3o4o.net

Remmivs написа:

vyara написа:Така. Обаче самата система като цяло?

Чете ли тази тема? А дръпна ли програмката? А поне изгледа ли филмчето? М?

Не.

snowprincess написа:

vyara написа: Логиката пречела на интуицията... казват. Трябва да избираш - или да си умна, или да си със свръхестествени дарби.

нещо трето няма ли, щото умна не съм, нямам и дарба, остава да съм налучкала по случайност

И това е вариант. Нали не си просиш комплимент сега. :blum:

vyara написа:Не.

Направиго, ако искаш, и пак ще си говорим за системи. Обаче сега трябва да отлетя въпреки приятния разговор и още по-приятната компания. Дългът (безсмисленият ) на битките ми ме зове! До скоро, банда!

Мнемозина написа:
Не, сигурна ли си, че ще ти е все едно.

А и смисълът не е задължително да е в паметта за теб. Той може дори да не е осъзнаван и разбиран - и пак да го има.

Е не ме обърквай де - не съм казала, че смисъла е в това да те помнят.
Дори и не говоря за смисъла.
Казах само, че след като умра нищо няма да има значение за мен. Просто няма да има мен, за да му се прикачи някакво значение.
Освен ако няма задгробен живот и да се окаже, че съм безсмъртна.
Уф, само дано няма и страшен съд, че тогава ще ми се опърли перушината в казана.

esti написа:

Remmivs написа:
Епикурейството е хубаво нещо. Винаги съм му се възхищавал. Съвсем сериозно. Но на мен то не ми е достатъчно. Или по-точно е. Обаче ме кефят и неща, които не се вписват директно в неговата схема.

Кефи те мисълта, че 100 години след смъртта ти хората ще те помнят?

Винаги съм се чудел как хората могат да се "кефят" от подобни мисли...

Живееш днес, мислиш за утре. Няма нищо след теб, освен ако може от "горе" да помагаш на най-любимите си (през живота си) същества. Но и последното е по-скоро да им дадеш вярата и силата, че ще могат да преодоляват трудните ситуации.

Но пък и знам, че има разни хора и разни идеали, мисли и поведение. Едни живеят, други - живуркат, трети - хвърчат в илюзии.

Не ме кефят титли и звания, макар и да са някакъв критерий. Не ме кефят изкуствени похвали и застой (на мисъл и действия).

Такива ми ти работи

esti написа:

Remmivs написа:
Епикурейството е хубаво нещо. Винаги съм му се възхищавал. Съвсем сериозно. Но на мен то не ми е достатъчно. Или по-точно е. Обаче ме кефят и неща, които не се вписват директно в неговата схема.

Кефи те мисълта, че 100 години след смъртта ти хората ще те помнят?

Човек живее точно толкова, колкото е жив споменът за него.

БоЕВ написа:...
Човек живее точно толкова, колкото е жив споменът за него.

Това е според тези, които помнят... не и според този, който го няма. А тези, които помнят просто имат нужда от това да помнят някого... А такава нужда имат, защото имат да се учат и да следват модел на подражание.

Quid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време

на мойта приятелка свекър и беше болен от рак, казаха му около година, че му остава
продължи да живее тихо и кротко както до тогава е живял
вечерта преди да умре казал на жена си да легне до него, защото повече няма да има такава възможност (явно хората усещат кога им идва последния час), на сутринта я прегърнал силно и казал: "това е, свърши се"

Gaspode написа:Уелкъм бек
Къде се загуби бе девойко мори убава? Надявам се, че си приключила с боледуването за следващите 3-4 живота и ще те виждаме по-често тук... пък и офффлайн...

радвам се, че не сте ме забравили!
ЖИВА СЪМ! Голям кеф е, честно!

Не знам... понякога тялото си взема почивка, защото не даваме спокойствие на духа. Сигурно.
Оправям се.
чакам оффлайн с нетърпение

esti написа:

Мнемозина написа:
Не, сигурна ли си, че ще ти е все едно.

А и смисълът не е задължително да е в паметта за теб. Той може дори да не е осъзнаван и разбиран - и пак да го има.

