3o4o.net

Всичко е много объркано. Аз съм объркана.
Годината започна бурно със скандали и мои действия. Руша семейството.
А може би не. Може и да се опитвам да го съживявам.Неуверена съм, не съм сигурна какво и защо правя, пълна каша.
С мъжа ми си наговорихме куп гадни неща.
Дъщеря ми не ми говори, което е по-добрия вариант, защото когато го прави много ме наранява.
Смята, че съм безотговорна и неуравновесена.
Синът ми балансира между нас, помага ми и въобще е душица златна, но скоро ще си ходи в Шотландия и двете ще се хванем за косите навярно.

Имам нужда от дистанция, физическа и емоционална, за да се събера. Само в това съм сигурна.
Изглежда ми толкова нормална и логична реакция в тази семейна криза. Но не, това мое желание се превърна в драма и никой н разбира защо!
Трябва ми промяна. Съвсем не знам каква, но се надявам да си изясня.
Може би просто ми е твърде скучно, а и изживявам криза на средната възраст.
Давам си сметка, че ако имах истински проблеми както по-често е било преди и през ум нямаше да ми мине за кризи-мризи и освежавания.
Но може и да е много по-сериозно. Просто децата вече не са оправдание и всичко си е в нашите ръце.
Навик или нещо повече е това, което толкова силно ни държи един за друг?

Някой от вас терзаят ли го такива мисли? Справял ли се е с такива семейни кризи?
А разведените как и защо решихте да се развеждате?
А какво мислите за благодарността? Благодарни ли сте на партньора си?
Чувствам се ужасна глупачка.





П.П. А в същото време стават някакви чудеса! Ето, от половин година се каня и врънкам мъжа ми да ми купи киндъл, а снощи Латрево на крака ми го донесе:bigsmile: Тук нямах компютър, а една приятелка днес ми даде един и сега ви пиша.
(Между впрочем компютъра и пристастеноста ми към интернет в комплект с проклетото писане са в основата на повечето скандали. Но основния проблем все пак съм аз и характера ми. Като тръгваше ми се изсмя, че като нямам интернет щял да ме види какво ще правя. Наистина щеше да е драма в началото да се моля на дъщеря ми да ми даде малко да поседна, но после щях да свикна, само да пиша нямаше да мога ама голяма работа.).
И по скайп говорихме с мъжа ми - супер е различно и много приятно като има дистанция и не можеш да правиш фасони, дори нещо като разговор се получи и имаше чуваемост. Може би защото ми е по-лесно да си изразявам мислите писмено, отколкото устно, де да знам. Или просто по-лесно запазвам самообладание и не ме връхлитат куп емоции както очи в очи:lol: Ще видим.

виж суънце.. повечето крамоли в житействането се правят от жените
има и мъже такива де...но са малкият %
останалите просто нямат време да се занимават с глупости
трябва да се изкарва леба дет храни жената/или мъжа/ и децата

а аз като разведен ще кажа: най-голямата грешка на жените е, че чакат мъжете им да им осигуряват забавленията
/пак уточнявам- става въпрос за тея жени дет са болшинството и не засягам онези малцинството дето си правят всичко сами или поне заедно/

всичко се оправя като си дадеш сметка кво искаш и кво даваш срещу
ако не можеш или не ти уйдисва на жизнента ти теория...следва развода

п.п. не аз се разведох
тук ся ще почнат анализите..

ама аз не очаквам да ме забавлява, напротив - забавлявам си се чудесно сама
но това става проблем в един момент
ако тръгнем да разсъждаваме по тази плоскост, или аз трябва да се откажа от забавленията си или да измисля нови, в които да го включа
но не съм сигурна че искам
усещането ми за себе си е че непрекъснато лъжа и все с идеята да се замаже и всички да са доволни
с едно нещо, което мъжа ми казва съм съгласна - че мярката е важна, а аз винаги я губя

как започна кавгата у вас и как след толкоз години стигнахте до развод
щото ти си нямаше гадже доколкото си спомням тогава
обикновено като се развеждат дъртофелници все има някой трети

shshtt написа: как започна кавгата у вас и как след толкоз години стигнахте до развод

почувства се твърде завсима след 3-те месеца, докато я носих на ръце от леглото
до тоалетната след като си счупи от бързане капачката на коляното
да хване асансьора в работата и /пълен с мъже -това уточнение за да не ставаме твърде сериозни /
и докато си седях вкъщи готвейки, чистейки и обгрижвайки децата

като проходи я пратих на къщата ни с децата а там висяха родителите и /нъл пак тя ми ги сервира там/
-вканция, лято, не катери стълби, децата на природа има всичко щото съм се погрижил
а аз трябваше да изкарвам леба...еле да компенсирм онея 3 месеца

