3o4o.net

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Не, това не е спасението.
Поне за мен не е.

Не, беееееее, не спасение - решение, временно:winkw:

Само че изведнъж разбираш, че не е временно. Че се е просмукало в теб и всъщност, отбранявайки се, си се поддала на това, от което се отбраняваш.

Забелязваш ли колко добре се настаниха тук злъчта и иронията? Защо, мислиш, стана така?

Е, поне не им беше толкова лесно.

vyara написа:

Мнемозина написа:какво ли е удоволствието от опошляването и снизяването.

Опошляването е в очите на опошлителя.
А за удоволствието.... дали изобщо някой е имал високо мнение за нещо, та да го опошли впоследствие?! Май не.
А да принизиш нещо в очите на другите ли? Другите си имат очи, всеки сам да гледа и да мисли, тъй викам аз.

И си права, и не си.
Не е само в очите на опошлителя.

Иначе - да, всеки да гледа и да мисли.

Мнемозина написа:
Да, познавам.
И не говоря за човек с малък душевен капацитет.

Снощи като ви оставих, си мислех, че при нея отричането, подиграването на нещо, което другите смятат за красиво, е единственият начин да се докосне до това красиво. Озлобяването към нещо, което й е било отказано - но не по природа, а поради сложила се по някакъв начин съдба.
И понякога виждаш проблясъци на онова другото, но тя веднага ги потиска, у себе си ги смачква.
Сякаш се опитва да се оправдае по този начин.

Сега веднага ми идва поредното клише, че красотата е в очите на гледащия.
Затова, когато говориш за друг човек не можеш да бъдеш сигурна, каква е неговата красота.
Дали нечие друго красиво не е всъщност грозно за него.
А какви процеси се извършват дълбоко в него - дали на потискане, дали на освобождаване - това само той си знае.

И аз да попитам, още ли си говорим по принцип?

esti написа:

Мнемозина написа:
Да, познавам.
И не говоря за човек с малък душевен капацитет.

Снощи като ви оставих, си мислех, че при нея отричането, подиграването на нещо, което другите смятат за красиво, е единственият начин да се докосне до това красиво. Озлобяването към нещо, което й е било отказано - но не по природа, а поради сложила се по някакъв начин съдба.
И понякога виждаш проблясъци на онова другото, но тя веднага ги потиска, у себе си ги смачква.
Сякаш се опитва да се оправдае по този начин.

Сега веднага ми идва поредното клише, че красотата е в очите на гледащия.
Затова, когато говориш за друг човек не можеш да бъдеш сигурна, каква е неговата красота.
Дали нечие друго красиво не е всъщност грозно за него.
А какви процеси се извършват дълбоко в него - дали на потискане, дали на освобождаване - това само той си знае.

И аз да попитам, още ли си говорим по принцип?

Вече не говорим по принцип, а за определен човек, когото аз познавам, а ти - не. Да де, то това вече не е съвсем по принцип, но е пример.

А за красивото и грозното съм сигурна - тя си го заявява, естественото е грозното, то е присъщото за човешките същества, и няма смисъл да си въобразяваме красота. Красивото е изкуствено, следователно фалшиво. И всъщност всичко красиво е едно замаскирано грозно. И т.н.
И всички вие, дето твърдите обратното - че у човека е заложено не само едното, а и другото - търсите под вола теле.

Мнемозина написа:
Вече не говорим по принцип, а за определен човек, когото аз познавам, а ти - не. Да де, то това вече не е съвсем по принцип, но е пример.

А за красивото и грозното съм сигурна - тя си го заявява, естественото е грозното, то е присъщото за човешките същества, и няма смисъл да си въобразяваме красота. Красивото е изкуствено, следователно фалшиво. И всъщност всичко красиво е едно замаскирано грозно. И т.н.
И всички вие, дето твърдите обратното - че у човека е заложено не само едното, а и другото - търсите под вола теле.

Ми всеки с мирогледа си.
Но ти както го описваш изглежда, като диагноза.
Наистина ли е толкова крайна и еднопластова?

esti написа:

Мнемозина написа:
Вече не говорим по принцип, а за определен човек, когото аз познавам, а ти - не. Да де, то това вече не е съвсем по принцип, но е пример.

