3o4o.net

Dark Lady написа:

[unknown] написа: Не бе, и на мен ми е лежерно (тва е от езика и шкембето, които варя... )

Незнайни, от езика е, да знаеш

И после с гъбки и масълце във фурната. Е, как да не се разприказва човек...

Dark Lady написа:Кръвта вода не става, ама що се отнася до моите деца.
В моето семейство тече нова кръв - 50 % моя, 50 % на съпруга

Сълзи като перли се стичат, очите блестят тъжно, красиво като в черно бял филм, спиралата не мръдва от миглите, няма подпухване и сополи.....направо Казабланка фор евър. Тц...по-добре сълзите алоун ин дъ дарк.

Майката живее за себе си.
Децата живеят за тях си.
Безумно е да стовариш на гърба на детето си някякво бреме.
С какво право една майка може да му сложи такъв товар, който ще го спре да полети, който ще го удави направо......

Тъжно е като човек е сам, съгласна съм.

Но трябва ла ди унищожаваш чуждия живот? Не е ли това един безмерен егоизъм и липса на любов към детето което си създала

сетих се за една песен на Стинг - "If You Love Somebody Set Them Free"

това е мое лично виждане и аз не те насилвам да го приемеш.

За децата

А една жена с детенце на ръце продума :
- Кажи ни нещо за децата .
А той и рече :
- Вашите деца не са ваши деца. Те са рожби на копнежа на живота по самия себе си. Те идват чрез вас, но не и от вас. И макар, че са при, не ви принадлежат. Вие можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; Защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Халил Джубран
"Пророкът"

Най-опасните лъжи са тези, които ние самите си казваме.

Ако едно нещо не го приемам, това не ми пречи да се опитам да го разбера .

Dark Lady написа: Сълзи като перли се стичат, очите блестят тъжно, красиво като в черно бял филм, спиралата не мръдва от миглите, няма подпухване и сополи.....направо Казабланка фор евър. Тц...по-добре сълзите алоун ин дъ дарк.

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„ Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."


"Алоун ин дъ дарк" - не винаги и не на всяка цена.

Avrora написа: "Алоун ин дъ дарк" - не винаги и не на всяка цена.

нищо което е на "всяка цена" не струва тази цена

не съм и писала друго

Dark Lady написа:

Avrora написа: "Алоун ин дъ дарк" - не винаги и не на всяка цена.

нищо което е на "всяка цена" не струва тази цена

не съм и писала друго

Разбрахме се Дарки.
Не зная това до колко "помогна" на турист.

Avrora написа: Не зная това до колко "помогна" на турист.

Според мен, той искаше да си каже болката и си я каза. Едва ли е очаквал някой с нещо да у помогне, а и кой ли може...

[unknown] написа:Според мен, той искаше да си каже болката и си я каза. Едва ли е очаквал някой с нещо да у помогне, а и кой ли може...

Понякога и самото изслушване е помощ- когато човек изкаже проблема гласно, това му помага да го осъзнае по-добре.

Avrora написа:

[unknown] написа:Според мен, той искаше да си каже болката и си я каза. Едва ли е очаквал някой с нещо да у помогне, а и кой ли може...

Понякога и самото изслушване е помощ- когато човек изкаже проблема гласно, това му помага да го осъзнае по-добре.

Така е- съгласен съм.

turist написа:Знаеш ли? До сега два пъти съм излизал на квартира и двата пъти майка ми го е изживявала тежко.Представям си какво й е да си мисли, че това ще е поредния път , в който ще загуби дете.Имала е два спонтанни аборта преди да се родя аз.

А не си ли се замислял, че майка ти ще трябва да свикне с това, че вече си поотраснал?

turist написа:Веднъж двете жени у дома се скараха. Тогава казах на жена ми да се сдобри с майка ми.

Жена ти ли беше виновната или просто ти беше по-лесно да не говориш с майка си?

turist написа:Ако искате ме наречете мамино синче. Човек, дето е станал на 32 и не знае кво иска и т.н.

Ти сам си се нарекъл, заради по-горното.

turist написа:Моята грешка според мен е, че позволих този брак да се сключи.

След всичко което си написал е очевидно, че съжителството с теб и с майка ти ще бъде кошмар за всяка една жена.
Обрекъл си се на самота - свиквай!

[unknown] написа: Според мен, той искаше да си каже болката и си я каза. Едва ли е очаквал някой с нещо да у помогне, а и кой ли може...