всъщност нямаше кавга
прсто един ден дойде, застана на буквата "ф" на вратата и каза
"искам да взема хладилника и пералнята, защото само това ми липсва в къщата"
/щот нови де...съвременни, клас"А"/
бях ги сменил с тея дъртите на хазяйката за да сме на уютно в апартамента докато не живеем в къщата

просто...тропане с ядно краче подкукросвана от родители
и пишман "приятелки"
а всъщност заради най-глупавото нещо- домогване на 3-ти лица до имоти дето не са тяхна заслуга
затова си позволявам да я наричам ОВЦА!
ако беше нещо заради децата...или да съм я трепал поеденично секи ден, или па да съм курвясвал..
бих приел, че има разумни обяснения

п.п. пропуснах благодарността, щото и за това попита
да
имахме 20 години едно добро по всички критерии семейсто и отгледахме добри умни и красиви деца
заслугата не е моя
аз изкарвах хляба през това време
да не говорим, че красотата не е предадена на поколенията от мен

ние с ирена седнахме няколко дни преди сватбата една вечер и начертахме няколко постулати, деба колкото и тъпо да звучи и ги спазваме и до 09.01.2012. 22.08 ч. иначе естествено трудни моменти - безпаричие, а като следствие алкохол, ама нямаше как да наблегнеме на пиенето щото децата беха гладни, а постулатите като огнен знак ни гледаха от стратосферата..., ама мисля това е назад. може по подробно да попиша после. може и на сайп ко дадеш. сори за софето, не можахме да стигнеме, ма пак не изкарахме лошаво. надявам се и вие. поздраи.

shshtt написа: Давам си сметка, че ако имах истински проблеми както по-често е било преди и през ум нямаше да ми мине за кризи-мризи и освежавания.
...

В такъв случай ти предлагам да спреш да се тюхкаш и да вземеш да се порадваш на тая криза-освежаване. Съвсем сериозно ти го предлагам.

всички семейства минават през кризи, ако някой ти каже, че при тях е цветя и рози, не му вярвай
с увеличение на брачния стаж съпрузите все по-малко се възхищават от качествата на другия и дори често ги възприемат като недопустими
вие сте в такъв период, когато е най-ниска удовлетвореността от брака, ти си свободна от грижи за децата и имаш желание и възможност за независимост, опитай се да развиеш нови умения, интереси и социални контакти
нали знаеш - и това ще мине
но никой не може да ти даде готова рецепта, всичко е в твоите ръце

snowprincess написа:всички семейства минават през кризи, ако някой ти каже, че при тях е цветя и рози, не му вярвай
с увеличение на брачния стаж съпрузите все по-малко се възхищават от качествата на другия и дори често ги възприемат като недопустими

брачни или безбрачни... всяка връзка дет включва 2-ма е така
сигур и между гейовете
когато някой почне да пита "бе ти ко очакваш от мен /или там еди къф си виртуален образ/?!"
обикновено значи "бе требе да ти кажа ко не ти харесвам" ма не знам как

ми..квото и да очакваме,

нема жена дето не:
-задръства канализацията с косми у банята или мивката в банята с косм от ресането си или тая у кухнята с твърди хранителни отпадъци
-забравя да обърне на душа или подвижния душ такъв, обратно към чучура струята след къпане
-пълни пералнята с дрехи дет на 2-я ден почват да миришат от влагата
-отваря/затваря врати и прозорци през зимата или във вятър кога не требе
-чака мъжа и да и намери приятели или да я забавлява някак си /кино, театър, кънки, разходки, музеи...квот се сетите/
-прави точно това дето не трябва според прогнозата за времето
-закъснява с около час за всяка среща или излизане
-иска да промени съпруга/партньора си според собствените представи
-си намира любовник или душеприказчик

..квото и да очакваме,
нема мъж дето не:
-е пор, мирише на пот, се чеше по космите на шкембето /мое и не шкембе но просто по космите/
-"боцка" небръснат някой ден щот му е писнало а се дращи за работа цел живот или да се къпе по 2 пъти на ден
и да си мие зъбите на всяко излизане или след всяко ядене
-си мета чорапите и бельото по пода, вместо у коша
-опикава тоалетната чиния /особено сутрин/
-мрази да чисти/пере/глади/мие чинии
-прави точно това дето не трябва според прогнозата за случайнохрумналиинвестиции
/обикновено в играчки за възрастни или подвижна и неподвижна собственост/
-пърди, оригва с доза гордост от собственото съвършенство на докарания звук дори пред хора
-иска партнорката му да не се променя и да остане същото онова весело момиче дето си е харесал
-си намира любовница или душеприказчик

оставям изключенията настрана щото и аз имам и попадения и изключения
просто "драфт" на обичайните недоразумения
дет кат се погледнат от близо...нито са оправдани от цивилизацията, нито от милионите години еволюция
спрямо уж главната цел

а живота би бил всъщност смешен ако не беше тъжен

само да напомня един диалого-монолог дет съм го пускал:-)

Из филма The Guardian

"Явно...
...не мога да спя.