А за красивото и грозното съм сигурна - тя си го заявява, естественото е грозното, то е присъщото за човешките същества, и няма смисъл да си въобразяваме красота. Красивото е изкуствено, следователно фалшиво. И всъщност всичко красиво е едно замаскирано грозно. И т.н.
И всички вие, дето твърдите обратното - че у човека е заложено не само едното, а и другото - търсите под вола теле.

Ми всеки с мирогледа си.
Но ти както го описваш изглежда, като диагноза.
Наистина ли е толкова крайна и еднопластова?

Не, не е. Точно това е интересното. Умна е и много задълбочена. Но си е избрала да се задълбочава в неща, които... Ей така, за да покаже, че това, което тя не е успяла да направи, всъщност никой не го е направил, такова няма.
Сигурна съм, че вътре в себе си е друга. Или поне е била друга - и то си проличава на моменти. Но си мисля, че изборът на поведение е довел в немалка степен до променяне на същността й.

Мнемозина написа:
Не, не е. Точно това е интересното. Умна е и много задълбочена. Но си е избрала да се задълбочава в неща, които... Ей така, за да покаже, че това, което тя не е успяла да направи, всъщност никой не го е направил, такова няма.
Сигурна съм, че вътре в себе си е друга. Или поне е била друга - и то си проличава на моменти. Но си мисля, че изборът на поведение е довел в немалка степен до променяне на същността й.

Аз вече се обърках, какво точно те смущава тук.
Ми хора всякакви...
А и никога не можем да разчитам напълно на своя поглед към другите.
Може да се окаже, че всъщност изобщо не е такава, каквато ти я виждаш.


ПП Доведи я тук и ще я разнищим.

esti написа:

Мнемозина написа:
Не, не е. Точно това е интересното. Умна е и много задълбочена. Но си е избрала да се задълбочава в неща, които... Ей така, за да покаже, че това, което тя не е успяла да направи, всъщност никой не го е направил, такова няма.
Сигурна съм, че вътре в себе си е друга. Или поне е била друга - и то си проличава на моменти. Но си мисля, че изборът на поведение е довел в немалка степен до променяне на същността й.

Аз вече се обърках, какво точно те смущава тук.
Ми хора всякакви...
А и никога не можем да разчитам напълно на своя поглед към другите.
Може да се окаже, че всъщност изобщо не е такава, каквато ти я виждаш.


ПП Доведи я тук и ще я разнищим.

Не я ща тук.

Смущава ме умишленото снизяване, аз го казах и в началото. И ти ме пита дали познавам такива хора - и затова ти казах за нея.
Тя се радва на това, радва се, че го е постигнала.

Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.

Мнемозина написа: Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.

Стани като тези хора по-добре. Другите не можеш да промениш.

Мнемозина написа:
Не я ща тук.

Смущава ме умишленото снизяване, аз го казах и в началото. И ти ме пита дали познавам такива хора - и затова ти казах за нея.
Тя се радва на това, радва се, че го е постигнала.

Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.

Така, както я описа ми се струва, че няма умишлено снизяване, защото за нея то просто не е било високо, за да се снижи.
Абе, както и да....
Ако не си пряко засегната, кво го мислиш толкова.
Всеки си носи кръста.

Нали харесваш Емил Чоран. Аз уж не, а пък напоследък го цитирам.
Значи той казва, че ако обидата не те предизвика да се защитаваш, значи не е постигнала целта си. Не бъди цел просто.

esti написа:

Мнемозина написа:
Не я ща тук.

Смущава ме умишленото снизяване, аз го казах и в началото. И ти ме пита дали познавам такива хора - и затова ти казах за нея.
Тя се радва на това, радва се, че го е постигнала.

Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.

Така, както я описа ми се струва, че няма умишлено снизяване, защото за нея то просто не е било високо, за да се снижи.

Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.
В обратния случай не би имала такъв хъс към снизяването.

