Публикувано на: 08.03.07, 14:48
Брама сътворил Земята и мъжа от една огнедишаща планина, но когато се огледал, видял, че не му е останал никакъв друг материал. Брама се оглеждал и все не можел да намери нещо здраво, яко. А Брама искал да създаде за мъжа жена, та да му бъде другарка. Всемогъщият потънал в дълбок размисъл и много дни останал в чашката на лотоса.поручик Ржевски написа:Чаве, хич не съм съгласен с мнението на дамата. Да не говорим, че е доста повърхностничко като цяло - само едно "нищъ" има в него. Разбирам да я караха да гълта примерно, че да "нище", ама те само "честито" й казват. Кат магаре на крив мост.
Макар, че като всеки един тъмен балкано-ориенталски субект съм антифеминист донейде, и би трябвало да смятам, че жената требе да е боса, бременна и до печката в кухнята, ще кажа следното:
Празникът е точно ваш, и мъжете нямат нищо общо с него, всъщност за никакви подаръци и цветенца не би трябвало да става въпрос, особено пък от мъже. Защо сегашните мъжове да чувстваме някаква игрекхромозомна вина, заради ограничеността на някогашното патриархално общество?
Някога от тези събития в щатите е започнала борбата ви да имате право на добра професия и добро/равно на мъжкото заплащане. И празникът не е социалистически, макар, че е започнал от средите на социалистите - просто тогава те са били тези, които са отстоявали тези права. Като махнем идеологическите дрънканици, те са били носители на прогреса и разчупването на една закостеняла и наистина скапана система що се касае до равните права на половете и експлоатацията на детския труд. Жените и децата са работели колкото мъжете, а често и повече, но са получавали в десетки пъти по-малко възнаграждение като "непълноценни", а на всичкото отгоре са вършели по-черната работа. Да не говорим, че почти никъде са нямали правото да гласуват.
Така, че - празникът си е ваш скъпи дами и имате пълното основание да го празнувате!
Ние мъжовете го мразим, щото ако си седяхте до печките нямаше да има безработица, заплатите щяха да са по-големи, а в къщи винаги щеше да има готови ракийка и салатка сложени на масата вечер!
П.С. А аз като един истински убеден атеист да ви светна - празникът на майката е на Благовещение.
П.П.С. ПРЕВЕД!
Най-сетне Брама тръгнал по света да търси онова, което му било нужно, за да създаде жената. Той взел заоблеността на месечината, извивките на змията, гъвкавостта на лианата и трепета на тревата, от тръстиката взел осанката, от цветята – багрите, от листата – кадифето. Жената получила печалните очи на сърната. Към всичко това Брама добавил страхливостта на заека, твърдостта на елмаза, тщеславието на пауна, сладостта на меда, пламенността на огъня, студенината на леда и жестокостта на тигъра. Брама с удоволствие огледал творението си. Ала все пак решил, че жената не е съвършена.
Дал й още радостта на слънчевия лъч, непостоянството на вятъра и сълзите на облаците, вложил в устата й бъбривостта на сойката и гукането на гълъбицата. След като сътворил жената от толкова разнообразни материали, той я подарил на мъжа.
Една седмица държал мъжът край себе си този дар, а после изтичал при Брама и рекъл:
-Властителю небесен! Твоето ново творение, което ти ми подари, ми трови живота. То ми отнема много време, не може да мълчи нито минута и все се оплаква, че всичко го боли.
Брама си взел жената обратно.
Ала не минала седмица и мъжът отново дошъл при Брама:
-Чувствам се самотен и скучая, откак ти върнах подаръка. Не мога да забравя как тя танцуваше и колко очарователно звучаха нейните песни.
Брама мълком свалил жената от слънчевия лъч, на който седяла, и я дал на мъжа. Те щастливо се върнали в колибата си.
Ала благополучието им траяло три дена и мъжът отново изтичал при Брама, кършейки ръце:
-Властителю, сгреших, като си поисках жената. През тези три дена се убедих, че тя ми носи повече огорчения, отколкото удоволствия, повече печал, отколкото щастие. Вземи я, не ми трябва.
Брама се разсърдил, прогонил мъжа и жената и креснал:
-Уреждай си живота както искаш!
-Ама с нея е невъзможно да се живее!
Брама се усмихнал така, че цветята и тревите потреперали:
-Но ти не би понесъл и раздялата, нали?
Мъжът се хванал за главата и казал:
-С жената животът се превръща в ад, а без нея – в мъчение … О, нещастен аз!
