3o4o.net

[unknown] написа: Сила е да запазиш човешкото в себе си, въпреки, че са опитвали да го изтръгнат.

Според мен никой не се опитва да изтръгне човешкото, това става някак другояче...

esti написа:

[unknown] написа: Абе, не е съвсем глупост.
Аз съм съгласен с Ницше.
Наистина тези неща, които ни мачкат без да ни убиват ни правят по- силни. И наистина можем да се изправяме след това пред по- големи трудности и да се справяме с тях.
Но, има едно голямо НО! Справя се с трудностите- войнът в нас. Този, който сме отгледали, тренирали и обучили за битки.
Този- външният, воюващият, бронираният!

А вътре в нас човекът е вса така раним...
И все така- обикновен човек.

А за мен си е глупост.
Това, което не ме убива не ме прави по-силна, а ме осакатява.
Всяка гадост си оставя отпечатъка.
И започвам да вехна.

Хубавото, радостта, щастието също оставят отпечатък - това ме прави по-силна.

Мдаааааа... Много помня! А ти добре ме цитираш (
Все пак, днешните ми мисли са в пълен унисон с това, което съм писал/ мислил преди. А по точно- макар и борещ се и побеждаващ, човекът вътре е осакатен/ увяхнал...

vyara написа:

[unknown] написа: Сила е да запазиш човешкото в себе си, въпреки, че са опитвали да го изтръгнат.

Според мен никой не се опитва да изтръгне човешкото, това става някак другояче...

Става, става...

Абе хора я не си посипвайте главите с пепел, кой силен, кой повехнал, кой осакатен или изтръгнат....прочетете още един път Малкия принц на Екзюпери и ще се сетите, че "най същественото....е невидимо за очите....„

[unknown] написа: Мдаааааа... Много помня! А ти добре ме цитираш (
Все пак, днешните ми мисли са в пълен унисон с това, което съм писал/ мислил преди. А по точно- макар и борещ се и побеждаващ, човекът вътре е осакатен/ увяхнал...

С огромно удоволствие бих те цитирала, но в случая нямах представа, че го правя.
Добре, че не си Калиостро, веднага щях да изгоря с 200 евра, поне.

В интерес на истината, когато го писах това се сетих за Грийн и за една дирска тема преди години - не помня как се казваше...
Та там той развенчаваше доста от тези крилати мисли.

А за теб се сещам как имаше един период в който ми четеше мислите.
Ех спомени.....

esti написа:
Ех спомени.....

Май отдавна се познаваме. Щом и спомени имаме...

[unknown] написа:

esti написа:
Ех спомени.....

Май отдавна се познаваме. Щом и спомени имаме...

В този форум май сме обречени на стари познанства. Новите са някъде навън....:lol:

На мен си ми харесват моите стари познанства де

esti написа:

[unknown] написа:

esti написа:
Ех спомени.....

Май отдавна се познаваме. Щом и спомени имаме...

В този форум май сме обречени на стари познанства. Новите са някъде навън....:lol:

На мен си ми харесват моите стари познанства де

И на мен.

айдее стана тя - то стана като на абитуриентска- само остана да се хванете за ръцете и да запеете „кълна се„

и пет реда сълзи и пет - сополи

ести, нови познанства има навсякъде - стига да им се отдели нужното внимание, за малко да го възприема лично:blink:

bibilyana написа:айдее стана тя - то стана като на абитуриентска- само остана да се хванете за ръцете и да запеете „кълна се„

ести, нови познанства има навсякъде - стига да им се отдели нужното внимание

Заклех се. Хау!

А поливането с бира, дали не би могло да спре процеса на увяхване?:winkw:
Или пък някоя музичка....
Или целувка от Ния...

esti написа:А поливането с бира, дали не би могло да спре процеса на увяхване?:winkw:
Или пък някоя музичка....
Или целувка от Ния...

И трите терапии ги практикувам.

Новите хора, места, събития, идеи, преживявания, страни и т.н. са нещата които спиран повяхването

Иначе става малко като в застояло блато

bibilyana написа:
ести, нови познанства има навсякъде - стига да им се отдели нужното внимание, за малко да го възприема лично:blink:

Сакън недей!
Не винаги това, което четеш е това, което е написано.....или обратно беше.:lol:

[unknown] написа:

esti написа:А поливането с бира, дали не би могло да спре процеса на увяхване?:winkw:
Или пък някоя музичка....
Или целувка от Ния...

И трите терапии ги практикувам.

Тогава кво ревеш бе морков! (в сми че си свеж, като морковче, а не повяхнал) (уф, защото се обяснявам, кво ми става) (от повяхването ще да е...променяме се...)

Dark написа:Новите хора, места, събития, идеи, преживявания, страни и т.н. са нещата които спиран повяхването

Иначе става малко като в застояло блато

Така е. Аз затова пиша тук. Намерих си нови приятели, за което ви благодаря.

esti написа:

[unknown] написа:

esti написа:А поливането с бира, дали не би могло да спре процеса на увяхване?:winkw:
Или пък някоя музичка....
Или целувка от Ния...

И трите терапии ги практикувам.

Тогава кво ревеш бе морков! (в сми че си свеж, като морковче, а не повяхнал) (уф, защото се обяснявам, кво ми става) (от повяхването ще да е...променяме се...)

Свеж съм аз, свеШ като печен праз...
Ни ривЪ, бе! Само си говорим, нал тъй...

bibilyana написа: за малко да го възприема лично:blink:

Туй пък ся защо! Не разбрах.

[unknown] написа:

bibilyana написа: за малко да го възприема лично:blink:

Туй пък ся защо! Не разбрах.

щото каза,че нямало новите приятели и познати можело да се намерят само извън форума, а тука се били мноого отдавнашнии и аз се почувствах като прокуденооо:crying:
шегувка

[unknown] написа: Свеж съм аз, свеШ като печен праз...
Ни ривЪ, бе! Само си говорим, нал тъй...

Начи си нещо, като фреш от праз

bibilyana написа:

[unknown] написа:

bibilyana написа: за малко да го възприема лично:blink:

Туй пък ся защо! Не разбрах.

щото каза,че нямало новите приятели и познати можело да се намерят само извън форума, а тука се били мноого отдавнашнии и аз се почувствах като прокуденооо:crying:
шегувка

Добре дошла не ти ли казахме?
Ако не сме:
Добре дошла!

esti написа:

[unknown] написа: Свеж съм аз, свеШ като печен праз...
Ни ривЪ, бе! Само си говорим, нал тъй...

Начи си нещо, като фреш от праз

Ъ-хъ.

[unknown] написа:[Добре дошла не ти ли казахме?

казахте мии и аз съм много благодарна за сърдечното посрещане - просто си приказвам, за да се намирам на приказка

даже и пчеличка си сложих в знак на благодарност и добри чувства

...Ах защо не бяха мечките пчели......

vyara написа: Според мен никой не се опитва да изтръгне човешкото, това става някак другояче...

Сам?

Каквото сам си направи човек....

[unknown] написа:Да, странно е това. Ставаме по- внимателни, по- съчувстващи, по- човечни... Но и по- напрегнати, по- изнервени, по- притеснителни... Може би, защото знаем, че има много страшни неща на света. Неща извън нашият контрол, такива, които могат да ни смачкат, въпреки умението ни да се изправяме. Неща, за които човек не мисли в разцвета на младоста си.
И сега, макар и да сме пак уверени във себе си като преди, даваме си сметка, че не всичко ни е подвластно.

Простете, че говоря в множествено число. Сигурно е, защото искам да не съм сам в тези си мисли. Мисля, че и вие сте почувствали тези неща.

Защо виждаш нещата в тази светлина? Или да кажа защо не виждаш нещата в тази тъмнина?

Да, боли като паднеш, но не това е важното. Да, умираме всеки ден по малко, но не това е важното. Да, радваме се на победите над себе си, но не това е важното. Да, има ужасяващи неща, и, мамка му, тотално извън нашия контрол, но не това е важното. Това, което е важно според мен е да сме в мир със себе си. За да го постигнеш, трябва да погледнеш на света не с очите на умората и везните на болката, а с чистотата на детското удивление и с опиянението от факта, че сме не само свидетели, но и активни създатели на своята собствена съдба. Най-малкото като настройка и визия. Защо да се гмуркаме в бездната, която ти предлагаш? Какво би ни донесло това освен още от самата нея?

Не знам... Може би просто аз вървя наобратно. С възрастта все повече се радвам на живота. Като дете понякога не можех да заспя и слушах рева на самолетите, а понякога се будех от него, скачах и търчах като безумец сигурен, че този път вече са ни пуснали ядрените бомби. Ма като няма родителски контрол и гледах някакво предаване за Хирошима и Нагазаки в лабилна детска възраст така е. После пък ме подгони хопохондрията така типична за нашего брата мъжете. А пък по едно време винаги когато ядях трябваше да имам течност до мен, за да не се задавя като не помня кой (болярин?) и да се гътна от единия залък. Пълно хахо! Обаче сега се радвам на миговете - честно. И загубих страховете си. Или не, по-скоро ги приех. Осъзнах, че те са част от живота, не и негова непременна същност. Подредих ги на мястото им в базата данни и ги забравих. Приех с усмивка, че аз съм само един тон и симфонията на мирозданието. Дори не и тон. А може би едно колебание от него. И съм благодарен на това.

Мнемозина написа:Твърде високо за моите възможности, Милорд.

Едва ли, Лейди Мнемозина, едва ли... Това не е само за адепти ли беше думата. За богоизбрани, за белязани. Не, по-скоро е достъпно за всеки, който го потърси. Отвътре - навън и отвън - навътре.

Remmivs написа: Защо виждаш нещата в тази светлина? Или да кажа защо не виждаш нещата в тази тъмнина?

Да, боли като паднеш, но не това е важното. Да, умираме всеки ден по малко, но не това е важното. Да, радваме се на победите над себе си, но не това е важното. Да, има ужасяващи неща, и, мамка му, тотално извън нашия контрол, но не това е важното. Това, което е важно според мен е да сме в мир със себе си. За да го постигнеш, трябва да погледнеш на света не с очите на умората и везните на болката, а с чистотата на детското удивление и с опиянението от факта, че сме не само свидетели, но и активни създатели на своята собствена съдба. Най-малкото като настройка и визия. Защо да се гмуркаме в бездната, която ти предлагаш? Какво би ни донесло това освен още от самата нея?

Не знам... Може би просто аз вървя наобратно. С възрастта все повече се радвам на живота. Като дете понякога не можех да заспя и слушах рева на самолетите, а понякога се будех от него, скачах и търчах като безумец сигурен, че този път вече са ни пуснали ядрените бомби. Ма като няма родителски контрол и гледах някакво предаване за Хирошима и Нагазаки в лабилна детска възраст така е. После пък ме подгони хопохондрията така типична за нашего брата мъжете. А пък по едно време винаги когато ядях трябваше да имам течност до мен, за да не се задавя като не помня кой (болярин?) и да се гътна от единия залък. Пълно хахо! Обаче сега се радвам на миговете - честно. И загубих страховете си. Или не, по-скоро ги приех. Осъзнах, че те са част от живота, не и негова непременна същност. Подредих ги на мястото им в базата данни и ги забравих. Приех с усмивка, че аз съм само един тон и симфонията на мирозданието. Дори не и тон. А може би едно колебание от него. И съм благодарен на това.

ммм мъдроо
а може би точно това е отговора на великия въпрос, иллиии нее той беше 42, това сигурно ще да е въпроса....

esti написа:

[unknown] написа: И трите терапии ги практикувам.

Тогава кво ревеш бе морков! (в сми че си свеж, като морковче, а не повяхнал) (уф, защото се обяснявам, кво ми става) (от повяхването ще да е...променяме се...)

Така де! Аааа! Ние тук се чудим как да го утешаваме и обнадеждаваме, а той тайно от нас практикувал терапии!

[unknown] написа:
Простете, че говоря в множествено число. Сигурно е, защото искам да не съм сам в тези си мисли. Мисля, че и вие сте почувствали тези неща.

Не изчетох цялата тема, но усещам някаква болка в теб. Мисля си от няколко дни, че по-радко се появяваш, по-радко пишеш...Ния също. Усещам, че нещо те тревожи, притеснява.... Изглеждаш огорчен....Може и да греша, но свежарското в теб се е изгубило.... Знам, че е временно:-):winkw:

Помощ?

Мога и съвет да ти дам:winkw:

Сериозно, искам да помогна ако мога...Прав си за нещата, които пишеш...Всеки е изпитвал такива моменти. Болка и състояние, с които не е могъл да се справи или си е мислел, че не може. Точно в такива моменти са най-ценни приятелите (блазе на тези, които ги имат:-)).

Иначе всички сме сами в болката си, но пък и всички ни боли. Така че......

Remmivs написа: Защо виждаш нещата в тази светлина? Или да кажа защо не виждаш нещата в тази тъмнина?

Да, боли като паднеш, но не това е важното. Да, умираме всеки ден по малко, но не това е важното. Да, радваме се на победите над себе си, но не това е важното. Да, има ужасяващи неща, и, мамка му, тотално извън нашия контрол, но не това е важното. Това, което е важно според мен е да сме в мир със себе си. За да го постигнеш, трябва да погледнеш на света не с очите на умората и везните на болката, а с чистотата на детското удивление и с опиянението от факта, че сме не само свидетели, но и активни създатели на своята собствена съдба. Най-малкото като настройка и визия. Защо да се гмуркаме в бездната, която ти предлагаш? Какво би ни донесло това освен още от самата нея?
...

