Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:34
Не се съзтезаваме. Това първо. А и едва ли съм. Това второ.vyara написа:Добре, ве. Пичелиш. По-умен си :kiss1:
Третото е :kiss1:
Третото е :kiss1:
Страница 3 от 4
Третото е :kiss1:
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:38
Това е интересно. Недей да бъдеш сигурен. Ще пусна скоро тема по въпросаRemmivs написа:Не се съзтезаваме. Това първо.vyara написа:Добре, ве. Пичелиш. По-умен си :kiss1:
Си, си.Remmivs написа:А и едва ли съм. Това второ.
Remmivs написа:Третото е :kiss1:
Най ми харесва третото.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:39
Ами радвам се, че ти харесва.Remmivs написа:Страхотно!pocti_bezobidna написа: "Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви.
Сякаш никога не ги е имало. Дори формите им се изгубват. Сняг навсякъде.
На утрото осъмвам на друга планета. Бяла, заоблена, тиха. Още неизследвана.
Забравям къде е било земя, къде камък, къде пропаст. Всичко се изравнява. Ръбовете изчезват.
Ъглите се заглаждат. Пъстротата се стопява. Крясъкът на боите заглъхва.
Нямо безбагрие.
Вали бяла забрава.
Който е изгубил пътя, как ще го намери?
Няма път.
Белота. Нищо.
Но в бялото се съдържат всички цветове. Един лъч е достатъчен, за да разложи белотата и да възникнат седемте бои на дъгата с техните безброй подгласни тонове.
От белотата ще разцъфне пъстрина.
От бялото яйце на снега ще се пукне пролет.
Никой цвят не може да бъде така чист. И никой цвят не може така да се омърси и опетни, както белият.
Снегът е тих, търпелив тъкач, опънал стан от земята до небето. Какво тъче денем и нощем така кротко и крепко?
Докато ние спим, се трупа лавината. Снежинка по снежинка, сън по сън.
В тишината зрее гърмът.
Безстрастен сняг. Пада, пада."
Асоциации разни, нищо конкретно.
Една от любимите ми книги е.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:43
Не знаех, че е книга. Коя е тя?pocti_bezobidna написа:Ами радвам се, че ти харесва.
Една от любимите ми книги е.
PS
Направо ме разби. Мислех, че безстрастния сняг е твое. Във връзка с темата.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:44
Коя е книгата?pocti_bezobidna написа:
Ами радвам се, че ти харесва.
Една от любимите ми книги е.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:49
Лавина.vyara написа:Коя е книгата?pocti_bezobidna написа:
Ами радвам се, че ти харесва.
Една от любимите ми книги е.
Ето линк:
http://www.liternet.bg/publish4/bdimitr ... ontent.htm
И още един любим пасаж:
Ето какво е лавината.
Чист, невинен, натрупан сняг. Спи и сънува най-белите сънища.
Кротък. Пази се от кротките!
Спи със залепнали бели клепачи. Нищо невидял, нищо нечул.
Неопетнен.
Спи като побелял младенец. Може така и пролетта да проспи.
Но щом го прекоси една дръзка стъпка, но щом го прониже един волен вик, в миг се събужда лавината.
Тихият беловлас сняг с потрес си спомня своята младост.
Ах, и той е бил млад! Бил е буен, клокочещ поток. Бил е разпенен водопад. Бил е смръщен, гръмовит облак. Бил е разбушуван океан.
Бил е някога! Наистина ли е бил?
И руква стремглаво надолу, раздира въздуха с грохот, спомняйки си бурните младини.
Сега в един миг иска да повтори едновременно битието си на поток, водопад, облак, океан.
И ни пресова в студена прегръдка, за да заспим на място и ние с белия, безпаметен сън на снега.
Стъпки да няма.
Вик да няма.
Спомен да няма.
Нийде да няма будни!
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:50
Anonymous написа:Лавина.vyara написа:Коя е книгата?pocti_bezobidna написа:
Ами радвам се, че ти харесва.
Една от любимите ми книги е.
Ето линк:
http://www.liternet.bg/publish4/bdimitr ... ontent.htm
И още един любим пасаж:
Ето какво е лавината.
Чист, невинен, натрупан сняг. Спи и сънува най-белите сънища.
Кротък. Пази се от кротките!
Спи със залепнали бели клепачи. Нищо невидял, нищо нечул.
Неопетнен.
Спи като побелял младенец. Може така и пролетта да проспи.
Но щом го прекоси една дръзка стъпка, но щом го прониже един волен вик, в миг се събужда лавината.
Тихият беловлас сняг с потрес си спомня своята младост.
Ах, и той е бил млад! Бил е буен, клокочещ поток. Бил е разпенен водопад. Бил е смръщен, гръмовит облак. Бил е разбушуван океан.
Бил е някога! Наистина ли е бил?
И руква стремглаво надолу, раздира въздуха с грохот, спомняйки си бурните младини.
Сега в един миг иска да повтори едновременно битието си на поток, водопад, облак, океан.
И ни пресова в студена прегръдка, за да заспим на място и ние с белия, безпаметен сън на снега.
Стъпки да няма.
Вик да няма.
Спомен да няма.
Нийде да няма будни!
Е, забравих да се логна, Безобидната съм....
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 16:52
Подозирах го. Благодаря!
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 18:06
стана ми хубаво и топло като го прочетохpocti_bezobidna написа:
"Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви.
Сякаш никога не ги е имало.......
8)Публикувано на: 12.10.06, 18:34
Прибавям го към златният фонд на ЗоЧо- "Красиво написано". 8)Remmivs написа:
Мерси! 8)
Четейки това, веднага си спомних краят на Соларис. Аналогия някаква направих....
"Но аз нямах дом. Земята ли? Мислех за нейните огромни претъпкани и шумни градове, в които ще се загубя, ще изчезна почти така, както ако бях направил онова, което бях решил през втората или третата нощ, когато исках да се хвърля в океана, който тежко се вълнуваше в мрака. Ще потъна всред хората. Ще бъда мълчалив и внимателен и затова ценен от всички другар, ще имам много познати, дори приятели и жени, а може дори само една жена. Известно време ще бъда принуден да се усмихвам, да се покланям, да ставам, да правя хиляди дребни неща, от които е съставен земният живот, докато престана да ги чувствувам. Ще си намеря нови интереси, нови занимания, но няма да им се отдам изцяло. На нищо и на никого — никога вече. И може би ще гледам нощем нататък, където на небето тъмнотата на прашния облак като черна завеса скрива блясъка на двете слънца. И ще си припомням всичко, дори това, което мисля в тоя момент, и ще си спомням отново със снизходителна усмивка, в която ще има и малко тъга, но и малко чувство на превъзходство, своите безумия и надежди. Съвсем не считам себе си от бъдещето за по-лош от Келвин, който беше готов на всичко за делото, наричано Връзка. И никой няма да има право да ме осъди."
П.П. Децата справиха ли се с Крылов? :)
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 19:04
Обичам самотата и изолацията.Remmivs написа:Самота. Има някакво странно удоволствие в самотата и изолацията.
На мен не ми е странно това удоволствие.
Браво Рем!