Е не ме обърквай де - не съм казала, че смисъла е в това да те помнят.
Дори и не говоря за смисъла.
Казах само, че след като умра нищо няма да има значение за мен. Просто няма да има мен, за да му се прикачи някакво значение.
Освен ако няма задгробен живот и да се окаже, че съм безсмъртна.
Уф, само дано няма и страшен съд, че тогава ще ми се опърли перушината в казана.

Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.

4avdar4e написа:Баси, Семи, само ТИ можеш при тия ваште разстояния да спретнеш такъв разговор:rotfl24:

:rotfl24::rotfl24:
как ме разсмя само...

що бе... ма сте забравили, че много говоря май?
А и съм поискала от Оня Горе хора, с които с 1 приказка да се разбирам.

А и аз съм забравила колко бързо пишете...

не мога си насмогна на темата явно

vyara написа:

Quid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време

То пък какво ли толкова можеш да направиш. Каквото и да направиш, все тая. Самата мисъл ще ти отрови всичко. По-добре да си щастлив прахосник.

Още в дира бях писал за една жена, съседка. Та тая жена - царство й небесно - близо 30 години е живяла с диагноза рак. В началото не са и давали големи шансове - операции, лечения, самолечения. Когато се умори да се бори и позволи на болестта да напредне пак не се предаде напълно. Зае се с подготовка на собственото си погребение. Много неща извърши преди да падне на леглото в морфинено успокоение.
Шапка й свалям - има хора и хорица.

Мнемозина написа:


Това е от късните стихотворения на Йосиф Бродски.
Ту ми харесва, ту ме плаши.

Общо взето през два реда ми харесва, през два ме плаши.

Мнемо, мерси!
Това просто е супер!

плаши те, че още не си на петдесет, а ти пасва ли?
няма страшно. може тяло на 18 г и знание на 300

Remmivs написа:...като да напишеш книга например, да гледаш звездите и да се чудиш какво има в недрата им. Левъл 2 така да се каже ме кефи.

ми разбира се !!! Левъл 2 и левълите нагоре са си кеф. Но и кефчетата на левъл 1 1/2 не са лоши

Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.

Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.

Semiramis написа:

Мнемозина написа:


Това е от късните стихотворения на Йосиф Бродски.
Ту ми харесва, ту ме плаши.

Общо взето през два реда ми харесва, през два ме плаши.

Мнемо, мерси!
Това просто е супер!

плаши те, че още не си на петдесет, а ти пасва ли?
няма страшно. може тяло на 18 г и знание на 300

Какво да ти отговоря на туй сега?

За теб се сетих всъщност като го четох.
Т.е. И за теб.

Quid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време

Знаеш ли какво ще правиш?!?
Ще им теглиш една!
Кой каза, по дяволите, кога и колко.
Ай стига!

Повярваш ли на тва и си труп и преди 6 месеца.
Така мисля аз.

Хващаш една манекенка или повече и ..екшън докато не почне да ти се живее.
Пилееш кинтите свободно докато душата ти не се отпусне напълно.
Ритваш тъщата и надуваш до дупка Обичам те на Азис в изпълнение на Тома.
И толкоз.

esti написа:

Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.

Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.

бравос... и в наше село тъй...

ELBI написа:

БоЕВ написа:...
Човек живее точно толкова, колкото е жив споменът за него.

Това е според тези, които помнят... не и според този, който го няма. А тези, които помнят просто имат нужда от това да помнят някого... А такава нужда имат, защото имат да се учат и да следват модел на подражание.

Точно!
А не е ли това смисъла на живота?
Дори и маймуните имат някаква "памет" която не им позволява всяко поколение да започва отначало/отново.
Не вярвам във войнстващият дарвинизъм по отношение на хората. Всичко е промивка и мозъчна клизма с цел създаване на видиотени консуматори - живей сега и на момента, пожелай си всичко което можеш и не можеш да си позволиш, защото когато умреш...
Пълна шитня!

Мнемозина написа:

Semiramis написа:

Мнемозина написа:


Това е от късните стихотворения на Йосиф Бродски.
Ту ми харесва, ту ме плаши.