Но: приемането на бездната е необходимо, за да се освободим от страховете си. Това е и разликата между смелостта и инстинктивния оптимизъм на младостта и това, за което говорим тук във връзка със... да кажем, зрелостта.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Твърде високо за моите възможности, Милорд.

Едва ли, Лейди Мнемозина, едва ли... Това не е само за адепти ли беше думата. За богоизбрани, за белязани. Не, по-скоро е достъпно за всеки, който го потърси. Отвътре - навън и отвън - навътре.

Търсенето е достъпно за всеки, да.
Но за постигането не съм много сигурна. Все пак белязани има.

Мнемозина написа:Търсенето е достъпно за всеки, да.
Но за постигането не съм много сигурна. Все пак белязани има.

Белязани дрън-дрън, просто са мързели и лентяи и им е дадено по-лесно смилаемо и наготово това, което нормалните люде обикновено постигат с труд.

А за бездната... Естествено, това някак си се подразбира според мен и дори прозира в думите ми мисля. Връзката между смелостта и зрелостта е хубава алегория. Допадна ми. Много даже.

Наистина младостта можем да сравним безумството на този, който не няма страх от нищо. Но смелостта в действителност се състои в признаването на страха, в приемането му. А това означава, че е достигната определена зрялост.

PS
Бройте ме и мен в непоправимите оптимисти. Диагнозирани.

Remmivs написа: ..... Връзката между смелостта и зрелостта е хубава алегория. Допадна ми. Много даже.

Наистина младостта можем да сравним безумството на този, който не няма страх от нищо. Но смелостта в действителност се състои в признаването на страха, в приемането му. А това означава, че е достигната определена зрялост.

PS
Бройте ме и мен в непоправимите оптимисти. Диагнозирани.

Запомнил съм някои от откровенията на майка Тереза.Кой знае къде съм ги прочел. Та тя казва че една от най- големите грешки на човека е страха. Може да е имала предвид нещо подобно

П.П. Едновременно мразя готовите мъдрости и обичам да цитирам - шизофренията ме гони

esti написа:

[unknown] написа: Мдаааааа... Много помня! А ти добре ме цитираш (
Все пак, днешните ми мисли са в пълен унисон с това, което съм писал/ мислил преди. А по точно- макар и борещ се и побеждаващ, човекът вътре е осакатен/ увяхнал...

С огромно удоволствие бих те цитирала, но в случая нямах представа, че го правя.
Добре, че не си Калиостро, веднага щях да изгоря с 200 евра, поне.

В интерес на истината, когато го писах това се сетих за Грийн и за една дирска тема преди години - не помня как се казваше...
Та там той развенчаваше доста от тези крилати мисли.

А за теб се сещам как имаше един период в който ми четеше мислите.
Ех спомени.....

Спомням си, че бях писал за тъпи "мъдрости" и поговорки, сигурно за това говориш. Големи глупости има, и ние ги повтаряме, като стопроцентови овце.

[unknown] написа:С възрастта хората натрупват повече тревоги и грижи. Тежки преживявания, катастрофи, избягване на смъртта или на други нещастия на косъм- всичко това се натрупва в мозъка. И човек става по- тревожен, по- загрижен с всяка изминала година. Поддържането на нишката на живота, борбата за оцеляване става все по тежка и по- тежка.

Ней бащ тъй ъноун! По-точно това е само едната страна. С натрупванията идва и опита да реагираш на ситуации, да преценяваш, да съумяваш да се радваш на малкото хубаво и да пренебрегваш голямото лошо.

Та... дет го пишеш го има и него, но като баланс с другите екстри е различно от тезата ти по-горе. Поне за мене. Даже се усещам, че ставам на моменти по-весел, безгрижен и поемам подправките на живота. С огромно удоволствие. А преди ги поемах заради хапването и сякаш ти е някаква безкрайна даденост. Примерно.

Такива ми ти работи.

Green Light написа:.........
Спомням си, че бях писал за тъпи "мъдрости" и поговорки, сигурно за това говориш. Големи глупости има, и ние ги повтаряме, като стопроцентови овце.

всички? на 100 %???
баси как мразя обобщения - просто не са верни

Green Light написа: Спомням си, че бях писал за тъпи "мъдрости" и поговорки, сигурно за това говориш. Големи глупости има, и ние ги повтаряме, като стопроцентови овце.

Да, за това говоря.
И да, овце сме.

мое ли?[/quote]
Мое и в Пловдив, а? [/quote]

там съм!

doktorka написа:мое ли?

Мое и в Пловдив, а? [/quote]

там съм!

[/quote]

Ти и миналия път така каза:crying: