3o4o.net

sandmaN написа:

БоЕВ написа: Днес "приятел" който е ял от хляба ми и е намирал подслон и утеха в дома ми ме предаде и ми заби нож в гърба заради пари.
Та леко съм изнервен .
И много повече тъжен.

русенец ли беше?

ти пък:rotfl24:
по другите градове са все цветя за мирисане

тост
Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел. "Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт." Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. "Какво има? - попитал рицарят. "Станала е грешка, сър. Дали сте ми друг ключ!"
Да пием за верните приятели!

БоЕВ написа:

snowprincess написа: да бе, безразличие, повярвах

А на бас!:bigsmile:
Голям катил съм и понякога учудвам и сам себе си.

аз винаги печеля басовете, какво залагаш

snowprincess написа: ти пък:rotfl24:
по другите градове са все цветя за мирисане

да, сигурно е така..
но покрай безбройните ми приятели, добри познати или просто познати
до сега само русенци са ми изиграли такива курвенски номера
и то не са 1 и 2-ма а цела гвардия
та и аз от моя опит..
затова тоя край съм си го нарочил
а! сетих се и за още един- от волуек
ама той е май единственото изключение
че нещо мноу русенци имаше у приятелския кръг
требе да му проверя и неговото родословно дърво
щото от там пък /волуек/ имам и друг пример, който е точно на 180 градуса - едно от моите клубарчета

БоЕВ написа:

snowprincess написа: да бе, безразличие, повярвах

А на бас!:bigsmile:
Голям катил съм и понякога учудвам и сам себе си.

знам го това
само тъгата остава и не напуска
е, понякога и те е яд /в некви тънки и кратки моменти/, че си се предоверил на някой дето уж е заслужавал
ама бързо минава и остава само тъжното
а то не минава

snowprincess написа:

windcolours написа:
предполагам, че много боли, ако наистина идва от "приятел" и то непредизвикано. Не ми се е случвало, слава богу

ще ти се случи все някога, само не забравяй да дишаш дълбоко като стане

Кое да ми се случи- приятел да ме предаде за пари ли? По добре заради пари и бизнес да се скарам с някого, защото, когато те са намесени в отношенията ви, настъпват, щеш не щеш, някои условности. И предвидимости. Досега не се е случвало, вероятно защото нямам сериозни финансови отношения с повечето си познати, а единственият, с когото имам такива, в огъня е влизал заради мен и децата ми и го прави до ден днешен, та.... чукам на дърво...

Иначе са ме предавали. И лъжи за себе си съм чувала, и се е оказвало, че деля мъж с друга/и... В такива случаи давам тотален игнор на дадената личност. За мен престава да съществува. Не горя мостове, защото вярвам във втория шанс, но той трябва да бъде поискан и да бъде поднесено извинение. Ако не се случи - цял живот мога да избягвам човека и дори да се наложи да седя на една маса с него, погледът ми ще минава покрай него, без дори да се спре за секунда.
Болката преминава, но белегът остава.

windcolours написа:

snowprincess написа:

windcolours написа:
предполагам, че много боли, ако наистина идва от "приятел" и то непредизвикано. Не ми се е случвало, слава богу

ще ти се случи все някога, само не забравяй да дишаш дълбоко като стане

Кое да ми се случи- приятел да ме предаде за пари ли? По добре заради пари и бизнес да се скарам с някого, защото, когато те са намесени в отношенията ви, настъпват, щеш не щеш, някои условности. И предвидимости. Досега не се е случвало, вероятно защото нямам сериозни финансови отношения с повечето си познати, а единственият, с когото имам такива, в огъня е влизал заради мен и децата ми и го прави до ден днешен, та.... чукам на дърво...

Иначе са ме предавали. И лъжи за себе си съм чувала, и се е оказвало, че деля мъж с друга/и... В такива случаи давам тотален игнор на дадената личност. За мен престава да съществува. Не горя мостове, защото вярвам във втория шанс, но той трябва да бъде поискан и да бъде поднесено извинение. Ако не се случи - цял живот мога да избягвам човека и дори да се наложи да седя на една маса с него, погледът ми ще минава покрай него, без дори да се спре за секунда.
Болката преминава, но белегът остава.