Хубаво си го написал. 8)
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 21:02
Тия па зеха да съ обичат вече. Тц тц тц...Кво нящо....Remmivs написа:Така е.vyara написа:Няма значка. Ето аз например те обичам без да те познавам напълно. И това е важното. Сега разбра ли
Аз пък ще ти кажа друго. Защото ме познаваш, макар и не напълно, ме обичаш. И това е важното. Сега разбра ли?
Приказка за леда по холивудски
Публикувано на: 12.10.06, 21:52
Четох, четох и понеже някой се оплака, че било тъжно реших малко да го направя трилърско. :)
Па и нали наскоро говорехме за оная книжка с литературните упражнения - айде и аз да напиша нещо за лед, ама в друг стил :)
( Ша ма извинявате, ама седя по цял ден в къщи и като следствие ме фаща графоманията )
И тъй
ЛЕДЕНА ЕПОХА 2 и 1/2
Ржевски изпъшка и премести тежестта на тялото си на другата страна. Беше изгубил представа за времето и му се струваше, че се въргаля в пряспата цял ден. Не беше взел часовника, за да не се скапе от студа и сега не можеше да определи дали е станало време за връщане в селището.
Рехав сняг падаше плавно от сивкавото небе. Положението на слънцето беше неопределимо. До където му стигаше погледа имаше равномерна, плътна облачна покривка, през която не проникваше и един слънчев лъч.
Добре поне, че не духа - помисли си той.
На излизане от селището беше хвърлил поглед на спиртния термометър закован на един стълб до вратата. При температура на въздуха под -30 и слаб ветрец щеше да е неприятен. Истинската зима все още я нямаше, макар, че вече беше кажи-речи средата на октомври и през последните седмици имаше няколко "духовити" телеграми оповестяващи пристигането й.
Изтърка снежинките, полепнали през последните 10-тина минути по скиорските очила пазещи лицето му от студа и се огледа внимателно наоколо. Нямаше и следа от мамути.
Позволи си още една тиха въздишка.
Проклетата глава! И проклетата шльокавица, която Боев дестилираше от отпадъците на парниците. За непретенциозните двигатели на моторните шейни и малкия генератор в селището ставаше. Е, поне не замръзваше в резервуарите когато шейните седяха отвън. За пиене обаче явно искаше поне още едно преваряване. А второ преваряване не се правеше - пестяха енергията. Малкият вятърен електрогенератор с който разполагаха можеше да работи само през краткото лято, когато температурите бяха достатъчно високи, та металът да не се чупи от студа и ветровете духаха с що-годе нормална скорост, а не с ужасяващите 150-200 км/ч. през зимата. Първият генератор го загубиха точно заради една зимна буря. После на Мъжжж му отне няколко месеца докато направи витлото на този.
Нямаше как да не се пие снощи. Чавдарчето беше рожденничка, пък и алкохол се употребяваше много рядко - пазеха го за двигателите.
Двуцевката затъкната под пластовете козя кожа на ямурлука му, че да е на топло, също даваше скромния си принос за неудобствата. Старото тежко чифте на Сета и собствения му Макаров бяха едни от малкото оръжия издържащи на лютия студ. Ловните полуавтомати отдавна се бяха скапали. Механизмите им не издържаха на студа, калпавата смазка получавана от животинска мас и неравномерното горене на още по-калпавия барут.
Леко завидя на Сета. Днес беше негов ред да учи дечурлигата на лов и оцеляване в селището, а Ржевски и още няколко от мъжете тръгнаха да дебнат мамутите. "Мамутите" слава богу не бяха истински. Викаха им така вследствие на една стара шега. Всъщност представляваха някакви планински снежни овни с дълга козина, та и сам човек можеше да се справи с няколко от тях. По-едрите тревопасни животни не оцеляха в скапания климат, който беше настъпил.
Не помнеше от кога не му е било топло.
Така и не стана ясно от къде дойде рязкото спадане на температурите. Първа пострада Англия. За няколко години гълфстриймът намаля и изчезна. ООН се справи криво ляво със ситуацията като разсели жителите на Албиона в цяла Европа. После обаче студът превзе всичко. ООН нямаше как да се справи, а и нямаше вече никакви обединени нации - всеки се спасяваше поединично.
"Племето" се беше събрало от едно ядро на нетаджийски форум. Заедно с роднините и познатите наброяваха около 100-тина възрастни и още толкова деца.
Първите 3-4 години бяха най-лоши. Никой не беше пригоден за това, което ги чакаше. С напредването на леда от север хората от селата се местеха на юг. Отдавна бяха напуснали градовете. В тях просто нямаше условия за оцеляване.
Слава богу успяха да опазят децата. От студа, глада, болестите и бандитските формирования, които нападаха селищата за да ги ограбят.
Ржевски се завъртя леко на една страна за да извади от ямурлука плоската манерка пълна с вода. Слава богу беше останала добре скрита от студа и не беше замръзнала.
Водата беше също проблем. Реките на територията на България станаха на лед.
В първите години след изчезването на бандитите и докато все още се намираше гориво, няколко човека направиха поход до Дунав. Голямата река обаче беше замръзнала до дъното. После отидоха до Козлодуй, защото му хрумна щурата идея да огледат АЕЦ-а. Току-виж централата работи, а това означаваше топлина и електричество. Реакторите обаче бяха грижливо спряни от отдавна изчезналия персонал и след кратък оглед в командната зала се отказаха. Не можеха да ги пуснат. Едно, че не знаеха как, но дори и да знаеха пак нямаше нищо да излезе. Ако беше помислил малко преди направи глупавото предложение да се запътят натам, щеше да се досети, че положението е такова - централата имаше нужда от течаща речна вода за охлаждане. Само изхабиха ненужно няколко десетки литра скъпоценно гориво, за което се ругаеше не веднъж и дваж.
После тръгнаха на юг.
Зиме температурата падаше до -80 и брулеха ветрове, затова пътуваха през юли, когато температурите бяха само малко под точката на замръзването. Пътят до морето отне почти целия топъл месец. Напредваха бавно защото нямаха толкова гориво, че да ползват достатъчно превозни средства и основната част от хората се движеха пеша. А и не знаеха какво ги чака на териториите пред тях. Избягваха и градовете по пътя си. Не, че имаше някаква опастност - дори хлебарките в тях бяха отдавна измрели. Просто гледката на замръзналите сгради с полузасипаните със сняг прозорци с изпотрошени стъкла не им действаше добре.
Не срещнаха никого и стигнаха необезпокоявани до делтата. Морето също беше замръзнало. Да, лятно време се покриваше с няколко сантиметра солена вода, но под нея оставаше дебел метри лед, на който се пързаляха дечурлигата. Щрунца или графинята понякога също ходеха до брега и седяха вперили поглед напред, спомняйки си явно за някогашното си местожителство.
Тук обаче температурите бяха малко по-високи и лятно време се случваше термометрите навън да показват плюс 2-3 градуса. Реката вливаща се в залива беше ледясала, но в средата й, под многометров лед се движеше малък ручей дори и зиме. Ляте пък по бреговете й, снегът, и ледът се стопяваха на места, и от петната полузамръзнала почва се показваха туфи мъх. Този мъх и локвите сладка вода на плиткото привличаха тревопасните от цялата околност.
А тревопасните привличаха вълците.
