора които се вълнуват от тези непреходни неща, които винаги са били изконна нужда на човешката душа. Имах дълги периоди в живота си когато живеех с усещането, че тези хора са изчезнали. В социума "всичко" се стреми към посредственост, чалга, пари и мускули. Малко образно се изразих, но като гледам не ми е трудно да се разбирам с всички вас и сега се усмихвам и радвам, че Шъъът ме покани тук, па макар и виртуално малко да обменим позитивизъм и усмивки.

Четох и едно друго мнение, за това как искаме да отидем в Родопите, в село където когато падне снега си откъснат от света. И това е прекрасно, въпроса е че само с помощта на черното виждаме бялото. Само в студа търсим топлината. И така за онези които бързаме, социума се оказва един добър инкубатор за хора със горещи сърца. Всичко това което чета тук ме радва, шарено е, но най-вече има толерантност и търпимост. Дано не греша! :))

Обикновено като се прибера седя в София. Минавам през Варна на път за Балчик където живеят родителите и брат ми. Та така живот и здраве (дано да е това лято), много ще се радвам да излезем на една приятна разходка, пък било то за по бира, кафенце или ракийка с шопска салата.

аз понякога го играя черната овца тук, малко за баланс, да не земе да стане прекалено розово

Публикувано на: **18.01.13, 23:52**

Мнемозина написа:
maggot написа: Ай ся го обясни е те това точно на 12 годишни пубери.
Не е невъзможно.

Ами давай. Кажи как? Дай нещо в действие, не само да цинкяш като кинокритик от соцреализма, нали тва търся - идеи?!?!

Публикувано на: **18.01.13, 23:58**

maggot написа:
Мнемозина написа:
maggot написа: Ай ся го обясни е те това точно на 12 годишни пубери.
Не е невъзможно.
Ами давай. Кажи как? Дай нещо в действие, не само да цинкяш като кинокритик от соцреализма, нали тва търся - идеи?!?!

що бе магич, това с мистиката си е фантастичен сюжет за дечурлигата
може би нещо в тая посока може да се измисли - питай дъщерята, може тя да даде най-добрата идея

Публикувано на: **19.01.13, 00:15**

snowprincess написа: аз понякога го играя черната овца тук, малко за баланс, да не земе да стане прекалено розово

съжалявам ако съм го избил към розовото. Ама чакай сега, какво му е лошо на розовото?

Публикувано на: **19.01.13, 00:22**

donchev_a написа:
съжалявам ако съм го избил към розовото. Ама чакай сега, какво му е лошо на розовото?

не съжалявай! няма лошо, хубаво е, не спирай да пишеш, ама като видех как улетеха момичетата, ми се прииска да ги поприземя

ееее, малко доза цинизъм не можеш ли понесеш, виж каква емотка са кръстили на мен :snow:

Публикувано на: **19.01.13, 00:31**

snowprincess написа:
donchev_a написа:
съжалявам ако съм го избил към розовото. Ама чакай сега, какво му е лошо на розовото?
не съжалявай! няма лошо, хубаво е, не спирай да пишеш, ама като видех как улетеха момичетата, ми се прииска да ги поприземя
ееее, малко доза цинизъм не можеш ли понесеш, виж каква емотка са кръстили на мен

ами те момичетата улетеха щото вибрираме на една вълна.

Като малки електрончета и протончета сме. Вибрир вибрир, вибрираме в пространството. Ти и ти вибрираш, ама си викаш: абе то хубу вибрираме си тук, ама не може ли малко да си починем, после пак.

Всички сме една голяма вибрация.

Публикувано на: **19.01.13, 00:55**

shshtt написа:Една седмица от началото е днес.
Исках нещо веселичко да напиша, но съм просто пометена от едни любовни импресии, които прочетох преди малко.
Завист и тъга усетих. Ненаситна е човешката душа и все каквото няма и се ще.
Може би защото не съм преживявала силни страсти и любови и все се прехласвам по такива.
За щастие не толкова, че да не оценя моите си имания.
Днес получих неочакван подарък от мъжа ми – крем за ръце и тяло. Запомнил е като съм споменала, че нямам и на връщане от работа ми купил.
Мило е.

Тегло - 91,5
Храна - Чай, прясно мляко с корнифлекс и чия, пиле с грах;
Калории /2270/ - 1257
Алкохол - не
Движение - Гимнастика, колело 3 обиколки, асани за 5-та чакра;
Мечтаене - да
Английски - да
Учене - не
Излизане - да

Нормално е да изпитваш завист, нормално е и да си тъжна и ненаситна. За да преживееш каквото и да е било, първо трябва да го допуснеш - да го допуснеш или буквлно физически или мисловно. Ако просто седиш и чакаш то да дойде насила в теб няма как да стане - никой не ще любов на сила. Нито каквото и да е било. Мечтаенето не е просто да изграждаш някакви нови стремежи КЪМ някой, или ОТ някой. Мечтите са нужни за теб самата, да повярваш в себе си, да заобичаш себе си, да допуснеш в себе си онази Таня, която е необременена от сегашните ти несгоди.