Общо взето през два реда ми харесва, през два ме плаши.

Мнемо, мерси!
Това просто е супер!

плаши те, че още не си на петдесет, а ти пасва ли?
няма страшно. може тяло на 18 г и знание на 300

Какво да ти отговоря на туй сега?

За теб се сетих всъщност като го четох.
Т.е. И за теб.

заподозрях те...
чакай да стана академик; първо социология по-официална, пък после ще напиша че търсят нещо дето не е там въобще. щото е вътре. примерно.
ти си ми супер, просто!

esti написа:

Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.

Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.

Това е друго.

Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.

Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.

Това е друго.

Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.

Тук и сега има капан - да останеш със занижен критерий
ма всеки да се оправя. принципно правилно.
нъл тъй

Quid написа:общо взето хората са доста големи прахосници на времето което им е отредено да са на тази планета
вчера се чудех ако някое доки ме фиксира че имам 6 м живот кво ще правя да еба мама му
начи ако хората знаеха кога е финала им едва ли щяха да са такива дебили и прахосници на време

Това е така. Но има красота и спокойствие, че не ти казват. А може да имаме и по-малко от 6 месеца - Божа работа.

Ако останат 6 месеца - сигурно ще прахосам повечко пари за разни нещица... малко ще преям от ситуации ...

не рядко прахосваме времето, защото виждаме краят в някакво далечно, почти необозримо бъдеще... Което може би не е така лошо.

БоЕВ написа:Интересно минават дните ти!
Я, ако имаш желание поразкажи нещо за ясновидците...или пък Дънов, четох три негови книжлета, ама нещо не се разбрахме...трудно, да не кажа невъзможно е да следваш неговите предписания в днешното динамично време.

Не съм експерт по Дънов точно, Боев. Слушам за него като не знам. Поне по това, което ми разказват май става дума за това, че не трябва да се вкопаеш в предписания. Каквито и да са. Смисълът въобще не е в това да следваш буквата, а да дишаш и обичаш от душа.
Някой по-компетентен може да каже.

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.

Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.

Това е друго.

Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.

Ох, днес говоря на китайски май.
За какви удоволствия става дума сега?
Това да живееш тук и сега без мисълта за след смъртта включва само удоволствия ли?

ELBI написа:

esti написа:

Мнемозина написа:
Ама изобщо не те обърквам, щото ме разбра.
Казах само, че не можеш да си сигурна какво и дали ще има значение за теб, когато... тъй де, ако някога умреш.

Това, което исках да кажа е, че сега, докато съм жива не правя нищо с мисълта за, след като умра.
Само тук и сега.
Другото е...мижай да те лАжем.

бравос... и в наше село тъй...

Semiramis написа: Тук и сега има капан - да останеш със занижен критерий
ма всеки да се оправя. принципно правилно.
нъл тъй

Точно.

esti написа:

Мнемозина написа: Това е друго.

Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.

Ох, днес говоря на китайски май.
За какви удоволствия става дума сега?
Това да живееш тук и сега без мисълта за след смъртта включва само удоволствия ли?

Не, не включва само удоволствия, разбира се.
Но да живееш само тук и сега - това затваря много голяма част от възможните перспективи.

ELBI написа:хубава модна розова шапка

по темата е и тя, нали?
:lol::lol:
знам аз

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа: Това е друго.

Удоволствията тук и сега могат да бъдат най-разнородни и... дори смислени.

Ох, днес говоря на китайски май.
За какви удоволствия става дума сега?
Това да живееш тук и сега без мисълта за след смъртта включва само удоволствия ли?

Не, не включва само удоволствия, разбира се.
Но да живееш само тук и сега - това затваря много голяма част от възможните перспективи.

хахахахахаааааааааа...
Абсолютно! Съгласна на 200 %
Даже хората с по-изявени познания все пак гледатн от зимни до летни гуми все по-готини, а не от днес до утре само


примерно

Мнемозина написа:
Не, не включва само удоволствия, разбира се.
Но да живееш само тук и сега - това затваря много голяма част от възможните перспективи.