Основният им конкурент и основната им заплаха. Движеха се на глутници, бяха умни, кръвожадни и бели като снега наоколо. През първата зима селището едва незагуби целия си запас месо заради тях. Месото беше складирано в нещо като естествен фризер - със стени от ледени блокове и дървен покрив засипан със сняг. Хищниците го бяха пробили и добре, че хората се усетиха навреме. След тази случка месото се смъкваше под земята, където бяха и жилищните помещения. Заради тях никой не излизаше невъоръжен от селището.
Освен вълците обаче бели бяха и всички тревопасни. За няма и 10-тина години оцеляха само видовете, които можеха да се маскират в преспите сняг. Затова сега му се налагаше да си вади очите в бялата пустош наоколо, очаквайки да се появи незаминал на юг козел или овен, дошъл да рови по брега на реката с цел да намери някоя туфа зелен мъх под снега.
Реши, че няма смисъл да мръзне повече. Звеневия и Рем сигурно също са се прибрали. Канеше се да тръгне към шейната, оставена на половин километър от тук, когато му се стори, че част от бялото в далечината се движи. След още няколко минути беше сигурен в това, нещо повече - животното не беше едно. Трите снежни овена се спряха на около 20-тина метра пред него и заровиха снега с крака, като същевременно обаче под око местността. Ржевски внимателно измъкна двуцевката и я промуши през натрупалия се пред него рехав сняг. От това разстояние дори нямаше нужда да се цели особено точно - патроните бяха снаредени с голямо количество не особено едри сачми. Беше достатъчно и една от тях да уцели. Кръвта оставяше ясно видими следи по снега, а в студа обезкървеното животно не можеше да избяга надалеч. Овните бяха вече на мушка. Плавно спускане на спусъка и... курокът изщрака без да последва изстрел. Опита и втората цев. Ефектът беше същият. Явно самоделните капсули се бяха навлажнили. От седене в селището, от топлината на тялото му или дявол знае от какво. Налагаше се внимателно, без да вдига шум да отвори чифтето, да извади отлъгналите патрони и да ги подмени със сухи такива. Тъкмо завършваше тази операция, когато по-скоро усети, отколкото видя, че пряспата на 10-тина метра в ляво от него се раздвижи.
Мечката явно е седяла на това място много преди да се промъкне той. Или пък се е домъкнала без да я усети - все тая. Освен овните сега беше забелязала или надушила и него, и внимателно го гледаше.
...................................................................................................................
Ту би кънтинуум, па и вие можете да драснете нещо. Важното е ендът да е хепи, щото отгоре съм написал, че е по холивудски :)
Па и нали наскоро говорехме за оная книжка с литературните упражнения - айде и аз да напиша нещо за лед, ама в друг стил :)
( Ша ма извинявате, ама седя по цял ден в къщи и като следствие ме фаща графоманията )
И тъй
ЛЕДЕНА ЕПОХА 2 и 1/2
Ржевски изпъшка и премести тежестта на тялото си на другата страна. Беше изгубил представа за времето и му се струваше, че се въргаля в пряспата цял ден. Не беше взел часовника, за да не се скапе от студа и сега не можеше да определи дали е станало време за връщане в селището.
Рехав сняг падаше плавно от сивкавото небе. Положението на слънцето беше неопределимо. До където му стигаше погледа имаше равномерна, плътна облачна покривка, през която не проникваше и един слънчев лъч.
Добре поне, че не духа - помисли си той.
На излизане от селището беше хвърлил поглед на спиртния термометър закован на един стълб до вратата. При температура на въздуха под -30 и слаб ветрец щеше да е неприятен. Истинската зима все още я нямаше, макар, че вече беше кажи-речи средата на октомври и през последните седмици имаше няколко "духовити" телеграми оповестяващи пристигането й.
Изтърка снежинките, полепнали през последните 10-тина минути по скиорските очила пазещи лицето му от студа и се огледа внимателно наоколо. Нямаше и следа от мамути.
Позволи си още една тиха въздишка.
Проклетата глава! И проклетата шльокавица, която Боев дестилираше от отпадъците на парниците. За непретенциозните двигатели на моторните шейни и малкия генератор в селището ставаше. Е, поне не замръзваше в резервуарите когато шейните седяха отвън. За пиене обаче явно искаше поне още едно преваряване. А второ преваряване не се правеше - пестяха енергията. Малкият вятърен електрогенератор с който разполагаха можеше да работи само през краткото лято, когато температурите бяха достатъчно високи, та металът да не се чупи от студа и ветровете духаха с що-годе нормална скорост, а не с ужасяващите 150-200 км/ч. през зимата. Първият генератор го загубиха точно заради една зимна буря. После на Мъжжж му отне няколко месеца докато направи витлото на този.
Нямаше как да не се пие снощи. Чавдарчето беше рожденничка, пък и алкохол се употребяваше много рядко - пазеха го за двигателите.
Двуцевката затъкната под пластовете козя кожа на ямурлука му, че да е на топло, също даваше скромния си принос за неудобствата. Старото тежко чифте на Сета и собствения му Макаров бяха едни от малкото оръжия издържащи на лютия студ. Ловните полуавтомати отдавна се бяха скапали. Механизмите им не издържаха на студа, калпавата смазка получавана от животинска мас и неравномерното горене на още по-калпавия барут.
Леко завидя на Сета. Днес беше негов ред да учи дечурлигата на лов и оцеляване в селището, а Ржевски и още няколко от мъжете тръгнаха да дебнат мамутите. "Мамутите" слава богу не бяха истински. Викаха им така вследствие на една стара шега. Всъщност представляваха някакви планински снежни овни с дълга козина, та и сам човек можеше да се справи с няколко от тях. По-едрите тревопасни животни не оцеляха в скапания климат, който беше настъпил.
Не помнеше от кога не му е било топло.
Така и не стана ясно от къде дойде рязкото спадане на температурите. Първа пострада Англия. За няколко години гълфстриймът намаля и изчезна. ООН се справи криво ляво със ситуацията като разсели жителите на Албиона в цяла Европа. После обаче студът превзе всичко. ООН нямаше как да се справи, а и нямаше вече никакви обединени нации - всеки се спасяваше поединично.
"Племето" се беше събрало от едно ядро на нетаджийски форум. Заедно с роднините и познатите наброяваха около 100-тина възрастни и още толкова деца.
Първите 3-4 години бяха най-лоши. Никой не беше пригоден за това, което ги чакаше. С напредването на леда от север хората от селата се местеха на юг. Отдавна бяха напуснали градовете. В тях просто нямаше условия за оцеляване.
Слава богу успяха да опазят децата. От студа, глада, болестите и бандитските формирования, които нападаха селищата за да ги ограбят.
Ржевски се завъртя леко на една страна за да извади от ямурлука плоската манерка пълна с вода. Слава богу беше останала добре скрита от студа и не беше замръзнала.
Водата беше също проблем. Реките на територията на България станаха на лед.
В първите години след изчезването на бандитите и докато все още се намираше гориво, няколко човека направиха поход до Дунав. Голямата река обаче беше замръзнала до дъното. После отидоха до Козлодуй, защото му хрумна щурата идея да огледат АЕЦ-а. Току-виж централата работи, а това означаваше топлина и електричество. Реакторите обаче бяха грижливо спряни от отдавна изчезналия персонал и след кратък оглед в командната зала се отказаха. Не можеха да ги пуснат. Едно, че не знаеха как, но дори и да знаеха пак нямаше нищо да излезе. Ако беше помислил малко преди направи глупавото предложение да се запътят натам, щеше да се досети, че положението е такова - централата имаше нужда от течаща речна вода за охлаждане. Само изхабиха ненужно няколко десетки литра скъпоценно гориво, за което се ругаеше не веднъж и дваж.
