3o4o.net

[unknown] написа:

БоЕВ написа: Това си е чубричката, джоджена и девесила на боба, макар че, когато са в повече леко нагарча и се получават газове.

пп Оня ден нашега обявих стачка, но май ще се наложи да я спазя, не за друго, а да не смъквам нивото.

И аз имам газове вече. Май ще се стачкува ефективно.

пръднете, за да ви олекне
пък после, ако не сте удоволетворени - стачка до.... дупка
що се впрягате

[unknown] написа:

ELBI написа:

Mila написа:

ELBI написа:
Така е. Зависи от редица неща. Повечето хора се кълнят, че ако имат - ще направят това и онова, но после го не правят. Ала не са правили и редица други неща, когато са нямали кинтите. Хората често си личат по други дребни неща, прояви.

Това е сред любимите самозаблуди -
беден съм, но пък иначе съм човек с висока стойност, а ако бях богат - ехей!:rotfl24: Чудеса от благородство предстоят!:lol:

Ми за това е темата

Ми не е за това темата.
Аз си задавам въпроси- не давам отговори, като вас. И не мисля, че е толкова обидно повърхностно.

Ами питай си, тогава...не ми пречиш.

Mila написа:

[unknown] написа:

ELBI написа:

Mila написа:

ELBI написа:
Така е. Зависи от редица неща. Повечето хора се кълнят, че ако имат - ще направят това и онова, но после го не правят. Ала не са правили и редица други неща, когато са нямали кинтите. Хората често си личат по други дребни неща, прояви.

Това е сред любимите самозаблуди -
беден съм, но пък иначе съм човек с висока стойност, а ако бях богат - ехей!:rotfl24: Чудеса от благородство предстоят!:lol:

Ми за това е темата

Ми не е за това темата.
Аз си задавам въпроси- не давам отговори, като вас. И не мисля, че е толкова обидно повърхностно.

Ами питай си, тогава...не ми пречиш.

Именно! Отговорите ви са повъхностни. Шум някъв. Не ми пречите!

[unknown] написа:
Именно! Отговорите ви са повъхностни. Шум някъв. Не ми пречите!

Въпроса ти е повърхностен.

Задай нЕкакъв истински въпрос, най после.:winkw:

Mila написа:

[unknown] написа:
Именно! Отговорите ви са повъхностни. Шум някъв. Не ми пречите!

Въпроса ти е повърхностен.

Задай нЕкакъв истински въпрос, най после.:winkw:

Гняв! Аз го казах. Въпросът ми не е повърхностен- напротив. Само вашата интерпретация е повърхностна!

[unknown] написа:
Гняв! Аз го казах. Въпросът ми не е повърхностен- напротив. Само вашата интерпретация е повърхностна!

Според мен (ей на - сериозно), ако си бил беден и изведнъж забогатееш, дори това да е плод на целенасочените ти усилия,
не може да се прецени що за стока си,
защото това е екстремно преживяване, и човек започва да се чувства наистина богат, когато минат поне 2 поколения, и богатството се задържи.
Иначе изглежда много несигурно и хората се концентрират във въпроса кок да го задържат/развият, а не какви "задължения" и отговорности произтичат от това. Защото то си е начин на живот, възпитание и т.н. Но наистина доста променя ракурса, в който се възприема действителността. И някои неща изглеждат необясними, но в повечето случаи обяснението е съвсем просто.

Mila написа:

[unknown] написа:
Гняв! Аз го казах. Въпросът ми не е повърхностен- напротив. Само вашата интерпретация е повърхностна!

Според мен (ей на - сериозно), ако си бил беден и изведнъж забогатееш, дори това да е плод на целенасочените ти усилия,
не може да се прецени що за стока си,
защото това е екстремно преживяване, и човек започва да се чувства наистина богат, когато минат поне 2 поколения, и богатството се задържи.
Иначе изглежда много несигурно и хората се концентрират във въпроса кок да го задържат/развият, а не какви "задължения" и отговорности произтичат от това. Защото то си е начин на живот, възпитание и т.н. Но наистина доста променя ракурса, в който се възприема действителността. И някои неща изглеждат необясними, но в повечето случаи обяснението е съвсем просто.

Значи може и без ирония, нали?
А подгласници за нея винаги се намират.

