3o4o.net

Remmivs написа:А каква е цената на любовта?

Ех, цената е, че си намираш белята:)

Глен написа:

Remmivs написа:А каква е цената на любовта?

Ех, цената е, че си намираш белята:)

Твърде прозаично. Не пасва на стиховете.

е от една беля сега ако ще се впечатлявате
баси

Remmivs написа:

Глен написа:

Remmivs написа:А каква е цената на любовта?

Ех, цената е, че си намираш белята:)

Твърде прозаично. Не пасва на стиховете.

стиховете са си екстра
на мен ми харесват

caliostro написа:

Remmivs написа:

Глен написа:

Remmivs написа:А каква е цената на любовта?

Ех, цената е, че си намираш белята:)

Твърде прозаично. Не пасва на стиховете.

стиховете са си екстра
на мен ми харесват

и на мен щото

Remmivs написа:

caliostro написа:

Remmivs написа:

Глен написа:

Remmivs написа:А каква е цената на любовта?

Ех, цената е, че си намираш белята:)

Твърде прозаично. Не пасва на стиховете.

стиховете са си екстра
на мен ми харесват

и на мен щото

На мен също ми харесват и освен това ме карат да си задавам въпроси, които ...ех

Глен написа:На мен също ми харесват и освен това ме карат да си задавам въпроси, които ...ех

И тези ли са твои?

Глен написа:

Remmivs написа:

caliostro написа:

Remmivs написа:

Глен написа:

Remmivs написа:А каква е цената на любовта?

Ех, цената е, че си намираш белята:)

Твърде прозаично. Не пасва на стиховете.

стиховете са си екстра
на мен ми харесват

и на мен щото

На мен също ми харесват и освен това ме карат да си задавам въпроси, които ...ех

ааааааа не
почнеш ли много въпросителни да мислиш
тъпо е
заеби въпросителните

caliostro написа:

Глен написа:

Remmivs написа:

caliostro написа:

Remmivs написа:

Глен написа:

Remmivs написа:А каква е цената на любовта?

Ех, цената е, че си намираш белята:)

Твърде прозаично. Не пасва на стиховете.

стиховете са си екстра
на мен ми харесват

и на мен щото

На мен също ми харесват и освен това ме карат да си задавам въпроси, които ...ех

ааааааа не
почнеш ли много въпросителни да мислиш
тъпо е
заеби въпросителните

Обещавам да не мисля. То защото някак ме влече, отвътре ме напира:)
Ама ще се старая повече:)

П.П.Авторите на стиховете санаписани

въпреки тонове умни мисли кое какво е и как е съм забелязал че човек следва съдбата си.
осъзнато или не все тая

caliostro написа:въпреки тонове умни мисли кое какво е и как е съм забелязал че човек следва съдбата си.
осъзнато или не все тая

Да, съдбата.
Но защо все си мисля, че щастието е лична кауза...
Сигурно защото съм блондинка:))))

Глен написа: Сигурно защото съм блондинка:))))

Ся ако кажеш, че си и по-млада от мен, па и по-хубава....хм....конкуренция а?
Чудя се дали да те харесвам.

ПП. А гащите ти здрави ли са?
Питам за да съм малко по-спокойна.

Приказка за морето

Имало един разказвач на приказки. Според него, когато човек е много тъжен обичал слънчевите залези. Морето обаче не знаело това. То се любувало на всеки залез, защото те винаги били различни. Морето имало цялото време на света и не бързало за никъде. Понякога повърхността му била толкова гладка, че целият залез се отразявал от нея и когато хората минавали по брега имали чувството, че залезът и морето са се слели в едно. Веднъж един художник се поспрял на пясъка. Загледал се към хоризонта, извадил четките и боите си. Останал там почти цялата нощ. На сутринта той дал име на картината си “ Пожарите на съзнанието”.
С две думи, важна е гледната точка. Можем да изберем дали ще е от дъното на морето, или от погледа на тайнствената луна.

Да пием за морето и неговите приказки:)

с тия умности....

има мигове /не самолети/ в живота на човека огато думите са мнооо постни за да изразят каквото и да е.
всички опити за израяване на подобни моменти са някаква бутафория.

моментите са като една безкрайност
нито форма нито нищо
не може да се опише

умности пишат люде дето много книжки са прочели ама малко са разбрали

Dark написа:умности пишат люде дето много книжки са прочели ама малко са разбрали

чели са грънци
човечеството какви чудеса е сътворило и представа си нямаме
живееме си в някакво такова измислено нещо и си фантазираме че сме върха на сладоледа
е отиди в гугъла и виж какво са писали белите хора преди 150 - 200 г
....
ми нямам думи

а и за сега какво става лесно се добива представа какво е
всичко това трябва да ни амбицира ио дава сила да се опитваме да догонваме най доброто.
иначе сме една смешка

caliostro написа:

Dark написа:умности пишат люде дето много книжки са прочели ама малко са разбрали

чели са грънци
човечеството какви чудеса е сътворило и представа си нямаме
живееме си в някакво такова измислено нещо и си фантазираме че сме върха на сладоледа
е отиди в гугъла и виж какво са писали белите хора преди 150 - 200 г
....
ми нямам думи

а и за сега какво става лесно се добива представа какво е
всичко това трябва да ни амбицира ио дава сила да се опитваме да догонваме най доброто.
иначе сме една смешка

ти па, що обиждаш четящите братя бе

еййй, изпосъбори де що има умници

бе да го духат
и да си признаят реалностите са
само това един вид като разкаяние може според мен да изведе човек на едн а пътечка и след няколко поколоения може и шосе да има
иначе сме у една ливада

caliostro написа:бе да го духат
и да си признаят реалностите са
само това един вид като разкаяние може според мен да изведе човек на едн а пътечка и след няколко поколоения може и шосе да има
иначе сме у една ливада

тея в блатото ги държи яка завист към тия на ливадата

щото има пресна тревица

понякога се съгласявам когато доводите са такива де
ми съгласен съм с твоето мнение дори няма какво да добавя.


адмирации

caliostro написа:с тия умности....

има мигове /не самолети/ в живота на човека огато думите са мнооо постни за да изразят каквото и да е.
всички опити за израяване на подобни моменти са някаква бутафория.

моментите са като една безкрайност
нито форма нито нищо
не може да се опише

1. Някои могат.

2. Има и други начини за изразяване, освен с думи.

Мнемозина написа: 1. Някои могат.

2. Има и други начини за изразяване, освен с думи.

О, миг поспри /да извадя тефтерчето да запиша, не за друго/

темата е такава че не може да се отрече нито едно мнение нито нещо да се каже .........

и така е май откакто свят светува

Dark написа:

Мнемозина написа: 1. Някои могат.

2. Има и други начини за изразяване, освен с думи.

О, миг поспри /да извадя тефтерчето да запиша, не за друго/

Не е важно да четеш, важното е да разбираш.

caliostro написа:темата е такава че не може да се отрече нито едно мнение нито нещо да се каже .........

и така е май откакто свят светува

Много отдавна помниш.

Мнемозина написа:

Dark написа:

Мнемозина написа: 1. Някои могат.

2. Има и други начини за изразяване, освен с думи.

О, миг поспри /да извадя тефтерчето да запиша, не за друго/

Не е важно да четеш, важното е да разбираш.

Multum legendum esse, non multa.

Dark написа:

Мнемозина написа: 1. Някои могат.

2. Има и други начини за изразяване, освен с думи.

О, миг поспри /да извадя тефтерчето да запиша, не за друго/

днеска е никулден но ако започнеме да си честитиме коледа или нова година след малко няма да се изненадам

caliostro написа:

Dark написа:

Мнемозина написа: 1. Някои могат.

2. Има и други начини за изразяване, освен с думи.

О, миг поспри /да извадя тефтерчето да запиша, не за друго/

днеска е никулден но ако започнеме да си честитиме коледа или нова година след малко няма да се изненадам

Но ако се стигне до Великден, няма да е добре.

caliostro написа: днеска е никулден но ако започнеме да си честитиме коледа или нова година след малко няма да се изненадам

наздраве!
За Коледата естествено..

Приказка за котарак

Той е на 6 месеца, с рижава опашка и вече умее да мърка. Вчера му купих кошче, в което да спи. То е със мека постелка и цветни картинки, но уви. Моят котарак не го удостои с внимание, само ме гледаше с котешки, топли очи.
После ли легна в бидето във банята, безразличен към всичките ми мечти за обсебване. И така се научих, че нещата, които обичаш, може да са далеч, там, някъде. Че обичта може да бъде трудна.
Моят котарак ме учи всеки ден на своята далечност...
А аз го обучавам на...неочакваност:)


P.P.Как да прикача негови снимки:)

Глен написа:Приказка за котарак

Той е на 6 месеца, с рижава опашка и вече умее да мърка. Вчера му купих кошче, в което да спи. То е със мека постелка и цветни картинки, но уви. Моят котарак не го удостои с внимание, само ме гледаше с котешки, топли очи.
После ли легна в бидето във банята, безразличен към всичките ми мечти за обсебване. И така се научих, че нещата, които обичаш, може да са далеч, там, някъде. Че обичта може да бъде трудна.
Моят котарак ме учи всеки ден на своята далечност...
А аз го обучавам на...неочакваност:)


P.P.Как да прикача негови снимки:)

само котки ли са ти в главата

Remmivs написа:

Мнемозина написа:

Dark написа:

Мнемозина написа: 1. Някои могат.

2. Има и други начини за изразяване, освен с думи.

О, миг поспри /да извадя тефтерчето да запиша, не за друго/

Не е важно да четеш, важното е да разбираш.

Multum legendum esse, non multa.

направо се влЮбих в тоз латински

и още по-се очаровам от начина да избегнеш директна комуникация с мен

я да видим тук ли е пресаташе Мнемо да питам аз некои работи

Глен написа:Приказка за котарак

Той е на 6 месеца, с рижава опашка и вече умее да мърка. Вчера му купих кошче, в което да спи. То е със мека постелка и цветни картинки, но уви. Моят котарак не го удостои с внимание, само ме гледаше с котешки, топли очи.
После ли легна в бидето във банята, безразличен към всичките ми мечти за обсебване. И така се научих, че нещата, които обичаш, може да са далеч, там, някъде. Че обичта може да бъде трудна.
Моят котарак ме учи всеки ден на своята далечност...
А аз го обучавам на...неочакваност:)


P.P.Как да прикача негови снимки:)

Сигурно е хубаво коте!:lol:
Първо - качваш снимките някъде в нета, второ - слагаш ги тук, като копираш адреса на всяка снимка и го поставяш между таг имадже (най-отгоре във формата за писане на мнение, второто квадратче от дясно на ляво)
Мисля, че имаше и възможност за качване на снимки директно от компа, но не съм наясно с него.
Успех!

рижо коте а

Глен написа:Приказка за котарак

Той е на 6 месеца, с рижава опашка и вече умее да мърка. Вчера му купих кошче, в което да спи. То е със мека постелка и цветни картинки, но уви. Моят котарак не го удостои с внимание, само ме гледаше с котешки, топли очи.
После ли легна в бидето във банята, безразличен към всичките ми мечти за обсебване. И така се научих, че нещата, които обичаш, може да са далеч, там, някъде. Че обичта може да бъде трудна.
Моят котарак ме учи всеки ден на своята далечност...
А аз го обучавам на...неочакваност:)


P.P.Как да прикача негови снимки:)

Имаш котак? И той е риж?

И аз имам:-)

П.П. Първо трябва да ги качиш на някой сайт за снимки

http://pets.webshots.com/album/338901920svZMJn

Глен написа:Приказка за котарак
..
Моят котарак ме учи всеки ден на своята далечност...
А аз го обучавам на...неочакваност:)

По-скоро котките ни обучават на неочакваност
Някои казват, че са своенравни. Всъщност хората са своенравни.
Моите котки не ме научиха на отдалеченост. Научиха ме на любов...

vyara написа: Научиха ме на любов...

Тва ми го взе от клавиатурата:-)

frisky lioness написа:

vyara написа: Научиха ме на любов...

Тва ми го взе от клавиатурата:-)

котките са вълшебни същества

frisky lioness написа:

vyara написа: Научиха ме на любов...

Тва ми го взе от клавиатурата:-)

А мен ме учат на търпение и саможертва.
На смирение и преклонение пред техния кеф, мачкат ми егото ежедневно, като ми набиват в тиквата, че аз съм нищожна прашинка, родена само и единствено да бъде техен обслужващ персонал.
Дори моментите на галене и мъркане не са плод на тяхната любов към мен, а просто демонстрация на една от функициите ми на прислуга, целяща пълното им физическо и емоционално задоволяване.
Котките винаги правят само това, което искат и са най най най-егоистичните същества на света.
Обожавам ги.

esti написа: А мен ме учат на търпение и саможертва.
На смирение и преклонение пред техния кеф, мачкат ми егото ежедневно, като ми набиват в тиквата, че аз съм нищожна прашинка, родена само и единствено да бъде техен обслужващ персонал.
Дори моментите на галене и мъркане не са плод на тяхната любов към мен, а просто демонстрация на една от функициите ми на прислуга, целяща пълното им физическо и емоционално задоволяване.
Котките винаги правят само това, което искат и са най най най-егоистичните същества на света.
Обожавам ги.

Абееее.. ела да видиш на моя като му спра яденето на какво търпение и на каква саможертва е готов само и само да напълни дебелия тумбак!
Егоист ли? Ше види той котка боб яде ли! Още от утре почвам да го тренирам за изпита със зеления домат