не само за пари, но явно си го преживявала и добре се справяш
казваш, че не гориш мостове, но убиваш на психично ниво, щото "За мен престава да съществува" и "цял живот мога да избягвам човека и дори да се наложи да седя на една маса с него, погледът ми ще минава покрай него, без дори да се спре за секунда" е точно "убийство"
пиша ти го, за да знаеш какъв е резултата и какво е усещането в другия

snowprincess написа: не само за пари, но явно си го преживявала и добре се справяш
казваш, че не гориш мостове, но убиваш на психично ниво, щото "За мен престава да съществува" и "цял живот мога да избягвам човека и дори да се наложи да седя на една маса с него, погледът ми ще минава покрай него, без дори да се спре за секунда" е точно "убийство"
пиша ти го, за да знаеш какъв е резултата и какво е усещането в другия

пропуснала си онази част, в която съм писала за втория шанс Всъщност вътрешно винаги се моля човекът да го поиска чрез едно "извинявай". Защото бих простила почти без да се замисля и да отворя нова страница.

windcolours написа:... В такива случаи давам тотален игнор на дадената личност. За мен престава да съществува.....

Малиииии, мооо си зла бре!:lol::blum:

windcolours написа:

snowprincess написа: не само за пари, но явно си го преживявала и добре се справяш
казваш, че не гориш мостове, но убиваш на психично ниво, щото "За мен престава да съществува" и "цял живот мога да избягвам човека и дори да се наложи да седя на една маса с него, погледът ми ще минава покрай него, без дори да се спре за секунда" е точно "убийство"
пиша ти го, за да знаеш какъв е резултата и какво е усещането в другия

пропуснала си онази част, в която съм писала за втория шанс Всъщност вътрешно винаги се моля човекът да го поиска чрез едно "извинявай". Защото бих простила почти без да се замисля и да отворя нова страница.

тогава не чакай извинения и обяснения, прошката се дава, а не се иска
гледай постъпките (а понякога и те могат да те заблудят ако не знаеш мотивите), не думите

snowprincess написа:... убиваш на психично ниво...

Същото си помислих и аз.
Според мен това е правилното действие.

БоЕВ написа:

snowprincess написа:... убиваш на психично ниво...

Същото си помислих и аз.
Според мен това е правилното действие.

няма правилно и не правилно, зависи от чувствата, които изпитваш и колко е силно желанието ти за наказание

snowprincess написа: тогава не чакай извинения и обяснения, прошката се дава, а не се иска
гледай постъпките (а понякога и те могат да те заблудят ако не знаеш мотивите), не думите

Замисляла ли си се, че ако прошка се дава безогледно наляво и надясно, хора с изкривен морал и ценности - убийци, крадци, измамници и прочее ще се чувстват едва ли не толерирани за действията си? /Всъщност доколко толерантността и прошката се припокриват?/ Да, постъпките са важни, не толкова думите. макар да има ситуации, в които думите са също постъпки. Ако усетя,че съм сгрешила си посипвам главата с пепел и се извинявам.

Има една приказка, че човек прощава дотолкова, доколкото обича, Има гняв и болка, с които е невъзможно да живееш, защото те изгарят отвътре. В такива случаи не чакам да ми се поиска прошка, а вътрешно прощавам, за да мога да продължа напред. Простих на родителите си техните грешки, макар, че цял живот страдаме с брат ми от тях. Просто вместо да сочим с пръст и да хленчим, всеки се опитва за себе си да преодолее това, което се е случвало и не се е случвало...
Но не мога да го правя във всички случаи.

snowprincess написа:

БоЕВ написа:

snowprincess написа:... убиваш на психично ниво...

Същото си помислих и аз.
Според мен това е правилното действие.

няма правилно и не правилно, зависи от чувствата, които изпитваш и колко е силно желанието ти за наказание

Ох!
Предам ли се на чувствата и желанията ще се търкалят лешове и ще мирише, много.

БоЕВ написа:

Ох!
Предам ли се на чувствата и желанията ще се търкалят лешове и ще мирише, много.