[unknown] написа: Значи може и без ирония, нали?
А подгласници за нея винаги се намират.

Иронията също дава яснота за някои възгледи. Е, не е от най-приятните методи, но не бива да се подценява.

п.п.Виж каква дълга тема за цинизма се оформи, и пак нищо не е ясно.

Mila написа:

[unknown] написа: Значи може и без ирония, нали?
А подгласници за нея винаги се намират.

Иронията също дава яснота за някои възгледи. Е, не е от най-приятните методи, но не бива да се подценява.

п.п.Виж каква дълга тема за цинизма се оформи, и пак нищо не е ясно.

Използвайки ирония, омаловажаваш интелекта на опонента.

Откъде дошло, там и отишло.
Бас ловя, че пак ще си ходиш с дънките и тишърките.

ти па откъде знаеш в кое време пиша?

баси, аз нямам работно време - работя га си искам.

Ясно?

темата ти е въздухарска, тип "чешем си езика" и затова съответните отговори

[unknown] написа:

Green Light написа:
Ако разбереш, че си добра стока сигурно ще се зарадваш. След това предполагам, малко ще се замислиш защо точно се радваш и ще си кажеш, бе аз като не бях богат каква стока бях. Тогава ще трябва да си поставиш за цел да станеш много, много беден та да разбереш. А като станеш беден и разбереш, че си добра стока, ще си кажеш- не знам всичко за себе си. Екстремните изпитания и натоварвания показват истинското у хората, ще се запиша за експедиция до Аляска и тогава вече ще видя що за стока съм. После може да видиш какъв си в бойна обстановка, под обстрел, подложен на продължителен глад, в спасителна операция сред заразно болни в Африка и накрая може би ще искаш да разбереш каква стока ще си като, де да знам,... зъболекар в Пловдив?

Аз знам, що за зъболекар съм в Пловдив.
Уффф, много шум, много шум...

защо уфкаш, аз пък мисля, че много хубаво го е казал Грийна и си е баш по темата, човек винаги ще търси себе си, като постигнеш едно, почваш да се търсиш в друго проявление. мисля си, че наистина екстремните ситуации те показват що за човек си, тогава, когато има опасност за собственото ти дупе и когато от него зависят още няколко. в богатството едва ли ще откриеш кой знае какво за себе си - или ще си останеш свестен човек, или един надут мърльо, не ми се вижда толкова съществено...

Грийне, пише ме и мен в експедицията до Аляска

Mila написа:Според мен (ей на - сериозно), ако си бил беден и изведнъж забогатееш, дори това да е плод на целенасочените ти усилия,
не може да се прецени що за стока си,
защото това е екстремно преживяване, и човек започва да се чувства наистина богат, когато минат поне 2 поколения, и богатството се задържи.
Иначе изглежда много несигурно и хората се концентрират във въпроса кок да го задържат/развият, а не какви "задължения" и отговорности произтичат от това. Защото то си е начин на живот, възпитание и т.н. Но наистина доста променя ракурса, в който се възприема действителността. И някои неща изглеждат необясними, но в повечето случаи обяснението е съвсем просто.

Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.

Remmivs написа:
Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.

Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.

Mila написа:

Remmivs написа:
Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.

Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.

добре казано.
всъщност това и разделя хората
едните знаят откъде идват и накъде отиват а другите са като прецицали мачета:-)

Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.

Безспорно, но няма как да си с паметта на две поколения, или повече. Макар и верига, ние сме едно звено само - ego sum, qui sum.

Quid написа:добре казано.
всъщност това и разделя хората
едните знаят откъде идват и накъде отиват а другите са като прецицали мачета:-)

А според мен едни си мислят, че знаят, а други знаят, че нищо не знаят. И това ни обединява, всъщност. Може и не веднага, но със сигурност поне в края на дъгата.

Remmivs написа:

Quid написа:добре казано.
всъщност това и разделя хората
едните знаят откъде идват и накъде отиват а другите са като прецицали мачета:-)

А според мен едни си мислят, че знаят, а други знаят, че нищо не знаят. И това ни обединява, всъщност. Може и не веднага, но със сигурност поне в края на дъгата.

Едни си мислят, че знаят, други знаят, че не знаят....
Няма ли вероятност някои наистина да знаят?:roll:

esti написа:Няма ли вероятност някои наистина да знаят?:roll:

Вероятност винаги има. И много знаят много. Но никой не знае нищо всъщност. Ние сме едни песъчинки.

