3o4o.net

Gaspode написа:

majemela4ka написа: маниак
нЕма да издържиш епилацията/йонофорезата/хипокси-то... и пр. на Парис хилтОн
и килцата ти нЕма да издържат


ами шопинг-а:shocked:

Аааа, аз за Парис нищо не съм казвал. Не ме чети като дявола евангелието. И килцата ми са си съвсем добре, благодаря. Кво като имам за (поне) 2-3 Париски накуп?

Аз пък помислих, че за този ПариС става дума /сори, че снимката е от делничен ден, представете си я вечер/ .

Gaspode написа:

Stranniche написа: Те японките това и правят - пътуват /което ми осигуряваше работа в курсовете Travel English /. На омъжените финанси не им липсват. Там мъжът носи парите вкъщи, а жената ги разпределя .

Мдам. Само финансите не стигат. Но помагат
Моите идеи Фключват цялото семейство. Те имат пари, ама нямат Фниманието на мъжовете
Бтв, вече казах май, че единствения реален проблем в хипотенузната ситуация, в която ти (и семейство) разполагате с достатъчно средства за да сте свободни, е, че ще започнат да ми липсват другите хора. Все пак сме социални жУвотни

Едно и също предъвкваме май

Не е само това.
Но ми е трудно да го обясня.
Май към предния ти постинг трябваше да се закача, но може и тук.

Друго, което би развалило нещата в описаната от теб хипотенузна ситуация, е липсата на цел. Усещането за безсмислено въртене в кръг, за стоене на едно място. Това, предполагам, кара и жените-домакини да настръхват в определени моменти и да изливат точно това си неудовлетворение върху половинките си.

Когато всички тези удоволствия са ти мечта или бягство, е друго - защото все пак държиш някаква посока и си мислиш, че вървиш нагоре (в някакъв момент разбираш, че това е илюзия, но тогава вече и виждането ти за удоволствията се променя).

Мнемозина написа:
Не е само това.
Но ми е трудно да го обясня.
Май към предния ти постинг трябваше да се закача, но може и тук.

Друго, което би развалило нещата в описаната от теб хипотенузна ситуация, е липсата на цел. Усещането за безсмислено въртене в кръг, за стоене на едно място. Това, предполагам, кара и жените-домакини да настръхват в определени моменти и да изливат точно това си неудовлетворение върху половинките си.

Когато всички тези удоволствия са ти мечта или бягство, е друго - защото все пак държиш някаква посока и си мислиш, че вървиш нагоре (в някакъв момент разбираш, че това е илюзия, но тогава вече и виждането ти за удоволствията се променя).

Пак не съм съгласен (учудвам ли някого )

Целите си ги поставяме сами. Голям процент от хората живеят безцелно. Намират си спокойно местенце някъде и чакат пенсия. Други си поставят и гонят цели. Те са си такива по природа и повечето възможности просто ще им позволят да си поставят по-"неизпълними" цели. Може би и по-неразбираеми за останалите, но това няма да ги прави по-малко значими... за тях самите, а вероятно и за други хора.
Целите си ги поставяме сами. И сами решаваме дали да ги гоним или да чакаме те да ни стигнат Независимо от моментното си местоположение върху "стълбичката на успеха"

Gaspode написа:
Пак не съм съгласен (учудвам ли някого )

Да, не го очаквах от теб!

Gaspode написа:Целите си ги поставяме сами. Голям процент от хората живеят безцелно. Намират си спокойно местенце някъде и чакат пенсия. Други си поставят и гонят цели. Те са си такива по природа и повечето възможности просто ще им позволят да си поставят по-"неизпълними" цели. Може би и по-неразбираеми за останалите, но това няма да ги прави по-малко значими... за тях самите, а вероятно и за други хора.
Целите си ги поставяме сами. И сами решаваме дали да ги гоним или да чакаме те да ни стигнат Независимо от моментното си местоположение върху "стълбичката на успеха"

И аз не съм съгласна, защото идвам от друга планета.
Според мен има цели, които някои си поставяте сами, но има и цели, които не си поставяме сами - обаче са ни заложени някъде дълбоко и се стремим към тях несъзнателно.
Много често съм разбирала, че по-важните и смислени неща, които съм правила, съм ги направила без да ги осмислям като цел. Просто така е трябвало. И "цел" за мен не е катерене по "стълбичката на успеха", а нещо друго. Целта е постигането на някакъв смисъл.

Което вече изобщо не мога да си представя как се отнася към яхтите и петзвездните хотели, обаче нали трябваше да не съм съгласна и затова.

Gaspode написа: Бтв, вече казах май, ...