напомняй ми от време на време никога да не ти задлъжнявам и да не те предавам...

windcolours написа:

БоЕВ написа:

Ох!
Предам ли се на чувствата и желанията ще се търкалят лешове и ще мирише, много.

напомняй ми от време на време никога да не ти задлъжнявам и да не те предавам...

Смешно ли ти е бе?!:lol:
Не е смешно!:lol:

windcolours написа:

snowprincess написа: тогава не чакай извинения и обяснения, прошката се дава, а не се иска
гледай постъпките (а понякога и те могат да те заблудят ако не знаеш мотивите), не думите

Замисляла ли си се, че ако прошка се дава безогледно наляво и надясно, хора с изкривен морал и ценности - убийци, крадци, измамници и прочее ще се чувстват едва ли не толерирани за действията си?

законът казва - има престъпление, за него такова е наказанието и трябва да се изтърпи толкова години
аз, ти, хората поотделно не сме закона и не трябва да съдим, щото само по някаква случайност, или щото не ни се е наложило досега не сме го направили
само за секунда всеки от нас може да се превърне в убиец, крадец или измамник

БоЕВ написа:

snowprincess написа:

БоЕВ написа:

snowprincess написа:... убиваш на психично ниво...

Същото си помислих и аз.
Според мен това е правилното действие.

няма правилно и не правилно, зависи от чувствата, които изпитваш и колко е силно желанието ти за наказание

Ох!
Предам ли се на чувствата и желанията ще се търкалят лешове и ще мирише, много.

затова сме се научили да контролираме емоциите си
признаваме си чувствата и желанията, а не ги отричаме, но самоконтролът е важен

snowprincess написа: законът казва - има престъпление, за него такова е наказанието и трябва да се изтърпи толкова години
аз, ти, хората поотделно не сме закона и не трябва да съдим, щото само по някаква случайност, или щото не ни се е наложило досега не сме го направили
само за секунда всеки от нас може да се превърне в убиец, крадец или измамник

в живота, който ние живеем, винаги съществува избор. Избор не съществува в случай на неизбежна защита например. Силно ограничен е по време на война или бедствие. Разбираеми са действията, с които престъпваме законите в такива случаи. Когато в мирно време обаче свободният ни избор води до действия, с които заплашваме чуждия живот или собственост, това /за мен/ вече е непростимо и си плаче за бой...

Понякога ние сме закона. Вътрешно. Но присъдата касае само нашите лични отношения. Виж подписа ми отдолу. Животът все пак е крайният съдник и с неговите присъди се съобразява всеки.

windcolours написа:в живота, който ние живеем, винаги съществува избор

всеки ден като се качвам в колата, аз знам, че съм потенциален убиец
имам деца - за тях бих крала, лъгала и убивала, с какво съм по-добра от тези, които вече са го направили

snowprincess написа:

windcolours написа:в живота, който ние живеем, винаги съществува избор

всеки ден като се качвам в колата, аз знам, че съм потенциален убиец
имам деца - за тях бих крала, лъгала и убивала, с какво съм по-добра от тези, които вече са го направили

И аз бих крала и убивала заради децата си, но при извънредни обстоятелства. Пък и шофирайки, едва ли преследваш невинни пешеходци с престъпни подбуди....Иначе за можене - всичко може! Нека не правим от изключенията правило Визирах престъпления, извършвани в мирно време и с ясно съзнание, че има алтернативи. Те трябва да бъдат санкционирани.

windcolours написа: Но не мога да го правя във всички случаи.

Можеш, можеш. Ти специално можеш.
Знаеш ли какво е за мен да простя. Да не изпращам омраза и лошотия по връзката си с някого. Ние сме ей така омотани с едни каналчета помежду си. Всеки с всеки си има по една връзка и по този начин е навързан като свински черва с целия свят. Работата е там около теб да остане чисто. Ако омразата или любовта не текат двупосочно, те изобщо не текат. Когато някой казва: има един отгоре, той вижда всичко и т.н., това не е баш така. Никой не седи с лупата и тефтера отгоре. Обаче се получава следното - ако някой редовно причинява лошотии около себе си, неминуемо в един момент пострадва от това. Неизбежно е по силата на физическите закони, а не защото някой гледа и следи. Така че прошката е да съхраниш себе си. Прощава се заради себе си и защото другият е част от нас. Ако той пожелае, променя се към добро. Ако не пожелае, рано или късно сам си страда от проклетията. Това е.