После тръгнаха на юг.
Зиме температурата падаше до -80 и брулеха ветрове, затова пътуваха през юли, когато температурите бяха само малко под точката на замръзването. Пътят до морето отне почти целия топъл месец. Напредваха бавно защото нямаха толкова гориво, че да ползват достатъчно превозни средства и основната част от хората се движеха пеша. А и не знаеха какво ги чака на териториите пред тях. Избягваха и градовете по пътя си. Не, че имаше някаква опастност - дори хлебарките в тях бяха отдавна измрели. Просто гледката на замръзналите сгради с полузасипаните със сняг прозорци с изпотрошени стъкла не им действаше добре.
Не срещнаха никого и стигнаха необезпокоявани до делтата. Морето също беше замръзнало. Да, лятно време се покриваше с няколко сантиметра солена вода, но под нея оставаше дебел метри лед, на който се пързаляха дечурлигата. Щрунца или графинята понякога също ходеха до брега и седяха вперили поглед напред, спомняйки си явно за някогашното си местожителство.
Тук обаче температурите бяха малко по-високи и лятно време се случваше термометрите навън да показват плюс 2-3 градуса. Реката вливаща се в залива беше ледясала, но в средата й, под многометров лед се движеше малък ручей дори и зиме. Ляте пък по бреговете й, снегът, и ледът се стопяваха на места, и от петната полузамръзнала почва се показваха туфи мъх. Този мъх и локвите сладка вода на плиткото привличаха тревопасните от цялата околност.
А тревопасните привличаха вълците.
Основният им конкурент и основната им заплаха. Движеха се на глутници, бяха умни, кръвожадни и бели като снега наоколо. През първата зима селището едва незагуби целия си запас месо заради тях. Месото беше складирано в нещо като естествен фризер - със стени от ледени блокове и дървен покрив засипан със сняг. Хищниците го бяха пробили и добре, че хората се усетиха навреме. След тази случка месото се смъкваше под земята, където бяха и жилищните помещения. Заради тях никой не излизаше невъоръжен от селището.
Освен вълците обаче бели бяха и всички тревопасни. За няма и 10-тина години оцеляха само видовете, които можеха да се маскират в преспите сняг. Затова сега му се налагаше да си вади очите в бялата пустош наоколо, очаквайки да се появи незаминал на юг козел или овен, дошъл да рови по брега на реката с цел да намери някоя туфа зелен мъх под снега.
Реши, че няма смисъл да мръзне повече. Звеневия и Рем сигурно също са се прибрали. Канеше се да тръгне към шейната, оставена на половин километър от тук, когато му се стори, че част от бялото в далечината се движи. След още няколко минути беше сигурен в това, нещо повече - животното не беше едно. Трите снежни овена се спряха на около 20-тина метра пред него и заровиха снега с крака, като същевременно обаче под око местността. Ржевски внимателно измъкна двуцевката и я промуши през натрупалия се пред него рехав сняг. От това разстояние дори нямаше нужда да се цели особено точно - патроните бяха снаредени с голямо количество не особено едри сачми. Беше достатъчно и една от тях да уцели. Кръвта оставяше ясно видими следи по снега, а в студа обезкървеното животно не можеше да избяга надалеч. Овните бяха вече на мушка. Плавно спускане на спусъка и... курокът изщрака без да последва изстрел. Опита и втората цев. Ефектът беше същият. Явно самоделните капсули се бяха навлажнили. От седене в селището, от топлината на тялото му или дявол знае от какво. Налагаше се внимателно, без да вдига шум да отвори чифтето, да извади отлъгналите патрони и да ги подмени със сухи такива. Тъкмо завършваше тази операция, когато по-скоро усети, отколкото видя, че пряспата на 10-тина метра в ляво от него се раздвижи.
Мечката явно е седяла на това място много преди да се промъкне той. Или пък се е домъкнала без да я усети - все тая. Освен овните сега беше забелязала или надушила и него, и внимателно го гледаше.
...................................................................................................................
Ту би кънтинуум, па и вие можете да драснете нещо. Важното е ендът да е хепи, щото отгоре съм написал, че е по холивудски :)
Публикувано на: 12.10.06, 21:53
Все пак Рем споделя това тук.vyara написа:Човек без другите би бил едно нищо, не сме създадени да сме сами, по-точно да живеем сами. А в същото време сме обречени на вечна самота или по-скоро самотност. Парадоксално.Remmivs написа:А самотата може да е многолюдна. И да съвместява децата и огъня. И другите неща.vyara написа:Хммм, на върха сигурно е самотно и студено. Влюбванията, децата и огъня не бива да се загърбватДа останеш очи в очи със себе си, не значи да не гледаш в очите на другите, там има и част от теб.
Много изящно написано. :)
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 22:03
Щях да пускам такава тема - защо като снимам, най-добре излизат хората, които обичам...vyara написа:4avdar4e написа:Странна асоциация направихvyara написа: Огледало е светът, бре. Па ти искаш с гръб към огледалото да са гледашСетих се, че най-добре излизам на снимки, които са ми правили хора, които ме обичат или поне харесват.
Сякаш са ме гледали по друг начин и това се отпечатва в снимката. А принципно не обичам да ме снимат, защото се чуствам като мушица в кехлибар...
Не, Чаве. Ти си ги гледала по различен начин, защото си ги обичала. Човек винаги е хубав, когато обича
Като че има някаква магия като гледаш през визьора. Не знам доколко е двустранно... Но апаратът като че улавя нещо повече от светлината... 
Но да не се откланям от темата...
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 12.10.06, 22:25
Remmivs написа:А аз мисля че няма. Нито едно от двете не е само по себе си и само за себе си.vyara написа:Има и още как! Любов без себепознание, без познание даже.
Но себепознание без любов е въпроса.
Себепознание без любов?
Любовта е един път към себепознанието.
Но има и други - срещата със смъртта например - собствената, на други хора /не непременно близки и обичани/- чрез нея човек може да стигне до познание не по-малко...
Една музика, която за първи път чуваме, но ни разтреперва целите.
Една картина на Климт например...
Ох, трябва да излизам - нямам време да се съсредоточа.
Публикувано на: 12.10.06, 22:41
Благодаря!
В твоя разказ познах себе си.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 02:06
Remmivs написа:(или в очакване на Ледника)
Кой може без страх да се вгледа в дъното на сърцето си и да не извърне очи?
само "най-безстрашният"...
защото знае,че ще извърне очи...и въпреки това ще го направи.
Маггот ми беше казала веднъж:"докато не стигнеш сам до"най"-дъното,няма да можеш да се изправиш."....
( много умна тая Маггот...;)..)
а "най"-дъното е- да осъзнаеш истината за себе си...да я видиш ( и то частта от истината,която си зърнал преди да отвърнеш очи..)...
И после да продължиш със знанието за тази "истина"....
ахм...все философи сме се навъдили...
Ржевски
Публикувано на: 13.10.06, 02:11
ти си скрит талант.
искам продължение...
( с няколко изменения и допълнения...