Разбира се, че не можеш.

Жена ти те е напуснала.
Най-добрия ти приятел е мъртъв.
Звучиш като кънтри песен.
Ако имаше куче, щеше вече
да е прегазено от кола.
Тя изпрати ли ти документите?

- Да.

Прочете ли ги?

Не, не съм.

Не мислиш ли, че трябва?

Знаеш ли,
че никога не е имало друга?

Глупости, Бен.

Ти си двуженец.
През цялото време
си женен за Бреговата охрана.
Дай да видя рамото.
Сигурно си го изкълчил опитвайки се
да докажеш, че си още на 19 г.
Права ли съм?

Кога, по дяволите, остаряхме?

Аз винаги съм била стара, Бен.
Но, знаеш ли какво?
Нямам нищо против.
Ако ме болят мускулите, това е
защото съм ги използвала.
Трудно ми е да изкачвам стълбите,
защото съм ги изкачвала всеки ден за
да легна до мъжа, който ме е обичал. /посочва портрета зад себе си/
Имам малко бръчки тук и там,
но съм лежала хиляди пъти
под небето в слънчеви дни.
Изглеждам и се чувствам така,
защото пиех и пушех,
и живях и обичах,
и танцувах, пях, потих се
и правех секс по време
на един доста хубав живот,
ако ме питаш.
Не е лошо да остаряваш, Бен.

01:07:57,907 --> 01:08:00,000
Да остаряваш, е заслужено."

остарявайте си, радвайте се на всичко дето може- до време е
загърбвайте незначителните неща като караници, имоти и кинти, несъвпадения в желанията и възможностите
особено ако е заради родители, измислени приятели или кой как изтисква пастата за зъби...
ако ви бият-бягайте, ако се дрогират-бягайте, ако ви газят свободата-бягайте
всичко останало е за пренебрегване и маломерно на фона
и се решава в откровени разговори или поне става ясно кой кво не иска да приеме или да заобиколи
или да "плати" за, с нещо от собствените си свободи и разбирния
няма 2-ма еднакви и дори да има ще имат сблъсък на интереси
затова
Always Look On The Bright Side of Life

WALL-E написа: имахме 20 години едно добро по всички критерии семейсто и отгледахме добри умни и красиви деца
:

да хване асансьора в работата и /пълен с мъже -:shy:

това ми се струва много важно
живял си 20 години по определен начин и в един момент като се огледаш живота си минал пък ти толкова малко от него си взел
тъжно и глупаво, още повече че като се обърнеш и опашката с обожатели вече я няма, но.......изкушаващо е отново да си в обращение и на пазара и я разбирам:lol:
и на мен ми се иска така да направя, но нямам кураж и си мисля че ще се прецакам

а и ти доста високомерно го раздваш, предполагам че се е дразнела
аз подскачам от яд, че мъжа ми печели повече от мен и командва парада, а откакто съм в ролята на домакиня темата е взривоопасна
вече съвсем не знам коя съм
за това и попитах за благодарността - някакси не съм благодарна, а напротив озлобявам се
а той очаква благодарност за усилията


а всъщност заради най-глупавото нещо- домогване на 3-ти лица до имоти дето не са тяхна заслуга


прав си, винаги става дума за пари и е гадно
понеже сте имали два имота и е решила, че няма да загинеш съвсем и те е жертвала
а можеше и от единствения ви апартамент да те изхвърли и да си на квартира и да броиш стотинки, както често се случва
затова си мисля, че развода е един вид лукс, който не всеки може да си позволи
защото ако има омраза и някакви физически издевателства вече е оцеляване, а не раздяла

не искам да се развеждам, ако нещата се сговнят би ми се искало да можем да се разберем без ексцесии и всеки да си живее неговия живот в общото съжителство, т.е. като съквартиранти
не съм убедена обаче че е възможно

Kent написа:ние с ирена седнахме няколко дни преди сватбата една вечер и начертахме няколко постулати, деба колкото и тъпо да звучи и ги спазваме и до 09.01.2012. 22.08 ч. иначе естествено трудни моменти - безпаричие, а като следствие алкохол, ама нямаше как да наблегнеме на пиенето щото децата беха гладни, а постулатите като огнен знак ни гледаха от стратосферата..., ама мисля това е назад. може по подробно да попиша после. може и на сайп ко дадеш. сори за софето, не можахме да стигнеме, ма пак не изкарахме лошаво. надявам се и вие. поздраи.