туй бтв ми звучи адски нескопосано на български
имхо

jazz написа:
туй бтв ми звучи адски нескопосано на български
имхо

ima li smi da kazvam, che tova e idejata, btv

Сори, нямах кирилица на тилифоня :)

Та, викам, мдр (Между ДРугото) ми се струва доста нескопосано също
пмсм

Давайте идеи как да попълним тези празноте в родния бързопис

Мнемозина написа: И аз не съм съгласна, защото идвам от друга планета.
Според мен има цели, които някои си поставяте сами, но има и цели, които не си поставяме сами - обаче са ни заложени някъде дълбоко и се стремим към тях несъзнателно.
Много често съм разбирала, че по-важните и смислени неща, които съм правила, съм ги направила без да ги осмислям като цел. Просто така е трябвало. И "цел" за мен не е катерене по "стълбичката на успеха", а нещо друго. Целта е постигането на някакъв смисъл.

Което вече изобщо не мога да си представя как се отнася към яхтите и петзвездните хотели, обаче нали трябваше да не съм съгласна и затова.

Ми те тези неща, дето ги правиш просто щото така трябвало, ще продължи да си ги има. И ще продължиш да си ги правиш "щото така трябва". Къде е драмата, питам аз и отговор не чакам

Gaspode написа:

Мнемозина написа: И аз не съм съгласна, защото идвам от друга планета.
Според мен има цели, които някои си поставяте сами, но има и цели, които не си поставяме сами - обаче са ни заложени някъде дълбоко и се стремим към тях несъзнателно.
Много често съм разбирала, че по-важните и смислени неща, които съм правила, съм ги направила без да ги осмислям като цел. Просто така е трябвало. И "цел" за мен не е катерене по "стълбичката на успеха", а нещо друго. Целта е постигането на някакъв смисъл.

Което вече изобщо не мога да си представя как се отнася към яхтите и петзвездните хотели, обаче нали трябваше да не съм съгласна и затова.

Ми те тези неща, дето ги правиш просто щото така трябвало, ще продължи да си ги има. И ще продължиш да си ги правиш "щото така трябва". Къде е драмата, питам аз и отговор не чакам

Драмата, драги ми господине, идва, когато дойде някоя лична криза. Която, знаем от психологията, е пренаместване на ценностите, т.е. това, което можем да направим за някакво осъзнаване на онези другите цели.
Ей тогава, значи, японските жени-домакини намразват мъжете си - защото им липсва втори център на тежестта, втора опора (каквато би била една евентуална професионална реализация). Защото професията може да е не просто нещо, с което евентуално печелиш пари, а и още едно (допълнително) осмисляне на присъствието ти тук. Може да е само патерица, но е полезна, защото ти дава възможност за контакти с други хора, други теми за разговор и т.н.
Т.е. същото, което ти каза, че би ти липсвало, като тръгнеш по ски курортите и яхтите.

Разбра ли сега къде е драмата?

Мнемозина написа:
Драмата, драги ми господине, идва, когато дойде някоя лична криза. Която, знаем от психологията, е пренаместване на ценностите, т.е. това, което можем да направим за някакво осъзнаване на онези другите цели.
Ей тогава, значи, японските жени-домакини намразват мъжете си - защото им липсва втори център на тежестта, втора опора (каквато би била една евентуална професионална реализация). Защото професията може да е не просто нещо, с което евентуално печелиш пари, а и още едно (допълнително) осмисляне на присъствието ти тук. Може да е само патерица, но е полезна, защото ти дава възможност за контакти с други хора, други теми за разговор и т.н.
Т.е. същото, което ти каза, че би ти липсвало, като тръгнеш по ски курортите и яхтите.

Разбра ли сега къде е драмата?

Честно казано - не.
Не разбирам какво пречи да осмисляме присъствието си тук с НЕпрофесионална реализация? Особено когато не се налага евентуално да печелиш пари. В много случаи професионалната реализация е доста далеч от мечтаното занятие. А кажи ми кой е по-ефективен и полезен - мечтаещият да пише книги стругар или реализиралия мечтата си да прави разни нещица на струг писател?

Наскоро ми беше попаднала една мисла... нещо, че не трябва да се притесняваме да правим неща, за които нямаме професионална подготовка защото Ноевият ковчег е бил построен от аматьори, а "Потъник" от професионалисти. Не знам кво общо има с темата, просто ми дойде на ум

Gaspode написа:

Мнемозина написа:
Драмата, драги ми господине, идва, когато дойде някоя лична криза. Която, знаем от психологията, е пренаместване на ценностите, т.е. това, което можем да направим за някакво осъзнаване на онези другите цели.
Ей тогава, значи, японските жени-домакини намразват мъжете си - защото им липсва втори център на тежестта, втора опора (каквато би била една евентуална професионална реализация). Защото професията може да е не просто нещо, с което евентуално печелиш пари, а и още едно (допълнително) осмисляне на присъствието ти тук. Може да е само патерица, но е полезна, защото ти дава възможност за контакти с други хора, други теми за разговор и т.н.
Т.е. същото, което ти каза, че би ти липсвало, като тръгнеш по ски курортите и яхтите.

Разбра ли сега къде е драмата?

Честно казано - не.
Не разбирам какво пречи да осмисляме присъствието си тук с НЕпрофесионална реализация? Особено когато не се налага евентуално да печелиш пари. В много случаи професионалната реализация е доста далеч от мечтаното занятие. А кажи ми кой е по-ефективен и полезен - мечтаещият да пише книги стругар или реализиралия мечтата си да прави разни нещица на струг писател?

Наскоро ми беше попаднала една мисла... нещо, че не трябва да се притесняваме да правим неща, за които нямаме професионална подготовка защото Ноевият ковчег е бил построен от аматьори, а "Потъник" от професионалисти. Не знам кво общо има с темата, просто ми дойде на ум

От женска гледна точка опозицията на "професионално" не е "непрофесионално", а "семейно" или "лично".
Особено от женската гледна точка в едно всъщност патриархално общество.

Това, което ти казваш, е съвсем друга писта на разговор, може и нея да я подхвана, но по-късно или утре.

Мнемозина написа: От женска гледна точка опозицията на "професионално" не е "непрофесионално", а "семейно" или "лично".
Особено от женската гледна точка в едно всъщност патриархално общество.

Това, което ти казваш, е съвсем друга писта на разговор, може и нея да я подхвана, но по-късно или утре.

Имам изнапредвид, че извън семейството човек може да се реализира не само професионално. Ако целта не е да се докаже, че може да носи повече пари в къщи, и въупште, ако парите не са на дневен ред, може да намери доста други полета за изява. И отново да се чуства пълноценен.
Хич да не говорим, че може заедно със семейния си партньор да намери нови полета за изява... след като нито единия от тях не е принуден да докарва парите в къщи.
Писти мнооооого

Gaspode написа:

Мнемозина написа: От женска гледна точка опозицията на "професионално" не е "непрофесионално", а "семейно" или "лично".
Особено от женската гледна точка в едно всъщност патриархално общество.

Това, което ти казваш, е съвсем друга писта на разговор, може и нея да я подхвана, но по-късно или утре.

Имам изнапредвид, че извън семейството човек може да се реализира не само професионално. Ако целта не е да се докаже, че може да носи повече пари в къщи, и въупште, ако парите не са на дневен ред, може да намери доста други полета за изява. И отново да се чуства пълноценен.
Хич да не говорим, че може заедно със семейния си партньор да намери нови полета за изява... след като нито единия от тях не е принуден да докарва парите в къщи.
Писти мнооооого

Така става, защото не съм намерила правилната дума. "Професионални" не е точно, но както и да е.

Добре де, знам какво искаш да кажеш - че като е по-лесно, може да е лесно.
Пък аз съм резервиран човек и се опасявам, че всяко нещо има две страни и като виждаш едната, може и да не предполагаш другата.
Щото в края на краищата богатите също плачели и сигурно има за какво.

Мнемозина написа: Така става, защото не съм намерила правилната дума. "Професионални" не е точно, но както и да е.

Добре де, знам какво искаш да кажеш - че като е по-лесно, може да е лесно.
Пък аз съм резервиран човек и се опасявам, че всяко нещо има две страни и като виждаш едната, може и да не предполагаш другата.
Щото в края на краищата богатите също плачели и сигурно има за какво.

НЕпрофесионални по-точно ли е? Давай, няма да се фащаме за буквата я

Gaspode написа:

Мнемозина написа: Така става, защото не съм намерила правилната дума. "Професионални" не е точно, но както и да е.

Добре де, знам какво искаш да кажеш - че като е по-лесно, може да е лесно.
Пък аз съм резервиран човек и се опасявам, че всяко нещо има две страни и като виждаш едната, може и да не предполагаш другата.
Щото в края на краищата богатите също плачели и сигурно има за какво.

НЕпрофесионални по-точно ли е? Давай, няма да се фащаме за буквата я

Не, не, не е по-точно.
По-близо до смисъла е "обществени" или даже "социални".
Даже го свързах с това защо неработещите домакини по разни други страни се захващат с благотворителност.
Ама това беше, докато спорех с тебе по пътя към вкъщи, а после ме домързя да го напиша.