взЕми тури две -три жени в повествованието...тъй де...поне мечката да е женска..може ли?...а после можеш да включиш как ще носи мед...може ли?
Ей ти на!..хепи енд...;)...)
искам продължение...
( с няколко изменения и допълнения...
взЕми тури две -три жени в повествованието...тъй де...поне мечката да е женска..може ли?...а после можеш да включиш как ще носи мед...може ли?
Ей ти на!..хепи енд...;)...)
Re: Приказка за леда по холивудски
Публикувано на: 13.10.06, 04:47
Ржевски написа: ЛЕДЕНА ЕПОХА 2 и 1/2
...................................................................................................................
Ту би кънтинуум, па и вие можете да драснете нещо. Важното е ендът да е хепи, щото отгоре съм написал, че е по холивудски :)
Ха Ха Ха!
Ще ми оцелява той..
А забравил първото правило на сървайвълиста: Дръж патроните сухи и оръжието изправно.
Тамън това обяснявах на лапетата именно в този миг.
В джоба ми подрънкват щастливо двете бойни игли. Да се "научи" Поручик-Ъ.
Дали пък не е от червения керосин дето снощи пих?
Нищо де. Една мечка. Ако не я пребори с голи ръце, все ще измисли някаква технологична джунджурия. Фокусникът му с фокусник.
Апропо оставих го да се ядосва. Централата била неработеща. Дип добре, че носех капсулован литиев реактор последна дума на руската военна техника. Само 800 киловата а тежи около 50 кила.
Нека се помъчи още малко. След две седмици може и да го отворя, как да я събудим (но кой ще копа уран е друга тема) таз централа.
Няма друг шанс.
До Антарктическия екватор ще стане само с плуване.
Па и тук ни е добре
Онея долу пак са сговнили ситуацията по демократичен път.Извинявайте миУи мишУенца, замислих се.
- Та до къде я докарахме?
- До гмуркане в снега?
- Няма начин да ти е топло. Освен под юргана след Нова година
- Деца, колко минути да му дадем на мечкаря?
- Айде от вас да мине.
- Я най хърбавия да я плесне със снайпа 8)
- А така. Ще почери после. И само да е посмял да ми сипе от "червения"
довечера.- Абе оня нашия атомист кво се почесва. Линуксар ще ми става. Я да се топва в тежката вода
***************
Тъкмо в този миг две клубарки кърпеха чорапи.
Европейката отдавна се чудеше на къв аджеба смачкан грамофон да извърти два блуса, а Тъмната се ядосваше.
На нещо си вътре в нея.
Всъщност се ядосваше, че не е гледала сериала "Дързост и красота" поради липса на техническа възможност (телевизор в случая).
Шиеха и се "опъваха" на нелеката женска съдба.
Някъде в небитието съвсем естествено останаха всички вопли за женски свободи и "равенство".
Ако имат мерак - нека те да влачат реактора
***************
Винаги съм се чудил, как аджеба доплаваха Змея и Дохторицата.
Хем всичко в лед.
Дори и със самолет не става.
Вероятно "Джена, телепорт ми нау!"...
Ся поне има кой да взема кръв. Не че файдата е голяма, ама плацебото...
Подсещам се, че довечерка трябва да я питам дали от тая странна гъба, дето ме кара да се хиля като гъ-з може да се извлече аспирин. Или пък май беше друг антибиотик.
Ако отговора е отрицателен, със сигурност ще кажа на Кента, че там е разковничето. Нека се труди отдела му. Кой знае кво ще излезе. Може и смазка за пушки 8) .
....
Re: Приказка за леда по холивудски
Публикувано на: 13.10.06, 05:10
сет-е?
кво стана с мечката?
а с меда?
8)
кво стана с мечката?
а с меда?
8)
Re: Приказка за леда по холивудски
Публикувано на: 13.10.06, 06:47
в това време край огнището:Set написа:Ржевски написа: ЛЕДЕНА ЕПОХА 2 и 1/2
...................................................................................................................
Ту би кънтинуум, па и вие можете да драснете нещо. Важното е ендът да е хепи, щото отгоре съм написал, че е по холивудски :)
Ха Ха Ха!
Ще ми оцелява той..
А забравил първото правило на сървайвълиста: Дръж патроните сухи и оръжието изправно.
Тамън това обяснявах на лапетата именно в този миг.
В джоба ми подрънкват щастливо двете бойни игли. Да се "научи" Поручик-Ъ.
Дали пък не е от червения керосин дето снощи пих?
Нищо де. Една мечка. Ако не я пребори с голи ръце, все ще измисли някаква технологична джунджурия. Фокусникът му с фокусник.
Апропо оставих го да се ядосва. Централата била неработеща. Дип добре, че носех капсулован литиев реактор последна дума на руската военна техника. Само 800 киловата а тежи около 50 кила.
Нека се помъчи още малко. След две седмици може и да го отворя, как да я събудим (но кой ще копа уран е друга тема) таз централа.
Няма друг шанс.
До Антарктическия екватор ще стане само с плуване.
Па и тук ни е добре
Извинявайте миУи мишУенца, замислих се.
- Та до къде я докарахме?
- До гмуркане в снега?
- Няма начин да ти е топло. Освен под юргана след Нова година
- Деца, колко минути да му дадем на мечкаря?
- Айде от вас да мине.
- Я най хърбавия да я плесне със снайпа 8)
- А така. Ще почери после. И само да е посмял да ми сипе от "червения"
- Абе оня нашия атомист кво се почесва. Линуксар ще ми става. Я да се топва в тежката вода
***************
Тъкмо в този миг две клубарки кърпеха чорапи.
Европейката отдавна се чудеше на къв аджеба смачкан грамофон да извърти два блуса, а Тъмната се ядосваше.
На нещо си вътре в нея.
Всъщност се ядосваше, че не е гледала сериала "Дързост и красота" поради липса на техническа възможност (телевизор в случая).
Шиеха и се "опъваха" на нелеката женска съдба.
Някъде в небитието съвсем естествено останаха всички вопли за женски свободи и "равенство".
Ако имат мерак - нека те да влачат реактора
***************
Винаги съм се чудил, как аджеба доплаваха Змея и Дохторицата.
Хем всичко в лед.
Дори и със самолет не става.
Вероятно "Джена, телепорт ми нау!"...
Ся поне има кой да взема кръв. Не че файдата е голяма, ама плацебото...
Подсещам се, че довечерка трябва да я питам дали от тая странна гъба, дето ме кара да се хиля като гъ-з може да се извлече аспирин. Или пък май беше друг антибиотик.
Ако отговора е отрицателен, със сигурност ще кажа на Кента, че там е разковничето. Нека се труди отдела му. Кой знае кво ще излезе. Може и смазка за пушки 8) .
....
"чорапи,чорапи...ми да ходят боси бе!...кво да седим и да кърпим чорапи...! А те?..навън..мечки да ловят!
Я мечки...яяяя..."
"Ржевски каза,че отива за дивеч..квото намерят"
"дивеч!...някоя дива девойка...хм!"
"Аз откога им обяснявам,че трябва да си изградим ИКОНОМИКА..с микроструктура...да си опитомим разни овце,елени,вълци и пр..."
"Ма Жено,ти си много умна ...може и да те послушат..."
"Умна!..седя и кърпя чорапи!!!..отивам и аз горе.дори децата вземат да ги обучават..а ние?..нас вълци ни яли!