Ох да му се не види, пак ще се допълня. С дон Мигел Руис, когото пък ти не харесваш. Не ти ли е хрумвало, че когато някой напада твоя черта (теб не би могъл), напада нещо у себе си, което той самият не понася. У всички ни има от всичко, там е цялата работа. Затова да се приема лично нещо е грешка.

vyara написа:Нали харесваш Емил Чоран. Аз уж не, а пък напоследък го цитирам.
Значи той казва, че ако обидата не те предизвика да се защитаваш, значи не е постигнала целта си. Не бъди цел просто.

Хм.
Знаеш ли, когато нещо силно ме дразни, обикновено не е свързано със самата мен.
В своята глава не допускам лесно неща, които не харесвам. Вече.

Мнемозина написа:

esti написа:

Мнемозина написа:
Не я ща тук.

Смущава ме умишленото снизяване, аз го казах и в началото. И ти ме пита дали познавам такива хора - и затова ти казах за нея.
Тя се радва на това, радва се, че го е постигнала.

Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.

Така, както я описа ми се струва, че няма умишлено снизяване, защото за нея то просто не е било високо, за да се снижи.

Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.
В обратния случай не би имала такъв хъс към снизяването.

Лисицата и гроздето.

Кисело е!

БГ фолклорна приказка.

Мнемозина написа:

vyara написа:Нали харесваш Емил Чоран. Аз уж не, а пък напоследък го цитирам.
Значи той казва, че ако обидата не те предизвика да се защитаваш, значи не е постигнала целта си. Не бъди цел просто.

Хм.
Знаеш ли, когато нещо силно ме дразни, обикновено не е свързано със самата мен.
В своята глава не допускам лесно неща, които не харесвам. Вече.

Е, виж ми последното мнение тогава.

Мнемозина написа: В своята глава не допускам лесно неща, които не харесвам. Вече.

А те(нещата)
питат ли те
преди
да влязат?
Защото
при мен
нахлуват
като
табун степни
коне.
Понесени в див
галоп.

vyara написа:Ох да му се не види, пак ще се допълня. С дон Мигел Руис, когото пък ти не харесваш. Не ти ли е хрумвало, че когато някой напада твоя черта (теб не би могъл), напада нещо у себе си, което той самият не понася. У всички ни има от всичко, там е цялата работа. Затова да се приема лично нещо е грешка.

Да не приемаш нищо лично също е грешка. Всяка крайност е грешка.

Сега остава да изясним какво точно значи да приемаш нещо лично. Ами значи нещо да те развълнува, да те заинтригува, да те накара да мислиш, да се питаш...
Когато системно започваш да не приемаш нищо лично в този смисъл, в който ти казвам - тогава идва досадата. Става ти безинтересно и... си тръгваш, дори и да не си личи. Просто те няма.

БоЕВ написа:

Мнемозина написа: В своята глава не допускам лесно неща, които не харесвам. Вече.

А те(нещата)
питат ли те
преди
да влязат?
Защото
при мен
нахлуват
като
табун степни
коне.
Понесени в див
галоп.

Аз ги питам, преди да са влезли.

Мнемозина написа:

vyara написа:Ох да му се не види, пак ще се допълня. С дон Мигел Руис, когото пък ти не харесваш. Не ти ли е хрумвало, че когато някой напада твоя черта (теб не би могъл), напада нещо у себе си, което той самият не понася. У всички ни има от всичко, там е цялата работа. Затова да се приема лично нещо е грешка.

Да не приемаш нищо лично също е грешка. Всяка крайност е грешка.

Сега остава да изясним какво точно значи да приемаш нещо лично. Ами значи нещо да те развълнува, да те заинтригува, да те накара да мислиш, да се питаш...
Когато системно започваш да не приемаш нищо лично в този смисъл, в който ти казвам - тогава идва досадата. Става ти безинтересно и... си тръгваш, дори и да не си личи. Просто те няма.

Не, не, не, не е в този смисъл, съвсем не. Значи, хората говорят предимно за себе си. Занимава ги предимно техния собствен свят. Но другите са им виновни, макар и това да е друг въпрос. Дори когато нещо хубаво се насочи към теб, пак не го приемай лично. Това е израз на човека отсреща, негово е. Цветето, което те трогва не е красиво заради теб, не се ласкай. Нито лошотията е заради теб. Тя си е заради самия човек, който изпитва своята нужда да каже или направи нещото. Трудно е за схващане, но е балсам за душата.

