3o4o.net

Подзиме

Летна дожд.
Падна могла.
Докараха кард`ьо!

Ранима нощ

Месечина в чашата вино-
отпивам кръвта на пълнолунието.

windcolours написа:Ранима нощ

Месечина в чашата вино-
отпивам кръвта на пълнолунието.

твое ли е

windcolours написа:Ранима нощ

Месечина в чашата вино-
отпивам кръвта на пълнолунието.

елинка много е хубаво

ТАПА

твоите стихотворения в гърлото ми
заедно с виното

ДО НАДЕЖДА И ОБРАТНО

Надежда, Люлин, Горна баня, Княжево, Младост и Обеля
Център , Илиянци или някъде другаде
из този все по-растящ и вдетиняващ се град с чужди хора
с метро, автобус, пеша и както дойде
върви, приказва, усмихва се чуждото ми аз
на чуждите важни неща

holi_day написа:

windcolours написа:Ранима нощ

Месечина в чашата вино-
отпивам кръвта на пълнолунието.

твое ли е

мхм

shshtt написа:

windcolours написа:Ранима нощ

Месечина в чашата вино-
отпивам кръвта на пълнолунието.

елинка много е хубаво

Шът

***
ноев ковчег
всичките ми усмивки
вътре

БЕЗДЕЛНИЧНО


*
петък вечер
фейсбук опустял
аз със себе си


*
хайку
в евтин алкохол
филмът скучен


*
в очакване на празниците
на нощното ми шкафче
планове

КОЛИЧЕСТВЕНИ ИЗМЕРВАНИЯ

нивото на скуката
в храна

МАРТЕНИЦИ

баба ми плетеше мартеници
на една кука
кръгли като парички
бяла за сила и
червена за здраве
свързнише ги с усукан конец
и връзваше на панделка
даваше ни ги да раздаваме на който искаме
баба я няма
а аз продължавам да забравям
да купя мартеници за първи март

БИБЛИОТЕКАТА НА ЖИВОТА

написах първото си стихотворение на 3
беше нещо глупаво за калинки с още по-глупава мелодия
баща ми беше възхитен
аз също бях възхитена от възхищението му
но се объркахме и двамата
защото той реши че съм музикант, а аз не знаех какво съм
и дори омразата ми към цигулката не проясни нещата
с цялата си шумност и нужда от публика
хиляди унижения и едно укритие
библиотеката на леля ми (а после и други библиотеки)
баба крие ключа за нейните владения
аз го намирам и си открадвам нещо
после тайно го връщам
чета скрито в обложката на учебника
не искам този свят пред очите си
искам друг
никой не ме вижда и на никой не му пука
ако имаш добри оценки в бележника
но докато ги имаш
после си разобличен
а още по-после хормоните ти отварят очите
за книгите на живота
сравняваш ги – нямат общо
ако имаш избор – избираш
ако нямаш - не избираш
обикновено нямаш
и започва живота
и започва живота
какво тук значат някакви си книги?!

Ако не си ги напишеш сам.

второто си стихотворение написах на 33
и оттогава не съм спирала
също както някога не знам какво е това
опитах да го кажа хоризонтално - не ми се получи
нещо се съпротивлява
много силно
и си го написах както ми идва и както мога
стихотворението или разказа или пиесата или книгата
вертикално
като полет в неизвестното
там
някъде
някога
в нещо си

РЕЦЕПТА ЗА БАНИЦА

кори, яйца, сирене
кори, яйца, сирене
лесно
печеш и ядеш
де да беше така и с любовта

ПЪЛНО

бира
една, втора, трета
на съседната маса
сервитьорката, фризьорката и медицинската сестра
с философа, програмиста и художника
флиртуват
при нас
празните чаши

ВИРТУОЗНИ ТЕМПОРАЛНИ ИЗПЪЛНЕНИЯ

темпото
в едната реалност
е убийствено бързо
а в другата
здраво ли е въжето?

ВЕНЕЦИЯ ПРЕЗ ЛЯТОТО

Аз, Графинята
Кралицата на мрака
и Господарката на нета
нямам представа
как маските с лицето ми
се сраснаха
и къде е
кое
коя
какво
защо
но
без паника
многоликите и безликите
са едни души
и
ще се познаят
лицата
лицата
лика прилика

*

така е натежал страхът
от случване
и лаят думите затворени
и зъбят се
и вият
пуснете ги
кои сте там вий тъмничари
веригата не ще ги задържи
неслучването ще се случи
дали ще разбера
кога и как
или последния ми дъх
ще ги изтръгне

ДА ЗАХАПЕШ ВАМПИР

вампири, солена е кръвта ми
блажено примлясквате
хартиените лица се обагрят
зеници поглъщат очите
и живота ми потича
вън от мен
и вътре
навътре в жадните мяхове ваши
кап... кап... сълза... смях ... сълза... смях
не е смъртоносно
само е хладно
и бавно
идва сън
сън съм
вън
а вътре дупки от думи
будуват
зеят
и път към сърцето откриват
то живо е
тупа
силно!
по-силно, по-силно
не заспивай!
Хапи!
...........боли.........
впивам зъби
кръгът се затваря
и солта ви потича
навътре
зеници нямат очите ми

ПРИКАЗКА ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА

стихотворенията са заспали
под щастливата ми усмивка
една сова им разказва
за любовта на котките
за покривите
и как се къпе луната
в очите на коминочистача

КИНОМАНИЯ 2014

дори и да се казваш Джулия
всички драматурзи са мъже

ЛЕТНИ ЗАБАВЛЕНИЯ

лодката на доброжелателството
издула платна
с минало и настояще
пътува
с куките на клюките
Дон Жуан и Дона Анна
карат водни ски

ПОЕЗИЯ И ПРОЗА

изскочи пружина
от удобното старо кресло

СЕВЕРНО РАЗТОЧИТЕЛСТВО

ще полегна на снежнобялата ти
възглавница от меча кожа
за туристи
за чукчи
за сладки летни сънища
и излишества

shshtt написа:***
ноев ковчег
всичките ми усмивки
вътре

това ми хареса

ЗА ЖИВОТА С ЛЮБОВ
Катерина Кайтазова


Научих, че грешен завой
води във вярна посока,
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.

Няма сразена мечта.
Има възможна реалност.

Всеки капан е врата.
Всяка тъга - болна радост,
а болестта се цери
само с безкористна вяра.

Няма изгубени дни -
всеки един е награда.

Няма нещастна любов.
Има разглезено Его.

Научих, че този живот
си е мой... и съм луда по него.

ЛУНА, ЗВЕЗДИ И ОЩЕ НЕЩО

пътните знаци на ъгъла са три
синя зона, стоп и един забравен
таксито чака
някой от пасажерите
да се качи и да слезе по пътя
на задната седалка
преплетени пръсти
правят любов
у дома



https://www.youtube.com/watch?v=dAQcja-vFQ4

ЗАПАЗЕНА МАРКА
(или Точка на пресичане)


все ме стягаше рамката на формата и незнанието
и се чудех какво пиша
какво не е наред, защо е различно
бях прочела много неща по хоризонтала
и по-малко по вертикала
обаче усещането да полетиш или пропаднеш е несравнимо
и го пожелах този полет
после някъде по пътя прочетох
че това всъщност не е истинският полет, а тренировка за него
и се натъжих
аз да пиша гладко не умея, опитах
скачам на батут
и така мина много време докато кажа
майната му!
и започнах да си скачам нагоре-надолу
аз се радвам, хората се радват, какъв е проблема?
Проблемът е, че всяко нещо без етикат е непродаваемо
а трябва да се яде
нито си знаех етиката
нито бях съгласна с тези които ми лепяха
обаче създадох с моите неинформираности и неадекватности суматоха
и след първоначалният шок от непознатото
и обичайното отричане и пренебрегване
вече и други ме наблюдаваха
и се чудеха какво съм
и аз като видях това и се успокоих
значи не съм съвсем изкукала
и други не виждат това, което знаещите би трябвало да виждат
ако го имаше
значи е нещо ново и модерно
т.е. много добре забравено старо
(поне по нашите ширини)
и направо се окрилих
цвъках си ги текстовете като и-тата на продълженията
беше ми се изяснило вече
че краят е където си реша
а то се оказа че той е където е
и просто е трябвало да вървя за да го намеря
Случайност, Бог, Провидение
все едно -
когато имаш въпрос, отговорът избираш ти.
Роман с елементи на разсъждение пиша.
това е едно чуждо стихотворение
но смисълът
и етикетът
е мой

п.п. токът беше спрял и го написах на лист хартия
чакам да дойде, за да го пусна по вятъра
в интернет
и понеже никога нищо не се губи в природата
ще дойде при вас
когато и да е
където и да е
които и да сте

ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ


на дървото отсреща
два сиви кълвача търкат гушки
после отлитат
единият почуква
и другият почуква
различни клонки
чук-чук
чук-чук
зеленото на листата ги чува
и се показва
бялото на облакът ги вижда
и се скрива
ти ми се усмихваш
и аз ти се усмихвам
в цъфналалото утро
полудели пчели
и мед

ПЕРО ОТ ПЕТЕЛ

наближава моментът на мълчанието
той настъпва неизменно по грешния път
чувсвам го в стихотворения
все по-често
омерзение
омерзение
омерзение
нужно е думите да спрат
за да поживея малко
и когато и там петелът изкряка
ще се върна
някое утро
за добро утро
с перо върху екрана

МОМЧЕТО КОЕТО …..

той е добро момче
казват хората
така е, съгласявам се аз
за пред хората
лошото момче си е само мое

Ангели на надеждата

Тревожен звън! И вие вече тичате.
В движение престилките обличате,
летите като бели птици в мрака,
линейката пред болницата чака.

Тревожни качвате се в нея:
- По-бързо, да не закъснеем!
Лети, че болният отсреща
е в плен на болката зловеща!”

А той и с болка, и с надежда,
към входната врата поглежда,
сърцето му тревожно бие:
“О, доктори, къде сте вие”?

Побързайте, вълшебници във бяло,
преди сърцето болно да е спряло!”
Сирената разкъсва с писък мрака:
“Тука сме! Тя още ще почака!”

Бели ангели над болния се свеждат
и вдъхват във сърцето му надежда.

автор: Генка Богданова

АРОМАТИ

съседът коси тревата в своя двор
на моята тераса
ливади

ЛЕКИ ФОРМИ НА САМОУБИЙСТВО

цигари, алкохол, глад, преяждане
някаква работа, някаква връзка, някакви приятелства
по-леко се диша без себе си
без хората и света
обаче си жив и участваш
в комедия
в трагедия
в нищо
отказваш да живееш
но отказваш и да умреш
възможно е защото знаеш точния виц
за оптимиста, реалиста и песимиста
и твоята чаша не е наполовина пълна
и не е наполовина празна
в нея може и още, и още, и още
докато смъртта ви раздели
сама

ГРИЖА

върху кофата за боклук - два хляба
опаковани в найлонче
чистички

ПРОЛЕТНИ ЦЪФТЕЖИ

пухчета от тополи
и глухарчета
носи април
апчихуууууууу!
растенията ли се опрашват
или някой ме споменава?

ДВЕ БИРИ И ОРКЕСТЪРА ДА СВИРИ

туш
наздравиците пропадат
в недоизказаното

МЕЛАНХОЛИЯ

колко може да е дълбока тъгата
мисля си
докато празното ми тяло се носи по водата

МОНОЛОГ НА МАЙСТОРА

зад толкова изкусни маски
кому е нужно да вижда
обикновеното лице
може би на близкия
може би и на мен понякога
но само понякога

СУТРЕШНА ГИМНАСТИКА

нямам вдъхновение
но пиша стихотворение