3o4o.net

frisky lioness написа: По-горе в темата
Не четеш, не четеш....

Бе аз видях, ама не усетих.

Semiramis написа:
Фрискиииииииии супер е!

Нали, нали
или на входната врата, защото моят дзвер е баш за тази табела

Капинчо написа:

frisky lioness написа:
Не знам каква всъщност, но смятам да си бодна една такава табела на колата

Ти от този вид ли си?

Не точно, но това прилича на мойто в къщи, ама той е по-кротък:lol:

Remmivs написа: - Нима няма да ми кажете коя е Тя?
- Битката вече започна...

ще ни кажеш ли, ремиий, или битката вече започна?

аз духа на други теми ще заложа на Смирението

Remmivs написа:- Нима няма да ми кажете коя е Тя?

Мисълта? - 90%
Болката, която трябва да преодолееш? - 10%

Green Light написа:Имам нужда от почивка, а никак не ми се почива сега, имам нужда да остана сам, а не искам сега.
Не желая нищо от това, което се предполага да ми е полезно.

Познато.
Опърничавост или упорството да не се послушаш, но знаеш че имаш сили още да издържиш... Някак си вярваш... Сам вдигаш летвата и... поредният скоооооооооооок...

holi_day написа:

Green Light написа:Имам нужда от почивка, а никак не ми се почива сега, имам нужда да остана сам, а не искам сега.
Не желая нищо от това, което се предполага да ми е полезно.

Познато.
Опърничавост или упорството да не се послушаш, но знаеш че имаш сили още да издържиш... Някак си вярваш... Сам вдигаш летвата и... поредният скоооооооооооок...

Абе и на мен ми е някакво такова. И никакви скоци не ща.
Искам хем да не оставам сама, хем никой да не ме закача за нищо. И тъй като второто и без това е неизпълнимо...

holi_day написа:Сам вдигаш летвата и... поредният скоооооооооооок...

Преди години, май в дирника, обяснявах как си вдигам летвата точно толкова, че да я прескоча.. Защото не обичам да се чувствам глупаво И така, дето казваше Семи, "една малка стъпчица.."

П.П. аз много фнимателно слушам сигналите на тялото си.. напоследък.. и най-странното е, че говоря адски много по телефона, нещо, което никога не съм обичила и не съм правила. Ама тва е сигурно кат онова с фризьора

П.П.1. Балига, вече не знам в коя тема съм, тоталише, дет вика Грийни.. Ама от неделя- няма шега

Мнемозина написа:И никакви скоци не ща.

Не щеш, мъ... трябва заради някого, заради нещо си... налага се. Важно е поради някаква причина. Ку е каприз и в ней-усиленото време можеш да свиеш знамената, да отдъхнеш и чак тогава да продължиш. Мъ като баш сега не трябва да се отпускаш...

Мнемозина написа: Абе и на мен ми е някакво такова. И никакви скоци не ща.

А не ти ли се прескачат локви??? Примерно...

П.П. Пък аз към 8 имах силно желание да ти се обадя, ама реших да не те закачам днес

holi_day написа:

Мнемозина написа:И никакви скоци не ща.

Не щеш, мъ... трябва заради някого, заради нещо си... налага се. Важно е поради някаква причина. Ку е каприз и в ней-усиленото време можеш да свиеш знамената, да отдъхнеш и чак тогава да продължиш. Мъ като баш сега не трябва да се отпускаш...

Ми баш сега ми е паднало да се поотпусна малко, ама аз искам изцяло, обаче пък не искам съвсем изцяло, защото... и така до безкрай.
Няма угодия, ей.

4avdar4e написа:П.П. аз много фнимателно слушам сигналите на тялото си.. напоследък.. и най-странното е, че говоря адски много по телефона, нещо, което никога не съм обичила и не съм правила. Ама тва е сигурно кат онова с фризьора

Няма да е все така. Шъ си намериш и друго `хоби`...
Зарязах белота он лайн над месец, затова питах дали една зависимост измества друга.... хех!
А схващали ли са ти се сухожилията от вътрешната страна на лакътя, докато държиш телефона? Наиш ли къф е ужас хахах

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Абе и на мен ми е някакво такова. И никакви скоци не ща.

А не ти ли се прескачат локви??? Примерно...

П.П. Пък аз към 8 имах силно желание да ти се обадя, ама реших да не те закачам днес

Да не е валяло, без да разбера? Вече всичко очаквам от себе си.

Да беше се обадила.
Сега вече е късно, но утре ще гледам да те чуя по някое време.

holi_day написа: Няма да е все така. Шъ си намериш и друго `хоби`...
Зарязах белота он лайн над месец, затова питах дали една зависимост измества друга.... хех!
А схващали ли са ти се сухожилията от вътрешната страна на лакътя, докато държиш телефона? Наиш ли къф е ужас хахах

Определено и категорично!! Аз имам едно "хоби", което периодически се появява, вече... ъъъъ... 4 години май. Нарича се АЕЦ Белене

Мразя телефоните, обичам да пиша, но нещо ми става тия дни.. Даже вчера зех, че платих домашния, 3 месеца никой не се е сещал..

Беее, променям се и ми е гот! А утре ме чака тежък, тежък ден ... И вместо да си легна (че снощи до 4 четох, пък в 7 бях събудена от разни гладни малки мъже...) ей, на, пак пиша и чета... Уф

Мнемозина написа:Да беше се обадила.
Сега вече е късно, но утре ще гледам да те чуя по някое време.

Има три начина за укротяване - "човек може да ги гнервира, да ги разиграва или да ги фигурира", но най-вече да им телефонира.

4avdar4e написа:Мразя телефоните, обичам да пиша, но нещо ми става тия дни.. Даже вчера зех, че платих домашния, 3 месеца никой не се е сещал..

Ту ногу говори, ту никак.

Беее, променям се и ми е гот! А утре ме чака тежък, тежък ден ... И вместо да си легна (че снощи до 4 четох, пък в 7 бях събудена от разни гладни малки мъже...) ей, на, пак пиша и чета... Уф [/quote]
В събота сутрин никой не смее да ме буди. Мъ сигурно и не смее да опита, щото поражението му е сигурно.
Някой път бълнувам точно, че някой се опитва да ме буди и вдига шум... та чак и забележки правя хахахах

Мнемозина написа:Сега вече е късно...

Къпин вече спи. Добре се командва тоз човек. Време е и аз да се отпратя...

Мнемозина написа: Да не е валяло, без да разбера? Вече всичко очаквам от себе си.

Не, не е, поне доколкото знам

Просто се сетих за "Мога да прескачам локви"

Ох, като се прибирахме от морето, събуждам се през нощта от нещо мнооооого мокро. И от нещо гърмящо. Потоп от искрици.... Ден сред нощта! И мокро Пък то прозорецът взел, че се отворил, вън вали като водопад, гърми и трещи, светкавици... Беше ужасно и ужасяващо красиво! А на отиване в 2,30 през нощта гледах звезди, толкова много, толкова ярки, цяло небе звезди, стигащи до слънчогледите.. И няма нищо по-красиво от сутрешното море, искрящо от слънцето, с бяла пяна от вълните, както и от едно огромно, червено-оранжево, горящо залязващо слънце... Всъщност има, поне за мен... Едни усмивки, едни сълзици, един възторг, едно разочарование...

Уморена съм... Искам да джапам по локвите, да се смея, да плача, не да водя битки. Воинът в мен е уморен и иска 50 години мир ...

4avdar4e написа: Уморена съм... Искам да джапам по локвите, да се смея, да плача, не да водя битки. Воинът в мен е уморен и иска 50 години мир ...

Като ти се джапа - да бе си угодила.
Като ми се разхожда под дъжда - разхождам си се... Нормалните през това време на сухо са.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Да не е валяло, без да разбера? Вече всичко очаквам от себе си.

Не, не е, поне доколкото знам

Просто се сетих за "Мога да прескачам локви"

Ох, като се прибирахме от морето, събуждам се през нощта от нещо мнооооого мокро. И от нещо гърмящо. Потоп от искрици.... Ден сред нощта! И мокро Пък то прозорецът взел, че се отворил, вън вали като водопад, гърми и трещи, светкавици... Беше ужасно и ужасяващо красиво! А на отиване в 2,30 през нощта гледах звезди, толкова много, толкова ярки, цяло небе звезди, стигащи до слънчогледите.. И няма нищо по-красиво от сутрешното море, искрящо от слънцето, с бяла пяна от вълните, както и от едно огромно, червено-оранжево, горящо залязващо слънце... Всъщност има, поне за мен... Едни усмивки, едни сълзици, един възторг, едно разочарование...

Уморена съм... Искам да джапам по локвите, да се смея, да плача, не да водя битки. Воинът в мен е уморен и иска 50 години мир ...

Шшшшт!
Ако у теб няма воин, не го търси изобщо - няма смисъл.
А истинската умора е тогава, когато не искаш нито да се смееш, нито да плачеш, нито да джапаш из локвите.
Добре си.

holi_day написа: В събота сутрин никой не смее да ме буди. Мъ сигурно и не смее да опита, щото поражението му е сигурно.

И аз бях така.. До преди 3 месеца. Съботата беше моят ден. Е, вече не е така, трябва да свиквам...
Ама па да ти кажа, че от сън спомени няма, така че... всяко зло винаги е за добро, освен ако не е на зла кучка зъл прът (То това май също е за добро, ама нейсе..)