Мнемозина написа:
Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.
В обратния случай не би имала такъв хъс към снизяването.

Това е описание на комплексарщина някаква.
Продължавам да не разбирам, какво толкова те впечатлява.
Не си ли срещала други такива?

vyara написа: Не, не, не, не е в този смисъл, съвсем не. Значи, хората говорят предимно за себе си. Занимава ги предимно техния собствен свят. Но другите са им виновни, макар и това да е друг въпрос. Дори когато нещо хубаво се насочи към теб, пак не го приемай лично. Това е израз на човека отсреща, негово е. Цветето, което те трогва не е красиво заради теб, не се ласкай. Нито лошотията е заради теб. Тя си е заради самия човек, който изпитва своята нужда да каже или направи нещото. Трудно е за схващане, но е балсам за душата.

О, да, това е ясно.
Само че когато става въпрос не за твой личен избор, а за нечий друг избор дали да (не) приема нещата така, можеш само да подсказваш. И да те разберат, ако искат.

Проблемът е в промяната на атмосферата, Вяра, нужно ли е да го казвам и още по-директно?

esti написа:

Мнемозина написа:
Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.
В обратния случай не би имала такъв хъс към снизяването.

Това е описание на комплексарщина някаква.
Продължавам да не разбирам, какво толкова те впечатлява.
Не си ли срещала други такива?

Ами да.
Срещам, разбира се.

Мнемозина написа:Питах не кое може да бъде опошлено, а в какво се състои удоволствието да опошляваш. И защо човек би го правил.
Имаш ли идея?

Не говоря за случаите, в които това се прави просто от липса на възможности за нещо повече. Там е ясно, човекът толкова си може.

Зависи в какъв контекст питаш.
Понякога причината може да е твърде банална - просто защото пошлото се котира повече и по-лесно.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Благодаря.
Това обяснява доста.

"Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително.... Не си поставяй за цел да унжищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се сринат със земята."

Пак от там

Каде е това "пак там"? Струва ми се интересно...

Мнемозина написа: О, да, това е ясно.
Само че когато става въпрос не за твой личен избор, а за нечий друг избор дали да (не) приема нещата така, можеш само да подсказваш. И да те разберат, ако искат.

Проблемът е в промяната на атмосферата, Вяра, нужно ли е да го казвам и още по-директно?

И аз ще го кажа по друг начин. Искаш Х или У да станат като Z? Няма да станат. Нито Z Ще стане като Х или У. Тогава за какво са всички патаклами? Заради самите тях си. Това ще ти кажа. Пък ти както искаш прави "моя" избор, който не е мой даже.

vyara написа:И аз ще го кажа по друг начин. Искаш Х или У да станат като Z? Няма да станат. Нито Z Ще стане като Х или У. Тогава за какво са всички патаклами? Заради самите тях си. Това ще ти кажа. Пък ти както искаш прави "моя" избор, който не е мой даже.

Така си е.

vyara написа:

Мнемозина написа: О, да, това е ясно.
Само че когато става въпрос не за твой личен избор, а за нечий друг избор дали да (не) приема нещата така, можеш само да подсказваш. И да те разберат, ако искат.

Проблемът е в промяната на атмосферата, Вяра, нужно ли е да го казвам и още по-директно?

И аз ще го кажа по друг начин. Искаш Х или У да станат като Z? Няма да станат. Нито Z Ще стане като Х или У. Тогава за какво са всички патаклами? Заради самите тях си. Това ще ти кажа. Пък ти както искаш прави "моя" избор, който не е мой даже.

Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.

някой ще ми обясни ли?
разходих се, виждам че битка се води, ама кой каво иска не разбрах

Мнемозина написа:
Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.

Не е ли време вече да кажеш, кои са Х, У и Z ?:lol:
И какво против имаш да се превръща някой на нещо си, ако ти си оставаш постоянна величина?

shshtt написа:някой ще ми обясни ли?
разходих се, виждам че битка се води, ама кой каво иска не разбрах

Нищо бе, говорим си по принцип, както винаги.