И без това ни заплашват,че ще ни дадат на вълците..."
"Е ,няма ма ,жено...нали се представяме добре като ...манекенки..;)...всите сме готини...готови сме с баня и без...света ще спасяваме..;)..)
"Абе,отивам при докторката и тя манекенка-ветеранка...тя с тия гъби само се хили по цял ден.Поне и е весело-аз все и казвам че с тази усмивкааа..."
"Айде...палим моторката..."
Re: Приказка за леда по холивудски
Публикувано на: 13.10.06, 09:18
Реммиус се беше прибрал. Естествено, нищо не беше утрепал. Отново. Това с лова не му беше най-продуктивното занимание. Хем Сета го беше учил от алфата до омегата и обратно. Що сняг беше издъвкал докато залягаха и припълзяваха срещу вятъра... Проблемът не беше в мерника, нито в желанието да натисне спусъка. Вегетарианските милосърдни съображения отдавна се бяха изпарили. Всъщност вледенили окончателно. По-скоро не му вървеше просто. Ни вълк, ни овен (ако не броеше себе си), ни мечка. А най-гадното беше, че онзи тарикат Грийна винаги се връщаше с нещо. Беше като абониран. Даже на него принадлежеше рекорда за най-големия мамут. Дори старите пушки гледаха рогата в столовата със зле прикрита завист.Set написа:
...
Ако отговора е отрицателен, със сигурност ще кажа на Кента, че там е разковничето. Нека се труди отдела му. Кой знае кво ще излезе. Може и смазка за пушки 8) .
....
Уморен и замислен той се запъти към малкото стайче дето си беше сглобил една машинка и се опитваше да се свърже с други групи подобни на тяхната по вледенената топка. Мамка му, нетът беше проектиран да бачка в такива условия. Даже и ядрената зима бяха предвидили. Обаче стана някак си изведнъж. И в суматохата никой не се усети, че големите телекомуникационни центрове щяха да останат без захранване. Какво като имаше разпределена мрежа щом нямаше как да се използва. Единствената надежда оставаха сателитите. Те поне щяха да бачкат още десетилетие-две. Само Звеневия да не го усетеше, че му е гепил капака на резервния казан. Така де. Какво до сложи за чиния? Пък онзи командос го врънкаше от два месеца да ходят при печката в Козлодуй. Имал бил запалка. Аз да съм вдигнел поне един реактор. Нали съм бил учил. Ха. Не му увира главата и това е. Трябва ни течна вода в огромни количества. Единственото което можем да направим е да използваме басейна за отлежаване на горивото. И да го пълним периодечно от хранилището за РАО. Мръсна работа. Много мръсна. Но пък енергията на остатъчното топлоотделяне си я биваше. Трябваше да поговори с Ржевски. Той по ги нюхаше тези неща... Така... Я да видя дали поне мога пак да хопна с трейса до ЮАР. Там май има някакъв шанс да открия някой заблуден кретен кат мен... Уф... за кой сателит разправяше последния път Маггът...
И, по дяволите, кой беше забъркал онова питие снощи? Спирт с керосин!!! Вандали!!! Варвари!!! Егати!!! То това си беше живата истина... Homo novus!
Re: Приказка за леда по холивудски
Публикувано на: 13.10.06, 10:37
Почесвам се сънено в завивките от миши кожи и решавам, че оня снощния червен деликатес го е измислил само нашия "крал" Грийн. В противовес на прякора си.Remmivs написа:
И, по дяволите, кой беше забъркал онова питие снощи? Спирт с керосин!!! Вандали!!! Варвари!!! Егати!!! То това си беше живата истина... Homo novus!
Довечера пак ще пия. Хем и от гъбата ще си отръпна, за мезе.
Даааа, това са съвременните инжЕлери. Поглед близо до носа и строго профилирани.
Интернет профилиран атомик...
Само броузва и в некви черни форуми пише. Форти-фифти на суахили.
Трябвали им разбираш ли канали, реки и кво ли не.
А Пенчо Заяка чорапи да плетял...
Втората дизелова централа за съпорт - да спи...
Малко взрив тук и там в ледовете, малко реотани и естествено езеро в леда...
Ама не им топлят бе. Не им топлят техните реотани.
А че леденото време, ще поддържа естествените езера също не се сещат.
Утре ще ги порицая писмено.
А след година - две, ако затегнем положението, ще им гласуваме отстраняване. Като в Дуло
Гласуване лиииииииии?????????
*****************
Манекенките нещо надигат глава. Щели да стават скотовъдки.
От как човечеството открило скотовете и забравило горите.
Няяяяяма няяяяяяямаааа.
Ако ще са краварки - да си косят те бе.
Азе съм за гъби
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 10:40
Май(не съм прочел всички мнения)(което е грешка, де) и аз се нареждам на опашката със своя си алюзия: - Джек Лондон и "Да запалиш огън" Това не е цитат, защото го пиша по спомени: "Ледено и бяло. Снега иска да изчисти и заличи всичко мръсно и всеки цвят. И да спре всяко движение. Всичко и всеки е длъжен да спре. Застинало и бяло. Могъщите, вечни и непобедими сили на Природата спират, обезцветяват и втвърдяват всичко. Всяко същество, което подтикнато от Живота се опитва да се движи е ненамясто в тая величествена, неописуема красота."Remmivs написа:(или в очакване на Ледника)
Ледените хоризонти игриво прегръщаха смразяващата песен на нятъра. Носеха я в обятията си и я загръщаха в пазвите си. Бяло - докъдето ти стига погледа. Бяло до болка и просветление. Самота. Има някакво странно удоволствие в самотата и изолацията. Някаква първична и неясна тръпка в отричането и предизвикателството. Контрастът между лумналите в душата му пламъци и скованата от мраз пустиня наоколо действаше отрезвяващо на мъжа, който вървеше самотен през долината между ледените планини. Какво търсеше той тук? Никой не знаеше в действителност. Дори и самият той.
Светът бе останал зад него. Светът на прималивите светлини на лагерните огньове, веселата глъч на децата унесени в игрите си, угрижените лица на старците и блясъка в очите на влюбените - всичко това беше зад гърба му отдавна. Беше тръгнал с надеждата да открие път към себе си. Но все повече му се струваше, че окончателно и безвъзвратно се е загубил. Защото кой може наистина да каже какво представлява самият той? Кой може без страх да се вгледа в дъното на сърцето си и да не извърне очи?
И все пак мъжът не знаеше друг начин освен да застане пред себе си сам, освободен от изкривените отражения на другите, да оголи болезнено всеки опънат до скъсване нерв и да остави съзнанието си да броди до изнемога из лабиринта на ледените огледала на съмнението. Затова и беше дошъл тук. За да заглуши пожарът бушуващ в гърдите му с ледения дъх на бездната. Уви!
А може би така всъщност беше по-добре... Изолацията не му беше донесла мечтаната яснота и облекчение. Въпросите, с които беше тръгнал, все още тежаха на раменете му. Внезапно той прозря истината - себепознанието не беше нищо повече от едно изкачване. Само това. С мъглива отправна точка и неясен връх. С лъкатушен маршрут по ръба на пропасти и сред пищни поляни. Важно беше само да не спираш. Важно беше само да поставяш винаги единия си крак малко по-високо от другия. На всяка крачка. И да ставаш. Винаги. До последния път. Но дори и тогава - да се опиташ...