Добре, оставям ви да си мислите за след, като умрете и да се радвате на повечето възможности произлизащи от това.
Аз не мисля за смъртта - нямам толкова време за губене.

аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време. А и донякъде поради това, мисля, че трябва да живеем сега и докато можем, за живите и за близките ни, за нещата и идеалите в които вярваме. Някак си тази тема трябваше да ми мине през акъла, да бъде обяснена за мене си и ... може би пак ще мисля за това някой ден, но не знам кога. Та сега се радвам на готиния живот, хубавите хора, приятните изживявания, хубавите неща, дето могат да се свършат и ... абе все готини нещица... днес, сега...

ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време. А и донякъде поради това, мисля, че трябва да живеем сега и докато можем, за живите и за близките ни, за нещата и идеалите в които вярваме. Някак си тази тема трябваше да ми мине през акъла, да бъде обяснена за мене си и ... може би пак ще мисля за това някой ден, но не знам кога. Та сега се радвам на готиния живот, хубавите хора, приятните изживявания, хубавите неща, дето могат да се свършат и ... абе все готини нещица... днес, сега...

Уф, не мога се отлепя от вас начи.
Да, трябва да се мисли за смъртта. Това ти дава повече живот. Повече нива! Повече всичко!
Но не и да се забиеш у тази мисъл само и да зае.еш всичко останало щото си финито отма.

ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време.

За смъртта съм мислила, но не губя време да мисля за след смъртта - за след, каквото и да измисля все ще е изстрел в тъмното.
А за смъртта просто няма как да не мисли човек, дори и да не иска.
Тя е част от живота и непрекъснато ни се набива в очите.
Няма мърдане.

esti написа:

ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време.

За смъртта съм мислила, но не губя време да мисля за след смъртта - за след, каквото и да измисля все ще е изстрел в тъмното.
А за смъртта просто няма как да не мисли човек, дори и да не иска.
Тя е част от живота и непрекъснато ни се набива в очите.
Няма мърдане.

дито!!!

Remmivs написа:

ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време. А и донякъде поради това, мисля, че трябва да живеем сега и докато можем, за живите и за близките ни, за нещата и идеалите в които вярваме. Някак си тази тема трябваше да ми мине през акъла, да бъде обяснена за мене си и ... може би пак ще мисля за това някой ден, но не знам кога. Та сега се радвам на готиния живот, хубавите хора, приятните изживявания, хубавите неща, дето могат да се свършат и ... абе все готини нещица... днес, сега...

Уф, не мога се отлепя от вас начи.
Да, трябва да се мисли за смъртта. Това ти дава повече живот. Повече нива! Повече всичко!
Но не и да се забиеш у тази мисъл само и да зае.еш всичко останало щото си финито отма.

отново - дито!!!

esti написа:

ELBI написа:аз пък съм си мислил за смърта и си мисля, че това не ми е било изгубено време.

За смъртта съм мислила, но не губя време да мисля за след смъртта - за след, каквото и да измисля все ще е изстрел в тъмното.
А за смъртта просто няма как да не мисли човек, дори и да не иска.
Тя е част от живота и непрекъснато ни се набива в очите.
Няма мърдане.

Не, не е въпросът за мислене, а за това да не го усещаш като празнота това там след смъртта.

Мнемозина написа:
Не, не е въпросът за мислене, а за това да не го усещаш като празнота това там след смъртта.

Абе не може без мислене.
Нали трябва да мисля, за да си дам сметка какво и за какво точно става дума в усещанията ми.
И пак да кажа - празнота или не изобщо не ми пука.
Не ме топлят никакви усещания за след...
Истинските усещания са сега, докато съм жива!
Ако не ми вярваш ела да ми шибнеш един шамар, за да видиш как го усещам. И за експеримента, ела да ми го шибнеш и след като умра - да сравниш усещанията.
А за едни други по-приятни усещания може да помоля някой клубар да експериментира.
Трабва да си правим услуги, не може...

esti написа: А за едни други по-приятни усещания може да помоля някой клубар да експериментира.
Трабва да си правим услуги, не може...

Ох. Само дано не го караш заради експеримента да некро... таковата. :lol: