3o4o.net

Трябват ни повече такива. Или поне да им се дава повече гласност.

Ние всъщност сме наистина щастливи, смеещи се, забавни, иновативни хора и имаме много потенциал, можем да се променим бързо. И трябва да имаме малко повече вяра в себе си, малко повече гордост.

maggot написа:Трябват ни повече такива. Или поне да им се дава повече гласност.

Ние всъщност сме наистина щастливи, смеещи се, забавни, иновативни хора и имаме много потенциал, можем да се променим бързо. И трябва да имаме малко повече вяра в себе си, малко повече гордост.

мдааам... остава и ние да си повярваме, че можем... и да спрем да се надяваме на поредния "месия"...

п.п. инак разбрах аз, що го хареса - щото е казал, че жените тук били много красиви

maggot написа:Трябват ни повече такива. Или поне да им се дава повече гласност.

Ние всъщност сме наистина щастливи, смеещи се, забавни, иновативни хора и имаме много потенциал, можем да се променим бързо. И трябва да имаме малко повече вяра в себе си, малко повече гордост.

че ние си имахме и повече гордост, и самоуважение, и вяра в себе си...ама той не е бил в Бг по това време за да го види и усети..
за образованието пък да не говорим

еми симпатяга е, да...ама какво от това...ти например ще слушаш той какво ти казва, а не аз, например...то и аз сравнявам, ама не им хасресва на някои хора изводите ми...
и не е първия англоскасонска издънка дето се изказва колко по-хубав е живота в Бг за него отколкото Англия, Австралия, или Америка...и даже знам защо
всичко е така иначе де...прав е човека...не е толкова зле, ама ако не ни ползваха за ЛеЛеЛе (lowcost labour and land) щеше да е още по-добре

Sweety написа: че ние си имахме и повече гордост, и самоуважение, и вяра в себе си...ама той не е бил в Бг по това време за да го види и усети..
за образованието пък да не говорим

еми симпатяга е, да...ама какво от това...ти например ще слушаш той какво ти казва, а не аз, например...то и аз сравнявам, ама не им хасресва на някои хора изводите ми...
и не е първия англоскасонска издънка дето се изказва колко по-хубав е живота в Бг за него отколкото Англия, Австралия, или Америка...и даже знам защо
всичко е така иначе де...прав е човека...не е толкова зле, ама ако не ни ползваха за ЛеЛеЛе (lowcost labour and land) щеше да е още по-добре

Не разбрах аз така нещата. В интерес на истината почти не четох сравненията му с там и тук. Това, което усетих обаче в това интервю е вярата, че можем. И за това така му се зарадвах. Рядко се пускат подобни статии, рядко по телевизия и вестници има нещо което да те накара да се почустваш ако не горд, то поне да ти стане хубаво на душата.

Позитивността е нещото, което трябва да научим да толерираме в себе си. И това трябва да се показва по медиите, за да повярваме в себе си. А не мрънкането и песимизма.
Това е моя извод.

сър Айвънхоу написа:...

п.п. инак разбрах аз, що го хареса - щото е казал, че жените тук били много красиви

БИЛИ СА.

Този младеж го гледахме тук още тогава.
Ама той сега според мен само ни се подмазва.

Едва ли мисли, че ние не си знаем колко сме готини. Би било подценяващо.

Аз нали понеже защото трябва едва ли не да съм опозиция един вид може би, та нещо ми понамирисва тая неговата работа. Дошъл, риш`ли, и първата му работа била да замести един удобно преместващ се изпълнителен директор на фирма с 3500 служители. Ама напуснал, щото другите мениджъри очевидно били под нивото му. От там и хоп - пак изпълнителен директор, тоя път на "Уизком". Много изпълнителен требе да е бил, начи. И така - неспирен път нананапред и нанананагоре. Дай боже секиму :)
По тоз повод се присетих за едно интервю на Милен Велчев - при Байраков май беше. Питаха го как така брат му е станал управител на куп хотели по морето. И Миленчо вика "Ми при Вас ако дойде някоя голяма международна фирма и каже - Искаме да правим хотели и ти да си ни управител - ще откажете ли?". И отговорът на Байраков - ми няма, ама при мен не идват...

То и аз познавам един така - Шератон му се видял малък, та са управлява един хотел у Троянския Балкан... Само дето всички му напускат, щото в Троянския балкан не може да се управлява като в Шератон

Не разбрах аз така нещата. В интерес на истината почти не четох сравненията му с там и тук. Това, което усетих обаче в това интервю е вярата, че можем. И за това така му се зарадвах. Рядко се пускат подобни статии, рядко по телевизия и вестници има нещо което да те накара да се почустваш ако не горд, то поне да ти стане хубаво на душата.

Позитивността е нещото, което трябва да научим да толерираме в себе си. И това трябва да се показва по медиите, за да повярваме в себе си. А не мрънкането и песимизма.
Това е моя извод.

вярата че можем какво? какво правим от тук нататък например като си повярваме?...Да вярваме че можем да бачкаме и да спестяваме като китайци и да сме горди от това?!...значи ако става дума да се подобри стандарта на живот, бих казала и на общуване, дори само преди 3 години си мислех, че ако всички или повечето българи са честни и работливи, и бла бла, и се обединим около общата си цел, това ще се случи...боже каква наивност!
Всъщност се оказва, че има хора които не желаят и даже възпрепятстват това...и българи, и не българи

Познавах един подобен на този симпатягат англичанин, живее вБг, може и друг път да съм го спенавала. Познавах го от един датинг сайт.
Не pomny по какъв повод му казах, че ние сме от различни, черги, да речем...да не казвам класи...щото нали той нали къща в Лондон, скъпи памучени ризи и т.н...А той ми вика: Неее, от една и съща класа сме...и сега доста години след това разбрах, че хич, ама хич не се е майтапил

Sweety написа: вярата че можем какво? какво правим от тук нататък например като си повярваме?...Да вярваме че можем да бачкаме и да спестяваме като китайци и да сме горди от това?!...значи ако става дума да се подобри стандарта на живот, бих казала и на общуване, дори само преди 3 години си мислех, че ако всички или повечето българи са честни и работливи, и бла бла, и се обединим около общата си цел, това ще се случи...боже каква наивност!
Всъщност се оказва, че има хора които не желаят и даже възпрепятстват това...и българи, и не българи

Познавах един подобен на този симпатягат англичанин, живее вБг, може и друг път да съм го спенавала. Познавах го от един датинг сайт.
Не pomny по какъв повод му казах, че ние сме от различни, черги, да речем...да не казвам класи...щото нали той нали къща в Лондон, скъпи памучени ризи и т.н...А той ми вика: Неее, от една и съща класа сме...и сега доста години след това разбрах, че хич, ама хич не се е майтапил

Нищо не ти разбрах. Честно.
Освен, че си пораженчески настроена, точно онова което не трябва. Ама може и това да не съм разбрала.

maggot написа: Не разбрах аз така нещата. В интерес на истината почти не четох сравненията му с там и тук. Това, което усетих обаче в това интервю е вярата, че можем. И за това така му се зарадвах. Рядко се пускат подобни статии, рядко по телевизия и вестници има нещо което да те накара да се почустваш ако не горд, то поне да ти стане хубаво на душата.

Позитивността е нещото, което трябва да научим да толерираме в себе си. И това трябва да се показва по медиите, за да повярваме в себе си. А не мрънкането и песимизма.
Това е моя извод.

Да, разбрах какво не ми харесва. Няколко неща са.

Първо, не харесвам това толкова много да ни харесва чужденци да ни обясняват колко сме велики. Изобщо приемането на всеки чужденец като авторитет ми се чини доста отживяло, обаче пък - непреживяно.
Второ - позитивността в нейната крайност е също толкова досадна, колкото и мрънкането и постоянният песизизъм.

Отделен въпрос е къде между последните две се намира златната среда.

П.П. Медиите не бива да ни промиват мозъците и в тази посока, както не бива да го правят и в обратната. Те - ако ще им казваме какво да правят - би трябвало да имат съвсем други задачи. Но нейсе.
Изцяло позитивен, много жизнен и стръвно устремен към светлото бъдеще е бил българският народ според медиите през 50-те години. Примерно. И всеки отрицателен герой в книгите тогава е бил песимист, а всеки песимист - отрицателен герой.

maggot написа:

Sweety написа: вярата че можем какво? какво правим от тук нататък например като си повярваме?...Да вярваме че можем да бачкаме и да спестяваме като китайци и да сме горди от това?!...значи ако става дума да се подобри стандарта на живот, бих казала и на общуване, дори само преди 3 години си мислех, че ако всички или повечето българи са честни и работливи, и бла бла, и се обединим около общата си цел, това ще се случи...боже каква наивност!
Всъщност се оказва, че има хора които не желаят и даже възпрепятстват това...и българи, и не българи

Познавах един подобен на този симпатягат англичанин, живее вБг, може и друг път да съм го спенавала. Познавах го от един датинг сайт.
Не pomny по какъв повод му казах, че ние сме от различни, черги, да речем...да не казвам класи...щото нали той нали къща в Лондон, скъпи памучени ризи и т.н...А той ми вика: Неее, от една и съща класа сме...и сега доста години след това разбрах, че хич, ама хич не се е майтапил

Нищо не ти разбрах. Честно.
Освен, че си пораженчески настроена, точно онова което не трябва. Ама може и това да не съм разбрала.

подобен начин на мислене, причината за упеха или неуспеха да се търси само в уменията/способностите на индивида или дадена нация, е характерна за амариканския тип капитализъм..като ценостти и начин на функциониране на обществото...а аз напоследък просто изпитвам непоносимост към въпросното нещо!
Въпросният симпатяга, с какъвто и бизнес д а има в БГ, според мене няма никакъв интерес от повишаването на жизнения стандатр в БГ, защото това автоматично означава по-високи разходи за бизнеса му. Това от от което се нуждаят тези чуждестранни инвеститори и бизнесмени е някаква стабилност в държавата (сигурно това ще да са ниски данъци и стабилна фиансова система)...и

Sweety написа:

подобен начин на мислене, причината за упеха или неуспеха да се търси само в уменията/способностите на индивида или дадена нация, е характерна за амариканския тип капитализъм..като ценостти и начин на функциониране на обществото...а аз напоследък просто изпитвам непоносимост към въпросното нещо!

Да, то това нещо като религия вече се оформя.

Ние откъм тая страна на света сме по друг начин устроени. Източен един такъв.

Игривост, песни и танци... фаталност...

maggot написа:Трябват ни повече такива. Или поне да им се дава повече гласност.

Ние всъщност сме наистина щастливи, смеещи се, забавни, иновативни хора и имаме много потенциал, можем да се променим бързо. И трябва да имаме малко повече вяра в себе си, малко повече гордост.

Прав е човека. Напоследък и аз мисля по подобен начин - единствената причина, да не сме постигнали това, което искаме е, че не вярваме, че можем - говоря за нещо като "колективен проект", разбира се, е, да, другия проблем е, че просто няма такъв , но той е следствие от първия... В личен план винаги е много по-просто.

maggot написа:Трябват ни повече такива. Или поне да им се дава повече гласност.

Ние всъщност сме наистина щастливи, смеещи се, забавни, иновативни хора и имаме много потенциал, можем да се променим бързо. И трябва да имаме малко повече вяра в себе си, малко повече гордост.

Хехе - готин! Пропуснал съм го, та сега - наваксах :)

Амаранта написа:
Прав е човека. Напоследък и аз мисля по подобен начин - единствената причина, да не сме постигнали това, което искаме е, че не вярваме, че можем - говоря за нещо като "колективен проект", разбира се, е, да, другия проблем е, че просто няма такъв , но той е следствие от първия... В личен план винаги е много по-просто.

Гърците, за разлика от нас, имат нещо като "колективен проект" или поне са способни да отстояват нещо такова.

Пусках ли тук онази статия на Румен Аврамов?

Той е икономически историк, наистина страхотен специалист, и на едно място по повод на това какво ли би се случило у нас, ако не беше грейнал комунизЪма, казва следното:

При комунизма нещата са по-ясни. „Конкуренцията“ избуява буквално от другата страна на границата ни. С достатъчно основания следвоенна Гърция би могла да се разглежда като осезаемата виртуална алтернатива на комунистическа България от същия период. Осезаема, тъй като става дума за реално съществувало в други условия сходно общество, виртуално, защото то е огледален образ отвъд Желязната завеса, алтернатива, доколкото този образ е съзнателно граден и лансиран именно като по-добрата версия на случващото се у нас.
Доводите Гърция да бъде приета за материализация на нереализираната „капиталистическа“ опция на България са няколко. В междувоенната икономическа и политическа култура на двете страни са налице ключови отправни точки, които им задават еднопосочна инерция, след като попадат във враждуващите лагери. В много отношения гръцкият краен етатизъм е мекият вариант на българската брутална национализация, а гръцката авторитарно-полицейска политическа система, просъществувала години след гражданската война, е мекото алтер его на българския тоталитаризъм. Сравними са хронологиите на дългосрочните тенденции на растеж, на „златните години“ и на сривовете. Политическата икономия, микро и макроикономика в съседните държави разкриват множество огледални (в рамките на отричащи се модели) подходи към аналогични проблеми.
Когато България започна своя преход, у нас на Гърция се гледаше като на пример за подражание и като на привлекателен, средносрочно достижим образец. Но случващото се днес там оголва всички язви на този образец - смазващо държавно присъствие, олигархично-клиентелистки образувания, кръвосмесителни отношения между политика и стопанство, изкривени пазари, отсъствие на воля и сила за реформи… Гърция в момента преживява крах на следвоенния си модел така, както България преживя двоен крах (през 1989 и през 1996-1997г.) на неговата алтернативна (комунистическа) хипостаза.

За да не ме бият за чуждиците, веднага да кажа:

етатизъм
Хипостаза идва от богословието и се използва когато става дума за една същност в различни проявления, кой знае защо никъде не го намерих простичко обяснено.

А, ето я и статията: http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/19449

Та - не съм съвсем сигурна, че е само заради липсата на колективен проект при нас.

По целия свят в момента проблема е в това - прекалено срастване на политиката и икономиката. Така че някой да разглежда това като типичен балкански "синдром" ми изглежда меко казано ограничено и съответно - изкривяване на истината точно заради локализацията на проблема.
Балканския синдром е в това, че у нас, съседните ни държави а в стократно по-големи размери и в Гърция, се говори едно, мисли се друго и се върши трето без оглед на последствията. Техния "колективен проект" е нищо друго освен желание за запазване на статуквото без оглед на реалността, без желание да помогнат на загниващата си държава. Всички мислят само за себе си. Не мога да нарека това, което се случва там "колективен проект". Ама те винаги са си били такива и за съжаление, през вековете, са разпространили това си безхаберие наоколо.

Слава богу, самите ние - Българите - като хора, като граждани, започнахме да разбираме лека полека честността и отговорността, и съответно -да ги ценим и изискваме в отношенията си с другите. Нещото, което напредналия западен свят отдавна е осъзнал (с изключение на политиците им ).
Това и разумното, активно гражданско общество, убедено в себе си и умеещо да отстоява интересите си са нещата, които биха ни извели нагоре.
А тези неща започват от мъничкото - от себе си. И като дадеш пример със себе си, като започнат да те гледат с уважение и да се опитват да ти подражават, лека полека се получава. И аз в момента го виждам - получава се. Едвам ходи, но започва.
И мисля, че точно за това говори този човек.

Е да, ама така казваш, че ако проектът не е правилен, не е проект. Пък това хич не е либерално.

За мен си е твърде добър колективен проект даже това да не искат да се дават лесно на външен натиск и на външни влияния. И мислят за себе си, но мислят за себе си общо. И си се харесват без да чакат отвън да им го кажат.

Ако не е разумен. Има разлика.

А външния натиск е срещу раздутите ДЪРЖАВНИ харчове. Като например бонус от 15% за идване на работа на време, още 40% за храна и облекло, работно време от 4 часа, ама на пълна заплата, 80% от пенсионерите им са и някакъв вид инвалиди и взимат отгоре...
Е те тия "граждани" стачкуват в Гърция. Дето всичко на готово получаваха без да си мръднат пръста.
А останалите, частниците, си бачкат. Щото са наясно, че със стачка няма да се оправят нещата, а трябва си налягат парцалите ако искат да имат с какво да живеят.
За жалост, частниците са малък процент от цялото народонаселение, тъй като поради гореописаните неща, всеки предпочиташе да работи на държавно.
Всичко това го казвам не за друго, а защото съм заобиколена с гърци, които много подробно ме осветляват за какво иде реч при тях - отвътре им иде.

Не може да стачкуваш за това, че повече не ти тават да крадеш. Това за мен не е разумен проект и няма нищо общо с либерализма. Има общо със слободията.

Но... за нас идеше реч.
И тезата ми беше (а и все още е), че имаме нужда от подобни потупвания по рамото, за да почнем да мислим и хубаво за себе си. И че подобни потупвания трябва да са по-чести, по-явни и да се появяват на повече места. Независимо от кого са. Голяма част от песимизма ни идва точно от негативните новини. Ето ти един според мен добър граждански проект - да повдигнем самочувствието си на българи. И не просто защото така, а защото на всички ни е ясно, че ако искаме - можем. Ама не искаме - по-лесно е да мразим всичко и всички, включително и себе си.

maggot написа:Ако не е разумен. Има разлика.

А външния натиск е срещу раздутите ДЪРЖАВНИ харчове. Като например бонус от 15% за идване на работа на време, още 40% за храна и облекло, работно време от 4 часа, ама на пълна заплата, 80% от пенсионерите им са и някакъв вид инвалиди и взимат отгоре...
Е те тия "граждани" стачкуват в Гърция. Дето всичко на готово получаваха без да си мръднат пръста.
А останалите, частниците, си бачкат. Щото са наясно, че със стачка няма да се оправят нещата, а трябва си налягат парцалите ако искат да имат с какво да живеят.
За жалост, частниците са малък процент от цялото народонаселение, тъй като поради гореописаните неща, всеки предпочиташе да работи на държавно.
Всичко това го казвам не за друго, а защото съм заобиколена с гърци, които много подробно ме осветляват за какво иде реч при тях - отвътре им иде.

Не може да стачкуваш за това, че повече не ти тават да крадеш. Това за мен не е разумен проект и няма нищо общо с либерализма. Има общо със слободията.

Но... за нас идеше реч.
И тезата ми беше (а и все още е), че имаме нужда от подобни потупвания по рамото, за да почнем да мислим и хубаво за себе си. И че подобни потупвания трябва да са по-чести, по-явни и да се появяват на повече места. Независимо от кого са. Голяма част от песимизма ни идва точно от негативните новини. Ето ти един според мен добър граждански проект - да повдигнем самочувствието си на българи. И не просто защото така, а защото на всички ни е ясно, че ако искаме - можем. Ама не искаме - по-лесно е да мразим всичко и всички, включително и себе си.

Тези гърци, с които си заобиколена, предполагам, са частници, нали?

Да, тази ти теза ми е ясна, но съм със смесени чувства към нея. Обаче това вече го казах, казах и защо.

Не ни е проблемът в това, че не се харесваме, а в липсата на усещане за здрав разум в политиката. Включително и в тази, която ни идва отвън.

Мнемозина написа:...
Не ни е проблемът в това, че не се харесваме, а в липсата на усещане за здрав разум в политиката. Включително и в тази, която ни идва отвън.

В политиката си има много здрав разум - този на парите. И това е проблема. Не само нашия проблем, а световния.

maggot написа: В политиката си има много здрав разум - този на парите. И това е проблема. Не само нашия проблем, а световния.

Страхотно казано. И аз така мисля. Дума по дума. Мисля, че това е истината и точно тази ми увереност ме вади от равновесие. Нямам опорна точка. Единственото по което меря политиците е способността им да следват икономическите реалности, но не това е призванието на политиката. Политиката трябва да е нещо различно, друго трябва да е. И не мисля така само аз, всички мислят така, така мисли целия народ. Може да не го е формулирал ясно(вероятно телевизиите и радиата имат пръст в това) но съм убеден, че народа усеща, че политиката трябва да се занимава с други неща, а не само икономика. Дори не на първо място. Един пример с отрицание ще дам. ББ прекрасно следва икономическата логика. Развива България точно така както всички казваха, че трябва(Плевнелиевиете приказки и те натам клонят, което вече е гротеска, но карай не ми е това думата). Защо тогава ни е толкова неприятен? Даже не можем да измислим какво да кажем, но че е неприятен е безспорно. Ами не можем да измислим какво да кажем защото ни липсва мярка за политика. Не знаем какво е това. Живота ни повсеместно се сверява с икономиката с индексите и с пазарите. Избори имало - леле как ще реагират пазарите, наводнение - индексите на борсите как са, Евро 2012 - какви са очакванията на лондонското сити...
И по- зле ще става. Никога досега парите не са слагали толкова грамадански окови на хората. Под хора има предвид правителства, политически партии и обществени организации.
Чакай да намеря една статия.
Ето я
http://www.eurochicago.com/2012/01/gole ... kok-nazad/
Препоръчвам я цялата, но ето откъси:
СЪВСЕМ ясно е, че в Европейския съюз няма политическа воля, която да се опълчи на пазарите и да реши кризата. Досега жалките действия на европейските управници се приписваха на огромната им некомпетентност. Но това (правилно) обяснение не е достатъчно, особено след скорошните „финансови държавни преврати“, които в Гърция и Италия сложиха край на определено виждане за демокрацията. Очевидно е, че не става въпрос само за посредственост и некомпетентност, а и за активно съучастничество с пазарите.

Какво наричаме „пазари“? Това е едно цяло от инвестиционни банки, застрахователни компании, пенсионни и спекулативни фондове (hedge funds), които купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти. За да придобием представа за гигантската им мощ, е достатъчно да сравним две числа – всяка година реалната икономика (производствени и обслужващи предприятия) създава в света богатство (БВП), изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика…

В следствие на това никоя национална икономика, колкото и силна да е тя (Италия е осмата икономика в света), не може да устои на координираните атаки, които „пазарите“ провеждат от една година насам срещу европейските страни, наричани презрително „прасета“ (PIIGS contries), т.е. Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания
....
Статията е писана когато експертите Пападимос и Монти смениха Папандреу и Берлускони. По- натам автора разказва ясната история защо това стана.
.........
Малко е вероятно технократите от тази „следполитическа ера“ да успеят да преодолеят кризата. Ако решението беше техническо, вече щеше да е преодоляна.

Честно казано аз мисля, че политиката все пак ще надделее над парите в тази тяхна война. Просто трябва да започнем да си задаваме правилните въпроси. И дано да стане сега и дано да е тук.

Green Light написа: Честно казано аз мисля, че политиката все пак ще надделее над парите в тази тяхна война. Просто трябва да започнем да си задаваме правилните въпроси. И дано да стане сега и дано да е тук.

Под "тук" клуба ли разбираш?
Стига бе, Грийне, нямам време сега! Айде да остане за петък, м? Тюх, че се притесних...