3o4o.net

latrevw написа: не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам

ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават

истински щастлив е знаещия човек

Мнемозина написа:

ПЪТник написа:
За всичко останало - да, разбрах те, и е така. Но човек прави всичко това, когато започне да има необходимост от него. И ако изобщо някога я заима. И май не е възможно да ти се получава постоянно. Иначе би било нечовешко.

Та да се върнем в началото за Юда и Иисус, но забрави отношението си към християните , да ги отдалечим настрани да не ни се бъркат в мисленето.
Ако приемем, че Библията би могла да е поучителна за нас книга и случют Юда и Иисус е измислен само като поука за някакви принципи за нас/аз вярвам в истинността на Библията вече/ то ти казваш , че Юда и Иисус като човеци са защото са имали необходимост от това което са направили в живота си?
Какво според теб означава "да започнем да имаме необходимост"?
Ще разграничим ли мутрите дето бухат с бухалките или ще търсим отговор и на техните зависимости?
Не търсим ли в този разговор общите зависимости за действията ни на тази земя и на Юда и на Иисус, и нашите на всички?

Мнемозина написа:

latrevw написа: не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам

ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават

истински щастлив е знаещия човек

Хехе, ами "който трупа познание, трупа печал"?

latrevw написа:

frisky lioness написа:Постоянно състояние на щастие?!:roll::blink:

Ку си ял гъбена каша

От ....халюциногенни гъби

не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам

ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават

истински щастлив е знаещия човек

ПЪТник написа:

Мнемозина написа:

latrevw написа: не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам

ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават

истински щастлив е знаещия човек

Хехе, ами "който трупа познание, трупа печал"?

Вяра или заспа или танцува танго вече.
http://www.youtube.com/watch?v=O7nGIw4o2hE

ПЪТник написа:
Та да се върнем в началото за Юда и Иисус, но забрави отношението си към християните , да ги отдалечим настрани да не ни се бъркат в мисленето.
Ако приемем, че Библията би могла да е поучителна за нас книга и случют Юда и Иисус е измислен само като поука за някакви принципи за нас/аз вярвам в истинността на Библията вече/ то ти казваш , че Юда и Иисус като човеци са защото са имали необходимост от това което са направили в живота си?
Какво според теб означава "да започнем да имаме необходимост"?
Ще разграничим ли мутрите дето бухат с бухалките или ще търсим отговор и на техните зависимости?
Не търсим ли в този разговор общите зависимости за действията ни на тази земя и на Юда и на Иисус, и нашите на всички?

Мнемозина написа:Хехе, ами "който трупа познание, трупа печал"?

vyara написа:Чакай да ти пусна едно по-добро:
http://www.youtube.com/watch?v=ZuBboY8rck8

Мнемозина написа: А, не знам дали това търсим, но съм почти сигурна, че няма да го намерим.

Дай пак на първо време да разграничим човеците от постъпките им.
Та: Юда и Иисус като човеци са едно, но при постъпките им го има моментът да предопределение.
Човекът Иисус Христос е и в седемте му думи на кръста обаче. В другите думи, за чашата - също. И в тях има... съмнение май.
Леле, каква предвеликденска дискусия се заформи...

Що се отнася до необходимостта и дали ще я заимаме, това е част от човешкото (движението), но и от предопрелението (застиналостта на събитията).
Може би на мутрите просто така им е писано - да я нямат тая необходимост. Не знам, не познавам мутри.
Няма да мога да ти го формулирам точно, уморих се, да не повярваш.

vyara написа: Липса на нещастие.

Всъщност чакай малко. Без нещастие не може да има щастие, нали?
Не знам. Не може да има някакво постоянно състояние на щастие. Общо взето живеем с погрешни представи и очаквания нещата да се случат еди как си, за да сме "щатливи". Не се радваме достатъчно на хубавите неща, твърде много сме заети с лошите.
Все страдаме, че другите не ни обичат.