Remmivs написа:

esti написа:Няма ли вероятност някои наистина да знаят?:roll:

Но никой не знае нищо всъщност.

А това знае ли се със сигурност?:-)

esti написа:А това знае ли се със сигурност?:-)

Можем още дълго да си чешем езиците (напразно според мен, защото и двамата прекрасно усещаме нещата). Но аз предпочитам просто да направя това:

Remmivs написа:

Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.

Безспорно, но няма как да си с паметта на две поколения, или повече. Макар и верига, ние сме едно звено само - ego sum, qui sum.

Опитах се да поясня, че паметта се предава с възпитанието, семейните приятели и роднини, образованието, и дори с атмосферата, която "дишаш".
Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.

Remmivs написа:

esti написа:А това знае ли се със сигурност?:-)

Можем още дълго да си чешем езиците (напразно според мен, защото и двамата прекрасно усещаме нещата). Но аз предпочитам просто да направя това:

РезнА ме елегантно.
Абе елегантно, ама ме резнА.

Mila написа:

Remmivs написа:
Интересно ми е как може да се чувстваш от поне две поколения? Щото аз си мислех, че колкото и да се въртиш, поколението ти е все отзад.

Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.

Като цяло е така, макар и освен възпитание и верига (и комплекси, породени от тях) има и природни/генетични дадености като ум, смелост, предприемчивост - в смисъл, че роденият да пълзи не може да лети. А който може да лети, може и да не се задържи на веригата.

Такива ми ти работи

Remmivs написа:

esti написа:Няма ли вероятност някои наистина да знаят?:roll:

Вероятност винаги има. И много знаят много. Но никой не знае нищо всъщност. Ние сме едни песъчинки.

И в същото време всеки човек е една вселена! Друг е въпросът, че някои от тези вселени са само песъчинки

Mila написа:Опитах се да поясня, че паметта се предава с възпитанието, семейните приятели и роднини, образованието, и дори с атмосферата, която "дишаш".
Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.

И аз се съгласих, но добавих, че не можеш да вдишаш повече от обема на дробовете си. Както и да е.

Mila написа:

Remmivs написа:

Mila написа:Възпитанието е по-различно, средата, в която се развиваш, и т.н. Ние сме само една брънка от много дълга верига.
Вярно, разпологаме и със свобода, но тя е в някакви рамки.

Безспорно, но няма как да си с паметта на две поколения, или повече. Макар и верига, ние сме едно звено само - ego sum, qui sum.

Опитах се да поясня, че паметта се предава с възпитанието, семейните приятели и роднини, образованието, и дори с атмосферата, която "дишаш".
Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.

Вярно е. Както е и вярно, че една такава слугиня понякога има повече стимул да успее и стане това, което са "господарите" и, докато дъщерята в същата къща е много вероятно да го няма този стимул.

Но си е истина, че атмосферата е от голямо значение.

ELBI написа:И в същото време всеки човек е една вселена! Друг е въпросът, че някои от тези вселени са само песъчинки

Ita est. Дуалността не е присъща само за квантовия слой на реалността (или илюзията, наречена реалност). По-скоро тя е втъкана в самата същност на мирозданието.

Remmivs написа:

ELBI написа:И в същото време всеки човек е една вселена! Друг е въпросът, че някои от тези вселени са само песъчинки

Ita est. Дуалността не е присъща само за квантовия слой на реалността (или илюзията, наречена реалност). По-скоро тя е втъкана в самата същност на мирозданието.

Което ми напомня за статията в НДж за паметта - вече има някаква представа кой, как горе-долу помни и механизмът, но е само някаква представа. А паметта е основополагащ елемент на дуалността на мисленето ни. Иначе има само сингуларност ...

latrevw написа:

[unknown] написа:

Green Light написа:
Ако разбереш, че си добра стока сигурно ще се зарадваш. След това предполагам, малко ще се замислиш защо точно се радваш и ще си кажеш, бе аз като не бях богат каква стока бях. Тогава ще трябва да си поставиш за цел да станеш много, много беден та да разбереш. А като станеш беден и разбереш, че си добра стока, ще си кажеш- не знам всичко за себе си. Екстремните изпитания и натоварвания показват истинското у хората, ще се запиша за експедиция до Аляска и тогава вече ще видя що за стока съм. После може да видиш какъв си в бойна обстановка, под обстрел, подложен на продължителен глад, в спасителна операция сред заразно болни в Африка и накрая може би ще искаш да разбереш каква стока ще си като, де да знам,... зъболекар в Пловдив?

