3o4o.net

snowprincess написа: когато харесвам нещо, обичам да го споделям и с други

+1

Е са ми стана интересно дали споделяте и мъжете си, щото по дифолт се предполага че ги И харесвате.

БоЕВ написа:Е са ми стана интересно дали споделяте и мъжете си, щото по дифолт се предполага че ги И харесвате.

говорим за запознанства, а не за сексуване
в този смисъл, мога да споделя (запозная) мъжа си с всеки, карала съм го да чете и пише тук, разказвала съм му, викала съм го на срещи с клубари, но той се дърпа като магаре на мост и не ще в повечето случаи

За малко да ви остави човек и темата утечЕ

За приятелските кръгове става въпрос. Лучени и прочее не обичам да споделям... те са си за мен :)

Remmivs написа:

windcolours написа:не обичаш печен лук на жар /между сочни мръвки/?

никак не го обичам
ни печен, ни паниран, ни никак
мръвките ги ям обаче
всякак
и сурови даже (направо умирам за сушито на пазара във Виена в момента егати)

Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава ...

Stranniche написа:

Remmivs написа:

windcolours написа:не обичаш печен лук на жар /между сочни мръвки/?

никак не го обичам
ни печен, ни паниран, ни никак
мръвките ги ям обаче
всякак
и сурови даже (направо умирам за сушито на пазара във Виена в момента егати)

Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава ...

ние имахме картофи в червена звезда
странниче лук много лошаво само
раздува много фантазията само
хубу че гажето имаше баба на село
иначе бухенвальд:lol:

snowprincess написа: говорим за запознанства, а не за сексуване

Kent написа:

Stranniche написа:

Remmivs написа:

windcolours написа:не обичаш печен лук на жар /между сочни мръвки/?

никак не го обичам
ни печен, ни паниран, ни никак
мръвките ги ям обаче
всякак
и сурови даже (направо умирам за сушито на пазара във Виена в момента егати)

Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава ...

ние имахме картофи в червена звезда
странниче лук много лошаво само
раздува много фантазията само
хубу че гажето имаше баба на село
иначе бухенвальд:lol:

Истината е в боба!
Бяхме трима души в една квартира, цели симфонии изкарвахме после

е аз ходех и на алпиниади, дружеството плащаше
и го изземвахме от ени складове на уневерситетите
моя и на гажето
русенко и шпек до дупка, кой както се уредил:lol:

Kent написа:..
русенко и шпек до дупка, кой както се уредил:lol:

Лукановата зима винаги се е тълкувала двузначно според наклонението -> ЛУКанов или ЛУКАН(к)ОВ.

Stranniche написа:
Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава ...

Готвен лук и аз не обичам. Суров - да, готвения ми е гаден.
Лукановата зима бяхме на салам "Камчия". Паниран, печен, с картофи, ня кюфтета.
Мразя го дори каго то видя в магазините...
От тогава ми е останал спомен как висях пред един магазин на "Графа" около 2 часа, за да купя 2 пилешки бутчета. (повече не даваха). На един от магазините в съседство висеше табелка "Всичко свърши" - кратко и ясно...
На няколко пъти семеен приятел прати хуманитарни помощи
от немачко във вид на захар, кондензирано мляко и вакуумирани вурстчета.

pocti_bezobidna написа:

Stranniche написа:
Едно от първите неща, които държа да науча като пътувам, е как да кажа на местния език "Без лук!"
През оная Луканова зима, когато нямаше нищо свястно за ядене, живях на един таван с един голям чувал лук. Менюто беше - пържен лук с бахар, пържен лук с дафинов лист, пържен лук със сол...
От тогава ...

Готвен лук и аз не обичам. Суров - да, готвения ми е гаден.
Лукановата зима бяхме на салам "Камчия". Паниран, печен, с картофи, ня кюфтета.
Мразя го дори каго то видя в магазините...
От тогава ми е останал спомен как висях пред един магазин на "Графа" около 2 часа, за да купя 2 пилешки бутчета. (повече не даваха). На един от магазините в съседство висеше табелка "Всичко свърши" - кратко и ясно...
На няколко пъти семеен приятел прати хуманитарни помощи
от немачко във вид на захар, кондензирано мляко и вакуумирани вурстчета.

Хехехе, ние бяхме на кремвирши. И сега верно не ям кремвирши. Трябва да питам майка ми тя яде ли.
Голям гърч беше, мамка му.

не искам въобще да си спомням друго освен екзотичното, да не кажа езотеричното изживяване да чета нощем за изпитите по висша математика на газена лампа
чувствах се като в средновековието
а то там си и бях