3o4o.net

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1273807

Статията не казва нещо ново, но със сигурност неща, които е добре да си припомняме понякога.

Абе на лекарите им е лесно.

Темата е твърде тежка и не ми се пише по нея, но доста си помислих... пак.
За тези неща е много по-лесно да вземеш решение за себе си, отколкото за някой друг.

Темата е важна, но няма как да се говори по нея, наистина. Защото каквото и да говорим, дойде ли смъртта да те прибере, всичко вероятно се преобръща и каквото и да си говорил или мислил едва ли важи.

Но аз мисля, че природата е изключително мъдра. Тя е съвършена. Направила е човека така, че остарявайки, той самия да загуби вкус към живота.
Трагедия е когато млад живот си отива, тогава наистина е нещастие. Но природата не винаги има пръст в това. По принцип няма. Да умреш от старост и когато му дойде времето не е трагично, закономерно е. Но дай Боже да умрем стари и с чиста съвест, че каквото е зависело от нас да направим, за да сме в хармония с природата и нейните закони, сме го направили. За съжаление хората се опитват да са по-умни и по-силни от нея. Може би лекарите по-бързо от останалите осъзнават, че не са по-силни и по-мъдри. Те могат само да й помагат тя да си свърши нейното. Някои лекари го могат, други не чак толкова, но хората и сами трябва да се учат да помагат на себе си, а не да разчитат само на лекари.

Мнемозина написа:Абе на лекарите им е лесно.

Темата е твърде тежка и не ми се пише по нея, но доста си помислих... пак.
За тези неща е много по-лесно да вземеш решение за себе си, отколкото за някой друг.

Никак, ама никак не им е лесно. Защото, подобно на адвокатите, се налага нерядко да застават зад кауза, която самите те не подкрепят. И, когато са убедени, че за пациентът е по-добре да бъде оставен в ръцете на природата и нейните закони, често се случва да изпълняват не неговата воля, а на близките, чиито поглед е замъглен и искат от чист егоизъм /който си въобразяват,че е обич/ да запазят "живота" на умиращия.

Преди години загубих баба си, която след нелепа катастрофа изкара 2 седмици в реанимацията на Пирогов. Беше на командно дишане,имаше съпътстващи заболявания и шансовете-минимални. Лекарите не го казваха направо,но се усещаше. Мисля,че го знаеше и тя. Опитваше се да ни каже нещо, но заради тръбите в гърлото си не успя. Опита се да го напише на лист хартия, а само надраска завъртулки. Така и не разбрахме какво е искала да каже. Имах усещането, че ни моли да я вземем у дома, за да умре сред нас, а не в празната стая с апаратура и чужди за нея лица. Тя беше изключително топъл, сърдечен и общителен човек,за секунда не е оставала сама през живота си, всички я обичаха и търсеха.
Умря сама в болницата. Съвсем сама. До ден днешен не мога да си простя,че не настоявах да си я вземем у дома. Но другите роднини не бяха съгласни...А може би никой от тях не искаше да поеме отговорността. Ако лекарите бяха дали да разберем,че тя няма шансове въпреки положените усилия, вероятно баба щеше да си отиде, заобиколена от тези, които я обичат.

Винаги съм се чудил какво е това "да се готвя за смъртта". Да - може да подготвя нещо като желание, което да казва, че ако се парализирам/нещо екстремно стане с мен - да не искам да ми поддържат вегетацията, но друго ... да се готвиш за състезание - да тренираш, да се стараеш - това надали е подходящо за смъртта :) Определяш някакви условия/желания, които да се спазят, ако не си ти в състояние да го сториш и ... каква друга подготовка? И ми е малко смешно като някои заявяват "готови сме за смъртта". Измили са си зъбите, сменили ризата? Взели аспирин?

vyara написа:
Но аз мисля, че природата е изключително мъдра. Тя е съвършена. Направила е човека така, че остарявайки, той самия да загуби вкус към живота.

не бях правила тази връзка...познавам доста възрастни хора, които се усещат полезни и доволни от това, че са живи. Вкусът към живота идва предимно от качеството на живота и начина на мислене, не от възрастта. И на 100 години да си, ако си във форма, няма да ти се мре. Под форма разбирайте не само физическа

vyara написа: Но аз мисля, че природата е изключително мъдра. Тя е съвършена. Направила е човека така, че остарявайки, той самия да загуби вкус към живота.

Не знам какво и е мъдрото точно. Еволюция просто - тук-таме има по-дълголетни организми, но по-сложните хич не са дълголетни. Много фактори влияят на живота и кой знае какво дълголетие не може да се очаква, макар че съм слушал сериозни хора да твърдят, че при подходящи условия (диети, спорт, начин на живот, поддръжка) е нормално да се изкара до 120-140 години. В Лондон има един такъв институт за дълголетие, интересни изследвания правят там, но все още нещата са доста под преспективата 120-140. Като цяло за последното столетие продължителността на живота се е удвоила (преди е била към 35-40 г средната продължителност). Сега се увеличава, но в по-бавни темпове. А вкусът го губиш, когато губиш опциите на живота - не случайно възрастни хора, които могат и да ходят и да се хранят добре хич не губят вкус към живота. Дали ще станем като тях - ще видим след 20-тина години :) Аз имам няколко страхотни примера на хора на 70 и над 70, та ... ако смогна да следвам техните модели и в случай, че здравето не е съвсем зле ... Апропо, има хора на по 25-30, чийто вкус към живота е ... ако не изчезнал, то поне адски силно ограничен.

...

http://www.scribd.com/doc/4073394/-

Предисловие от Негово Светейшество Далай Лама
В ТАЗИ НАВРЕМЕННА КНИГА Согиал Ринпоче насочва вниманието към това, как да разберем истинското значение на живота, как да приемем смъртта и как да помогнем на умиращите и мъртвите. Смъртта е естествена част от живота и всички ние рано или късно ще трябва да се срещнем с нея. За мен има две възможни отношения към смъртта, докато все още сме живи. Можем да предпочетем или да я пренебрегваме изцяло, или да я гледаме лице в лице, като мислим за нея и се опитваме да намалим колкото може повече страданието, което тя може да причини. И в двата случая обаче не сме в състояние да я победим. Като будист аз разглеждам смъртта като нормален процес - реалност, която приемам и за която зная, че неизбежно ще настъпи, щом пребивавам в това земно съществуване. След като съм наясно, че не мога да я избегна, не виждам смисъл да се тревожа заради нея. Мисля за смъртта като за смяна на остарели и износени дрехи, а не я приемам като някакъв абсолютен край. И все пак смъртта е непредсказуема - ние не знаем кога и как ще настъпи. В такъв случай е разумно да се подготвим за нея, преди да я срещнем. Естествено, повечето от нас биха предпочели да умрат от спокойна смърт, но също така е ясно, че не можем да се надяваме на това, ако животът ни е бил изпълнен с насилие или ако съзнанието ни през по-голямата част от времето е било обзето от гняв, безпокойство или страх. Ако искаме да умрем добре, трябва да се научим да живеем добре - ако се надяваме да умрем в покой, трябва да се научим да постигаме покой на ума си и покой в начина си на живот

Мнемозина написа:

vyara написа:
Но аз мисля, че природата е изключително мъдра. Тя е съвършена. Направила е човека така, че остарявайки, той самия да загуби вкус към живота.

Не винаги.
Баща ми искаше да живее, до последния момент, в който беше в съзнание. Независимо от състоянието си, да не го описвам сега, и независимо от продължителността му.
Той до последния момент искаше да оздравее и да живее. И макар и да не беше престарял, не беше в категорията "млад човек".

и майка искаше да живее, надяваше се да оздравее, но усещаше, че е дошъл края, месец преди да почине ми каза: "времето ми свърши" и "не се страхувай, живях добре, все от нещо трябва да се умре"
цял живот много се страхуваше от агонията и болката преди смъртта, но почина спокойна и без болка
много тежка тема сте захванали

Така е - има го този момент, че като ни дойде края и го усещаме, не знаем в момента какво и как тогава ще искаме. Все пак ако пък тогава желаем да си ходим...само за това си струва да се "вземат мерки". Наистина тегава тема, но малко или повече всеки си мисли за това и понякога е добре да го обсъди...най-вече да зърне собствените си мисли :)

Мнемозина написа:

vyara написа:
Но аз мисля, че природата е изключително мъдра. Тя е съвършена. Направила е човека така, че остарявайки, той самия да загуби вкус към живота.

Не винаги.
Баща ми искаше да живее, до последния момент, в който беше в съзнание. Независимо от състоянието си, да не го описвам сега, и независимо от продължителността му.
Той до последния момент искаше да оздравее и да живее. И макар и да не беше престарял, не беше в категорията "млад човек".

За мъдра и съвършенна природа, спор няма.
Но да загубиш вкус към живота???...едва ли има човек, който да каже: " не ми се живее повече, дойде краят!"
Моят баща, също искаше да живее до последния момент. Вярваше в "чудо", но не изгуби вкусът на живота...

За мен е абсолютно ясно, че природата подготвя човека да умре и да загуби вкус към живота. Всяка една негова клетка дори постепенно "научава" и "свиква", че остарява.
Възрастните хора губят рецепторите си за вкус с времето. Губят зрението си, слуха си. Губят способността си да се движат бързо и гъвкаво, стават тромави. С времето стават и по темерутести и неемоционални.

Добре, нека така да го кажем - природата подготвя физически хората да остареят и да умрат спокойно, но мозъците им са неадекватни на реалността.

Но човек цял живот има склонност да е неадекватен на реалността.

Освен това да те е страх да умреш може да се сбърка с желанието да живееш.

Мнемозина написа: Но въпросът беше друг: когато близките ни си отиват и искат да си отидат, да не правим егоистични глупости, като им пречим. За това е статията, нали?
А когато близките ни не искат да си отиват? Какво е неегоистичното, което да направим тогава?

Не когато близките ни искат, да не пречим. Когато природата иска, тогава да не пречим. Както и когато природата не иска да създава живот, пак да не пречим, казвала съм го и пак всички бяха на друго мнение. Щом природата така е "решила", значи има причина. Това, че ние не я знаем и много страдаме от това, нищо не променя.

Природата е решила на цикли да се сменя живота, за да може да се нагажда към промени. Готовото ти ДНК не може да ти помогне да се нагодиш ти, но може тази памет да я предадеш на поколението си и то да е по-пригодно и то на следващото и т.н. Т.е. човек не е жив сам за себе си, а е етап, брънка от целия замисъл, какъвто и да е той. Растението, например, което гледа да изхрани най-младите си и "перспективни" филизи, т.е. не действа егоистично като човека, също го е "страх" да умре. Също се бори да се спасява като хвърля семе при неблагоприятни условия (при благоприятни развива повече листа, примерно), разклонява се повече, когато го посичаш и т.н. Защо го е страх ли? Ами не знам, обаче четох една статия за реакции и памет на растения, измерени с апаратура. Те реагират на човешкото намерение. Например, ако влезеш в стая и заплашиш растение, то реагира на твоето намерение, променя му се диаграмата. Ако унищожиш съседно растение, то пак реагира много бурно. Ако след няколко часа в стаята се изредят да влизат няколко човека и един от тях е унищожил съседното растение, въпросното изследвано растение реагира само при влизането на "убиеца", а в останалите случаи е спокойно. Защо? Ами не знам. Но трябва да ни е страх, за да опазваме живота. Някой/нещо иска така.
Нормално е да ни е страх, както е нормално да умрем.

Що си изтри мнението, бе, тъкмо ти отговорих.

vyara написа:Що си изтри мнението, бе, тъкмо ти отговорих.

Защото не бива да пиша в тая тема, точка, край.

мнемозина ко става бе, тука няма да пиша, на тоз няма да му отговарям
пуашиш ме моме. яж повече чесън пролетен,. витамини.

Направи си подарък, купи това точило за ножове. С две движения най-тъпия нож става бръснач и гордост за всяка домакиня.

Kent написа:мнемозина ко става бе, тука няма да пиша, на тоз няма да му отговарям
пуашиш ме моме. яж повече чесън пролетен,. витамини.

Бих предпочела една дълга почивка от работа, ако може. Макар че, като се замисля, това не би променило нито първото, нито второто от нещата, които те плашат.

А пък предложението ти за острилото за ножове е доста екстравагантно предвид това как съм яхнала метлата.

Мнемозина написа: А пък предложението ти за острилото за ножове е доста екстравагантно предвид това как съм яхнала метлата.

до сега се чудех какво префуча покрай прозореца...