всеки ден като се качвам в колата, аз знам, че съм потенциален убиец
имам деца - за тях бих крала, лъгала и убивала, с какво съм по-добра от тези, които вече са го направили

пък аз не бих, нека те да крадът лъжат и убиват
заради себе си ако им се иска и ако им стиска
за ко иначе ги обучаваме

vyara написа:

windcolours написа: Но не мога да го правя във всички случаи.

Можеш, можеш. Ти специално можеш.

Е как пък го реши, че специално аз мога?

windcolours написа: Е как пък го реши, че специално аз мога?

Е, по принцип всеки би могъл, но на някои им се получава по-лесно.
Де да знам, така го чувствам.

vyara написа:

windcolours написа: Но не мога да го правя във всички случаи.

Можеш, можеш. Ти специално можеш.
Знаеш ли какво е за мен да простя. Да не изпращам омраза и лошотия по връзката си с някого. Ние сме ей така омотани с едни каналчета помежду си. Всеки с всеки си има по една връзка и по този начин е навързан като свински черва с целия свят. Работата е там около теб да остане чисто. Ако омразата или любовта не текат двупосочно, те изобщо не текат. Когато някой казва: има един отгоре, той вижда всичко и т.н., това не е баш така. Никой не седи с лупата и тефтера отгоре. Обаче се получава следното - ако някой редовно причинява лошотии около себе си, неминуемо в един момент пострадва от това. Неизбежно е по силата на физическите закони, а не защото някой гледа и следи. Така че прошката е да съхраниш себе си. Прощава се заради себе си и защото другият е част от нас. Ако той пожелае, променя се към добро. Ако не пожелае, рано или късно сам си страда от проклетията. Това е.

така е, да
хорхе букай има едно сравнение за омразата, че е като тухла вързна с пружина, ти я мяташ към някого, а тя се връща и ти прави цицина на главата, без да е засегнала другия

Kent написа:

всеки ден като се качвам в колата, аз знам, че съм потенциален убиец
имам деца - за тях бих крала, лъгала и убивала, с какво съм по-добра от тези, които вече са го направили

пък аз не бих, нека те да крадът лъжат и убиват
заради себе си ако им се иска и ако им стиска
за ко иначе ги обучаваме

мъненки са още, питай жена си дали не би

snowprincess написа:

Kent написа:

всеки ден като се качвам в колата, аз знам, че съм потенциален убиец
имам деца - за тях бих крала, лъгала и убивала, с какво съм по-добра от тези, които вече са го направили

пък аз не бих, нека те да крадът лъжат и убиват
заради себе си ако им се иска и ако им стиска
за ко иначе ги обучаваме

мъненки са още, питай жена си дали не би

сериозно, преди два дни я питах
каза - не
и още каза, че и на тях не им препоръчва
да го правят

Kent написа:
сериозно, преди два дни я питах
каза - не
и още каза, че и на тях не им препоръчва
да го правят

ок, съгласих се, че така мислите
но например, бихте ли си платили, за да стане по-бързо и купили, ако ви се наложи, някакъв орган за трансплантация или сте склонни да си чакате реда определен от другите

snowprincess написа:

Kent написа:
сериозно, преди два дни я питах
каза - не
и още каза, че и на тях не им препоръчва
да го правят

ок, съгласих се, че така мислите
но например, бихте ли си платили, за да стане по-бързо/купили, ако ви се наложи, някакъв орган за трансплантация или сте склонни да си чакате реда определен от другите

не съм мислил по въпроса за трансплантацията сноу чесно,
ако се наложи може да се обадя някой да ме посъветва:lol:
не живея постоянно мислейки за трансплантациа на км или бъбрек за децата
има толкова много по радосни и смешни и красиви неща неща под небето да.ба
бири за изпиване и деколтета за надзърване /тва за мене де само/

и тъй като знаеме че сме за кратко тука
гледаме да им се радваме на воля
питай баба яга ко не вярваш:lol:
тя ма разбира като си говориме дори и без да си говориме:lol:

