Страница 3 от 3

Публикувано на: 07.01.11, 17:31
от Глас в пустиня
windcolours написа: Така че ти спи спокоен за чувствата ми към него :bigsmile:
Спокоен съм. Не съм спокоен за неговите чувства към теб обаче.:bigsmile:

Публикувано на: 07.01.11, 17:46
от windcolours
БоЕВ написа:
windcolours написа: Така че ти спи спокоен за чувствата ми към него :bigsmile:
Спокоен съм. Не съм спокоен за неговите чувства към теб обаче.:bigsmile:
е щом си спокоен за моите към него, защо неговите ще са отрицателни?:blink:

Всъщност кое е по-добре според теб - човек да не желае една бременност, но после да си отгледа детето с обич и грижа или да иска дете, а след това да се окаже, че не е готов за подобна отговорност и да офейка?

Публикувано на: 07.01.11, 17:50
от Глас в пустиня
windcolours написа:
Всъщност кое е по-добре според теб - човек да не желае една бременност, но после да си отгледа детето с обич и грижа или да иска дете, а след това да се окаже, че не е готов за подобна отговорност и да офейка?
Това вече са лигаФщини!

Публикувано на: 07.01.11, 17:51
от Remmivs
просто има разлика между ПЪРВОТО и другите деца
това е
вярно, че е свързано и с една поне 9 месечна разлика във възрастта
оубаче разликата в съзряването не е точно възрастова

Публикувано на: 07.01.11, 17:59
от windcolours
БоЕВ написа:
windcolours написа:
Всъщност кое е по-добре според теб - човек да не желае една бременност, но после да си отгледа детето с обич и грижа или да иска дете, а след това да се окаже, че не е готов за подобна отговорност и да офейка?
Това вече са лигаФщини!
аха. на този свят единствено възможен и вероятен е вариантът "желана и планирана бременност=обичано и обгрижвано дете":grin:

Айде спирам вече, хем ми се извини, пък аз ...:grin:

Публикувано на: 07.01.11, 18:05
от windcolours
Remmivs написа:просто има разлика между ПЪРВОТО и другите деца
това е
вярно, че е свързано и с една поне 9 месечна разлика във възрастта
оубаче разликата в съзряването не е точно възрастова
мисля, че има разлика между всички деца, не просто между първото и останалите. Аз лично не мога да си обясня феномена "Предпочитам това, защото е най-голямото/най-малкото". :blink: Може би си има някакво обяснение, но аз не го намирам

Публикувано на: 07.01.11, 18:06
от maggot
БоЕВ написа: Лъжеш!:grin:
Бюрото е метър на 60 сантима, което ще рече, че заема точно 60 сантима от квадрата - остават цели 40 см.:lol:
Някак си усещах че темата ще се тласне на татък. А на това бюро не може ли да се редуват по няколко човечета? Само си питам де. Защото според много, дори и от познатите ми, хора детето трябва да има всичко модно което излезе на пазара - няма лошо, но така погледнато мисията е почти невъзможна дори и с три.
Като не е глупост, иди и си купи една кукла и после ще разбереш какво ви е останало на вас нещастните мъже. Сексист, ньеден! :lol:

Начи, ако трябва да сме безкрайно честни, бюрото е дори по-малко - и метър няма :lol: Пък и на детето за кво му е бюро, като може да си пише домашните на земята? :grin:

Само не ми казвай, че у дома ползвате само по едно легло и шкафче.
Колко квадрата на човек се падат у вас? У нас например, всеки има лично пространство от по 5 квадрата. М?

Въпросът обаче не е в това. Даде пример с войниците. Исках само да ти напомня, че в тия 2,5 метра не влизат общите части, които войниците ползват - влиза само личното им пространство, което като войници се запълва от едно легло и шкафче.
А ние, понеже не сме войници и сме по-лигави. И имаме нужда от повече пространство. Най-малкото за да има къде да ядем и после да се изхождаме. :lol:

Айде стига толко, че темата се изкриви до немай къде.

Публикувано на: 07.01.11, 18:09
от Мнемозина
windcolours написа:
Remmivs написа:просто има разлика между ПЪРВОТО и другите деца
това е
вярно, че е свързано и с една поне 9 месечна разлика във възрастта
оубаче разликата в съзряването не е точно възрастова
мисля, че има разлика между всички деца, не просто между първото и останалите. Аз лично не мога да си обясня феномена "Предпочитам това, защото е най-голямото/най-малкото". :blink: Може би си има някакво обяснение, но аз не го намирам
Първото дете променя начина на живот и изобщо световъзприемането на родителя много по-мощно и радикално, отколкото всяко следващо. То е, което може да пренареди ценностната му система. При следващите деца вече е друго.
Не става въпрос за предпочитание към определено дете.
Ако съм разбрала правилно Рем, разбира се, но ми се струва, че това има предвид.

