Обратно на итком

[Green Light]

Кое от свършеното от вас през тази гпдина може да е охарактеризира като "грехота"?

На мен днес толкова пъти ми казаха тази дума, че започнах да я изписвам по листчета докато говоря по телефона. Образува се дъга която като се огради прилича на пътна отсечка. Грехота е, грехота е, грехота, грехота, ту дум, тудум, тудум. И си е верно.

[itcome]

Моя грях... недовършените неща :)

[WALL-E]

ми...изневерих на себе си

работих по проект, дълъг, помагах на приятели първо да го спечелят после да го направят
с думи, не с влияние нерационално.. -описвах какво могат и как ще го направят.
пред комисии от по 40 и кусур човека от инвеститора, през консултантите му до хора реално обслужващи сградите
на предишно изпълнено...и познавайки проблемите им щото не пропусках да си говоря с тях всеки възможен момент
и на техният език
и може би с авторитета си, че щом аз казвам че могат..значи могат
сигурно съм повлиял на всички по редцата

после приятелите...поискаха проектите да ги изменя та да им уйдисват на желанията и на 10-минутноразсъждавани решения
/взети от икономист /
а те пусто възможности имат, но не желаят да си променят тертипа на работа

те проектите и без това ежедневно се променяха
нещо като да ти дадат задачка да изкопаеш окопи 1 километър
и на 900-тният метър да ти обясняват как требе и е те тоя ръкав встрани и те тия 10 ръкава още..
както и тия от страната на вражеския окоп ма не се знае как, къде и колко
без да е ясно въобще къф е терена...кал ли е, скала ли е
и не по тоя начин

ми е те тогава отказах

когато проектирам нещо, съм на страната на инвеститора
и по задължение и убеждение трябва да съм на негова страна до края
и изневерих на приятели
отказах да работя повече по тоз проект

сега седя и "логорея" /докато всъщност чакам пари поне за изработеното /
у шестък
и с 3 месеца с по 20 работни часа на ден баш у лятото- тотална загуба
на време
дето требе човек да се занимава с децата си или да ходи на плаж или да виси по градинките на бирариите

но аз наистина си изневерих!
отказах се, макар и като "власите" на края на преплуването на дунава
макар и с ясното усещане, че край нема да има
а до сега не го бях правил
дори виждайки, че се к`Опа у грешно направление

може пък да съм пораснал над себе си
което всъщност за мен си е хубава новина
може би най-накрая да съм станал и малко егоист
но преебах други

[Green Light]

ми...изневерих на себе си

работих по проект, дълъг, помагах на приятели първо да го спечелят после да го направят
с думи, не с влияние нерационално.. -описвах какво могат и как ще го направят.
пред комисии от по 40 и кусур човека от инвеститора, през консултантите му до хора реално обслужващи сградите
на предишно изпълнено...и познавайки проблемите им щото не пропусках да си говоря с тях всеки възможен момент
и на техният език
и може би с авторитета си, че щом аз казвам че могат..значи могат
сигурно съм повлиял на всички по редцата

после приятелите...поискаха проектите да ги изменя та да им уйдисват на желанията и на 10-минутноразсъждавани решения
/взети от икономист /
а те пусто възможности имат, но не желаят да си променят тертипа на работа

те проектите и без това ежедневно се променяха
нещо като да ти дадат задачка да изкопаеш окопи 1 километър
и на 900-тният метър да ти обясняват как требе и е те тоя ръкав встрани и те тия 10 ръкава още..
както и тия от страната на вражеския окоп ма не се знае как, къде и колко
без да е ясно въобще къф е терена...кал ли е, скала ли е
и не по тоя начин

ми е те тогава отказах

когато проектирам нещо, съм на страната на инвеститора
и по задължение и убеждение трябва да съм на негова страна до края
и изневерих на приятели
отказах да работя повече по тоз проект

сега седя и "логорея" /докато всъщност чакам пари поне за изработеното /
у шестък
и с 3 месеца с по 20 работни часа на ден баш у лятото- тотална загуба
на време
дето требе човек да се занимава с децата си или да ходи на плаж или да виси по градинките на бирариите

но аз наистина си изневерих!
отказах се, макар и като "власите" на края на преплуването на дунава
макар и с ясното усещане, че край нема да има
а до сега не го бях правил
дори виждайки, че се к`Опа у грешно направление

може пък да съм пораснал над себе си
което всъщност за мен си е хубава новина
може би най-накрая да съм станал и малко егоист
но преебах други

Е не ми прилича на изневеряване на себе си, нито че си извършил нещо лошо. По- скоро към теб са били некоректни.
Да ти кажа това с приятелите и работата е една кална дълбока и широка яма. (Както и с търсенето на работа за приятели, впрочем. Много лошо време настана.)
Не се ядосвай ако можеш.

