3o4o.net

Бе, не знам какво точно очакваш от милицонери школувани в симеоново

Това не дойде ли от Америчко?
Когато маниите се узаконят, става много интересно.

Мнемозина написа:Това не дойде ли от Америчко?
Когато маниите се узаконят, става много интересно.

От там идват всички тия идиотщини.
Не маниите, традициите се вкарват във закони. Пушенето, отношението към децата, сексуалните намеци на работа....

Айде да направим един закон за поздравите. Всеки си вика хай или маха като на пазара, тва е обидно.. Закон! Нямаш например право да казваш добър вечер сутрин. А когато поздравяваш, по закон си длъжен, да протегнеш дясната си ръка напред под ъгъл 45 до 55 градуса с ратворена длан и прибрани пръсти. Дланта е с палец нагоре и кутре надолу. Допираш я до дланта на отсрещния, стискаш с 20 до 100 нютона, два пъти растръскваш и пускаш.
За сигнали за нарушения - МВР и Прокуратурата!

Green Light написа:

Мнемозина написа:Това не дойде ли от Америчко?
Когато маниите се узаконят, става много интересно.

От там идват всички тия идиотщини.
Не маниите, традициите се вкарват във закони. Пушенето, отношението към децата, сексуалните намеци на работа....

Айде да направим един закон за поздравите. Всеки си вика хай или маха като на пазара, тва е обидно.. Закон! Нямаш например право да казваш добър вечер сутрин. А когато поздравяваш, по закон си длъжен, да протегнеш дясната си ръка напред под ъгъл 45 до 55 градуса с ратворена длан и прибрани пръсти. Дланта е с палец нагоре и кутре надолу. Допираш я до дланта на отсрещния, стискаш с 20 до 100 нютона, два пъти растръскваш и пускаш.
За сигнали за нарушения - МВР и Прокуратурата!

Не, не са традициите, а по-скоро обратното на традициите. Тия закони утвърждават обратното на традициите, те са опит за тотална промяна на мисленето и пълното напускане на традициите.

"Под игото", освен всичко друго, е и етнографски роман, свидетелство за българския бит по онова време.
Ето, пускам ти добре известни и също толкова добре забравени откъси, които показват традициите в първите две сфери - възпитанието и пушенето.

Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълняше възпитанието му по доста своеобразен начин:
- Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин.
- Илия, не дръж ножа като касапин, не коли, ами режи човешки хляба.
- Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй феса, кога сядаш на софра. Косата ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я остриже - казашки.
- Василе, сбери си дългите мотовили, да се сместят и други хора. Кога идем на полето, там се разтягай.
- Авраме, ти ставаш от софра, без да се прекръстиш, протестантино!
Но само когато беше разположен Марко, наставленията му имаха такъв тон; сърдит ли беше нещо, на трапезата царуваше гробно мълчание.
Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне у синовете си религиозно чувство. Вечер, доде изчетеше повечерката си пред иконостаса, големите бяха длъжни да присъствуват на молитвата. Дойдеше ли неделя и празник, всички трябваше да идат на черква. Това беше закон неотменим. Нарушението му донасяше буря на къщата. През едни велики пости той поръча на Кира да иде да се изповяда, понеже на сутринта щеше да се комка. Киро се върна скоро скоро от черква.
Той не беше нито помирисал попа.
- Изповедà ли се? - попита баща му недоверчиво.
- Изповядах се - отговори синът.
- При кой поп?
Киро се смути, но отговори самоуверено:
- При поп Еня.
Той излъга; защото поп Еню беше млад поп и не изповядваше.
Марко усети тозчас лъжата, скокна сърдито, улови сина си за ухото и го изведе така на улицата. После го потири до черквата, дето го предаде на изповедника, поп Ставря, с думите: "Отче духовниче, изповядай това магаре!" И сам чака в един трон, дор трая изповедта.

***

Когато се дигна трапезата, Марко стана. Той беше човек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Лицето му, червендалесто, но опалено и позагрубяло от слънце и ветрове, поради честите му пътувания по кърища и по панаири, имаше сериозно и студено изражение, даже и когато се усмихваше. Големите му надвиснали, над сините му очи, вежди усилваха тоя строг тон на физиономията му. Но някакво добродушие, честност и искреност се разливаха по нея и я правеха симпатична и непобедимо извикваше уважение.

Марко седна пак на постланото с червен китеник одърче, загнездено между високия чемшир, и запуши чибука си. Домочадието му се разположи по-свободно на чергата до шумящата баричка, а слугинята донесе кафето.

Ето ти и за сексуалните намеци - то цялата глава "Тлъка в Алтъново" може да свърши работа, но примерно тук:

Огнянов кое слуша, кое не, това безкрайно дърдорене на булката; той беше цял погълнат от картината, а не от тълкуването й. По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна, дето се пущаха стрели против хлевоустия пол. Закачките, глумите и шегите се сипеха като дъжд; откритите смехове посрещаха двусмислените остроти, които изкарваха руменина по най-опечените момински бузи.


Погледнато така, може би трябва да промениш концепцията си за Закона за поздрава, особено в частта за ръкостискането.

Съгласен съм, така да бъде, маниите са. Аз говоря за генезиса, изначалното, така както е започнало това законотворчество, пък ти казваш резултата. Започнало е, като опит доброто възпитане да се направи законова норма. И по този начин изведнъж са зачеркнали традиция, личен пример и личното мнение, защото вече има закон който регулира това. Задължен съм да не бия жена си. Аз ужасно искам да я бия всеки ден, обаче закона ми го забранява и заради това се сдържам.
С пушенето стана много ясен целия абсурд. Значи възпитано е да не ми духаш дим в ицето, нали така? Вкарваме го като закон - "недей да духаш дим в лицата на хората"
Ей ама сума ресторанти ще фалират, бе.
Пу, тва не се бехме сетИли - айде тогава временно не духайте дим в лицата на децата поне.
Ама, моля другарко, тука някакви родители са довели деца и ми пречат да си духам дима.
ОК, бе, тва вече е ясно - родителите с децата - вън.

Сега абсурда вече може да се разреши с тотална забрана. Тотално е равно на манияшко. Разделяме се на едни манияци срещу други манияци.
Повече ми харесваше като бяхме възпитани и невъзпитани.