ми...изневерих на себе си
работих по проект, дълъг, помагах на приятели първо да го спечелят после да го направят
с думи, не с влияние нерационално.. -описвах какво могат и как ще го направят.
пред комисии от по 40 и кусур човека от инвеститора, през консултантите му до хора реално обслужващи сградите
на предишно изпълнено...и познавайки проблемите им щото не пропусках да си говоря с тях всеки възможен момент
и на техният език
и може би с авторитета си, че щом аз казвам че могат..значи могат
сигурно съм повлиял на всички по редцата
после приятелите...поискаха проектите да ги изменя та да им уйдисват на желанията и на 10-минутноразсъждавани решения
/взети от икономист
/
а те пусто възможности имат, но не желаят да си променят тертипа на работа
те проектите и без това ежедневно се променяха
нещо като да ти дадат задачка да изкопаеш окопи 1 километър
и на 900-тният метър да ти обясняват как требе и е те тоя ръкав встрани и те тия 10 ръкава още..
както и тия от страната на вражеския окоп ма не се знае как, къде и колко
без да е ясно въобще къф е терена...кал ли е, скала ли е
и не по тоя начин
ми е те тогава отказах
когато проектирам нещо, съм на страната на инвеститора
и по задължение и убеждение трябва да съм на негова страна до края
и изневерих на приятели
отказах да работя повече по тоз проект
сега седя и "логорея" /докато всъщност чакам пари поне за изработеното
/
у шестък
и с 3 месеца с по 20 работни часа на ден баш у лятото- тотална загуба
на време
дето требе човек да се занимава с децата си или да ходи на плаж или да виси по градинките на бирариите
но аз наистина си изневерих!
отказах се, макар и като "власите" на края на преплуването на дунава
макар и с ясното усещане, че край нема да има
а до сега не го бях правил
дори виждайки, че се к`Опа у грешно направление
може пък да съм пораснал над себе си
което всъщност за мен си е хубава новина
може би най-накрая да съм станал и малко егоист
но преебах други
Тия от твоя пост за от останалите - прошчай, Григорий!
