Remmivs написа:
и аз не се обиждам
ма и не смятам, че трябва да се плескам с реала постоянно по тимберицата
той, реалът, мамка му се грижи достатъчно сам за това
и не виждам нищо лошо в идеалите или мечтите както ги нарече
ако нямахме мечтатели наяве (хех много готино беше и това в аватара) щяхме още да сме по дърветата според мен
не се отказвам от идеали и мечти само заради някаква скапана си реалност на реалността
да, реална е, не съм полудял напълно иначе да съм си вързал сам ризата отзад и да почукам на вратата на лудницата
обаче мечтите и идеалите не са кухи понятия
не бе, човек, не е проблема в мечтите, идеалите и илюзиите.
Пробелма е в преекспонирането.
Нека мъжете в историите ти да са с чест, достойнство и готови да умрат за идеалите си, супер, лошо няма. Дай им малко слабост, мъъъничко поне, за да има как читателя да ги усети близо до себе си и да им съчуства. Не да ги види като герои от мрамор на пиедестал, а като живи хора.
Що да не е педал Ахил, а и що да не е влюбен в Патрокъл?
Ето го героя - уюзвим не само в петата, ама на никого няма да позволи да разбере тази му слабост.
Ми по-интересно ми е така.