Аз пък не видях никаква болка.

imaranta написа:

[unknown] написа: Според мен, той искаше да си каже болката и си я каза. Едва ли е очаквал някой с нещо да у помогне, а и кой ли може...

Аз пък не видях никаква болка.

Да си "кажеш болката" е идиом.

[unknown] написа:

imaranta написа:

[unknown] написа: Според мен, той искаше да си каже болката и си я каза. Едва ли е очаквал някой с нещо да у помогне, а и кой ли може...

Аз пък не видях никаква болка.

Да си "кажеш болката" е идиом.

То затва сигурно всички вкупом се втурнаха да "помагат".

imaranta написа:
То затва сигурно всички вкупом се втурнаха да "помагат".

Кои "всички"? Аз не съм тръгнал да помагам.

[unknown] написа: Кои "всички"? Аз не съм тръгнал да помагам.

Не си бре, за какво мислиш сложих кавичките.

Драка такава!

Ай наздраве

imaranta написа:
Не си бре, за какво мислиш сложих кавичките.

Драка такава!

Ай наздраве!

Знам за какво сложи кавичките. Да го кажа така- не съм тръгнал нито да помагам, нито да "помагам".

Наздраве!

Avrora написа:
Разбрахме се Дарки.
Не зная това до колко "помогна" на турист.

на него не може да му се помогне

той е в ситуация че трябва първо да си помогне сам. После целия свят ще му дойде на помощ

Никоя ситуация не е пълна безизходица. Да не (пре)повтарям разни поговорки.

Аз знаех, че тук ще има и упреци и защита на моята постъпка спрямо жена ми.
Дали ще излязат прави тези, които ми казват да свиквам със самотата до крилото на майка ми или не - времето ще покаже.

Както писах и по-горе
вероятно бих излязъл на квартира, ако жена ми ме уважаваше и зачиташе мнението ми, а не беше като тази, която с нетърпение чакаше да подпиша брачното свидетелство и да си разиграе коня тук, както само тя си знае.

Проблема е, че и двамата имахме определени очаквания за брака, съвместния живот, които не се сбъднаха. И двамата се разочаровахме един от друг. Жена ми не очакваше, че съм склонен на постъпката Развод, затова и слабоя я вълнуваше, когато й опонирах за нещо. Просто се беше вкопчила в този лист, който подписахме в гражданското.

Каквото и да кажа - ще се повторя.

Аврора се чуди, дали сте ми помогнали. Хм, ами някои казват, че една раничка трябва да заздравее и тогава коричката сама да й падне. Но аз вероятно я отчоплям преди да е заздравяла. Вероятно вярвам, че ще чуя нещо, което не съм чул до сега. Може би търся за себе си да разбера колко точно съм виновен или невинен. Общо взето май си убивам времето.

Фен съм на интернет, чат и форуми.

Благодаря на всички ;)

Благодаря на всички ;)

споко, има и примирителни дела
едно или две
не помня
/тва съм го чувал/
може и да не се разведете пък
случва си и това:winkw:

turist написа:Аз знаех, че тук ще има и упреци и защита на моята постъпка спрямо жена ми.
Дали ще излязат прави тези, които ми казват да свиквам със самотата до крилото на майка ми или не - времето ще покаже.

Както писах и по-горе
вероятно бих излязъл на квартира, ако жена ми ме уважаваше и зачиташе мнението ми, а не беше като тази, която с нетърпение чакаше да подпиша брачното свидетелство и да си разиграе коня тук, както само тя си знае.

Проблема е, че и двамата имахме определени очаквания за брака, съвместния живот, които не се сбъднаха. И двамата се разочаровахме един от друг. Жена ми не очакваше, че съм склонен на постъпката Развод, затова и слабоя я вълнуваше, когато й опонирах за нещо. Просто се беше вкопчила в този лист, който подписахме в гражданското.

Каквото и да кажа - ще се повторя.

Аврора се чуди, дали сте ми помогнали. Хм, ами някои казват, че една раничка трябва да заздравее и тогава коричката сама да й падне. Но аз вероятно я отчоплям преди да е заздравяла. Вероятно вярвам, че ще чуя нещо, което не съм чул до сега. Може би търся за себе си да разбера колко точно съм виновен или невинен. Общо взето май си убивам времето.

Фен съм на интернет, чат и форуми.

Благодаря на всички ;)

Отношението на хората около нас е такова, каквото ние позволим да бъде.
Дали чуваш в тези думи нещо ново за теб или не- не знам. Знам, че аз не бих живял с майка си, бих подкрепил жена си, а не майка си, защото тя- жена ми е МОЕТО семейство. Друг е въпросът дали точно такава жена бих избрал. Не смея да гадая, щото аз съм имал късмет в избора си, късмет изплъзнал се на мнозина.
Каквото и да си говорим, да знаеш, че никой тук в нищо не те обвинява. Няма да си нито първият разведен, нито последният. Остани да си чатим. И
Наздраве!

[unknown] написа: Остани да си чатим. И
Наздраве!

Аааа
нямам намерение да бягам :)

...

Кент написа:НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ СЪМ СЕ СЪОБРАЗЯВАЛ С НИКОЙ ОСВЕН С ЖЕНА МИ

Битие 2:24
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.

Така е то.

kapincho написа:Абе момче, човек диня си купува, па я постисне, па я почукне, па я остави, та вземе друга да стиска и чука, ти жена за 3-4 месеца си си взел. Че хич в днешно време тъй бива ли?

Нищо млад си още и внимавай на поправителния.

Имам точно две приятелки, които се омъжиха следпо-малко от 4-5 месеца познанство . Да са живи и здрави, на "сгодни" и "харни" мъже попаднаха и сега едната през септември направи 16 години щастлив семеен живот, а другата- скромни 5 .
Един притяел пък, ходиха 7 години, ожениха се с Дулсинеята и след още 7 години (последните 3-4 прекарани в "безмълвно разминаване") се разведоха.
"Бяла лястовица- мислеше си Моканина- има ли я?"

...

kapincho написа:Абе то и аз въпреки проверките, много пъти съм носил в къщи зелени дини:shy:, но с първата ми жена (не мисля, че ще има втора) сме заедно 25 години, от които 21 официално бракувани.

И двамата трябва да създават и крепят семейството, но според мен по-важна и решаваща е ролята на жената и при избора и на подходящия съпруг, и при запазването на брака. Една свястна жена може да се справи и с по-калпав мъж, но и най-свестния мъж трудно се справя с калпава жена. Мога да развия темата с аргументи от чертите на мъжкия и женския характери и вродена природа, но ще стане много тегава темата.

Догодина правим 15. Бракувани. Иначе 20 откакто сме заедно. Напред сте. Ама въпреки, че имаш доволно количество право в твърдението си относно свестните жени и калпавите мъже, както и обратното, държа да отбележа, че има и една мъдрост наша народна, а именно - има ли жена да не гълчи и мъж да не мълчи - е, няма, щото не остават заедно ако едно от двете не е изпълнено. Та, тази поговорка може да е днес унисекс, но идва да покаже, че няма полова диференциация толкоз, колкото духовна/личностна. Винаги има баланс между водачество и следване.

kapincho написа:Абе то и аз въпреки проверките, много пъти съм носил в къщи зелени дини:shy:, но с първата ми жена (не мисля, че ще има втора) сме заедно 25 години, от които 21 официално бракувани.

И двамата трябва да създават и крепят семейството, но според мен по-важна и решаваща е ролята на жената и при избора и на подходящия съпруг, и при запазването на брака. Една свястна жена може да се справи и с по-калпав мъж, но и най-свестния мъж трудно се справя с калпава жена. Мога да развия темата с аргументи от чертите на мъжкия и женския характери и вродена природа, но ще стане много тегава темата.

Виж това, което си написал за свястната жена и калпавия мъж не го знаех, но в него има голяма доза истина. Ако реша да оспорвам твърдението ще си е чисто заяждане, щото нямам факти под ръка за противното твърдение. Само доказателства в твоя полза.

25?

...

kapincho написа:То от всяко гърне бобът е различен, де, та с примери всичко може да се докаже. Мислата ми беше (гледайки от моята си камбанария), че е важно жената да дава малко евала на мъжа си. Като го гали по косъма, и той няма да и забелязва на дребните грапавинки. А ако има повечко акъл тази жена, с памук ще му извади душата и пак нейното ще стане. Тръгне ли обаче с рогата ... уйде коня у рЯката.

Това е така, да! 100%! Железен юмрук в кадифена ръкавица. А ние сме толкова прости същества, че знае ли се...