Аз знам, що за зъболекар съм в Пловдив.
Уффф, много шум, много шум...

защо уфкаш, аз пък мисля, че много хубаво го е казал Грийна и си е баш по темата, човек винаги ще търси себе си, като постигнеш едно, почваш да се търсиш в друго проявление. мисля си, че наистина екстремните ситуации те показват що за човек си, тогава, когато има опасност за собственото ти дупе и когато от него зависят още няколко. в богатството едва ли ще откриеш кой знае какво за себе си - или ще си останеш свестен човек, или един надут мърльо, не ми се вижда толкова съществено...

Грийне, пише ме и мен в експедицията до Аляска

Пиша те!
Ще обиколя отново и отново
целия необятен свят.
Планините да ме спират,
в горите им да се губя,
върховете им да изкачвам.
Пустини да ме събарят духом,
оазиси да ми се привиждат,
змии да ме заплашват.
Океани от сушата да ме делят,
с ураганните им бури да се боря,
теченията странни да ме губят.... - Тва ми седи в папка избрано. Нататъка е любовно и не е по темата
Може и сред аборигените да се помотаем, макар че откак "аборигени сьели Кука" заради грешка хич им нямам доверие.

На Ънноун исках да кажа нещо безхитросно и известно: - колкото и да търсиш няма да намериш истинското си аз, защото истинското ти аз не е извън тебе. То си е винаги с тебе. Като воина от приказката на Ремиус. Всички ти го казват. Ти си такъв, какъвто си.
Относно иронията, която така те пари. Надявам се да съм ироничен. Дано никога не се взема насериозно тука. Пък и не само тука. В никакъв случай не ме взимай насериозно и ти.

П.П. И още нещо: Ако не съм на едно мнение с тебе или с когото и да е, задължително ще го казвам. Тактично или не. Очакавай, да съм вечната ти контра! Какво лошо? Нали това значи, че чета?

Green Light написа:...Пиша те!
Ще обиколя отново и отново
целия необятен свят.
Планините да ме спират,
в горите им да се губя,
върховете им да изкачвам.
Пустини да ме събарят духом,
оазиси да ми се привиждат,
змии да ме заплашват.
Океани от сушата да ме делят,
с ураганните им бури да се боря,
теченията странни да ме губят.... - Тва ми седи в папка избрано. Нататъка е любовно и не е по темата
Може и сред аборигените да се помотаем, макар че откак "аборигени сьели Кука" заради грешка(нали "...хотели кока, а сьели Кука", ако не ме лъже паметта) хич им нямам доверие.

На Ънноун исках да кажа нещо безхитросно и известно: - колкото и да търсиш няма да намериш истинското си аз, защото изтинското ти аз не е извън тебе. То си е винаги с тебе. Като воина от приказката на Ремиус. Всички ти го казват. Ти си такъв, какъвто си.
Относно иронията, която така те пари. Надявам се да съм ироничен. Дано никога не се взема насериозно тука. Пък и не само тука. В никакъв случай не ме взимай насериозно и ти.

Мда - някои сравнително елементарни хора се взимат много на сериозно. Ни мож ги промени.

Готина обиколка си направил.

А да знаеш каква е прекрасната гледка към Алпите от някой глетчер на 3000 м... Какво мислиш по въпроса, щото той може да си получи отговор с едно пътуване дето не е финансово невъзможно...

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

...Независимо колко си богат...

ELBI написа:
Мда - някои сравнително елементарни хора се взимат много на сериозно. Ни мож ги промени.

Готина обиколка си направил.

А да знаеш каква е прекрасната гледка към Алпите от някой глетчер на 3000 м... Какво мислиш по въпроса, щото той може да си получи отговор с едно пътуване дето не е финансово невъзможно...

Ами Елби, аз и миналата година ти казах. Ако зарежа Бейби и децата е лесно като две и две, ама така няма да ми е гот(еле па като се върна). Та по тая причина се съобзяваме с ваканции и баби и работата става тежка. Ако има организация и ако имам възможност ще бъда повече от щастлив да направиме ските в Алпите с тебе, приятелю!