не знам на колко години сте се оженили с ирена, но все ми се струва, че сте били зрели хора, т.е. напълно осъзнато сте го създали това семейство:bigsmile:
сега като се обърна назад ми се струва, че въобще не сме знаели какво правим като сме се женили, някакви дечковци решили да си поиграят на семейство
може и да греша, младостта не е порок
та нямаме ние постулати, всичко в движение се случваше и сега май точно това е нужно да си начертаем за нататък

карай за виждането, следващия път
пиши сега тук, че много мехлемно ми действат мъдростите ти:bigsmile:

Мнемозина написа: В такъв случай ти предлагам да спреш да се тюхкаш и да вземеш да се порадваш на тая криза-освежаване. Съвсем сериозно ти го предлагам.

ако се окаже че е криза за освежаване със сигурност ще се порадвам на свежия ветрец:bigsmile:
но последно мъжа ми крещеше че иска развод
и да....няма да е особено забавно

snowprincess написа:всички семейства минават през кризи, ако някой ти каже, че при тях е цветя и рози, не му вярвай
с увеличение на брачния стаж съпрузите все по-малко се възхищават от качествата на другия и дори често ги възприемат като недопустими
вие сте в такъв период, когато е най-ниска удовлетвореността от брака, ти си свободна от грижи за децата и имаш желание и възможност за независимост, опитай се да развиеш нови умения, интереси и социални контакти
нали знаеш - и това ще мине
но никой не може да ти даде готова рецепта, всичко е в твоите ръце

и аз така ги виждам нещата, като нормално изперкване от възрастта и отлитането на децата
някаква непримиримост има обаче и поставяне на условия и от двете страни
за промяна на нагласи и отношение
не знам дали е възможно това

примерно от мен се иска да бъда умерена във всичко - да ям, пия, седя на компа, забавлявам се или каквото там по малко, да не се изказвам и държа провокативно и да шокирам хората, да се грижа с радост за домакинството и да откривам красотата на малките неща в отношенията

всичко това е чудесно, само дето не знам аз къде съм в цялата работа, тъй като ако правя горните неща (както вече 20 години се опитвам) се получава една огромна лъжа
и тази цензура ми тежи, задушавам се

WALL-E написа:само да напомня един диалого-монолог дет съм го пускал:-)

Из филма The Guardian
...............................................................................

Always Look On The Bright Side of Life

много хубаво това

Доколкото успявам да разбера, седиш си в къщи и семейството е основното ти занимание. Може би това ти скапва нещата - еднообразието.
Защо не пробваш да си намериш работа? Някаква дето трябва да излизаш в определен час, да се срещаш и говориш с различни хора и да можеш с нея да се откъсваш от "ежедневието" у дома?

maggot написа:Доколкото успявам да разбера, седиш си в къщи и семейството е основното ти занимание. Може би това ти скапва нещата - еднообразието.
Защо не пробваш да си намериш работа? Някаква дето трябва да излизаш в определен час, да се срещаш и говориш с различни хора и да можеш с нея да се откъсваш от "ежедневието" у дома?

е ми аз напуснах работа, за да замина с мъжа ми, понеже 3 години са много за раздяла
ако сега тръгна да си търся работа тук (там не мога да работя - не знам езици, а нелегална работа е съвсем изключено), значи че съм взела решение да се разделим
а аз не съм, просто ще поседя малко в бг, докато дъщерята замине за италия
ще опитам да помисля малко, да видя какво мога да променя, а и мъжа ми също да си проветри главата
ако това стане добре, ако не здраве да е - ще трябва да се оправям някак сама
много глупаво постъпих, че директно напуснах, а не опитах да се договоря за някакви вратички, като неплатена отпуска например
сега ще видя зор ама сама съм си виновна

а на мен ежедневието ми вкъщи много ми харесва - занимавам се, пиша си, чета си и деня минава неусетно
винги съм мечтала да ми се случи това
но мъжа ми е недоволен, че не му обръщам внимание и съм погълната от тези си занимания
какво да си говорим като него не го интересуват моите неща, а на мен ми е скучно само едни и същи битовизми да нищим

