Ние все пак си направихме една солова екскурзия до Сопот...
Спряхме първо на един нов комплекс в памет на Апостола
След туй се засилихме към Клисура. Спряхме да поснимаме на втората бойна позиция, където е било топчето и където Боримечката се е провикнал да се не плашат женурята и децата
Посетихме музея в града. Винаги, когато имаме време, гледаме да си "вземем" беседа при такива посещения. Голям кеф е да гледаш с каква любов и ентусиазъм уредничките на музеите разказват за (предполагам) родните си места. А и се научаватдоста интересни неща. Не, че ги няма някъде в нет-я, предполагам, но е съвсем друго да ти ги разкажат на място. За Клисура, например, не съм знаел, че са (може би) единственото място, където Априлското възстание не е придружено с предателство на големците и стареите. Затова и Клисура е сравнена със земята след превземането и. Девойката разправяше, че три дни са се точили кервани със стока, открадната от турските войскари... накрая взели даже дограмите и черчеветата. За разлика от Копривщица, примерно, където големците откупири града и там войска не е вилняла. И затуй сега всеки ходи в Копривщица да гледа старите къщи и да цъка с език, а Клисура е забравена и от бога дори. Накрая жена ми зе да разпитва, щото тя си е ученолюбива от малка
и се оказа, че по време ва Априлското в Клисура са живели къде 4000 човеци, а сега едвам 1500... Клисурец бил и първият черовек, донесъл в Бг розата - подарък за семейството, на което кумувал. И после тая роза направила Клисура алтън благодарение на розовото масло...
Та така. След беседата в Клисура, прекъсвана от време на време от разни нахалници, които искаха да си купят билетчета за музея, и след като разгледахме експозицията, отпрашихме към Сопот...
Там уредничката на къщата на Вазов беше много заета да оформя една фРактура на некви лелки и не можахме да си поръчаме беседа. Разгледахме набързо къщата, бръснарницата и изданията на "Под Игото" на японски и кви ли не йоще езици. Сопот ми направи вчепетление с многото вода, течаща навсякъде. Буквално. В средата на двора имаше вада и цветенца до нея...
И по улиците течеше вода, чешми на всяка крачка, пълноводие...
След като осигурихме двата печата дойде време да задоволим друга една важна потребност
Намерихме едно ресторантче на теферич и хапнахме набързо... След една кратка разходка в Сопот (девическия метох, църква неква и просто шпациране по улиците) се насочихме към лифтата.
Въпреки странните знакове около него и нашите очаквания, лифта изглеждаше добре поддържан, но неработещ. Нямаше ги и ятата парапланери, които очаквах да видя. Явно ще трябва да се отида там отново през лятото за да се метна от високото...
Там останахме докато застудя, разходихме се в ниското и пощракахме малко разни зеленини и архитектурни забележителности. След което потеглихме нананазад. За съжаление имахме уговорка за вечерта, което ни попречи да се приземим в бирарията на Раковска - друК някой път
Като цяло екскурзията хареса на цялото фемили и мястото там беше включено в списъка "Пак ще дойдем"
Рапорт даден
Нещо много умора ми се е натрупала напоследък.
/. Ще се опитам пак да прилегна, че ме чака труден ден днес.
