http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0% ... 0%BE%D0%B2
Методий Драгинов от село Корова (днес кръстено на него Драгиново) е предполагаем български свещеник, живял през 17 - 18 век.
За Драгинов не са известни биографични данни. Написал е летописна бележка относно потурчването на българското християнско население в Родопите. Някои автори смятат летописната бележка за възрожденски фалшификат и съответно оспорват съществуването на историческата личност Методий Драгинов. Текстът на поп-методиевата бележка е публикуван за първи път от Стефан Захариев през 1870 година. Захариев твърди, че бележката на Методий Драгинов му била предадена от "покойний поп Илия старец на 96 год." В случая изглежда по-скоро става дума за дългогодишния свещеник на Батак поп Илия Янков - бащата Георги Бусилин, а не - както често се твърди - за свещеника на с. Каменица поп Илия (прадядо на Вела Пеева).
Историци като проф. Петър Хр.Петров, посочват, че хрониката описва действително станали събития. Събитията се потвърждават от други две хроники от Пазарджишко -"Баткунски летописен разказ" и "Бельовски летописен разказ". Те описват същите събития, както и поп Методий Драгинов, но не са толкова обстойни. Запазени са препис на беловския разказ и превод от гръцки на баткунския, като оригиналите не са открити. Публикувани са от Хр.Кодов в "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките", София 1969. През 1965 г. Проф. Петров посочва, че трите хроники се базират на по-стар общ източник. През 1960-те обаче някои историци започват да се съмняват дали изобщо е имало насилствена ислямизация в Родопите и съответно изказват силни и обосновани съмнения в споменатите извори (например студията на Вера Мутафчиева „Към въпроса за статута на българското население под османска власт“ от 1965 г., текстологичната студия на Илия Тодоров „Летописният разказ на поп Методи Драгинов“ от 1984 г., студията на ст. н. с. Антонина Желязкова "Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография" от 1988 г., и др.). През 1985 г. литературният историк проф. Илия Тодоров публикува оценка на хрониката и посочва, че диалектният, ортографският и ономастичен анализ довежда до заключението, че текстът е далеч от езика на 17 век и че той отразява езикови форми от 19 век. Фактологическият анализ също показва редица несъответствия, между които фактът, че османски документи изрично посочват селата от Чепино като част от вакъф още от средата на 16 в., докато хрониката ги описва като войнук. Проф. Тодоров доказва, че Стефан Захариев е бил запознат с Беловската хроника, за която е публикувал статия във в. "България" през 1860 г. и че основният мотив в Методиевата хроника е огорчението от "предателството" на гръцкия митрополит, а не толкова потурчването. Заключението на проф.Тодоров е, че летописният разказ на поп Методий Драгинов е "литературно развитие на Беловската хроника". Днес историците са в относителен консенсус по въпроса за това, че летописът на поп Методи е възрожденска литературна мистификация, но дебатът по ислямизацията и изворите за нея никога не е преставал и по него вече е натрупана значителна научна книжнина.
Литература [редактиране]
Положението на българския народ под турска власт. Сборник с документи. Съст. И. Тодоров. С., 1953
Из миналото на българите мохамедани в Родопите, колектив, Изд. на БАН, С., 1958.
Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. Родопски сборник, том 1, София, 1965, 121-123
Петров, П. Хр. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. Родопски сборник, том 1, София 1965, 11-40
Димитров, С. Демографски отношения и проникването на исляма в Западните
Родопи и долината на р. Места през XV-XVII в. Родопски сборник, Т. 1. С., 1965, 65-111.
Петров, П. Хр.. По следите на насилието. Документи и материали за
помохамеданчвания и потурчвания. С., 1972.
Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на
Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
Михнева, Р. Някои страни на ненасилствените помохамеданчвания на Балканите.- В: Софийски университет. Исторически факултет – Клуб за научно творчество на младежта. Студентски проучвания. Т. II. С., 1974, 146 – 178.
Димитров, Стр. За юрушката организация и ролята й в етноасимилаторските процеси. — Векове, 1982.
Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56-79.
Zeljazkova, A.: Social Aspects of the Process of Islamization in the Balkan Possessions of the Ottoman Empire, in: Etudes Balkaniques 21 (1985) 3, p.107-122.
Велков, А. Нови данни за помюсюлманчвания в Източна Тракия. — Векове, 1986, № 3, с. 73—75.
Тодорова, М., Тодоров Н. Проблеми и задачи на историческата демография на Османската империя. — В: Балканистика, 2. С., 1987, с. 27.
Петров, П. Хр. По следите на насилието. Ч. 1. С., 1987; Ч. II. С., 1988.
Желязкова, А. Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография, Доклад на VIII Национална школа на младите историци, Приморско, юни 1988. - В: Мутафчиева, В., Желязкова, А. Две, София, 2002, 38-57.
Грозданова, Е. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София, Изд. “Наука и изкуство”, 1989.
Христов, Хр., Ангелов, Д., Димитров, Стр., Петров, П. Хр., Мизов, Н., Загоров, О., Живков, Т. Ив., Стоянов, Г., Грозданова, Е., Янков, Г., Боев, Е., Георгиева, Ц., Христов, Г., Деянова-Ваклинова, М., Радушев, Е. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, Христов, Хр. (ред.), Янков, Г. (съст.), С., 1989.
Мутафчиева, В. Основни проблеми в изучаването на вакъфа като част от социално-икономическата структура на Балканите под османска власт. - В: Мутафчиева, В. Османска социална-икономическа история, С., 1993.
Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146-157.
Николов, А. Предистория, основаване и население (на Батак), в: История на Батак. София, 1995, 12-69, 288-309.
А. Желязкова, Б. Алексиев, Ж. Назърска. Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 1, Мюсюлманските общности на Балканите и в България. София, 1997.
Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV−XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). − Историческо бъдеще, 1998, 1, с. 48.
Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция. - В: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева и С. Иванова. София, 1998, 56-126.
Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, 1999.
Тодорова, М. Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино. - В: Критика и хуманизъм, кн. 12, бр. 3/ 2001 г., с.7-30.
Грозданова, Е., Андреев, С. За и против хрониката на поп Методи Драгинов - без пристрастия и предубеденост, Rhodopica, 2002, № 1-2, 465-479.
Българската литературна критика за Антон Дончев. Съст. Правдомирова, Д. и Тодорова, М. София, 2005
Извори за миналото на Чепинско. Съст. и ред. С. Кендерова. Пазарджик, 2006.