Публикувано на: 07.01.11, 18:19
от Remmivs
Мнемозина написа:Първото дете променя начина на живот и изобщо световъзприемането на родителя много по-мощно и радикално, отколкото всяко следващо. То е, което може да пренареди ценностната му система. При следващите деца вече е друго.
Не става въпрос за предпочитание към определено дете.
Ако съм разбрала правилно Рем, разбира се, но ми се струва, че това има предвид.
Да, благодаря! Назначавам те за официален говорител. Ако те пита Боев нещо де. :blum:

Публикувано на: 07.01.11, 18:22
от windcolours
Мнемозина написа: Първото дете променя начина на живот и изобщо световъзприемането на родителя много по-мощно и радикално, отколкото всяко следващо. То е, което може да пренареди ценностната му система. При следващите деца вече е друго.
Не става въпрос за предпочитание към определено дете.
Ако съм разбрала правилно Рем, разбира се, но ми се струва, че това има предвид.
При мен беше обратното. Много по-осъзната бях на 32 и появата на малкият ми син промени много неща в мен и живота ми. Давам си сметка, че при раждането на големия бях хлапетия.

А това за предпочитанията не го свързвам по никакъв начин с изказването на Рем. Но е феномен и го има. Собствената ми майка казва, че повече се глезят и толерират по-малките деца /аз бях голямото/. От друга страна пък бях най-голямата и предпочитана внучка...

Публикувано на: 07.01.11, 18:50
от Мнемозина
Remmivs написа:
Мнемозина написа:Първото дете променя начина на живот и изобщо световъзприемането на родителя много по-мощно и радикално, отколкото всяко следващо. То е, което може да пренареди ценностната му система. При следващите деца вече е друго.
Не става въпрос за предпочитание към определено дете.
Ако съм разбрала правилно Рем, разбира се, но ми се струва, че това има предвид.
Да, благодаря! Назначавам те за официален говорител. Ако те пита Боев нещо де. :blum:
О! Благодаря!

А може ли да ме назначиш и за официален говорител на Боев? За всеки случай.
Мисля, че ще е много удобно, когато ме пита нещо. :lol:

Публикувано на: 07.01.11, 18:52
от Remmivs
Мнемозина написа:О! Благодаря!

А може ли да ме назначиш и за официален говорител на Боев? За всеки случай.
Мисля, че ще е много удобно, когато ме пита нещо. :lol:
Готово! Назначена си и за това!

Публикувано на: 07.01.11, 18:56
от Мнемозина
windcolours написа:
При мен беше обратното. Много по-осъзната бях на 32 и появата на малкият ми син промени много неща в мен и живота ми. Давам си сметка, че при раждането на големия бях хлапетия.

А това за предпочитанията не го свързвам по никакъв начин с изказването на Рем. Но е феномен и го има. Собствената ми майка казва, че повече се глезят и толерират по-малките деца /аз бях голямото/. От друга страна пък бях най-голямата и предпочитана внучка...
Това първото ми звучи странно и много ще трябва да ме убеждаваш, за да ти повярвам.

А за второто - да, има го и това, но то си има много обяснения и може да бъде не точно толериране, макар и да изглежда така на пръв поглед. С второто дете вече ти е по-ясно кога има смисъл да се бориш и да спориш и кога - не, и тази привидна твоя безконфликтност често заблуждава първото. И околните, ако нямат подобен опит.

Публикувано на: 07.01.11, 19:49
от windcolours
Мнемозина написа:
Това първото ми звучи странно и много ще трябва да ме убеждаваш, за да ти повярвам.
на 23 бях все още студентка- тати носи, мама меси, живеех с майка си и родителите й, които доста помагаха за отглеждането на детето, пък и таткото се включваше, да не говорим за неговите родители....Не съзнавах напълно собствената си роля като родител и отговорностите си.

на 32, когато родих мънечкия, вече живеех извън опеката на родителите си. Изкарах тежка бременност по болници, а таткото беше далеч. Детето има проблеми, с които никой родител не би искал да се сблъсква. Трябваше сама да се справя с това, защото таткото дори се опита да забрани терапия. Не че беше с нас и се интересуваше. Да не говорим, че все пак имах и още едно дете, за което да се грижа. Местене в друга квартира, ремонт - стотици килограми минаха през ръцете ми.

Всъщност същественото е, че бях незряла за уроците, които животът ми поднесе на 23. Усвоих ги едва когато историята се повтори, този път на 32.

Съжалявам за личните писания, просто исках да обясня, че е възможно появата на второто дете да предизвика по-сериозни катаклизми в живота. Доволна съм, че го имам, независимо от трудностите. Жалко, че са и на негов гръб и неговият живот вероятно ще е тежък, но пък което не ни убива ни прави по-силни.