Догодина правим 15. Бракувани. Иначе 20 откакто сме заедно. Напред сте. Ама въпреки, че имаш доволно количество право в твърдението си относно свестните жени и калпавите мъже, както и обратното, държа да отбележа, че има и една мъдрост наша народна, а именно - има ли жена да не гълчи и мъж да не мълчи - е, няма, щото не остават заедно ако едно от двете не е изпълнено. Та, тази поговорка може да е днес унисекс, но идва да покаже, че няма полова диференциация толкоз, колкото духовна/личностна. Винаги има баланс между водачество и следване.

бе аз ли съм най-големия новобранец, бре
догодина праим 120 месеца семеен живот
пък заедно от 126 месеца
демек само 6 месеца размишления
дали тугедър или секи със сингъла си под мишница
да продължава
прав е Капинчо, че хората е добре да се опознаят
но ние за кратко се опознахме...ама отвсякъде:shy:

kapincho написа:.......
А ако има повечко акъл тази жена, с памук ще му извади душата и пак нейното ще стане. Тръгне ли обаче с рогата ... уйде коня у рЯката.

А така брат ми
тук много точно си го изрекъл...
Какъв ти памук
тая дълбаеше с 10-ти номер мотика!!!

kapincho написа:То от всяко гърне бобът е различен, де, та с примери всичко може да се докаже. Мислата ми беше (гледайки от моята си камбанария), че е важно жената да дава малко евала на мъжа си. Като го гали по косъма, и той няма да и забелязва на дребните грапавинки. А ако има повечко акъл тази жена, с памук ще му извади душата и пак нейното ще стане. Тръгне ли обаче с рогата ... уйде коня у рЯката.

Срам, не срам, че съм от "противниковият" отбор ще се съглася и сега- така е. "Вие, хитрините оставете на нас"!
Семейният живот е като рязането на дърво с трион- ако единия не бута, а другия да тегли и после обратно- няма как да стане.

...

turist написа:

Абе, пич, що промени заглавието на темата? След три страници постинги по нея... Тц, тц, тц...

[unknown] написа:

turist написа:

Абе, пич, що промени заглавието на темата? След три страници постинги по нея... Тц, тц, тц...

Заглавието ли е важно или съдържанието.

То почти същото, както жена ми като искаше да сменя старата табелка на входната врата още от преди брака - да не пишело фамилята на дядо ми дето умрял преди 20 години, а нашата нова фамилия.

много размисли и страсти сте изписали днес следобед

според мен яко сте емнали майката на туриста, а според той въобще не е искал да се жени за жена си- на 4-я месец тя му казала, че няма цял живот да чака да й предложи брак - каква е таз жена, бе, ибахти!!! не е нормално да си влюбен в някого от толкова от скоро и вече да правиш великите планове за цял живот. за какво въобще е бил този брак, можеше пробно да си поживеете заедно и да си спестиш неприятностите; аз останах с впечатлението, че тази жена е искала да се ожени, за да си купи мебели??? самият факт, че седмица преди сватбата си казваш, че трябва да я отложим, за мен е показател, че тя не е трябвало да се случва, независимо от екстрите със свекървата.

turist написа: Заглавието ли е важно или съдържанието.

То почти същото, както жена ми като искаше да сменя старата табелка на входната врата още от преди брака - да не пишело фамилята на дядо ми дето умрял преди 20 години, а нашата нова фамилия.

Не, че е важно, ама е тъпо да го сменяш.

То почти същото, както жена ми като искаше да сменя старата табелка на входната врата още от преди брака - да не пишело фамилята на дядо ми дето умрял преди 20 години, а нашата нова фамилия.

верно ли:shocked:
направо паднах в дажазът
брей и живот

kapincho написа:Хубаво и точно сравнение. Дори и единия да не дърпа/бута с пълна сила, поне трябва да е в синхрон. Аз си имам една друга асоциация. Писал съм я някъде по форума и ще се повторя:

Семейството е като зид. Мъжът е камъните, а жената хоросана. Ако ги няма камъните или са меки, зидът няма да е здрав, но и само с камъни не става, освен ако са много дялани и пак не е същото. Трябва си мек хоросан да обвие отвсякъде камъка, да запълни празнините и тогава зидът става вечен.

Което си е право- право си.

Трябва да ви пожелая лека нощ, че утре... е понеделник-опят и ...знаете как е- рано ставане, работа... обичайните неща от живота

...