помисли си добре дали искаш да си разведена и дали имаш алтернатива, при която не ти се налага да правиш компромиси
как ще се чувстваш сама, няма да се задушаваш? защото с "по моя начин или няма начин", рискуваш да разрушиш всяка връзка
ако решиш, че не искаш да сте заедно, той няма да страда дълго и ще си намери някоя, за която да си мисли, че прави за него нещата с удоволствие и да му е благодарна
когато мъжете поискат развод или си имат любовница, или са решили, че искат промяна и ако почнат да търсят - ще си намерят
трябва бързо да измислиш какво точно искаш и да действаш, защото бездействието ще има един единствен изход, готова ли си за него

WALL-E написа:

ти направи огромна глупост и ако страдаш от амнезия мога ти припомня - изпрати едно писмо и едновременно с това си призна, преди да си дочакал отговор
един мъж никога не трябва да признава на любимата си, че в живота му е имало друга жена, която е обичал повече от нея – дори това да
е вярно

за мен пък има само един важен въпрос - обичаш ли го и той обича ли те?
аз се разведох заради това, не го обичах, предполагам и той не ме обичаше.
във всяко семейство има караници, но те преминават и се забравят. е, понякога, лошите думи остават звучат малко по-дълго, но ги потушаваш лека по-лека.
не казвай и не прави на другия, това, което не искаш да чуеш и получиш ти самия.

за теб си мисля, че си имаш периодично разни изблици, по-скоро си помисли дали не преиграваш :) далеч съм от мисълта, че мъжът ти си няма и той неговите особености :)
но ако обичаш това, което сте имали толкова време, всичко ще се оправи. :)

а и още нщо - нормално е да иска внимание, ти не искаш ли? всеки човек иска внимание, особено от най-близкия си. ако не иска от теб да му обръщаш внимание, това за мен би означавало, че му е все тая и вече е отписал връзката ви. той иска да сте заедно, може би иска да е част от нещата, които пишеш, част от най-интимния ти свят.
я му напиши едно от твоите неща; представям си как ще му подейства.
днес като пристигне Киндъла, опаковай си нещата и беж при него. той нали е на работа по цял ден, това си е твоето време, а вечер какво по-хубаво да сте заедно, сваляй филми, гледайте заедно, сготви му нещо любимо. ееех, колко хора биха искали да са на твое място

Шът, ти както винаги си много честна, дори не знам как успяваш да си такава сама към себе си. Но не мога да намеря одобрение за това което правиш.
Около мен, моите приятели се разделят заради кризи, заради други жени или мъже, заради това, че можели да споделят с другите, а в къщи не.
Забравяте за нас, приятели мои. Как се чувствам аз, отделната жертва? Знам как пораснаха децата ви, как им треперехте на болестите, как моите деца се включиха в бандата, знам как кандидатстваха, кога се прибират за ваканции, знам как купувахте апартаментите си, всчички истории за ремонти.... Всичко това е и мое. Сега кого да каня, кому да се обаждам? И изобщо много лесно, внезапно и без предупреждение ме лишават от едни такива мънички части от МОЯ живот.

Не намирам оправдание. Извинявайте всички разделени или разведени, няма да квалифицирам какво е това, защото думите веднага лъсват като глупост, когато се използват за квалификации.
Имаш отговорности, избрала си, изпълнявай си ги - това мисля аз.

Що се отнася до мене и Бейби не знам идеални ли сме, какви ме, само дано да ни се размине.

Green Light написа: Имаш отговорности, избрала си, изпълнявай си ги - това мисля аз.

имаш любов/ обич - изживей я до край. това мисля аз

ако остане само до отговорности, все едно е на работа някъде, без право да напусне.

latrevw написа:

Green Light написа: Имаш отговорности, избрала си, изпълнявай си ги - това мисля аз.

имаш любов/ обич - изживей я до край. това мисля аз

ако остане само до отговорности, все едно е на работа някъде, без право да напусне.

Да. Няма право. Съжалявам че така мисля, това съм аз. Но повече съжалявам, че тая ми мисъл е такава безнадеждна отживелица.

Green Light написа: Да. Няма право. Съжалявам че така мисля, това съм аз. Но повече съжалявам, че тая ми мисъл е такава безнадеждна отживелица.

