3o4o.net

Трите Планини.

...или как се ходи на екскурзия с парите на Детето.

Каката ни има ... винаги има собствено мнение за това как се правят нещата и преди време категорически отказа да посещава частни уроци по литература или математика и физикимизики да учи при репититори като подготовка за матурата.
-Да не съм тъпа. И така ще изкарам високи оценки, за какво да давате пари на вятъра.
/Мда, убийстена обосновка, хвала на бистрия мозък/.
-Тъй, тъй - не възразихме страстно ние и скрихме заделените денари в тайното чекмедже в бабината стая, в оная старата библиотека на най-горния рафт, между пожълтелите страници на едновремешния източногермански бестселър „Мъжът и жената интимно”...

Изниза се месец май, почна юни и всеки си тръгна по пътя -
Дъщеря ни с каменна физиономия да си чака резултатите от сербезлъка, а ние със социалстическата „Кама-Сутра” под мишница хукнахме по Пътя. По нашия.

Първи ден. Към Странджа – първата планина.

Докато зареждам газ на Старо Оряхово си напрягам мозъка, какво е искал да ми каже човека от техническия преглед, който наскоро правих на Астрата. Заяви, че има недоизгаряне на газ според газовия анализатор и ме посъветва да направя реглаж на газовото. Не ме пита обаче колко гори, а тя си гори към осем-девет на дълъг път. Същия ден отидох при газаджиите и ми намалиха до минимум някакви дюзички.
-Ся ще гори три сигрно – решавам накрая и настъпвам към Бургас.
Кара се приятно, още няма навалица от коли и автобуси и пристигаме навреме за кратка среща на кафе с приятел. Е, там малко се опетлавам /на онова гиганско, като централния площад на Варна кръгово/ и засичам един бакшиш /което той дружелюбно премълчава/.... После в малко заведение обелваме някой лаф с Митко и той си тръгва към тях, а ние продължаваме към Калово. Имаме идея да стигнем първо до местноста Парория.

Цитат от Уики:

Парория е защитена местност в Странджа намираща се между селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Горите в района на местността са разновъзрастни, с много вековни дъбови дървета, като над 85 % от тях са прехвърлили 120 години. Сред тях се откроява 1000-годишния дъб благун - най-интересното, най-дебелото и вероятно най-възрастното дърво в Странджа. Горските масиви тук са представени главно от вековни благуново-горунови формации. Те са останки от вековните непроходими гори, съществували по тези земи.
Релефът на местността е красиво нагънат и прорязан от Заберска река и Казанска река. В карстовата част на Пазлаците скалите крият много изненади и пещерни образования. Тук са запазени мегалитни тракийски долмени.
От голям интерес за посетителите от района е легендата за средновековния манастир на Григорий Синаит, от където навярно идва и името на цялата местност. На територията на защитена местност Парория се намира параклисът „Света Петка“, за който се предполага, че е построен на мястото на самия Парорийски манастир на Григорий Синаит, свързан и с учението на Теодосий Търновски. Около местността е осеяно с множество параклиси.

Отбивката от пътя за Калово започва оптимистично. На средата на втория километър обаче почвата става многопластово мазна от падналите валежи, а тук таме разтварят жадни пасти дълбоки коловози...затова се почесвам дето не ме сърби, и на една полянка правя обратен завой. Тука ще се дойде пеш, може би наесен.
На шосето си избърсвам потта, пускам „Ядерная война” на Арина и газирам към Заберново.

Цитат:
Намира се на 4 км южно от шосето Визица – Босна, на 44 км от гр. Малко Търново и 61 км от гр. Бургас; 250 м.н.в. Разположено е в подножието но билото Босна - Уграш, под възвишението Бисама.
Старото име на селището е Заборна и се смята, че то има тракийски езиков корен – “берна” – “пълен, изобилен”. Под това име селото фигурира в данъчния регистър на кааза Анхиало от 1731-32 г.
................................................................................................................................................................

В Заберново е запазена стара традиция, която е много характерна и за другите странджански села. Тук всеки род има свой светец, когото тачи. За едни това е Св. Марина, за други Св. Дух, за трети Св. Георги и т.н. Родът се грижи за поддържането на параклиса, в деня на празника се събира на святото място, палят се свещи, колят се животни и се раздава курбан за здраве. Светецът се дарява с дарове, а хората организират общо родово увеселение.

Село Заберново е привидно пусто понеже по улиците няма никой.



Едан жена с неудовлетворително-ментален вид /след голямобуковския канибал, малко неща могат да ме изненадат вече по тея места де/ рови в контейнера за боклук, а на пътя е подредила колекция от всевъзможни нещица с неясно предназначение.
Спираме в центъра да отдъхнем и да се огледаме.





Според една табела, църквата или камбанарията и са най-старато култово съоръжение в района. Има и плоча на героичната Смъртна дружина от войните за нашето национално освобождение.






През извивките на кората ми за миг пропълзява като змиорка, неизгодното сравнение между македонските оперетъчни харамии и странджанските Герои, незаслужено забаравени от потомците и ... съзирам втора жена.
Опитвам се да я питам за ключа за църкавата, ама и тя май не е много тавряс. Затова горчиво въздъхваме и си вземаме довиждане с това тихо странджанско кътче...

Гробищата на Заберново с един гигантски дъб.










Следващата цел е параклиса „Света Троица”. Тя се намира между Граматиково и Визица.

Цитат:

Преди столетия на мястото на параклиса "Света Троица" имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда, калугерите се уплашили и за да се скрият, влезли в левия проход на пещерата. Същата имала два прохода, но не всеки знаел, че ако тръгне по левия, никога няма да се върне. Десният бил по-плитък и в него ходели жени да се молят. Влезли калугерите в левия проход, но станало срутване и били затрупани. Същата нощ един от първенците на Граматиково сънувал, че калугерите са в беда. Още на сутринта събрал цялото село и кой с мотика, кой с лопата, започнали да копаят, но в десния проход. Не открили монасите и през нощта човекът отново сънувал как те зоват за помощ, но този път глас му разкрил, че ще ги намерят в левия проход. На другия ден наистина ги намерили и ги извадили от пещерата ни живи, ни умрели.


Черния път започва от бариера за някакво ловно стопанство. Върви се приятно през гора. По едно време Ирена съзира рубинчета на горските ягоди отстрани да надзъртат из-под листата си долу и порядъчно се забавяме.





Параклиса е отдалечен на около два километра и половина навътре от главния път и скоро сме на място.









Вътре.





Слизам естествено и в пещерката.












Дясната галерия и дъното и.










В дъното на дясната галерия има икона на Богородица.



Хладничко приятно е и капе вода отнякъде. Лявата галерия ми се струва затрупана, затова след няколко снимки излазям на бял свят. Това място определено е по- атрактивно от подземната църква до Воден. Макар, че грях е сигурно да се сравняват такива неща. На поляната до заслончето откривам, маса кърлежи върху панталона и дето се готвят да ми направят сериозно кръвопускане, а Ирена която не влезе вътре и тя наблюдава същите жадни и гладни реципиенти по снагата с,и та известно време се пощим взаимно... чак после тръгваме наобратно.




Пътят ни продължава към Малко Търново. Това градче винаги ме поразява с безлюдието си или просто не съм свикнал с пуст площад, пусти улици и малобройни и редки мълчеливи компании по кафенетата. Накупуваме там кюфтаци и бири, помълчаваме и ний на една пейка в центъра до реката, замислени за жувота и науката, като философи от епохата на Просвещението хахахахаха / или нашенски депутати през обедната почивка/....и отлитаме към заслона „Чешменски поляни”.

Там наще приятели са вече пристигнали /имаме договорка отпреди/ и се започват култовите занимания по палене на огън, ядене и пиене. Неусетно става късно, махам два кърлежа от телесата на страдалци и лягаме под закрилата на палатката и деликатните странджански нощни шумове...








... и не мога да се въздаржа.


Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…

Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.

О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!