ПЪТник написа:[
По- добро е, но не се казва Вяра:bigsmile:

ПЪТник написа: Трябваше да я кръстим Великденска тема
Ако приемем, защото аз отдавна съм го приел, че у нас има и момент на предопределение, то това е достатъчно основание за нас да не осъждаме нито един човек, да разграничаваме и не отъждествяваме човека с деянието му. Защото ние човеците сме абсолютно еднакви по своето устройство и същност и се различаваме само по предопределеното, а то не е от нас човеците. Ето от къде може да се появи опрощаването и то не е от Библията или от мъдреците или от опрощаващите християни. То излиза от нас самите, от разбирането ни. Така се стига до Любовта.
Що се отнася за послените думи на Иисус за вярващите в Него също ще се намерят логични за нас обяснения-знание.
И то пак ще е нещо обикновено и простичко, като това което говорихме до сега с теб.
Ще го оставим за друг път, защото сега нали само условно приехме Библейския пример , като отправна точка

МЪЖжжж написа:
То затова и му казват "мигове на щастие". Щот през останалото време е най-обикновена делнична проза.
А и как да оценим тези мънички мигове, ако го няма другият бряг /или дъно/.
Дали не бях пускал преди време и такава тема?! Върти ми се, че и музикален съпровод "Мгновения" бях лепнал.
И ако ми позволиш да се залепя затвоето мнение- за мен щастието е именно мимолетно. Идва, размазва ни и си отива. И ако вместо да му се порадваш сега на секундата, в мига, на именно това дето имаш... язък за останалата плява и проза, която е следвало да изтърпиш за да го получиш.
Не знам как звучат думите ти на другите, но за мен все едно аз съм ги писал.

МЪЖжжж написа:

ПЪТник написа:[
По- добро е, но не се казва Вяра:bigsmile:

Но е с моята любимка от ТЕХАS.
TEXAS-Summer Son-Pepsi Chart Show 1999

Мнемозина написа:Аз пък искам ако може да се отъждествявам с някои свои постъпки. Ама които аз си избера.

ПЪТник написа: Готина е, родена за сцената.

latrevw написа:

frisky lioness написа:Постоянно състояние на щастие?!:roll::blink:

Ку си ял гъбена каша

От ....халюциногенни гъби

не е така
вяра говори толкова хубави и истински неща, но нямам сили сега да се включа, а и аз съм новобранец още, тя е чела повечко, аз сега започвам

ти също си щастлива, но злободневните проблеми те заблуждават

истински щастлив е знаещия човек

МЪЖжжж написа:

ПЪТник написа: Готина е, родена за сцената.

А... "направи ти впечатление".

Набор ми е, и е скорпи. И освен, че ми мяза на Уиноната е родена ден преди нея.
Сега как да ми не направи вЧепетление, че има неква карма и модел у целата тая работа да го...хх
/тук зВяра почва да ме бие с чехъла по манерката /.

frisky lioness написа: Злобедневните проблеми не ме правят нещастна, а по-скоро ме уморяват
или понякога притесняват, когато не са пряко свързани с мен, но дълбоко касаят най-близките ми хора

ПЪТник написа:

Мнемозина написа:Аз пък искам ако може да се отъждествявам с някои свои постъпки. Ама които аз си избера.

Имаш всичко необходимо и достатъчно за желанието си.
Дори е задължително и ти го правиш.
Освен ако не си мечтаеш за нещо по - особено...?

МЪЖжжж написа:

vyara написа: Липса на нещастие.

Всъщност чакай малко. Без нещастие не може да има щастие, нали?
Не знам. Не може да има някакво постоянно състояние на щастие. Общо взето живеем с погрешни представи и очаквания нещата да се случат еди как си, за да сме "щатливи". Не се радваме достатъчно на хубавите неща, твърде много сме заети с лошите.
Все страдаме, че другите не ни обичат.

То затова и му казват "мигове на щастие". Щот през останалото време е най-обикновена делнична проза.
А и как да оценим тези мънички мигове, ако го няма другият бряг /или дъно/.
Дали не бях пускал преди време и такава тема?! Върти ми се, че и музикален съпровод "Мгновения" бях лепнал.
И ако ми позволиш да се залепя затвоето мнение- за мен щастието е именно мимолетно. Идва, размазва ни и си отива. И ако вместо да му се порадваш сега на секундата, в мига, на именно това дето имаш... язък за останалата плява и проза, която е следвало да изтърпиш за да го получиш.
Не знам как звучат думите ти на другите, но за мен все едно аз съм ги писал.

Semiramis написа: А на мен ми става лошо винаги, когато някой накъса щастието на парченца
Фрагментирането му го обезсмисля много повече отколкото го структурира, според мен
и всичко тръгва от дефиницията
ако щастието не се полага като постоянна еуфория, няма да е нужно тя пък да се отрича и моментализира, а ще може да се гледа на него като на по-трайно нещо, което е повече философия, отколкото конкретика
начин на мислене, вътрешно изживяване
и тая конкретика е толкова ограничаваща всъщност.

ПЪТник написа:

Мнемозина написа:Вероятно зависи от това колко опрощаващ християнин си.

Мисля, че нашите мисли, действия и желания зависят от стотици още неща, които едно по едно трябва да осъзнаем.
Заради това примера ми с Юда е конкретен и както спомена Ън то и аз не се съобразявам нито с мъдреците, нито с Библията а ми се иска да намеря моя отговор на този конкретен въпрос, което да ми послужи като принцип в моята практика на живот.
Аз съм намерил за себе си този отговор и той е, че човек не бива да осъжда за нищо друг човек и то точно заради това което и ти казваш, а именно , че зависи от много неща които ние не знаем. Да се Стремя са да не осъждам никой човек не защото аз съм опрощаващ, а просто защото съм решил вече да се стремя и се опитвам да го правя. ДА ПОЛОЖА СЪЗНАТЕЛНИ УСИЛИЯ за избрания от мен стремеж.
За да бъдат избегнати противоречията които вие с Ън коментирате до тук, човек трябва и е длъжен да осъжда деянията на всеки човек. Но само при условие че ги разграничав от съмия човек-Човек е различно от неговите деяния.
Това може да се осъществи на практика само ако човек разграничи и себе си така, да се разграничи на вътрешно състояние и външно поведение. Като вътрешното състояние е стабилно и опрощаващо, а външното поведение е различно за всеки един отделен случай, а не както нас тук и в живота да съдим за човек от поведението му и да ги смесваме в едно цяло.
Това е много интересно нашо човешко общоприето възприемане на света защото в същото време на практика ние сме разделили тези неща несъзнателно. Например като видим майка да дърпа ушето на детето си не допускаме че майката е зла и подръпва ухото на детето за да го нарани, и знаем, че тя с вътрешното си майчина загриженост и любов в същото време извършва противоположно на това чувство поведение. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ МАЙКАТА ХРИСТИЯНКА ЛИ Е И Е ВСЕОПРОЩАВАЩА.
За този Стремеж исках да кажа. За прилагането му на практика в живота, за неговото осъзнаване.

Мнемозина написа: Излиза, че на себе си трябва да правиш това, което не е добре да правиш на другите.

Чакай, че ме хвърли в размисъл какво ли би могло да е по-особеното.

ПЪТник написа:

frisky lioness написа: Злобедневните проблеми не ме правят нещастна, а по-скоро ме уморяват
или понякога притесняват, когато не са пряко свързани с мен, но дълбоко касаят най-близките ми хора

Така е, бие по слабите места.
Нашите врагове са нашите близки.
Изхода е в отговора на "Защо? Дали?"

Semiramis написа: и като ми каже някой, че щастието е в миговете, все едно ми казва, че има много повече мигове на нещастие.

frisky lioness написа:
Защо какво?

Защо са ни близки?
или
Защо са ни врагове?
и
Дали са ни близки
а дали врагове

или
Защо страдаме?

Дали си заслужава страданието

ПЪТник написа:

Semiramis написа: и като ми каже някой, че щастието е в миговете, все едно ми казва, че има много повече мигове на нещастие.

А може би щастие и нещастие е едно и също нещо?

Semiramis написа:

ПЪТник написа:

Semiramis написа: и като ми каже някой, че щастието е в миговете, все едно ми казва, че има много повече мигове на нещастие.

А може би щастие и нещастие е едно и също нещо?

Пътник, като вземеш да задълбаваш такива теми ....

Ами така поставено - да, едно е .
иначе поставено са едно, две, три, седем...

Но и без това всичко е Едно /патента на Рем /

ПЪТник написа: Трябваше да я кръстим Великденска тема
Ако приемем, защото аз отдавна съм го приел, че у нас има и момент на предопределение, то това е достатъчно основание за нас да не осъждаме нито един човек, да разграничаваме и не отъждествяваме човека с деянието му. Защото ние човеците сме абсолютно еднакви по своето устройство и същност и се различаваме само по предопределеното, а то не е от нас човеците. Ето от къде може да се появи опрощаването и то не е от Библията или от мъдреците или от опрощаващите християни. То излиза от нас самите, от разбирането ни. Така се стига до Любовта.
Що се отнася за послените думи на Иисус за вярващите в Него също ще се намерят логични за нас обяснения-знание.
И то пак ще е нещо обикновено и простичко, като това което говорихме до сега с теб.
Ще го оставим за друг път, защото сега нали само условно приехме Библейския пример , като отправна точка

ПЪТник написа: В центъра ли задълбавам?
А защо да ни боли?
Не сме родени за това!

Мнемозина написа: Супер! :lol::lol:
Въпросът е дали щастието е само еуфория, щото тя всякак е моментализирана.
П.П. Взело е да ти личи какво четеш.

Semiramis написа: дайте поне да се лъжем, че щастието може да е трайно

frisky lioness написа:

Semiramis написа: дайте поне да се лъжем, че щастието може да е трайно

Не може
Тогава настъпва чисто и просто покой

Нирвана, един вид:blum::winkw:

Semiramis написа:
ти пък веднага в края на пътя отиде
не ми харесва/те

усмихнат ден ви пожелавам и
бягам по задачки

Semiramis написа:

ПЪТник написа: В центъра ли задълбавам?
А защо да ни боли?
Не сме родени за това!

ми дай да го изпростим -
понеже цялата работа е скапана, по-добре да я гледаш като положителна, щото иначе се ядеш сам и е по-кофти.

като щастие и нещастие са едно, номерът е в погледа
щото не е едно и също радвам се и страдам.
или

ПЪТник написа: Ами не ли и предопределеното е причина-следствие, защо да ги делим?

ПЪТник написа:Не, разбира се, че не можем да пренебрегнем информацията на търсещите и ненаситни сетива, но пък можем да се опитаме да откажем под гнета им да легнем, потиснати и страдащи.

ПЪТник написа: Мисля, че живота ни води към себепознание и моите умувания са напълно излишни.
Но все пак трябва да си говорим тук за нещо.
Аз не смятам този разговор за сериозен и му предавам сериозност дотолкова доколкото е повод да общувам с ближните ми подобни.
Но явно за всеки един от нас е различно.
Отказвам да се отъждествяваме с това което не сме!

Semiramis написа: и за край
да взема да се извиня
лош събеседник съм по тия теми, щото и ми е така, и ми е иначе
едно-две, едно-две ..

ПЪТник написа:че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?

bead_ написа:

ПЪТник написа:че и тук се опитватме да говорите сериозно, но само за несериозни неща?

първо си написал "опитвате", след тва си решил да го преправиш на "опитваме", обаче ... уликите са си улики.