П.П. Сори, ама днес като Капина съм твърде асоциативна, както биде констатирано публично от няколко душИ зочовски. Виновен е хороскопът ми, мдам И може би едни 7-годишни спомени...

4avdar4e написа: Съботата беше моят ден. Е, вече не е така, трябва да свиквам...

където е текло пак ще тече. ще се търкулнат три месеца и кой знае... може пак да си върнеш съботата. та и в прибавка неделята. животът е шарен. и разноцветен. като кутийка с м&м.

holi_day написа: Като ти се джапа - да бе си угодила.
Като ми се разхожда под дъжда - разхождам си се... Нормалните през това време на сухо са.

Няма дъжд, ма, няма!!! Сто години суша Семирамиската тамън да ми изпрати един, ама докато стигне от Пловдив през Карлово до Варна, аз па го пропуснАх по обратния път (Шшшшшшт, никой да не гледа постинги от преди 3 седмици, дето се оплаквах, че ми писна от дъжд )

Тука има ли нормални??? Куида и Рем по презумпция ги изключвам

4avdar4e написа:

holi_day написа: Като ти се джапа - да бе си угодила.
Като ми се разхожда под дъжда - разхождам си се... Нормалните през това време на сухо са.

Няма дъжд, ма, няма!!! Сто години суша Семирамиската тамън да ми изпрати един, ама докато стигне от Пловдив през Карлово до Варна, аз па го пропуснАх по обратния път (Шшшшшшт, никой да не гледа постинги от преди 3 седмици, дето се оплаквах, че ми писна от дъжд )

Тука има ли нормални??? Куида и Рем по презумпция ги изключвам

Мерси.

Няма. И нормални няма. Сто години...
А тях що ги изключваш?

Това, че никой не смее да ме буди, не значи, че се излежавам до обяд. Сама си ставам, мъ зная че е по моя воля, а при теб шъ е по твой избор.

Мнемозина написа: Шшшшт!
Ако у теб няма воин, не го търси изобщо - няма смисъл.
А истинската умора е тогава, когато не искаш нито да се смееш, нито да плачеш, нито да джапаш из локвите.
Добре си.

Там е работата - има го, ама гадта не иска да се скрие някъде на сенкя и дето не вали

Дано никога не усетя такава умора, това ще е равносилно на смърт за мен.. Абе, смъртта усеща ли се??

П.П. Ужас, ужас, Даниел Стийл и ежедневниците с притурки "Варненски ..." не ми се отразяват добре Я да се позавърна към Йелинек, мдааа... Пък днес Дудалан с удоволствие "четеше" Хавел (докопан от един кашон...), добре си правят книгите тия гадове, не като нашите издателства Пък и аз се зачетох.

4avdar4e написа:Няма дъжд, ма, няма!!! Сто години суша Семирамиската тамън да ми изпрати един, ама докато стигне от Пловдив през Карлово до Варна, аз па го пропуснАх по обратния път (Шшшшшшт, никой да не гледа постинги от преди 3 седмици, дето се оплаквах, че ми писна от дъжд )

Тука има ли нормални??? Куида и Рем по презумпция ги изключвам

Като няма - шъ идеш където има или шъ си направиш.
Така е то като има - зяпаш през прозореца, изпускаш момента, после - що нямало....

Тука-то не го коментирам, щото... няма.

4avdar4e написа:
Там е работата - има го, ама гадта не иска да се скрие някъде на сенкя и дето не вали

Дано никога не усетя такава умора, това ще е равносилно на смърт за мен.. Абе, смъртта усеща ли се??

П.П. Ужас, ужас, Даниел Стийл и ежедневниците с притурки "Варненски ..." не ми се отразяват добре Я да се позавърна към Йелинек, мдааа... Пък днес Дудалан с удоволствие "четеше" Хавел (докопан от един кашон...), добре си правят книгите тия гадове, не като нашите издателства Пък и аз се зачетох.

Уф, аз пък дочетох "Министерство на болката" и разбрах защо толкова харесвам тази жена, пък ми е толкова тежко да я чета.

bead_ написа: където е текло пак ще тече. ще се търкулнат три месеца и кой знае... може пак да си върнеш съботата. та и в прибавка неделята. животът е шарен. и разноцветен. като кутийка с м&м.

Ти си по оптимист и от мен даже! Дай само неделята, нема се връщаме към съботите!

Напрао като реклама на Сони е. Животът..
http://www.zazz.bg/play:4d6830e4

Мнемозина написа: А тях що ги изключваш?

Щото те са нещо като Зевс, оня, дето Змея не разбра що е ту с плюс, ту с минус

Майката и таткото на всички неща.. Не че Зевс е нормален, ама поне е гръмовержец, смееш ли да кажеш нещо напреки Му

4avdar4e написа:
Майката и таткото на всички неща.

тва с майката и таткото... рем нема да иска да е майката в тва съм абсолютно сигурна, куида май също..., ма па може и да се навие срещу 200е

Мнемозина написа: Уф, аз пък дочетох "Министерство на болката" и разбрах защо толкова харесвам тази жена, пък ми е толкова тежко да я чета.

Защото е искрена, защото болката е най-чистото чувство, защото там всеки е сам.. Няма възраст, няма граници, няма личности, няма общества. Има болка. Мирис, спомен, полъх, спомен, картина, спомен, докосване, спомен, мирис, полъх, цвят, звук... И болка.

П.П. Препрочетох си писаниците и изведнъж се сетих за "Фотоувеличение" на Антониони. Странна асоциация може би, визуална, звукова, дори мирисова, нищо че киното и книгите нямали аромат ... Може би общата идея, че човек не трябва да пропуска Основното, другото е ... болка. И спомени.

bead_ написа: тва с майката и таткото... рем нема да иска да е майката в тва съм абсолютно сигурна, куида май също..., ма па може и да се навие срещу 200е

Погледни на нещата от висотата на Олимп

4avdar4e написа:
Погледни на нещата от висотата на Олимп

bead_ написа:тва с майката и таткото... рем нема да иска да е майката в тва съм абсолютно сигурна, куида май също..., ма па може и да се навие срещу 200е

Много си права. Ама много.

Сестрата е самото огледало. Кой каквото открие в него - любов, смирение, мъдрост, съзерцание, ярост, страст. За да победиш себе си, трябва да погледнеш дълбоко, стига да се осмелиш, и да приемеш това, което видиш там.

Мнемозина написа:

4avdar4e написа:

holi_day написа: Като ти се джапа - да бе си угодила.
Като ми се разхожда под дъжда - разхождам си се... Нормалните през това време на сухо са.

Няма дъжд, ма, няма!!! Сто години суша Семирамиската тамън да ми изпрати един, ама докато стигне от Пловдив през Карлово до Варна, аз па го пропуснАх по обратния път (Шшшшшшт, никой да не гледа постинги от преди 3 седмици, дето се оплаквах, че ми писна от дъжд )

Тука има ли нормални??? Куида и Рем по презумпция ги изключвам

Мерси.

Няма. И нормални няма. Сто години...
А тях що ги изключваш?

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: А тях що ги изключваш?

Щото те са нещо като Зевс, оня, дето Змея не разбра що е ту с плюс, ту с минус

Майката и таткото на всички неща.. Не че Зевс е нормален, ама поне е гръмовержец, смееш ли да кажеш нещо напреки Му

Тук едно идолопоклонничество забелязвам.

То няма лошо, ама поне избери някой по-подходящ бог, на който да ги оприличиш.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Уф, аз пък дочетох "Министерство на болката" и разбрах защо толкова харесвам тази жена, пък ми е толкова тежко да я чета.

Защото е искрена, защото болката е най-чистото чувство, защото там всеки е сам.. Няма възраст, няма граници, няма личности, няма общества. Има болка. Мирис, спомен, полъх, спомен, картина, спомен, докосване, спомен, мирис, полъх, цвят, звук... И болка.

П.П. Препрочетох си писаниците и изведнъж се сетих за "Фотоувеличение" на Антониони. Странна асоциация може би, визуална, звукова, дори мирисова, нищо че киното и книгите нямали аромат ... Може би общата идея, че човек не трябва да пропуска Основното, другото е ... болка. И спомени.

И затова, разбира се, но не само.
Нещата, описани от нея, са някакви мои много дълбоки страхове.
Тя ги показва до дъно, до край.
Наистина е болезнено. Четенето й за мен е някаво мазохистично удоволствие.

И всичките актуални модерности като хибридност, мултикултурност и др.под. - показани като резултат от болка и разпадане, а не като нова жизненост на културите.

Remmivs написа:


Сестрата е самото огледало. Кой каквото открие в него - любов, смирение, мъдрост, съзерцание, ярост, страст. За да победиш себе си, трябва да погледнеш дълбоко, стига да се осмелиш, и да приемеш това, което видиш там.

Едно нещо не мога да разбера в идеята за победа над себе си - кой побеждава?!:blum:

Амаранта написа:

Remmivs написа:


Сестрата е самото огледало. Кой каквото открие в него - любов, смирение, мъдрост, съзерцание, ярост, страст. За да победиш себе си, трябва да погледнеш дълбоко, стига да се осмелиш, и да приемеш това, което видиш там.

Едно нещо не мога да разбера в идеята за победа над себе си - кой побеждава?!:blum:

нАуката има отговор за битките със самия себе си.
Шизофрения!