Kent написа:

snowprincess написа:

Kent написа:
сериозно, преди два дни я питах
каза - не
и още каза, че и на тях не им препоръчва
да го правят

ок, съгласих се, че така мислите
но например, бихте ли си платили, за да стане по-бързо/купили, ако ви се наложи, някакъв орган за трансплантация или сте склонни да си чакате реда определен от другите

не съм мислил по въпроса за трансплантацията сноу чесно,
ако се наложи може да се обадя някой да ме посъветва:lol:
не живея постоянно мислейки за трансплантациа на км или бъбрек за децата
има толкова много по радосни и смешни и красиви неща неща под небето да.ба
бири за изпиване и деколтета за надзърване /тва за мене де само/

и тъй като знаеме че сме за кратко тука
гледаме да им се радваме на воля
питай баба яга ко не вярваш:lol:
тя ма разбира като си говориме дори и без да си говориме:lol:

и аз не си мисля само за най-лошото
но темата е за лошото и нашето диференциране от него - аз не съм като тях, не правя така, тях ще мразя, щото са лоши, а аз съм бял и добър
малко хора ще те разбират, щото си станал циник покрай работата си, верно си прегорял, но ти си го знаеш де

vyara написа:Не се ядосвай. Ако беше шофьор или притежател на куче, щеше пък да мислиш от тяхната гледна точка...

Не е така. Аз куче нямам, но си има лопатки, торбички за тая работа... Отделно, дето си има и места за разхождане на кучета. Има, обаче и друга страна - в наше село площадките си имат ограда или поне табелка "забранено за кучета". В София, заради бездомните кучета табелка няма да свърши работа, но не пречи живущите наоколо да сковат една проста оградка около пясъчника.
Колкото до паркирането по тротоарите май е патент на наш Ганьо. Миналата година, в Приморско това ми направи впечатление. Където са хотелите, място на улицата колкото щеш. Всички там и са паркирали. Единствените изключения бяха с български номера.

snowprincess написа: не гори мостове, бе
ако ти дължи пари - един ден може да ти ги върне, ако ти е взел клиент - пак може по някакъв начин да се реваншира
и си признай за гнева, не само за тъгата

Той моста и да не изгори, така се осира, че повече нямаш желание да минеш по него.

Piqndurnik написа: Той моста и да не изгори, така се осира, че повече нямаш желание да минеш по него.

хубу, де, не съм дева мария, и аз имам осрани мостове, по които не искам да мина
не съм стъпвала при свекитата от 6 години
но наближава времето отново да го направя, защото вече не ме боли от тяхното отношение

snowprincess написа:

vyara написа:

windcolours написа: Но не мога да го правя във всички случаи.

Можеш, можеш. Ти специално можеш.
Знаеш ли какво е за мен да простя. Да не изпращам омраза и лошотия по връзката си с някого. Ние сме ей така омотани с едни каналчета помежду си. Всеки с всеки си има по една връзка и по този начин е навързан като свински черва с целия свят. Работата е там около теб да остане чисто. Ако омразата или любовта не текат двупосочно, те изобщо не текат. Когато някой казва: има един отгоре, той вижда всичко и т.н., това не е баш така. Никой не седи с лупата и тефтера отгоре. Обаче се получава следното - ако някой редовно причинява лошотии около себе си, неминуемо в един момент пострадва от това. Неизбежно е по силата на физическите закони, а не защото някой гледа и следи. Така че прошката е да съхраниш себе си. Прощава се заради себе си и защото другият е част от нас. Ако той пожелае, променя се към добро. Ако не пожелае, рано или късно сам си страда от проклетията. Това е.

така е, да
хорхе букай има едно сравнение за омразата, че е като тухла вързна с пружина, ти я мяташ към някого, а тя се връща и ти прави цицина на главата, без да е засегнала другия

никого не мразя, момичета.... но и не мога да твърдя, че обичам целия свят Да не обичаш и да не мразиш някого също е вид връзка. Просто е лишена от емоции.
А ако някой метне по мене тухла в състояние на афект или незнание - прощавам. Някак си. Ако това му поведение персистира - сори, не мога и не искам да простя. Това не ме прави нито добра, нито лоша /към себе си и към злосторника/, а нетолерантна към подобен род отношение.

snowprincess написа:

windcolours написа:...Всъщност вътрешно винаги се моля човекът да го поиска чрез едно "извинявай". Защото бих простила почти без да се замисля и да отворя нова страница.