и аудио...

http://www.youtube.com/watch?v=SC6XNkEp0bA

Следва...
........че беше дълго пътуване изтъкано - от изпепеляващо слънце, взривове, хвърчащи срещу нас ламаринени покриви, дъжд, ураганен вятър, изплезени езици, много вода, чирозчета, мургави римляни с колесници и матрони и доста емоции. Естествено позитивни.

Кентски:bigsmile:

Ех...

Втори ден. Между Странджа и Сакар.

На другия ден потегляме първо към Факия. Наспани сме, доволни и в кръвта ни плува дневната доза кофеин. На Маринка зареждаме, пътя е хубав и малко преди обяд сме на място. Макар, че знам теоритично местонахождението на Марков камък /тукашните го знаят като Големия камък/, питам в някаква бакалница още веднъж... правя снимки на местната църква и не след дълго сме в Долно ябълково.

Църквата във Факия.





Някакви овцИ се крият на сянка при входа:lol:





Извън селото има неприятно баирче, но Астрата го издрапва успешно и паркираме пред едно мочурище. Наблизо има римски лагер и из гората се търкалят колесници – патрициите нещо събират явно - билки там, може гъби и прочее...Вземаме манерката с вода, фотоапарата, две шапки и хлътваме в гората. Всичко е много хубаво, но вече е пладне и слънцето прижулва нервно особенно по откритите места. Накрая когато наближаваме камъка и двамата имам доста посмачкан вид.

Марковия камък.





В друг ракурс.





Околностите.








Някой е оставил шише с вода на стълбите и след като си наплискваме главите го преместваме на сянка.

Цитат:

Тракийското светилище, намиращо се на 3 км от с. Долно Ябълково, е свързано с култа към плодородието. Високият 8 метра камък е с уникална форма. В плоските скали са изсечени каменни ниши. Стълбичка води нагоре към върха на камъка. Гледан от западната част, мегалитът прилича на един от основните камъни на друго тракийско култово място край Приморско - Бегликташ. Най-отгоре върху Марковия камък са двете кладенчета, наречени очите на Бога.

В приказките се разказва, че в долмените живеели змейове, които крадели най-личните моми и ергени от селото. Предания от Възраждането пък свързват Крали Марко с мистериозното място. Когато минавал през Странджа на път за Истанбул, юнакът взел камъче и го метнал зад гърба си. То паднало на 3 метра и останало там завинаги. Хората го нарекли Марков камък. Странджа пази и стъпките на Крали Марко. А за една от скалните ниши, от която днес събират лековита вода, се знае, че била използвана от исполина за солница.

Друго предание гласи, че Света Богородица е изпуснала камъка. Божията майка искала да помогне на император Константин в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. Сега на мястото ходят жени, които искат рожба, а Богородичният скален отломък лекува безплодие.

Не знам дали е верна тезата изцеляването от безплодие на тоя който мине през цепнатината под къмъка, която- ето я туканка...





....но чувствам, че ако не се завра там на сянка и аз ще се окотя и то бързо...Затова засядаме двамата като виетнамци в засада в това скришно място и чакаме да се успокоят разтуптнети сърца и да изстината загрятите вратове.


...вътре


ох хладно

ох кеф

под големия камък

е голем кеф:lol::lol:





На върха на това чудо има вдлъбнатини /стъпките на Крали Марко ?/ които чат-пат се пълнят с лечебна? водичка...









На връщане понеже е нанадолнище сме по свежи, а аз забелязвам, че дърветата са накачулени с хиляди гъсеници...





Не знам дали става водата за пиене тук, но да си наплискаш главата и врата е много сгодно.





Птичка. Тука има много птици. Най-разнообразни и многоцветни...








До колата едно момче от лагера наблизо ме моли бая настоятелно да го закарам до несъществуващото вече Грудово /в обратна на нашата посока/ но аз вече трудно примем и предавам и просто палим и заминаваме... и долу в Ябълково разпускаме под един орех и снимам църквата.






Следва връщане обратно до Факия и продължаваме към следващата цел – Сакар планина , а именно село Мелница и скалите край река Воденична. Пътят до Елхово бих казал, че е доста монотонен, а жегата направо приспива. Как да е, докретваме следобяд до целта, купувам две бири за вечерта и се отправяме към екопътеката.


Цитат:

Светилище - Мирчови/Мочукови? камъни.


Намират се на около 20 км. южно от гр. Елхово, в западните разклонения на Дервентските възвишения, в местностите Мучукови камъни и Мирчови камъни, на 3-3,5 км южно от село Мелница. Върху самотно стърчащи скали добре отличаващи се върху пресечения хълмист терен са изсечени над 200 броя кръгове (дискове) с различен диаметър.
Дисковете са изсечени върху север-североизточната страна на скалите, като част от кръговете са само очертани с врязан канал върху скалите, други са в негатив и само няколко от тях имат релефно-позитивна форма, с диаметри от 40 до 80 см и дълбочина и височина на релефа от 10 до 15 см.
Дисковете са разположени на различна височина върху скалите. За да се видят някои от тях, наблюдателят трябва да се намира върху най-високата точка на съответния скален масив.
Освен скалните дискове на места личат преднамерено изсечени в скалите скални площадки пред тях, както и правилно оформени в скалите ями, чиято дълбочина не може да се уточни, заради натрупаната наносна почва и поникналите храсти, които възпрепятстват наблюдението.
Два от кръговете правят изключение от общото правило. Докато другите се огряват от утринните лъчи на слънцето, при тях слънцето трябва да е преминало зенита си и да залязва. Едва тогава слънчевите лъчи могат да докоснат повърхността им.
Изследователите не са единни по въпроса дали тези кръгове са натоварени със символиката на соларния култ и изобразяват слънцето, или са резултат от производствена дейност за добив на хромелни камъни. В местността Кюстарлъка, югоизточно от с. Срем, където са изсечени над 100 подобни диска, може да се наблюдава заготовка на такъв, подготвен за „изваждане” И едната и другата хипотеза за сега не намират достатъчно материални свидетелства.








Наблизо до пътя има площадка за оглед, от която не се вижда нещо особено - затова пък тя самата се вижда отвсякъде...





Група скали в далечината.




Въпросните кръгове.




Кръгла дупка.




Местноста „Мочукиви камъни” /Според табелката../

Соларни кръгове vs хромелни камъни














...а ние около час обикаляме наоколо и се чудим защо селото се казва Мелница, реката Воденична – а камъните трябва да са соларни? Нима, ако имаха култово предназначение, населенето място нямаше да се казва Хелеополис /като по Лем/ или поне Слънчевия град /като по Носов за Незнайко/. Това в кръга на шегата разбира се, но доколкото знам и двете теории за произхода на кръговете имат горе-долу по равен брой застъпници. Лично аз не смятам, че при намиране на артефакт с неизвестно предназначения е разумно да му се лепва прибързано етикета „култов”. Багажа ми по темата е минимален разбира се, просто се опитвам да разсъждавам...


Светилище на бог Арес. Новострой.





След доволно обхождане на скалите, се връщаме до колата и продължаваме през селото към другия край на екопътеката – местн. Дрънчи дупка. Паркирам долу при реката на някаква поляна и си правим пеша разходка към параклиса „Рождество Пр. Богородично”. Тук се запознаваме с жената която се грижи за храма – оказва се че е колежка лекарка, но и народна лечителка.


Входа на Дрънчи дупка.





След като се изкатерваме до пещерата и издрънчавам малко камъче надолу, да чуя прословутото дрънчене, тя ни отваря църквичката и ни уважава с пространна беседа за историята на това място и на аязмото в нея. Разделяме се почти като приятели а аз напълвам цяла манерка от лековитата вода. После днескашния активен ден върви към заник и се отправяме към обичайното по тея места място за нощувка – хижа „Стария мост” под Елхово. Там обикновено сме приемани почти като близки роднинии... Остатъка на вечерта преминава в корекция на водно-солевия баланс / предимно с бира, чирози и разни супи, салами и вафли/ след изчъгъркване с гореща вода и шампоан на праха и потта заседнали по релефа на телата ни.
Следва продължение....