Публикувано на: 07.01.11, 21:44
от Глас в пустиня
windcolours написа:
БоЕВ написа:
windcolours написа:
Всъщност кое е по-добре според теб - човек да не желае една бременност, но после да си отгледа детето с обич и грижа или да иска дете, а след това да се окаже, че не е готов за подобна отговорност и да офейка?
Това вече са лигаФщини!
аха. на този свят единствено възможен и вероятен е вариантът "желана и планирана бременност=обичано и обгрижвано дете":grin:

Айде спирам вече, хем ми се извини, пък аз ...:grin:
На тоя свят единствено възможен и верен е варианта "било квот било - напрайш ли бебето дупе да ти е яко"

Публикувано на: 07.01.11, 21:46
от Глас в пустиня
Remmivs написа:... Назначавам те за официален говорител. Ако те пита Боев нещо де. :blum:
Уж се плезиш, па стегнат ми се нещо видиш - що така?!

Публикувано на: 07.01.11, 23:34
от Мнемозина
windcolours написа:...
Ами ако ги намираш за прекалено лични, изтрий ги - сега пък ми е неудобно, че ти споменах за убеждаване.

Нямам намерение да тълкувам твоя си път на узряване, при теб наистина второто дете е било по-стресово от първото.
Но това е по-скоро заради конкретните ти жизнени ситуации и ми се струва не най-честият случай.

Публикувано на: 08.01.11, 11:36
от windcolours
Мнемозина написа: сега пък ми е неудобно, че ти споменах за убеждаване.
ти пък!
просто обясних думите си "При мен беше обратното":bigsmile:

Публикувано на: 08.01.11, 11:54
от majemela4ka
Remmivs написа:мммм мормоните нямаха ли право на повечко жени? :grin:
колкото до повече от 2 освен мъжемелачка аз се сещам на първо четене за още две

чавдарче
дарк

искаше ми се и някой мъж да напиша ма ...
ние не раждаме пусто
иначе щях да съм се написал мене си отдавна
:cool:
10x, тъкмо щях да обяснявам, че има поне още две:grin:

заглавието не ме кефи, какво геройство е това да не си взимаш "помощите", които БИ трябвало да се нещо обичайно и наистина в помощ
ай да се изфукам и аз, почнах да взимам детски като се роди третото, преди тва си бачках в сивата икономика на черно и ми беше розово положението с оранжевата ми аура... мноу документи, мноу цвят:winkw:
що ли не съм френска мама?? или пък скандинавска?! докарвам го по цвят на косата;)

а ти не се мммм мормо.../ маймунясвай@@@@:rotfl24:

п.п. на кого НЕ му се прави безпаметен секс с обмен на всякакви и всички флуиди и енергии, м???

Публикувано на: 09.01.11, 21:09
от Sweety
windcolours написа:
Суити, при самотните майки е така. Отговорността е двойна, защото освен че само ти взимаш решенията, всички последици се пишат единствено на твоята сметка /и на децата де/. Следователно и тежестта е двойна, понеже сама я поемаш и няма с кой да я споделиш. Така че нямаш време за романтика. И често нещата изглеждат черно-бели. С теб изхождаме от собствения си опит на самотни родители и ни се струва абсурдна идеята да имаме многодетни семейства. Дали бихме мислили по тоя начин и ако имахме стабилен партньор до себе си? Предполагам зависи от вътрешната ни нагласа. Ето, ти признаваш,че оптималната бройка според теб е 3 деца. Тоест при равни други условия вероятно би се ангажирала с отглеждането на тримца.
.....
a не, не...изобщо не изхождах от собствения си опит като казах това за романтиката...все пак 2/3 от живота на детето ми съм била несамотна майка, а това, че само аз взимам решенията за детето, повярвай ми, е най-лесното за мене като самотна майка...
когато мисля за романтиката изобщо я сравнявам с онази 'оригиналната' романтика..между мъжа и жената и ти ги знаеш тия работи много добре с даването, взимането, тегленето и т.н. ..и получаването на 'подаръци' и мили думи...
е тази романтика не я виждам в отношението между родител и дете...за себе си, де...моята любов към детето е от онази безусловната любов, обичаш, обичаш, обичаш (в същото време и бачкаш какво ли не!) до последния си дъх, ама детето дали те обича...
:shy:
:-)

Публикувано на: 09.01.11, 21:17
от Sweety
Remmivs написа:мммм мормоните нямаха ли право на повечко жени? :grin:
колкото до повече от 2 освен мъжемелачка аз се сещам на първо четене за още две

чавдарче
дарк

искаше ми се и някой мъж да напиша ма ...
ние не раждаме пусто
иначе щях да съм се написал мене си отдавна
:cool:
хахаха...е вярно, че май имат повече жени...ама този дето го познавам, децата са му само от една, питала съм...така че ти нямаш никакво извнинение като си толкова готин, умен, красив и какво беше още там да не убедиш една жена, пък била тя и кралица, за третото дете :winkw:
еее, вярно бе..за тези двете дами и аз съм чувала че имат три...хаха...и даже знам, сега се сещам, че поне на 2 от тия майки децата са им от един мъж
...както казва мъжемелачка по-долу...не се мормонясвай, моля, и не мисли за повече жени :winkw: :winkw:

Публикувано на: 10.01.11, 14:14
от windcolours
Sweety написа:...не се мормонясвай, моля, и не мисли за повече жени :winkw: :winkw:
той ако не мормоняса ние как ще намажем?:grin: