3o4o.net

ЧАЛГА...

е, то се знае за Калин Терзийски... и опитите му... няма да коментирам чия поръчка изпълнява с напъните си за статия...

много уважавам Венци Мицов, но... за негово съжаление чалгата НЕ Е пръкната през 80-те години, нито Хисарския поп е неин автор...

но... нека оставя и вие да има какво да си почешете клавиатурите...

Ееее, хисарския поп - бях го забравила съвсем този! Сигурно поп-фолк от него идва, м?

Двете статии са еднакво неточни според мен, но няма значение.
Първата (Калин Терзийски) прави погрешни изводи от правилни предпоставки.
А пък изводите на втората са по-верни, обаче при грешни предпоставки. А, и много интересно - всеки четен абзац е добре, обаче нечетните са зле (или обратното, абе през абзац трябва да се чете). :lol::lol:

Мнемозина написа:Ееее, хисарския поп - бях го забравила съвсем този! Сигурно поп-фолк от него идва, м?

Двете статии са еднакво неточни според мен, но няма значение.
Първата (Калин Терзийски) прави погрешни изводи от правилни предпоставки.
А пък изводите на втората са по-верни, обаче при грешни предпоставки. А, и много интересно - всеки четен абзац е добре, обаче нечетните са зле (или обратното, абе през абзац трябва да се чете). :lol::lol:

понеже не съм много компетентен, но попрочел това-онова... може ли да коментираш първата стихосбирка на Петко Славейков?...

сър Айвънхоу написа:
понеже не съм много компетентен, но попрочел това-онова... може ли да коментираш първата стихосбирка на Петко Славейков?...

Не, не е там коренът на това, което днес е т.нар. чалга. Ако това ме питаш, де. Подобни неща винаги е имало, но въпросът е в общата картина, в която се вписват. И какво място заемат в нея.

Мнемозина написа:
Не, не е там коренът на това, което днес е т.нар. чалга. Ако това ме питаш, де. Подобни неща винаги е имало, но въпросът е в общата картина, в която се вписват. И какво място заемат в нея.

шегувам се... знам, че не е там корена...

но... друго, май, е по-важно: защо? защо избуя така и защо по това време... и кой, всъщност е отговорен за това...
и едни интересни отговори ми напират в главата, ама ще ме обвиниш в параноя

В началото на 90-те с един приятел си бяхме направили "отдел за борба със сръбска музика"...

Сега аз в опита си да забравя селския си произход и цървулите на дядо си, захранвам духовния си глад с Бодлер, сред купчините тор... и разбира се с малко чалга... когато съм на гости на добрия си приятел.

Ще ми е интересно да следя тази тема... и като начало да ви поздравя с една песен на Лепа Брена :)
http://www.youtube.com/watch?v=vfrfHAAzB6g

Никога не съм знаел, че е авторска:
http://www.youtube.com/watch?v=3PLtculAdOA

Хубаво нещо е четенето на статии от нетЯ...

Днес гледах едно от интервютата на Васко Василев по една от телевизиите,
и там го попитаха нещо от сорта - как неговата музика може да възпитава младежта и прочее, и той каза, че няма нищо такова, всичко това, винаги си е било entertainment, и че Паганини за неговото си време е бил нещо като Майкъл Джексън за нас...тъй че - споко - и на чалгарите им се случва да правят изкуство, и на интелектуалците - да са тъпи и прочее, също така и циганите понякога са поети, на кого му е притрябвало да подрежда всичко по кутийки с етикет?

www.youtube.com/watch?v=t38MkiFnaRM&feature=related

Амаранта написа:Днес гледах едно от интервютата на Васко Василев по една от телевизиите,
и там го попитаха нещо от сорта - как неговата музика може да възпитава младежта и прочее, и той каза, че няма нищо такова, всичко това, винаги си е било entertainment, и че Паганини за неговото си време е бил нещо като Майкъл Джексън за нас...тъй че - споко - и на чалгарите им се случва да правят изкуство, и на интелектуалците - да са тъпи и прочее, също така и циганите понякога са поети, на кого му е притрябвало да подрежда всичко по кутийки с етикет?

www.youtube.com/watch?v=t38MkiFnaRM&feature=related

Ами... не искам да те разочаровам много, но Васко Василев се е превърнал в абсолютната чалга вече, а пък Паганини не е най-добрата възможна музика.

Има си и сега попмузика, за която твоето успокоение може да се отнесе, но това, което си представяш, когато ти кажа "чалга", не е от нея.

сър Айвънхоу написа:

Мнемозина написа:
Не, не е там коренът на това, което днес е т.нар. чалга. Ако това ме питаш, де. Подобни неща винаги е имало, но въпросът е в общата картина, в която се вписват. И какво място заемат в нея.

шегувам се... знам, че не е там корена...

но... друго, май, е по-важно: защо? защо избуя така и защо по това време... и кой, всъщност е отговорен за това...
и едни интересни отговори ми напират в главата, ама ще ме обвиниш в параноя

Че е целенасочено?
И да, и не.
То си е част от всеобщия комерс, който не е само у нас, а навсякъде. Когато се мисли само за продаването, се стига до чалга.
А, да, и когато смисълът на живота е забавлението.

Мнемозина написа:
Ами... не искам да те разочаровам много, но Васко Василев се е превърнал в абсолютната чалга вече, а пък Паганини не е най-добрата възможна музика.

Има си и сега попмузика, за която твоето успокоение може да се отнесе, но това, което си представяш, когато ти кажа "чалга", не е от нея.

Ми - на мен Васко Василев ми харесва, дори и комерса да го поставя на границата с "чалгата", все пак е от по-добрата страна.;) А Паганини беше даден за пример като виртуозен цигулар, който забавлява публиката, поне аз така го разбрах, де, не го е изтъквал като най-добрата възможна музика, то пък и не е сериозно да се твърди, че има такава.

.. но има един вид хард чалга, която си е направо гнусна, и по-скоро бих нарекла на порно с други изразни средства, усещането е същото - и то идва от текста и "стайлинга", а не от самата музика. От друга страна, историята познава гнуснички порно - сюжети и при други, по-"изтънчени" стилове музика. От трета страна, случвало се е, да ме определят като лицемерна и превзета заради това, че не харесвам порно (тва - интелигентни хора, чиито мнения като цяло взимам под внимание)...

тъй че:lol:...наистина не знам къде е границата - всеки си има лично усещане, но е трудно да се въведе единна норма, и кой знае дали въобще е необходимо.

Честно казано, не разбирам къде е проблема - музиката, а и въобще изкуството, не може да създава определен тип хора, само им помага да се разпознаят, и да се обединят по интереси.

Мнемозина написа:...А, да, и когато смисълът на живота е забавлението.

Не мога да се съглася, че когато забавлението стане смисъл се стига до чалга. Напротив.
Забелязал съм, как се менят любимите ми песни в един албум. Първоначално харесвам пилотното, най- комерсялно парче. След време фаворит ми става друго... а след много слушане някое, на пръв поглед, невзрачно парче.
И с забавите мисля, че се случва тъй. Първо, неубоздан първичен купон. Пиршество на плътта.... и лесно запомнящи се звуци... След това..

Нещо такова...

itcome написа:...А, да,
Първо, неубоздан първичен купон. Пиршество на плътта.... и лесно запомнящи се звуци... След това..

викаш...
почвайки от тъдява
и свършвайки
некъде тукте

:)
http://www.youtube.com/watch?v=8elQqqGi11k

itcome написа::)
http://www.youtube.com/watch?v=8elQqqGi11k

:)

преди години ме спечелиха с това: www.youtube.com/watch?v=qpOTzL2HAbY

Мнемозина написа:
Че е целенасочено?
И да, и не.
То си е част от всеобщия комерс, който не е само у нас, а навсякъде. Когато се мисли само за продаването, се стига до чалга.
А, да, и когато смисълът на живота е забавлението.

Всъщност... замислих се как рокът, от музика на протеста, се превърна в... бля,бля... как след "промените" всички рок-парчета със социална насоченост биват потулвани малко по малко... как изчезна пънка... и т.н.
И това не е само тук, в България, а си е световна тенденция...

И как "световния" поп си е всъщност една "световна чалга"...

Амаранта написа: Ми - на мен Васко Василев ми харесва, дори и комерса да го поставя на границата с "чалгата", все пак е от по-добрата страна.;) А Паганини беше даден за пример като виртуозен цигулар, който забавлява публиката, поне аз така го разбрах, де, не го е изтъквал като най-добрата възможна музика, то пък и не е сериозно да се твърди, че има такава.

.. но има един вид хард чалга, която си е направо гнусна, и по-скоро бих нарекла на порно с други изразни средства, усещането е същото - и то идва от текста и "стайлинга", а не от самата музика. От друга страна, историята познава гнуснички порно - сюжети и при други, по-"изтънчени" стилове музика. От трета страна, случвало се е, да ме определят като лицемерна и превзета заради това, че не харесвам порно (тва - интелигентни хора, чиито мнения като цяло взимам под внимание)...

тъй че:lol:...наистина не знам къде е границата - всеки си има лично усещане, но е трудно да се въведе единна норма, и кой знае дали въобще е необходимо.

Честно казано, не разбирам къде е проблема - музиката, а и въобще изкуството, не може да създава определен тип хора, само им помага да се разпознаят, и да се обединят по интереси.

Сега, първо да кажа - по принцип съм много толерантна и съм привърженик на това всеки да си слуша каквото си иска и да си харесва каквото си иска.
Само че в момента съм в някакъв период, в който релативизмът ми е писнал - и това, че не може да се дефинират нещата ме кара да гледам подозрително - защото не е така.
Има наистина много явления, които са "между" и е трудно да ги сложиш в чекмедже - но за да не можеш да ги сложиш в чекмеджето, чекмедже все пак има.

Така, толкова в мое оправдание и сега по същество.
Мен самата много по-малко ме ядосва турбочалгата, точно защото тя си е едно чекмедже и е ясно за какво става дума, там няма лъжа. Да, кефим се, играем по масите, силикон където е възможно и всичките им там други атрибути.

Обаче такива като Васко Василев, които те гледат в очите и те лъжат, че това било то изкуството, ужасно ме погнусяват. А най-гадното е, че е добър цигулар. Предпочитам такива, дето ми казват "сега ти пея чалга и ти слушаш чалга" - пък ме карат да се замисля над това, което са направили.

(Найджъл Кенеди обаче е друга бира, съвсем друга, моля да не се бърка.)

А за това, че не е възможно чрез музика да се създава определен тип хора - тук дълбоко грешиш. Но това е според мен и моите наблюдения.
И според Платон, де, и още неколцина подобни нему, но няма значение.

itcome написа:

Мнемозина написа:...А, да, и когато смисълът на живота е забавлението.

Не мога да се съглася, че когато забавлението стане смисъл се стига до чалга. Напротив.
Забелязал съм, как се менят любимите ми песни в един албум. Първоначално харесвам пилотното, най- комерсялно парче. След време фаворит ми става друго... а след много слушане някое, на пръв поглед, невзрачно парче.
И с забавите мисля, че се случва тъй. Първо, неубоздан първичен купон. Пиршество на плътта.... и лесно запомнящи се звуци... След това..

Нещо такова...

Искаш да кажеш, че в един чалга албум като стигнеш до това да харесваш най-непилотното парче, вече си стигнал до катарзис?
Малко се обърках.

сър Айвънхоу написа:
Всъщност... замислих се как рокът, от музика на протеста, се превърна в... бля,бля... как след "промените" всички рок-парчета със социална насоченост биват потулвани малко по малко... как изчезна пънка... и т.н.
И това не е само тук, в България, а си е световна тенденция...

И как "световния" поп си е всъщност една "световна чалга"...

Ооо, да, това последното си е така общо взето, обаче ние (аз де) сме позагубили различимостта между нещата.
Защото за сина ми например Риана си е откровена чалга и изобщо тия малките си имат много ясни критерии, някакви техни си.

Истината е, че тия неща работят най-истински (пънка и по-сериозният рок), когато са в ъндърграунда.
Ако ги изкараш на светло и започнат медиите да ни заливат с тях, ще се чалгизират много бързо.

Въпросът не е да няма чалга, а да е ясно, че е чалга. А чалгата при нас сега е държавна политика.
Гена Димитрова ще пее в Москва и т.н.

сър Айвънхоу написа: Всъщност... замислих се как рокът, от музика на протеста, се превърна в... бля,бля... как след "промените" всички рок-парчета със социална насоченост биват потулвани малко по малко... как изчезна пънка... и т.н.
И това не е само тук, в България, а си е световна тенденция...

И как "световния" поп си е всъщност една "световна чалга"...

Едновремешните хитове си бяха естествен продукт и отсети от публиката по естествен път.

Просто вече има монопол на няколко звукозаписни компании. Имат си планове за печалби, планове за "хитове" за години напред. Те са и същите, дето ритат срещу нета, понеже им бърка плановете.

Надеждата е да си отмрат по естествен път. Sony са на път с няколко милиарда загуби, да се надяваме, че ще продължат надолу, а с тях и Sony Music.

Мнемозина написа:
Искаш да кажеш, че в един чалга албум като стигнеш до това да харесваш най-непилотното парче, вече си стигнал до катарзис?
Малко се обърках.

Разбира се, че това имах в:)предвид...
Особено ако пилота е слезнал от самолета :)

Всъщност да се говори за чалга е като да се говори за кич (не Бодурова), всеки го разбира но никой не може да го обясни.

Мнемозина написа:
Сега, първо да кажа - по принцип съм много толерантна и съм привърженик на това всеки да си слуша каквото си иска...

Да, и аз съм така - но само ако слуша тихо, а най-добре със слушалки.


... за другото - разбира се, че нещата винаги могат да се дефинират, стига човек да има желание - сещам се сега за бащата на Елиът Роузуотър (от " Бог да ви поживи, мистър Роузуотър"), как точно беше дефинирал разликата между еротика и порнография...
...

после - извън дефиницията - има неща, които ме грабват, други, просто ми харесват, трети не ми, четвърти просто ме отблъскват. Силиконовата "култура" ме отблъсква, въпреки откровената и простащина (а по принцип ценя откровеността), лицемерната псевдокултура - Васко Василев, Ванеса Мей (и тя е там, нали), ми е приятна и забавна - как да я оправим таз работа, а?:shy:

и после:

Мнемозина написа: А за това, че не е възможно чрез музика да се създава определен тип хора - тук дълбоко грешиш. Но това е според мен и моите наблюдения.
И според Платон, де, и още неколцина подобни нему, но няма значение.

така, може и да греша, де, по принцип всяко нещо влияе върху изграждането на личноста,
но с различна сила, и различен приоритет - музиката е много назад в тази класация, има далеч по-решаващи и мощни фактори. (като гени, социален произход, възпитание, образование, професия, работа, деца и пр.)

сър Айвънхоу написа:
И как "световния" поп си е всъщност една "световна чалга"...

Ами да, поп-културата навсякъде си е поп-култура, етно-елементите са подробност.

Мнемозина написа: Ами... не искам да те разочаровам много, но Васко Василев се е превърнал в абсолютната чалга вече, а пък Паганини не е най-добрата възможна музика.

Има си и сега попмузика, за която твоето успокоение може да се отнесе, но това, което си представяш, когато ти кажа "чалга", не е от нея.

не знам какво е определението на "най-добра възможна музика", но в такива случаи се сещам как професионалните музиканти обожават Вагнер и други автори, докато за моето непрофесионално ухо, макар да съм бил на 2 опери на великия немец и да положих усилие да изслушам още 2, трудно мога да кажа, че 3-4 часа с този автор ми носи хубави емоции, както това се случва, когато ида на (повечето) опери на Верди. Същото е и при картините - онези цапаници (за мен), зад което критици виждат гениални прозрения свързани с Космоса, Душата и Бог, аз си предпочитам импресионистите (знам, знам как са посрещани, но пък те са един чудесен пример, че може да харесваш повече дадено изкуство и като прочетеш малко за него - в тази връзка за мен е сравнително изключение Кандински, който в началото не ме радваше особено, но се попромених). Та ... докато наистина Васко отиде прекалено далеч в популизма (Найджъл също заби натам, но Васко някак си не си запази нивото), то все пак си мисля, че изкуството е основно да радва (както и красотата). А чалгата - не знам. Щом толкова много хора я харесват - да си я слушат. На мен никой не ми я налага и по-скоро виждам чалга певици (щото са по светски хроники и ти се набиват в очите по сайтове и форуми), отколкото да слушам техни песни.

ELBI написа: не знам какво е определението на "най-добра възможна музика", но в такива случаи се сещам как професионалните музиканти обожават Вагнер и други автори, докато за моето непрофесионално ухо, макар да съм бил на 2 опери на великия немец и да положих усилие да изслушам още 2, трудно мога да кажа, че 3-4 часа с този автор ми носи хубави емоции, както това се случва, когато ида на (повечето) опери на Верди.
Същото е и при картините - онези цапаници (за мен), зад което критици виждат гениални прозрения свързани с Космоса, Душата и Бог, аз си предпочитам импресионистите (знам, знам как са посрещани, но пък те са един чудесен пример, че може да харесваш повече дадено изкуство и като прочетеш малко за него - в тази връзка за мен е сравнително изключение Кандински, който в началото не ме радваше особено, но се попромених). Та ... докато наистина Васко отиде прекалено далеч в популизма (Найджъл също заби натам, но Васко някак си не си запази нивото), то все пак си мисля, че изкуството е основно да радва (както и красотата). А чалгата - не знам. Щом толкова много хора я харесват - да си я слушат. На мен никой не ми я налага и по-скоро виждам чалга певици (щото са по светски хроники и ти се набиват в очите)

Грешиш с обобщението "професионалните музиканти обожават Вагнер". В останалото си прав - да, харесването или нехаресването на определен стил в изкуството е и въпрос на вкус, ако щеш и на жизнен период - но най-важното е желанието все пак да опиташ да го харесаш. Когато това желание липсва и искаш всичко да ти идва готово, смляно, а ти само да седиш на дивана и да зееш в очакване - ей това вече за мен е потъване.

Тоест, ако приемем, че изкуството трябва да носи радост, то границата се поставя от въпроса "радост от какво".

Амаранта написа:
после - извън дефиницията - има неща, които ме грабват, други, просто ми харесват, трети не ми, четвърти просто ме отблъскват. Силиконовата "култура" ме отблъсква, въпреки откровената и простащина (а по принцип ценя откровеността), лицемерната псевдокултура - Васко Василев, Ванеса Мей (и тя е там, нали), ми е приятна и забавна - как да я оправим таз работа, а?:shy:

Там е, там е, с двата крака. Стой си така, тя сама ще се оправи тази работа. Не в смисъл, че ще започнеш да харесваш силиконовата култура.

А за възпитанието - според мен я подценяваш музиката, но това е друга дълга тема. А и чалгата не е само музика, а си е цяла култура.

itcome написа:

Мнемозина написа:
Искаш да кажеш, че в един чалга албум като стигнеш до това да харесваш най-непилотното парче, вече си стигнал до катарзис?
Малко се обърках.

Разбира се, че това имах в:)предвид...
Особено ако пилота е слезнал от самолета :)

Всъщност да се говори за чалга е като да се говори за кич (не Бодурова), всеки го разбира но никой не може да го обясни.

Мнемозина написа:

ELBI написа: не знам какво е определението на "най-добра възможна музика", но в такива случаи се сещам как професионалните музиканти обожават Вагнер и други автори, докато за моето непрофесионално ухо, макар да съм бил на 2 опери на великия немец и да положих усилие да изслушам още 2, трудно мога да кажа, че 3-4 часа с този автор ми носи хубави емоции, както това се случва, когато ида на (повечето) опери на Верди.
Същото е и при картините - онези цапаници (за мен), зад което критици виждат гениални прозрения свързани с Космоса, Душата и Бог, аз си предпочитам импресионистите (знам, знам как са посрещани, но пък те са един чудесен пример, че може да харесваш повече дадено изкуство и като прочетеш малко за него - в тази връзка за мен е сравнително изключение Кандински, който в началото не ме радваше особено, но се попромених). Та ... докато наистина Васко отиде прекалено далеч в популизма (Найджъл също заби натам, но Васко някак си не си запази нивото), то все пак си мисля, че изкуството е основно да радва (както и красотата). А чалгата - не знам. Щом толкова много хора я харесват - да си я слушат. На мен никой не ми я налага и по-скоро виждам чалга певици (щото са по светски хроники и ти се набиват в очите)

Грешиш с обобщението "професионалните музиканти обожават Вагнер". В останалото си прав - да, харесването или нехаресването на определен стил в изкуството е и въпрос на вкус, ако щеш и на жизнен период - но най-важното е желанието все пак да опиташ да го харесаш. Когато това желание липсва и искаш всичко да ти идва готово, смляно, а ти само да седиш на дивана и да зееш в очакване - ей това вече за мен е потъване.

Тоест, ако приемем, че изкуството трябва да носи радост, то границата се поставя от въпроса "радост от какво".

Хубу де - може да обобщих повечко, но това идва от (явно сравнително ограничено) музикалните среди, с които съм си контактувал и събирал мнение. По-скоро дочувал :) Мисля, че разбра за какво става дума (не мога да разбера защо напоследък много хора почнаха да употребяват "за какво иде реч"?).

Радост от какво ли? Ами радост от слушане, гледане, четене. Поява на вътрешни реакции на организма, водещи до засилени нива на разни "...они", които въздействат на мозъка. Не мога да намеря в момента пълното обяснение на биологическия механизъм за "радост", "щастие", но бе нещо от този род