В ония съвети от Мери Шмит/ Кърт Вонегът към випуск деветдесет и кой там пишеше нещо готино за приятелите - осъзнай че те идват и си отиват с едно две редки изключения, които просто си длъжен да задържиш. Тия от твоя пост за от останалите - прошчай, Григорий!
И да ползваш крем за слънце!

[Green Light]

Моя грях... недовършените неща :)

Ооо и аз имам. Разни документи трябва да подавам по общините. Лични такива, не са служебни. Изоставих ги тотално. Данъци също имам неплатени. Трябва да ги свърша тия неща. Само трупам лихви, а мразя лихвите с черна омраза!
Е кои са твойте?

[itcome]

Лични...
Не успях да си стартирам тенис залата... или най-общо не успявам да имам успореден заместител на сегашната си работа.
Отново отложих курса за гмуркане...
Отлагам два други проекта, за които мисля, че са перспективни...

И най- вече... отлагам и не мога да намеря начин да кажа на дядо колко го обичам... По лошото е, че го отбягвам....

[vyara]

И най- вече... отлагам и не мога да намеря начин да кажа на дядо колко го обичам... По лошото е, че го отбягвам....

Няма нужда да му го казваш и нищо трудно да ти е трудно, ако никога досега не си му го казвал. Той казвал ли ти го е?

Моята баба никога не ми е казвала, че ме обича. Тяхното поколение не говореха такива неща, т.е. не ги казваха по този начин. Но аз си спомням как тя произнасяше името ми. Никога не съм усещала толкова любов, колкото тогава. Другия път е било когато са ми казвали мамо.

Та, няма никаква нужда да казваш нещо специално или нещо определено или дори да правиш някакви кой знае какви жестове. Просто можеш да бъдеш наоколо, да му помогнеш с някоя работа, да изпиете по чаша вино, да се посмеете заедно. Това са прости неща, животът е прост и любовта тече в тези прости нещица, тя няма нужда от червен килим.

[windcolours]

Сбъднаха се някои от най-лошите ми страхове, а аз не успях психически да се противопоставя на случващото се, все още не успявам да възприема нещата така, че да не ме сриват.
Но ще стане де. Няма как да не стане.

[Green Light]

Дано пък нататък да се сбъднат най смелите ти надежди, Уиндколорс!

[Мнемозина]

Кое от свършеното от вас през тази гпдина може да е охарактеризира като "грехота"?

На мен днес толкова пъти ми казаха тази дума, че започнах да я изписвам по листчета докато говоря по телефона. Образува се дъга която като се огради прилича на пътна отсечка. Грехота е, грехота е, грехота, грехота, ту дум, тудум, тудум. И си е верно.

За това не ми се мисли.
Разни несвършени неща, то все има такива.
Абе има ли хора, които винаги всичко си правят навреме, нищо не пропускат и животът им е опънат като по конец?

[shshtt]

Кое от свършеното от вас през тази гпдина може да е охарактеризира като "грехота"?

На мен днес толкова пъти ми казаха тази дума, че започнах да я изписвам по листчета докато говоря по телефона. Образува се дъга която като се огради прилича на пътна отсечка. Грехота е, грехота е, грехота, грехота, ту дум, тудум, тудум. И си е верно.

ха! сериозно ли мислиш, че една дама би се изповядала на обществено място?!
грехота......даже не я знам тази дума

но една приятелка като започне да мечтае и намразва себе си и хората в ежедневието си
не ми е удобно да и кажа, че е в грешка

[Sweety]

грехота......даже не я знам тази дума

...

хаха...и аз!
всъщност изобщо не трябваше да пиша в тази тема