Сега ще има цял ден да си мисля за северната одисея
П.П. Май беше Шекли тоя, дето смяташе кой и колко пъти е използвал в художествената литература израза "величествена, неописуема красота"
П.П.П. Липсваха ми твои писания, брадъре
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 10:55
зимата и снега (и студа) могат да са и уютниDark написа:стана ми хубаво и топло като го прочетохpocti_bezobidna написа:
"Пада, пада. Сняг върху сняг.
Всичко засипва. Изчезват скали и дървета, пътеки и урви.
Сякаш никога не ги е имало.......
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 11:38
pocti_bezobidna написа: зимата и снега (и студа) могат да са и уютни
те са точно такива
според мен де
след студ, минус 25, яка веявица и топлината от циганската печка е по-прекрасна и от еб...ай откачих
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 11:47
Леле, как пукат тия печки!Dark написа:pocti_bezobidna написа: зимата и снега (и студа) могат да са и уютни
те са точно такива
според мен де
след студ, минус 25, яка веявица и топлината от циганската печка е по-прекрасна и от еб...ай откачих
Като нищо друго на света.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 11:57
Не се ли казваха "Мечта"?pocti_bezobidna написа:Леле, как пукат тия печки!Dark написа:pocti_bezobidna написа: зимата и снега (и студа) могат да са и уютни
те са точно такива
според мен де
след студ, минус 25, яка веявица и топлината от циганската печка е по-прекрасна и от еб...ай откачих
Като нищо друго на света.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 12:16
Не знам, но мога да погледна. Още седи печката. Една такава висока,Remmivs написа:Не се ли казваха "Мечта"?pocti_bezobidna написа:Леле, как пукат тия печки!Dark написа:pocti_bezobidna написа: зимата и снега (и студа) могат да са и уютни
те са точно такива
според мен де
след студ, минус 25, яка веявица и топлината от циганската печка е по-прекрасна и от еб...ай откачих
Като нищо друго на света.
тясна, има отгоре малка вратичка. И котлона отгоре има капак, дето се видга и можеш
да видиш дървта вътре. Баба ми печеше царевица на нея.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 12:22
аз друга печка имах предвид - такава правоъгълна, на крачета, и фурна имаpocti_bezobidna написа:
Не знам, но мога да погледна. Още седи печката. Една такава висока,
тясна, има отгоре малка вратичка. И котлона отгоре има капак, дето се видга и можеш
да видиш дървта вътре. Баба ми печеше царевица на нея.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 12:34
Май съм виждала такава, но не съм много сигурна да ти кажа.Dark написа:аз друга печка имах предвид - такава правоъгълна, на крачета, и фурна имаpocti_bezobidna написа:
Не знам, но мога да погледна. Още седи печката. Една такава висока,
тясна, има отгоре малка вратичка. И котлона отгоре има капак, дето се видга и можеш
да видиш дървта вътре. Баба ми печеше царевица на нея.
Много малка съм била и дали наиситна съм я виждала или ми сработват някакви разкази
като лични спомени... Вероятно прабаба ми е имала такава.
Високата обаче я помня - надъва и като се нагрее бумти много хубаво.
Re: Приказка за леда по холивудски
Публикувано на: 13.10.06, 19:40
Palim ya da i se nevidi ... uj mashina, a znae kak da vurvi s razlichni masla .. po edin nachin s Motul, po drug s Valvoline...Anonymous написа:"Айде...палим моторката..."
Abe iskam da si pleta chorapE ... nyamam toya resurs - emocionalen.
Green-y mi vika - are spiray toya motor - studeno e.
Nema studeno. Ne mi e.
Set, iskam naistina edin gramofon s diamantena igla i vs plochi na Johnny Cash.
....
obicham va site clubarci. Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 20:00
Понеже ти отклоних темата (извинявам се за което) да кажа моето виждане по нея.
Това дето си го написал е красиво написано и... даже не тъжно, а безнадеждно. Поне на мен тъй ми звучи. Въпреки крайното "Важно беше само да не спираш. Важно беше само да поставяш винаги единия си крак малко по-високо от другия. На всяка крачка. И да ставаш. Винаги. До последния път. Но дори и тогава - да се опиташ..."
А за мен и малко неразбираемо.
Може би понеже не съм поклонник на източните философски и религиозни учения, това с откриването на себе си, самоопознаването и пътя ми звучи.... като път без изход.
Тупик.
Една система няма как да се самоопознае.
И "в главата ми младежка нахлуват куп въпроси:"
За какво е необходимо?
Какво търсиш?
Ако го намериш какво ще го правиш?
Струва ли си заради това нещо да зарежеш всичко останало?
Дори и това (самоопознаването) да е целта, дали не може да се постигне чрез опознаване на околните?
Нали в края на краищата сме толкова еднакви.
Моето виждане по темата, макар и в посока коренно противоположна от тази на човека тръгнал през ледената пустиня:
Никой човек не е остров;
Никой човек не устоява сам.
Радостта на всеки човек е и радост за мен;
Тъгата на всеки човек е и моя тъга.
Нуждаем се един от друг,
Затова ще защитавам
Всеки човек, като брат;
Всеки човек, като мой приятел.
...........................
и това:
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
А сега си сипи една водка и не грусти: :)
http://www.tsiganova.ru/MP3/kazak_ne_grusti.mp3
Това дето си го написал е красиво написано и... даже не тъжно, а безнадеждно. Поне на мен тъй ми звучи. Въпреки крайното "Важно беше само да не спираш. Важно беше само да поставяш винаги единия си крак малко по-високо от другия. На всяка крачка. И да ставаш. Винаги. До последния път. Но дори и тогава - да се опиташ..."
А за мен и малко неразбираемо.
Може би понеже не съм поклонник на източните философски и религиозни учения, това с откриването на себе си, самоопознаването и пътя ми звучи.... като път без изход.
Тупик.
Една система няма как да се самоопознае.
И "в главата ми младежка нахлуват куп въпроси:"
За какво е необходимо?
Какво търсиш?
Ако го намериш какво ще го правиш?
Струва ли си заради това нещо да зарежеш всичко останало?
Дори и това (самоопознаването) да е целта, дали не може да се постигне чрез опознаване на околните?
Нали в края на краищата сме толкова еднакви.
Моето виждане по темата, макар и в посока коренно противоположна от тази на човека тръгнал през ледената пустиня:
Никой човек не е остров;
Никой човек не устоява сам.
Радостта на всеки човек е и радост за мен;
Тъгата на всеки човек е и моя тъга.
Нуждаем се един от друг,
Затова ще защитавам
Всеки човек, като брат;
Всеки човек, като мой приятел.
...........................
и това:
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
А сега си сипи една водка и не грусти: :)
http://www.tsiganova.ru/MP3/kazak_ne_grusti.mp3
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 20:01
Тфу да го.... Ржевски съм!Anonymous написа:Понеже ти отклоних темата (извинявам се за което) да кажа моето виждане по нея.
Това дето си го написал е красиво написано и... даже не тъжно, а безнадеждно. Поне на мен тъй ми звучи. Въпреки крайното "Важно беше само да не спираш. Важно беше само да поставяш винаги единия си крак малко по-високо от другия. На всяка крачка. И да ставаш. Винаги. До последния път. Но дори и тогава - да се опиташ..."