Mila написа: Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.

Клишета!
Ти от кои си - от слугините или от потомствените аристократи?
Светът е пълен с преуспели дъщери на слугини, и само една Парис Хилтън, успешно отсрамва богатите къщи.
Това е само пример.

Баба Яга написа:Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

...Независимо колко си богат...

Точно така е.

Сега се стих, че Сноу я беше пускала тази притча няколко пъти - беше и май любима, но е добре, че точно тук и сега я напомняш!!!

Green Light написа:

ELBI написа:
Мда - някои сравнително елементарни хора се взимат много на сериозно. Ни мож ги промени.

Готина обиколка си направил.

А да знаеш каква е прекрасната гледка към Алпите от някой глетчер на 3000 м... Какво мислиш по въпроса, щото той може да си получи отговор с едно пътуване дето не е финансово невъзможно...

Ами Елби, аз и миналата година ти казах. Ако зарежа Бейби и децата е лесно като две и две, ама така няма да ми е гот(еле па като се върна). Та по тая причина се съобзяваме с ваканции и баби и работата става тежка. Ако има организация и ако имам възможност ще бъда повече от щастлив да направиме ските в Алпите с тебе, приятелю!

Прав си. Да знаеш само, че не го пиша да те дразня, а просто ако изкочи едно мъничко такова процепче...

Баба Яга написа:Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

...Независимо колко си богат...

Тоя индианец от много напъване да бъде мъдър, нищо не е измислил.
Храна винаги има - и за двата вълка.
Къде ние си ги храним, къде отвън им подхвърлят...
Няма човек, който да храни само единия вълк и то винаги.
Затова не ги обичам разните притчи - прекалено едностранно гледат на нещата. Само черно и бяло.

esti написа:Тоя индианец от много напъване да бъде мъдър, нищо не е измислил.
Храна винаги има - и за двата вълка.
Къде ние си ги храним, къде отвън им подхвърлят...
Няма човек, който да храни само единия вълк и то винаги.
Затова не ги обичам разните притчи - прекалено едностранно гледат на нещата. Само черно и бяло.

Не. Иначе нямаше да има нито два вълка, нито борба между тях. Човешкият живот щеше да е песен - нагоре, нагоре, нагоре. Въпросът е ти на чия страна ще застанеш в крайна сметка. Нищо не е черно-бяло. Точно това се опитват да ти покажат притчите. И още, че всичко трябва да намериш сам. Те са като мъдрецът, който сочи луната. Не бива да гледаш пръста му.

БоЕВ написа:

Mila написа: Не е все едно и също дали баба ти на 12г. са я дали слугиня в някоя градска къща, за да не пукне от глад на село,
или е била дъщеря в същата къща. Това е само пример.

Клишета!
Ти от кои си - от слугините или от потомствените аристократи?
Светът е пълен с преуспели дъщери на слугини, и само една Парис Хилтън, успешно отсрамва богатите къщи.
Това е само пример.

Не си съвсем прав БоЕВ. До 19 век "преуспелите" (защото явно тук под това понятие разбираме хора, направили пари или прочули се в изкуство и наука) са били от "къщи".

20-ти век променя цялостната картина. И Америка. И подходът на американците към живота (да де - това са европейци, които не са имали поле за изява на стария континент, но това е друга тема).

Вече основна роля играе генът, който носиш - от гл. точка на сили и желание да се издигнеш, да успееш и т.н. и т.н. Това би била интересна нова тема.

esti написа:

Баба Яга написа:Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

...Независимо колко си богат...

Тоя индианец от много напъване да бъде мъдър, нищо не е измислил.
Храна винаги има - и за двата вълка.
Къде ние си ги храним, къде отвън им подхвърлят...
Няма човек, който да храни само единия вълк и то винаги.
Затова не ги обичам разните притчи - прекалено едностранно гледат на нещата. Само черно и бяло.

Притчите определено гледат едностранно на нещата. Те са за това. Да дадат някаква проста, черно-бяла насока. Те не ти дават някакво цялостно решение на живота, но ти дават прости и образни, ако щеш - клиширани - подходи и отговори на въпроси, които често ни тормозят.