3o4o.net

Green Light написа:

pocti_bezobidna написа:

много въпроси бе, бате!
Ми пари ми трябват да има кво да ям, да ми е топло вкъщи, да пийна с пирятели, да ида някъде със същите тия пирятели.
Работя по цял ден, щото ми е интересно. Понякога не го и усещам как минава деня.
Дали има смисъл блъскането? Абе, уж има, ама за кого ли...

За състезанието е най-лесен отговора - на човек му е заложено да се сравнява с другите, защото живее в група. Околните са коректива - кое е парвилно, кое е добро, кое е успешно и кое не. И оттам и усещането за реализация - ти си успял ако имаш по-голяма къща от Драган и по-висока заплата от Петкан. Социална психология - начален курс.
Елементарно, Адсон

Аз може и да спя на лекции, падре Уилям, обаче много добре си спомням че в манастира никой нямаше обяснение откъде накъде трябва да си ги мерим, къщите. Аз тва питам.

Впрочем един от възможните отговори на въпроса ми към Фриски(Какво ще искам да правя днес, ако съм сам на Земята) може би е точно от "Името на Розата" Сигурно най- чистото човешко желание е желанието "Да знам"

4avdar4e написа:С глада се свиква. Справка: Рем

Remmivs написа:ям като за световно. От дете не съм ял така - 4 пъти на ден задължително.

Remmivs написа:

Remmivs написа:Аз? Да ти се обидя?
На мен? Тежко?

Глупости

frisky lioness написа:

Remmivs написа:

Малиии:blink::shocked: Не ти ли става тежко:winkw:

Ей, да не ми се обиди?:shy::( Шегувам се...

Знаеш ли, че и аз искам такава таблица, ама кат свършат постите:-):winkw:

4avdar4e написа: С някои други не бих си позволила...

Green Light написа:

Впрочем един от възможните отговори на въпроса ми към Фриски(Какво ще искам да правя днес, ако съм сам на Земята) може би е точно от "Името на Розата" Сигурно най- чистото човешко желание е желанието "Да знам"

Green Light написа: Харесва ми да съм тук, на мястото съм си, мисля че това е хубав начин да прекарам живота си, но не мога да престана да мисля: - Какво бих правел, ако "парите" изчезнат от ума ми. Като цел, като нужда, като средство, ...изобщо? Какво наистина искам?

Мнемозина написа:
Между другото, "да знаеш" не е действие. Действието е да научаваш, да узнаваш. А и двете, казват, носели печал (без "ба" в този случай. В други случаи не е така, но не говорим за тях в момента).

[unknown] написа:

Мнемозина написа:
Между другото, "да знаеш" не е действие. Действието е да научаваш, да узнаваш. А и двете, казват, носели печал (без "ба" в този случай. В други случаи не е така, но не говорим за тях в момента).

Е, това е игра на думи. За да знаеш, трябва да научиш.

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:
Между другото, "да знаеш" не е действие. Действието е да научаваш, да узнаваш. А и двете, казват, носели печал (без "ба" в този случай. В други случаи не е така, но не говорим за тях в момента).

Е, това е игра на думи. За да знаеш, трябва да научиш.

Не, не е игра на думи.
Едното е състояние, другото е процес и това е много важна разлика при така зададените от Грийн въпроси.

[unknown] написа: А как ще стигнеш до състоянието без да си минала през процеса? Нещата са свързани.

Мнемозина написа:

[unknown] написа: А как ще стигнеш до състоянието без да си минала през процеса? Нещата са свързани.

Въпросът е да удържиш процеса. В него е удоволствието.

[unknown] написа:
То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Мнемозина написа:

[unknown] написа:
То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Има, има, много лесно се спира.
В София живея, да.

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

[unknown] написа:
То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Има, има, много лесно се спира.
В София живея, да.

Значи не говорим за едно и също нещо. Грийна говореше за знанието като цитира "Името на розата", а там то не спира и не е възможно да бъде спряно. Това е квинтесенцията на книгата.
Като си в София, що не ходиш по купони, а? Я виж, ние с жената от Пловдив ще се дотътрим, Уишес и Латревю от Варна, докторката от другия край на света, а ти... Ти...

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа:

[unknown] написа:
То се подразбира, мисля. Тръгнал ли си по пътеката на знанието няма как да спреш процеса, щото пълно познание няма.

П.П. Я кажи, ти не си ли софиянка?

Има, има, много лесно се спира.
В София живея, да.

Значи не говорим за едно и също нещо. Грийна говореше за знанието като цитира "Името на розата", а там то не спира и не е възможно да бъде спряно. Това е квинтесенцията на книгата.
Като си в София, що не ходиш по купони, а? Я виж, ние с жената от Пловдив ще се дотътрим, Уишес и Латревю от Варна, докторката от другия край на света, а ти... Ти...

Да, вярно, че в "Името на розата" за това става дума.
Сигурна бях, че за това питаш. Ами... не искам да обещавам отсега, но може да опитам да дойда.

[unknown] написа: Ами, ще се радвам ако дойдеш! :-):-)

pocti_bezobidna написа:

Green Light написа: Аз може и да спя на лекции, падре Уилям, обаче много добре си спомням че в манастира никой нямаше обяснение откъде накъде трябва да си ги мерим, къщите. Аз тва питам.

Там тоя въпрос на го обсъждахме... ученико

Та така сега - защото мерейки се и имайки повече пари и по-големи къщи се самоопределяме като по-успели от околните. Базата ни за сравнение е материална, защото материалната е видима - тоест, можеш да я демонстрираш на околните (познати или не) без особено затруднение - не ти трябва да опознаваш някой - ако той има по-скъпа кола, по-голяма къща и т.н. и т.н, той разполага с повече средства, по-адаптивен е към средата, по-печеливш. имаме нужда да демонстрраме благосъстоянието си, защото така се твърждаваме най вече пред самите себе си. Според чичо ти Фройд личността се дели на:

- несъзнавано (То) - подтиснати психични системи
- Аз - съзнаваната ни представа за самите нас - отново сложна система, в която влизат и представите на околните за нас, перчупени през собствената ни преценка
- Свръх-Аз - това, което бихмче искали да бъдем и понякога проектираме този идеал върху себе си и въввеждаме околните в заблуждение за това какво сме. В това отношение много показателен пример - моя съседка даде 700 кинта за телефон само за да може да го показва насам-натам и да демонстрира социален статус. Проблема е, че след това трябваше да ги отгладува, щото не може да си го позволи. Е, за чий е тва, питам аз?

Мъчи ли те нещо или просто ти се философства?:-)

pocti_bezobidna написа:

snowprincess написа:
тц, истинската база за сравнение не са връстниците ни, а жизнените постижения на родителите ни, ако сме постигнали повече от тях - интелектуално, материално, професионално, духовно..., значи човекът е успял, защото е надрасъл равнището, което е получил от майка си и баща си

Хм. Не винаги. Но и това има роля, да.
Все пак си мисля, че връстниците са по-силния аргумент като коректив, щото от един момент нататък те са доминантни в света ти.

Green Light написа:

4avdar4e написа:Грийни, ако беше на ръба на оцеляването, ако живееше с едната българска пенсия, но пък беше в къща с камина в планината, щеше ли да си по-щастлив?

От вчера си мисля какво да ти отговоря. Като че ли не. Нямаше да съм щастлив. Но не искам това- да живея в планината. Какво искам извън печалбата, здравето, и извън любовта на близките?
- Може би- да знам и да научавам
чудя се какво друго да напиша, зтрих едно две предположения. Може би е това. Може би ще съм щастлив с една пенсия но безкрай знание и отговори