А за мен и малко неразбираемо.
Може би понеже не съм поклонник на източните философски и религиозни учения, това с откриването на себе си, самоопознаването и пътя ми звучи.... като път без изход.
Тупик.
Една система няма как да се самоопознае.
И "в главата ми младежка нахлуват куп въпроси:"
За какво е необходимо?
Какво търсиш?
Ако го намериш какво ще го правиш?
Струва ли си заради това нещо да зарежеш всичко останало?
Дори и това (самоопознаването) да е целта, дали не може да се постигне чрез опознаване на околните?
Нали в края на краищата сме толкова еднакви.
Моето виждане по темата, макар и в посока коренно противоположна от тази на човека тръгнал през ледената пустиня:
Никой човек не е остров;
Никой човек не устоява сам.
Радостта на всеки човек е и радост за мен;
Тъгата на всеки човек е и моя тъга.
Нуждаем се един от друг,
Затова ще защитавам
Всеки човек, като брат;
Всеки човек, като мой приятел.
...........................
и това:
Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето, Европа се смалява,
тъй както ако нос е бил отнесен или домът
на твой приятел, или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител ме отслабва, защото съм частица от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.
А сега си сипи една водка и не грусти: :)
http://www.tsiganova.ru/MP3/kazak_ne_grusti.mp3
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 20:04
има и високи и ниски...pocti_bezobidna написа:Май съм виждала такава, но не съм много сигурна да ти кажа.Dark написа:аз друга печка имах предвид - такава правоъгълна, на крачета, и фурна имаpocti_bezobidna написа:
Не знам, но мога да погледна. Още седи печката. Една такава висока,
тясна, има отгоре малка вратичка. И котлона отгоре има капак, дето се видга и можеш
да видиш дървта вътре. Баба ми печеше царевица на нея.
Много малка съм била и дали наиситна съм я виждала или ми сработват някакви разкази
като лични спомени... Вероятно прабаба ми е имала такава.
Високата обаче я помня - надъва и като се нагрее бумти много хубаво.
високите са предимно за огрев.
ниските за готвене.
имат пръстени ,за да контролираш силата на огъна...
ахм да....
какво не бих дала да се върна отново там!...
на село- за един миг...
да изкупя греха си...
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 20:15
И да допълня.
За мен тоя Път е друг.
Пътят минава през
тропотът на конските табуни
мирисът на прегоряла лятна трева
звънът на тетивата
пукането на съчките в лагерния огън
детските игри покрай него
... изобщо всичко, от което твоя герой се е отказал.
Защото там е бъдещето. Живота.
........................................
А за другата тема т.е. какво става с мечката, ще разберете утре вечер, във следващия епизод на биг брадър.
До тогава, изпращайте вашите СМС-и* със следните възможни отговори:
1. Мечката е женска и Ржевски я убива
2. Мечката е женска и Ржевски не я убива
3. Мечката е женска и Ржевски я изнасилва
4. Мечката е женска и изнасилва Ржевски
5. Мечката е мъжка
Един от позналите ще спечели меча кожа
*Само 5 лева без ДДС
За мен тоя Път е друг.
Пътят минава през
тропотът на конските табуни
мирисът на прегоряла лятна трева
звънът на тетивата
пукането на съчките в лагерния огън
детските игри покрай него
... изобщо всичко, от което твоя герой се е отказал.
Защото там е бъдещето. Живота.
........................................
А за другата тема
т.е. какво става с мечката, ще разберете утре вечер, във следващия епизод на биг брадър. До тогава, изпращайте вашите СМС-и* със следните възможни отговори:
1. Мечката е женска и Ржевски я убива
2. Мечката е женска и Ржевски не я убива
3. Мечката е женска и Ржевски я изнасилва
4. Мечката е женска и изнасилва Ржевски
5. Мечката е мъжка
Един от позналите ще спечели меча кожа
*Само 5 лева без ДДС
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 20:20
До тогава, изпращайте вашите СМС-и* със следните възможни отговори:
1. Мечката е женска и Ржевски я убива
2. Мечката е женска и Ржевски не я убива
3. Мечката е женска и Ржевски я изнасилва
4. Мечката е женска и изнасилва Ржевски
5. Мечката е мъжка
Един от позналите ще спечели меча кожа
*Само 5 лева без ДДС
[/quote]
а може ли
6.Мечката е женска и ни носи мед? ( оставям на теб да решиш какво точно се е случило между вас.. 8) ...въпросът е и НИЕ да "намажем"..;)..)
1. Мечката е женска и Ржевски я убива
2. Мечката е женска и Ржевски не я убива
3. Мечката е женска и Ржевски я изнасилва
4. Мечката е женска и изнасилва Ржевски
5. Мечката е мъжка
Един от позналите ще спечели меча кожа
*Само 5 лева без ДДС
[/quote]а може ли
6.Мечката е женска и ни носи мед? ( оставям на теб да решиш какво точно се е случило между вас.. 8)
...въпросът е и НИЕ да "намажем"..;)..)Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 21:40
6. Мечката е по рождение мъжка, но кърши усърдно китки и пита Ржевски къде в района може да си занесе ушанката на химическо чистене.Ржевски написа:И да допълня.
За мен тоя Път е друг.
Пътят минава през
тропотът на конските табуни
мирисът на прегоряла лятна трева
звънът на тетивата
пукането на съчките в лагерния огън
детските игри покрай него
... изобщо всичко, от което твоя герой се е отказал.
Защото там е бъдещето. Живота.
........................................
А за другата тема
До тогава, изпращайте вашите СМС-и* със следните възможни отговори:
1. Мечката е женска и Ржевски я убива
2. Мечката е женска и Ржевски не я убива
3. Мечката е женска и Ржевски я изнасилва
4. Мечката е женска и изнасилва Ржевски
5. Мечката е мъжка
Един от позналите ще спечели меча кожа
*Само 5 лева без ДДС
7. Мечката е дегизиран Къпинчо, чиято будна гражданска съвест го е направила контрольор и сега иска да глоби Ржевски, защото не си бил си дупчил билетчето за шейната.
Re: Приказка за леда
Публикувано на: 13.10.06, 21:43
Това бях аз.Anonymous написа:6. Мечката е по рождение мъжка, но кърши усърдно китки и пита Ржевски къде в района може да си занесе ушанката на химическо чистене.Ржевски написа:И да допълня.
За мен тоя Път е друг.
Пътят минава през
тропотът на конските табуни
мирисът на прегоряла лятна трева
звънът на тетивата
пукането на съчките в лагерния огън
детските игри покрай него
... изобщо всичко, от което твоя герой се е отказал.
Защото там е бъдещето. Живота.
........................................
А за другата тема
До тогава, изпращайте вашите СМС-и* със следните възможни отговори:
1. Мечката е женска и Ржевски я убива
2. Мечката е женска и Ржевски не я убива
3. Мечката е женска и Ржевски я изнасилва
4. Мечката е женска и изнасилва Ржевски
5. Мечката е мъжка
Един от позналите ще спечели меча кожа
*Само 5 лева без ДДС
7. Мечката е дегизиран Къпинчо, чиято будна гражданска съвест го е направила контрольор и сега иска да глоби Ржевски, защото не си бил си дупчил билетчето за шейната.