3o4o.net

силна и драматична тема
аха да се разплача рано рано
мъ съ сдържах

zmeu написа:силна и драматична тема
аха да се разплача рано рано
мъ съ сдържах

Денят е пред теб, имаш време.

Мнемозина написа:

zmeu написа:силна и драматична тема
аха да се разплача рано рано
мъ съ сдържах

Денят е пред теб, имаш време.

Нощта, нощта...

vyara написа:

Мнемозина написа: Денят е пред теб, имаш време.

Нощта, нощта...

Обърках ли се?

esti написа:

Мнемозина написа:
Но си мисля за разликата между това да поплюеш някого и това дълбоко да го осъдиш, да го отпишеш едва ли не, да го презреш.

Аз съм го правила с един човек. Близък.
Присъдата му от мен е в сила вече над 10 години и няма изгледи за помилване.
И себе си осъждам много често, но не знам как да се отпиша.

И аз осъдих мой близък. Ужасно съжалявам сега. Има големи шансове за помилване, само трябва да събере кураж да си признае за шибаната работа която направи навремето. За кражба става въпрос. Гадно беше, няма да разправям. Едва ли ще поиска прошка, обаче. Въпреки всичко, силно искам да не бях го осъждал. Още повече, че работата се разрастна, засегна цялата ни многобройна фамилия и други хора, и се разсмърдя до небесата, и сума народ скъсаха връзки. Все пак бих плюл на всичко това, само да мога пак да бъда близък с братовчед си, както сме били през целият си живот. Тогава ако бях постъпил по- сдържано, без да соча с пръст и да да излагам на показ разбитото си сърце, ако бях успял да не го съдя, със сигурност сега щях да съм спечелил един тон самоуважение и самоувереност. Точно колкото ми липсват.
Затова изповядвам всеки да први каквото си иска, от мен разбиране и приемане, гринлайт. След дъжд качулка.
Не изпадам в самосъжление, не ме разбирайте погрешно, само ми се спи и ми е криво.

Green Light написа:
И аз осъдих мой близък. Ужасно съжалявам сега. Има големи шансове за помилване, само трябва да събере кураж да си признае за шибаната работа която направи навремето. За кражба става въпрос. Гадно беше, няма да разправям. Едва ли ще поиска прошка, обаче. Въпреки всичко, силно искам да не бях го осъждал. Още повече, че работата се разрастна, засегна цялата ни многобройна фамилия и други хора, и се разсмърдя до небесата, и сума народ скъсаха връзки. Все пак бих плюл на всичко това, само да мога пак да бъда близък с братовчед си, както сме били през целият си живот. Тогава ако бях постъпил по- сдържано, без да соча с пръст и да да излагам на показ разбитото си сърце, ако бях успял да не го съдя, със сигурност сега щях да съм спечелил един тон самоуважение и самоувереност. Точно колкото ми липсват.
Затова изповядвам всеки да први каквото си иска, от мен разбиране и приемане, гринлайт. След дъжд качулка.
Не изпадам в самосъжление, не ме разбирайте погрешно, само ми се спи и ми е криво.

Аз съм мека Мара и обикновено площавам. В момента не мога да се сетя за някого, с когото да не се поздравявам, въпреки дълбоките разриви в даден момент и стореното ми зло.
Но имам такъв пример в семейството. Баща ми, лека му пръст имаше три сестри. Като се оженил, не знам какъв точно скандал се е развихрил, но го изгонили от къщи. Първото дете на майка ми умряло на един ден. Когато била бременна с мен, я срещнала най-голямата сестра на баща ми и й казала "И това да отиде при другото". Макар, че живееха в един малък град, баща ми не се виждаше със сестрите си и с тези роднини, които застанаха на тяхна страна. При излизането си от къщи, баща ми взел само един стенен часовник, който му бил лично подарен от дядо ми. За този часовник сестрите му го съдиха, но не успяха да си го вземат. И така 25 години баща ми не контактуваше с рода си. В един момент му се обади сестра му дето ме беше прокълнала. Била болна от рак и трябвало да ходи на процедури в Плевен често, а не можела да пътува с рейса. Сълзи, прошки и т.н. Баща ми започна да се грижи за нея, аз й носех храна - идилия. Тя беше неженена с голям апартамент. След година грижи, когато почина, се разбра, че е написала изрично завещание, в което оставя апартамената на другите си две сестри, с които между другото също беше скарана и те не идваха да я видят. Въпросът не е за апартамента, а за отношението на едно зла жена към брат й.

Капинчо написа:.... Въпросът не е за апартамента, а за отношението на едно зла жена към брат й.

Но ти никога не си я обвинявал? Понеже нали каза че си мека мара?

Green Light написа:

Капинчо написа:.... Въпросът не е за апартамента, а за отношението на едно зла жена към брат й.

Но ти никога не си я обвинявал? Понеже нали каза че си мека мара?

И на гинеколожката не е викал, че е злобна.
Ама викам да не му го казвам аз, щото на мен днес нищо не ми било харесвало.

Green Light написа:

Капинчо написа:.... Въпросът не е за апартамента, а за отношението на едно зла жена към брат й.

Но ти никога не си я обвинявал? Понеже нали каза че си мека мара?

Всъщност да, т.е. не съм я обвинявал. Беше ми чужда и безразлична, пък и тогава бях студент и материалното не ми беше първи приоритет.

Аз съм човек на емоцията. Ако не ме възпираше вбитото дълбоко в мен обществено съзнание и страхът от последиците, сигурно до сега щях да съм избил поне стотина души. В момент на ярост, наистина мога да убия човек. После, като мине време, нещата вече не ми изглеждат толкова фатални. Започвам да влизам в положението на този, който ме е вбесил и в крайна сметка всичките ми вътрешни закани да го смачкам като муха, отстъпват място в най-лошия случай на безразличието.

Откакто пукна демокрацията трима човека са ме оставяли еднолично и извън всякакви очаквания без работа. Знаеш какво е на днешно време, особено преди няколко години и при положение, че съм бил едиствения работещ в семейството. С двама от тях след време започнах отново да работя, дори на едииня му помагах да си разшири бизнеса. Третия вече също не го мразя, но той беше чужденец и си замина, та нямаме допирни точки.

vyara написа: И на гинеколожката не е викал, че е злобна.
Ама викам да не му го казвам аз, щото на мен днес нищо не ми било харесвало.

Верче, мило, днес наистина нещо не си на кеф. Не ми се връща назад да гледам точно как съм го написал, но не съм казвал, че е злобна. Казах само какво се носи в малкия градец. Иначе тя е последната жена, която бих нарекъл злобна - много нежна, крехка и красива дори на 51.

Капинчо написа: дори на 51.

Аааа, от това ще да е
или тя винаги си е била зла:winkw::lol::lol:

frisky lioness написа:

Капинчо написа: дори на 51.

Аааа, от това ще да е
или тя винаги си е била зла:winkw::lol::lol:

Абе вас ви е напекло слънцето. Никога не е била зла жената. Даже мъжът й като я остави с двама сина, заради една по-млада медсестра, не му резна пишока ами си работят и тримата легално в една и съща болница.

Капинчо написа:Даже мъжът й като я остави с двама сина, заради една по-млада медсестра, не му резна пишока ами си работят и тримата легално в една и съща болница.

малък град
една болница
няма избор
иначе да му я беше резнала до диафрагмата чак

Капинчо написа:Даже мъжът й като я остави с двама сина, заради една по-млада медсестра,

Пъзелът взе да се нарежда:lol::lol:

Не съм казала, че е БИЛА, а че може да се е озлобила с времето

frisky lioness написа: Пъзелът взе да се нарежда:lol::lol:

Не съм казала, че е БИЛА, а че може да се е озлобила с времето

Е, поне в моята компания никога не е била злобна.

Капинчо написа:

frisky lioness написа: Пъзелът взе да се нарежда:lol::lol:

Не съм казала, че е БИЛА, а че може да се е озлобила с времето

Е, поне в моята компания никога не е била злобна.

Това го разбирам

frisky lioness написа:

Мнемозина написа:от едно интервю, което не дочетох днес.

Преди десетина години с група приятели посетихме един възрастен български монах. Затрупахме го с въпроси и най-вече с вайкане - за кризата в църквата, за празните манастири и храмове, за неверието на съвременниците ни, за интелектуалната и моралната немощ на епископата... Той ни слушаше внимателно и когато стигнахме до класическия въпрос "Какво да се прави?", се усмихна и каза: "Станете монаси и свещеници". С една реплика само обърна всичките ни въпроси и разочарования към нас самите - малко в стилистиката на онази крилата фраза на Джон Кенеди - "Не питайте какво може да направи държавата ви за вас, а какво вие можете да направите за държавата си". Тогава, мисля, усетих най-силно смисъла на иначе познати до клишираност истини - че промяната започва от теб самия; че в Православието изразът "ти си грешник" е невъзможен - позволени са само "аз съм" и "ние сме"; че о(б)съждането на личните грехове на ближния налива вода във воденицата на собственото ти падение.

Това като продължение на темата на Холи:-)

Ми някви подредености - човек мисли, че сичко му е ясно и известно... А изведнъж се озадачава не само от другите, ми и от себе си...