...прошката се дава, а не се иска

Едно и също ли е да ти кажат "Извинявай" и "Къв ти е проблема" ? Принципно питам.

Green Light написа:

snowprincess написа:

windcolours написа:...Всъщност вътрешно винаги се моля човекът да го поиска чрез едно "извинявай". Защото бих простила почти без да се замисля и да отворя нова страница.

...прошката се дава, а не се иска

Едно и също ли е да ти кажат "Извинявай" и "Къв ти е проблема" ? Принципно питам.

говорим само хипотетични неща, щото никой не казва реална случка
не са едно и също нещо, но могат да имат хиляди подтекстове
едното на прима виста звучи - искам мир, другото - почвам война
но извинявай може да е - сега ти се извинявам, но после ще ти ... мамата
или извинявай, винаги ще ти целувам задните част, просто в момвнта сбърках
ами ако човека наистина не се чувства виновен, за да се извинява
ами ако проблема е в теб
ти какво би предпочел - да те излъже, да се почувства зле, да си смачка егото, за да задоволи твоето или да разговаряте къде е проблема и какво чувствате

но темата е за лошото и нашето диференциране от него - аз не съм като тях, не правя така, тях ще мразя, щото са лоши, а аз съм бял и добър
малко хора ще те разбират, щото си станал циник покрай работата си, верно си прегорял, но ти си го знаеш де

по скоро киник:bigsmile:
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0% ... 0%BA%D0%B8

snowprincess написа:

Green Light написа:

snowprincess написа:

windcolours написа:...Всъщност вътрешно винаги се моля човекът да го поиска чрез едно "извинявай". Защото бих простила почти без да се замисля и да отворя нова страница.

...прошката се дава, а не се иска

Едно и също ли е да ти кажат "Извинявай" и "Къв ти е проблема" ? Принципно питам.

говорим само хипотетични неща, щото никой не казва реална случка
не са едно и също нещо, но могат да имат хиляди подтекстове
едното на прима виста звучи - искам мир, другото - почвам война
но извинявай може да е - сега ти се извинявам, но после ще ти ... мамата
или извинявай, винаги ще ти целувам задните част, просто в момвнта сбърках
ами ако човека наистина не се чувства виновен, за да се извинява
ами ако проблема е в теб
ти какво би предпочел - да те излъже, да се почувства зле, да си смачка егото, за да задоволи твоето или да разговаряте къде е проблема и какво чувствате

Колкото ситуации, толкова и прошки, това исках да ти кажа. Според мен, не можеш да кажеш "прошка не се иска, прошка се дава", защото колкото са ситуациите, толкова са и извиненията, толкова са войните и толкова са и прошките.

И друго.
Когато прощаваш може да причиниш по- голямо зло отколкото ако се сърдиш. Добротата трябва да бъде адресирана и премерена. Иначе може да вреди.

snowprincess написа: не са едно и също нещо, но могат да имат хиляди подтекстове
едното на прима виста звучи - искам мир, другото - почвам война
...

Един приятел размишляваше за думите и подтекстовете. Хората- вика никога не чуват думите, слушат само своя вътрешен глас. Аз сега мога да ти река Бе да ти умрат децата дано! И ти ще скочиш срещу мене като черен облак, даже и сега- вика ми се мръщиш. Не ме чуваш. Слушаш си клетвите които стоят готови в главата ти. А аз може да имам предвид "дано децата ти да умрат на по 120 години, в богатство и щастие" Ма не слушаш думите, слушаш подтекста. Аз кво общо имам с тоя подтекст? А?

Green Light написа: Когато прощаваш може да причиниш по- голямо зло отколкото ако се сърдиш.

няма начин
когато прощаваш го правиш само заради себе си, за да се чувстваш ти самия добре
когато се сърдиш, правиш на себе си лошо, на другия най-много да накривиш шапката му
прочети верчето