И още нещо последно, че днес е много хубав и слънчев ден.
Един въпрос. Ако някой те нарече магаре (искайки да те принизи или опошли, примерно), ти ще се юрнеш ли да доказваш, че не си магаре? И то пред хора, които са виждали магаре.
Знаеш ли къде е парадокса, глупавия - че колкото повече се трепеш да доказваш очевидното, толкова по-малко ще ти вярват.

Мнемозина написа:Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.

Всяко нещо, доведено до крайност се превръща в своята противоположност.
Ади стига умни приказки за днес.
И успокой се най-сетне.

vyara написа:И още нещо последно, че днес е много хубав и слънчев ден.
Един въпрос. Ако някой те нарече магаре (искайки да те принизи или опошли, примерно), ти ще се юрнеш ли да доказваш, че не си магаре? И то пред хора, които са виждали магаре.
Знаеш ли къде е парадокса, глупавия - че колкото повече се трепеш да доказваш очевидното, толкова по-малко ще ти вярват.

Е то някъде по света магарето може да е свещено животно и да не се налага да се разграничава човек от него - напротив, трябва да се радва ако го наричат така.
Та така - колкото хора, толкова и гледни точки за висоти и низини.

esti написа:

Мнемозина написа:
Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.

Не е ли време вече да кажеш, кои са Х, У и Z ?:lol:
И какво против имаш да се превръща някой на нещо си, ако ти си оставаш постоянна величина?

Не, няма да кажа.
Свобода на интерпретациите.

Нищо против нямам.
Но ако на всички харесва това, което се получава като обща картинка, аз не искам да да се вписвам в нея. То и май не мога всъщност.

Мнемозина написа:
Не, няма да кажа.
Свобода на интерпретациите.

Нищо против нямам.
Но ако на всички харесва това, което се получава като обща картинка, аз не искам да да се вписвам в нея. То и май не мога всъщност.

Като обща картинка къде, тук ли?

vyara написа:И още нещо последно, че днес е много хубав и слънчев ден.
Един въпрос. Ако някой те нарече магаре (искайки да те принизи или опошли, примерно), ти ще се юрнеш ли да доказваш, че не си магаре? И то пред хора, които са виждали магаре.
Знаеш ли къде е парадокса, глупавия - че колкото повече се трепеш да доказваш очевидното, толкова по-малко ще ти вярват.

Знаеш ли къде е още по-глупавият парадокс?

Че когато никой не казва нещо, защото уж нещата са ясни за всички, постепенно всеки поединично се примирява. И в крайна сметка всеки приема, че сигурно щом всички мълчат и нищо не казват, само неговото възприятие е такова и че е грешно.

vyara написа:

Мнемозина написа:Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.

Всяко нещо, доведено до крайност се превръща в своята противоположност.
Ади стига умни приказки за днес.
И успокой се най-сетне.

Точно това е неприятното - че съм спокойна. И че спира да ми пука изобщо.
Не обичам така, това не е добър знак.

Обичам да обичам нещата, с които се занимавам.

Мнемозина написа: Знаеш ли къде е още по-глупавият парадокс?

Че когато никой не казва нещо, защото уж нещата са ясни за всички, постепенно всеки поединично се примирява. И в крайна сметка всеки приема, че сигурно щом всички мълчат и нищо не казват, само неговото възприятие е такова.

Аз казвам ли, че нещата са ясни за всички? Не, но повечето хора отминават нещата, които не са им ясни или изчакват, докато се прояснят.
Човек или разбира или не разбира. На който разбира няма нужда да се обясняваш. На който не разбира, и да се обясняваш цял ден, файда йок, даже по-лошо - ще станеш съмнителна, задето толкоз много се обясняваш. Няма да го наричам парадокс, щото май е нормално това.

vyara написа: Аз казвам ли, че нещата са ясни за всички? Не, но повечето хора отминават нещата, които не са им ясни или изчакват, докато се прояснят.
Човек или разбира или не разбира. На който разбира няма нужда да се обясняваш. На който не разбира, и да се обясняваш цял ден, файда йок, даже по-лошо - ще станеш съмнителна, задето толкоз много се обясняваш. Няма да го наричам парадокс, щото май е нормално това.

Ясно.
Но тогава защо си говорим изобщо? Ден да мине и друг да дойде? Убиваме си времето?

Както и да е.