Добре, как я разбираш ти тази отговорност? Ако няма деца, пак ли си на същото мнение?

snowprincess написа:помисли си добре дали искаш да си разведена и дали имаш алтернатива, при която не ти се налага да правиш компромиси
как ще се чувстваш сама, няма да се задушаваш? защото с "по моя начин или няма начин", рискуваш да разрушиш всяка връзка
ако решиш, че не искаш да сте заедно, той няма да страда дълго и ще си намери някоя, за която да си мисли, че прави за него нещата с удоволствие и да му е благодарна
когато мъжете поискат развод или си имат любовница, или са решили, че искат промяна и ако почнат да търсят - ще си намерят
трябва бързо да измислиш какво точно искаш и да действаш, защото бездействието ще има един единствен изход, готова ли си за него

не искам да съм разведена, самотата ме ужасява
нямам алтернатива

останалото го усещам като огромен натиск, не че не си права
и много ме е страх
но не съм сигурна, че нещата трябва да съществуват на всяка цена
няма да предприемам нищо
не съм наясно със себе си, а мисля че и мъжа ми не е
струва ми се че това за развода го каза, защото побесня че не контролира ситуацията

latrevw написа:

Green Light написа: Да. Няма право. Съжалявам че така мисля, това съм аз. Но повече съжалявам, че тая ми мисъл е такава безнадеждна отживелица.

Добре, как я разбираш ти тази отговорност? Ако няма деца, пак ли си на същото мнение?

Разбира се, че зависи. Има случаи в които няма какво да направи човек и тогава раздялата е неизбежна. Ако жена ми си вземе куфарите и хлопне вратата, тогава ще съм един разведен човек.
Но да го направя аз, заради това че ми пречи на реализацията?! Извинявай много! Едати реализацията, егати споделянето, егати начи пречките, майната им на всички такива неща, тва е семейство, бе!

Шът, прибирай си се при мъжа!

latrevw написа:за мен пък има само един важен въпрос - обичаш ли го и той обича ли те?
.............................................................................................

за теб си мисля, че си имаш периодично разни изблици, по-скоро си помисли дали не преиграваш :).........................................................................

а и още нщо - нормално е да иска внимание, ти не искаш ли? всеки човек иска внимание, особено от най-близкия си. ако не иска от теб да му обръщаш внимание, това за мен би означавало, че му е все тая и вече е отписал връзката ви. той иска да сте заедно, може би иска да е част от нещата, които пишеш, част от най-интимния ти свят.
.............................................................................................:

разбира се че го обичам, а и той мен
но не съм сигурна че е с любов като между мъж и жена или просто като към близък роднина

права си за преиграването, жадна съм за внимание и си го набавям както мога, това е едно от нещата които най-много го дразни

за него мойте занимания и интереси са поредната глупост и враг номер 1 - все му се привижда че го злепоставям и ревнува от приятелките ми дори
чисто в човешки план, като влияние което имат над мен
има мир и любов само като съм в стерилната среда на неговите познати или най-добре само двамата
наистина понякога имам чувството че съм на 5 години или малоумна и някой ме води за ръчичка
не ме уважава този човек и интимния ми свят е последното което го вълнува
това ми е проблема и срещу това негодувам

Green Light написа:

latrevw написа:

Green Light написа: Имаш отговорности, избрала си, изпълнявай си ги - това мисля аз.

имаш любов/ обич - изживей я до край. това мисля аз

ако остане само до отговорности, все едно е на работа някъде, без право да напусне.

Да. Няма право. Съжалявам че така мисля, това съм аз. Но повече съжалявам, че тая ми мисъл е такава безнадеждна отживелица.

И аз мисля като Грийн. Ако нямате деца, развявай се и се разкандърдисвай както щеш, обаче, дори и без брак, създадеш ли деца, научат ли те коя е мама и кой тати, вече сте мама и тати. За мен нещата са прости. Аз съм преживяла развод на глупави родители, страдала съм от тяхната глупост, гледам ги и тях как цял живот страдат и се лутат.
"Обичаш", "любов"... айде моля ви се! Повечето хора бъркат секса с любов, сто пъти съм го казвала. Твърдят, че обичат, а нямат елементарно уважение към човека до себе си, страдат... страдаМЕ от пъклен егоизъм.

Колкото и да ми е неприятно и да мисля като Сноу по отношение на Уоли, трябва да кажа, че той е прав за едно - жената е в основата на семейното разбирателство или неразбирателство. В повечето случаи и в нормалните семейства. Шът, не абдикирай от ролята си, от теб зависи чувството за хармония на още цели трима души, които са целия ти живот.

За благодарността - да, трябва да сме благодарни за всичко, до болка благодарни и щастливи. Не е хубаво, ако някой изисква благодарност от някого за каквото и да било, но мъжът ти е разумен човек и ясно ти посочва верни неща и ти много добре знаеш, че е прав.

Кризи сме имали. Дори много кризи, бих казала. Това е цената, която човек плаща за ценните уроци и истини в живота, това е трудния начин да ги научи. Въпросът е учи ли се или само се размотава насам-натам. Някой по-горе май каза, че дори и да се разделиш с мъжа си и да си с друг, с такова отношение няма да има значение кой е другият - пак ще свърши зле.

Сноу само верни неща казва - никой ценен акъл няма да ти каже, а всичко е в твоите ръце. Бъди отговорна, защото това е голяма отговорност. Изумителна е липсата на отговорност у хората, у НАС хората. Изумително глупави сме, отчайващо егоистични, глупави и неразумни същества.

Пак казвам, за мен нещата са прости - аз съм решила да избера повече отговорност и уважение и по-малко романтични трепети и простотии. Айде няма нужда! Вече съм почти на 40, развивам се, отношенията ми с хората се развиват, променят се, улягат, няма нужда от превъзнасяния и халосии, щото са ден до пладне и сме го гледали този филм, не е като да сме на 16.

Спокойно, Шът, просто не казвай, не прави нищо. Ако кажеш нещо, нека то да е да измолиш прошка от дъщеря си и сина си, и от мъжа си. Заземи се някак. Прави са хората да ти казват, че си неуравновесена и какво беше там. Ние жените сме така, пусти хормони, мамицата им! На теб все ти тежи, че не си реализирана, че имаш потенциал или искаш да разбереш имаш ли наистина, нещо там да доказваш на някого или на себе си. Не знам. Но каквото и да е онова глупаво егоистично нещо, то не струва любовта на децата ти и излагация на финала. Шът, приеми, че не живееш за себе си, приеми, че остаряваш, приеми, че много от глупавите ти мечти ще умрат и майната им. Нещата, на които можеш да се радваш са милиарди, наслаждавай се и наистина бъди благодарна.

И аз не знам що толкова писах. Хем все си знам, че хората обикновено не чуват, просто не виждат и не чуват. Чуват и виждат каквото им изнася. Дори един да дойде и да ти каже - хвърчи, бе, мечтай, един живот имаш, хвърляй се надолу с главата, може би на него ще ти хареса да повярваш.

Бъди реалистка, илюзиите са вредни. Който живее с илюзии не прокопсва, защото илюзиите му рано или късно биват разбити - илюзии са това все пак.

Стискам палци, а ти не прави нищо да не сбъркаш.

Хехе,

Вяра, аз пък съм преживяла родители, които никога не се разведоха, не знам дали защото са били отговорни или заради друго. Но ми беше писнало да си запушвам ушите, за да не чувам караниците, никога не видях целувка или прегръдка между тях. Но да, аз имах мама и тати, те се грижеха да съм облечена и да съм с пълен корем.
Айде моля ви се, с вашата отговорност. Ожених за неподходящия мъж, защото неистово исках да избягам от в къщи; после се разведох, защото знаех, че не мога да подложа детето си на това цял живот да не разбере какво е обич между двама души.
Всичко е много субективно и относително. Затова и любовта за мен е на първо място, независимо дали съм на 16 или 40. Имам приятелка, май и друг път съм го казвала, и тя казва нещо подобно като теб: Компромиси се правят, за да живеем добре заедно, каква ти любов. Или нещо от сорта беше. Още помня усещането, което предизвика у мен. Не може едната отговорност и уважение да те правят щастлив и да се придържаш към тях, само защото някога сте се обичали.

latrevw написа:Не може едната отговорност и уважение да те правят щастлив и да се придържаш към тях, само защото някога сте се обичали.

Не може. Никога не бих се събрала с мъж, когото не обичам. Любовта я има, кой казва, че я няма. Обаче любовта се променя, тя започва да живее в малките неща, връзката минава през различни етапи. Много хора се развеждат, защото са очаквали другият или връзката им да си остане същата. Ами ако другият се разболее? Ако ти се разболееш? Ако мъжът до теб не издържи, че вече няма здрава и хубава жена и те зареже, това нормално ли ти се вижда? За много хора обаче това е нормално - нещо вече не им изнася и айде. Не може без отговорност и уважение, те са опората на любовта, правят завет на пламъчето да не го духне някой или самите ние.

vyara написа:

latrevw написа:Не може едната отговорност и уважение да те правят щастлив и да се придържаш към тях, само защото някога сте се обичали.

Не може. Никога не бих се събрала с мъж, когото не обичам. Любовта я има, кой казва, че я няма. Обаче любовта се променя, тя започва да живее в малките неща, връзката минава през различни етапи. Много хора се развеждат, защото са очаквали другият или връзката им да си остане същата. Ами ако другият се разболее? Ако ти се разболееш? Ако мъжът до теб не издържи, че вече няма здрава и хубава жена и те зареже, това нормално ли ти се вижда? За много хора обаче това е нормално - нещо вече не им изнася и айде. Не може без отговорност и уважение, те са опората на любовта, правят завет на пламъчето да не го духне някой или самите ние.