Виж ти си сбор от няколко неща - това което си и това което мислиш че си. Това което СИ е даденост, то вече ти е дадено. То е съвършено и няма нужда от това някой да го подобрява - това е твоето тяло, твоето същество (дух, душа и...) и твоят ум. Онова което мислиш че си - са твоите проблеми, болки, страхове, очаквания, представи. Ако ги махнеш ти няма да умреш, няма да спреш да живееш. Напротив ще заживееш още по-интенивно, по-любовно, по-смислено.

Сутрин ставаш и се сещаш, че си такава или онакава, че искаш това или искаш онова. Отиваш в банята гледаш подпухналото лице и си казваш - да му се и не види живота, докога ще се мъча, ква съм погрозняла. Отиваш в магазина и гледаш етикетите и си викаш - смотан живот, до кога все няма да имам пари за това или онова. Има и друг вариант - ставаш сутрин - усещаш подпухналото си лице и се усмихваш. Дали ще се ядосаш или не няма да промени факта че си подпухнала. Но ако се усмихнеш - тялото само, започва да отделя вещества и да "фиксира" най-слабите ти места. Когато заобичаш нещата такива каквито са, те автоматично почват да се подобряват. Няма нужда от никакво усилие. Просто приеми че си 90 килограма. Приеми че отношенията ти с дадени хора са такива а с други онакива и тогава просто си помечтай - и с времето тази мечта точно като воденичен камък ще изглади онова което те е измъчвало някога. Виж нещата в теб такива каквито са и бъди благодарна че ги имаш. Онова което вижда и се радва не се интересува от проблемите. От проблемите се интересува егото.

Да живееш с мисълта за проблеми е тежко бреме. Просто да живееш, е дар, радост, пътешествие. Ние пътуваме в космоса, дори в този момент. Заедно със Земята ние сме част от един път, едно пътешествие. Всичко ще ти се даде, в точното време и място. На всеки му е отредено и голяма любов и много радост, въпроса е кога този някой ще схване, че за да дойде радостта, трябва да спре да занимава постоянно съзнанието си с проблеми и глупости.

Още сега можеш да направиш този избор. Няма да ти е лесно, ще се връщаш отново и отново в старите навици, но ако наистина си взела решението, просто лека полека, да се настройваш на едно по оптимистично виждане на нещата, ще се случи. Аз ползвам една медитация - припомняне. Тя е много проста и много трудна - да си припомняш най-важната ти цел. Избери си една простичка цел и си я припомняй цял ден. Нека това да ти е задача номер едно. Когато спиш, ядеш, говориш с мъжа си, децата, пишеш или просто се разхождаш, помни целта си. Например ти си прекалено притеснителна. Кажи си: аз ще помня че съм притеснителна нон стоп. Само трябва да помниш. Когато се притесниш си кажи: е то е ясно аз знам че съм притеснителна, нищо ново под слънцето. И така отново и отново. Самото наблюдаване, припомняне в един момент те променя. Просто когато гледаш нещо със съзнанието си, ако то е истинско то остава, ако е фалшиво - изчезва. Значи притеснението е фалшиво състояние - има си минало но няма бъдеще. Ако го наблюдаваш месец два ще изчезне. Така можеш със всяко нещо да процедираш. Буда е давал на монасите си тази медитация, но да наблюдават дъха си нон стоп. И така гуш от мен и няма да се натъжаваш.

Публикувано на: **19.01.13, 01:06**

latrevw написа:Дончев, ти на това ли му казваш земно? Това е абсолютно неземно! Трудно ми е да повярвам, че е истина.
Но... На истинските хора им се случват истински неща. Дончев, благодаря ти, че те има.

И аз благодаря, че ви има. Тук се чувствам добре в този клуб.

Публикувано на: **19.01.13, 01:11**

donchev_a написа: И аз благодаря, че ви има. Тук се чувствам добре в този клуб.

чеки само жените па да се изпокарат..

Публикувано на: **19.01.13, 01:14**

WALL-E написа:
donchev_a написа: И аз благодаря, че ви има. Тук се чувствам добре в този клуб.
чеки само жените па да се изпокарат..

Нали знаеш какво е единственото условие за две жени да се скарат?
Да ги събереш на едно място.

Публикувано на: **19.01.13, 07:51**

shshtt написа: що бе магич, това с мистиката си е фантастичен сюжет за дечурлигата
може би нещо в тая посока може да се измисли - питай дъщерята, може тя да даде най-добрата идея

Да бе. Ей сега я виждам как започва да ме гледа недоумяващо и да клати глава като че ли съм луда.

Публикувано на: **19.01.13, 07:53**

Дончев, ти си поредното потвърждение на дълбоките ми съмнения, че във всеки един мъж се таи душа на поет и романтик, ама повечето ги е срам да я извадят на бял свят.
Продължавай все така!

3o4o.net

Обратно броене

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

240

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 241

Re: 240

Re: 241