еее, ок, това вече е друго :)

Където и да се обърнеш - кризи

shshtt написа:.....

аз подскачам от яд, че мъжа ми печели повече от мен и командва парада..
айде и аз да оцветя
е тя също подскачаше. и това е поредната глупост
брака освен всичко е и едно ООД с разпределение на задлженията
и който може да върши най-добре нещо си, е по-добре той да го върши
обратният вриант той-домакиня, ти изкарваш прехраната, виждаш ли го като разумен вариант в твойта ситуация?
любовта е спойката, но тя може да се замести и с думата "отговорност" за спойка
ако първата е изчезнала

а можеше и от единствения ви апартамент да те изхвърли и да си на квартира и да броиш стотинки, както често се случва
ми...аз съм на квартира /както казах къщата и я подарих/ и докато си стъпя отново на крака 2 години си броях стотинките
не, че сега съм прокопсал де ... за близо 40-те хил.$ вложени в къщата можеше 2 мезонета и 1 по-малък апартамент да взема навремето
и...не се наваксват лесно тези загуби особено когато мъжа в развод винаги е виновен и дължи
п.п. апартамента беше под наем /хазяйката / докато щерката изкласи детската градина
и така си и останах в него

не искам да се развеждам, ако нещата се сговнят би ми се искало да можем да се разберем без ексцесии и всеки да си живее неговия живот в общото съжителство, т.е. като съквартиранти
не съм убедена обаче че е възможно
ми...не е
до вчера две ръце се изгаряха сляти
днес едно "добър ден"
не стааааа

въпроса е че нито ние нито мъжа ти ще решим какво ти се иска и как да постъпиш
обичайно днес ти се иска едно, утре друго...
виж поне решенията ти да са на база на това, което ти се иска и вчера и днес и ще ти се иска и утре
и имай впредвид, че мъжа ти ще носи огромната част от последствията на твоето решение
по-голямата част -децата

shshtt написа: и аз така ги виждам нещата, като нормално изперкване от възрастта и отлитането на децата
някаква непримиримост има обаче и поставяне на условия и от двете страни
за промяна на нагласи и отношение

ми...те това е дърти магарета на нови номера...
не можеш да научиш

snowprincess написа:ако страдаш от амнезия мога ти припомня

ето- почнаха обсъжданията
съпостави сега времето на едното и другото
и после изравни сметката дали обичането на някой друг докато си банкомат с елементи на вибратор
в продължение на години, е накарало мъжа от твоите спомени да зареже семейството си

Green Light написа: Имаш отговорности, избрала си, изпълнявай си ги - това мисля аз.

отгледала си е децата.. брака само в църковните канони е доживот
отпаднат ли отговорностите и обичта си е заминала дори едностранно...
кво повече да задържа двама заедно. навика?!
тук съвсем се препокривам с Лат. ма нали чета по ред...

Green Light написа:Има случаи в които няма какво да направи човек и тогава раздялата е неизбежна. Ако жена ми си вземе куфарите и хлопне вратата, тогава ще съм един разведен човек.

и требе да ти кажа, че освен да свиеш с разбиране рамене...почти нямаш никакви други възможности
ако се замолиш- ще си поредният духльо, за който няма смисъл да е женена
ако пък настояваш на позицията с отговорностите...- ще е поредното доказателство, че е права и с право си тръгва
щото и спираш развитието и "собственото и щастие"
бщо взето патова ситуация
и винаги ще си виновен като са те нарочили ако си мъж

shshtt написа: разбира се че го обичам, а и той мен
но не съм сигурна че е с любов като между мъж и жена или просто като към близък роднина

любовта е тва дет изгаря /или както вика зВерчето- секс /
обичта е това дето остава след прегарянето на дърветата
и то има много проявления дори във вид "водя я за ръчичка щото прави непрекъснато глЮпости "
или обратното

vyara написа:Ние жените сме така, пусти хормони, мамицата им!

И аз не знам що толкова писах. Хем все си знам, че хората обикновено не чуват, просто не виждат и не чуват.

щот аз тъ чета бре репоооо

itcome написа:Където и да се обърнеш - кризи

оплачи се в хелзинки
бб е виновен!

latrevw написа: Айде моля ви се, с вашата отговорност. Ожених за неподходящия мъж, защото неистово исках да избягам от в къщи; после се разведох, защото знаех,

ми...ето как едно такова важно решение се взима на примависта съобразно текущите условия
както и последващите решения
и после "ах що не умрях още в петък"


ми тъй ще е
докато сме млади има няма още стотина години