п.п. цитатите дотук се от уикипедия и


http://bgspirit.com/?view=460

защо селото се казва Мелница, реката Воденична – а камъните трябва да са соларни? Нима, ако имаха култово предназначение, населенето място нямаше да се казва Хелеополис /като по Лем/ или поне Слънчевия град /като по Носов за Незнайко/. Това в кръга на шегата разбира се, но доколкото знам и двете теории за произхода на кръговете имат горе-долу по равен брой застъпници. Лично аз не смятам, че при намиране на артефакт с неизвестно предназначения е разумно да му се лепва прибързано етикета „култов”.

Защото едното изобщо не изключва другото, а другото е по-атрактивно и, как да го кажа културнотуристическо.

До някое нестинарско местенце не минахте ли?

Трети ден. От Сакар към Източни Родопи.


Сутринта на третия ден, в навигацията явно има бъг който ни отвежда до магазин до железария в Тополовград, вместо до музейната сбирка какъвто е плана .
Еми.... почесвам се и продължаваме към Свиленград.
Пътя е хубав. В Мезек сравнително бързо се ориентираме, само дето на подхода към Крепоста подминавам паркинга и забивам по-нагоре към Шейновец. По едно време се съфирясвам, щото крепоста е обозначена бая до селото и си усъвършенствувам маневрирането из поляните. Удобното парко-място е на стотина метра от крепостта.

















Дневна стража:lol:




























Цитат:

Средновековната крепост край село Мезек е построена към края на XI и началото на XII век. Предполага се, че е строена по време на управлението на Алексей I – Комнин. Намира се на възвишението (Калето) непосредствено над западните части на селото. Стените й ограждат площ около 6,5 дка. с форма на неправилен четириъгълник, като естествено укрепление от трите й страни са дълбоките дерета. Изградена е от ломен камък, споен с бял хоросан. Отвън стените са прошарени с два четириредови пояса от тухли. За отбрана крепостта е подсилена с девет кули, пет от които разположени на южната крепостна стена. Така разположена и построена средновековната крепост се сочи от специалистите като учебник по отбрана. Тя е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизони и техните командири. Укреплението е използвано до падането на региона под османско владичество.
Около 1900 г. на крепостта са нанесени значителни поражения. От стените й са взети камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Днес, крепостта е реставрирана и заедно с Тракийската куполна гробница в село Мезек са обявени за недвижими паметници с национално значение.
В началото на 2009 г. са открити останки от трети исторически паметник в землището на село Мезек – друга крепост, друго кале, наричано от местното население „Гръцкото кале”, поради близостта му до българо-гръцката граница.




След близо часова разходка, слизаме обратно в селото до тракийската гробница, но тя уви е затворена, а аз не съм знаел, че трябва да се обадим предварително за посещение. Както и да е.






Вход.





Открадвам малко визуалност отвътре.







Материалите при рекламната къщичка.




Тука както винаги заедно се проектираме в разни съкровища.





Рекламата на гробницата е подобаваща:lol:





Дето се вика, без коментар. Сигурно немат пари и прочее... екскурзоводи и така, ама това вече влиза в

анекдот.


Нищо.







Наблизо има някакви порутеняци. Вероятно това са остатъци от граничната застава...

Цитат:

Застава "Георги Георгиев" (Пирдопски)

Редник Георги Иванов Георгиев (Пирдопски)

Роден през 1928 г. в с. Душанци, Софийско.
Постъпва на служба в Гранични войски през есента на 1948 г. Изминават трите войнишки години. Награден е с грамота от ЦК на ДСНМ за отлични показатели по бойната и политическата подготовка. Управление Гранични войски го обявява за граничар отличник.
На 3 ноември 1951 г. в последния граничен наряд (в деня, когато трябва да се уволни) е убит от засада по време на последния си наряд в землището на с. Мезек, близо до българо-гръцката граница в учатъка между пирамиди 344 и 345.
Граничната застава край с. Мезек, Хасковско, носи неговото име.

Докато продължаваме /за разходка/ към върха Шейновец после по разнебитена асфалтова еманация, тъна в догадки - дали това с редника Г.И. Георгиев е свързано с горянското движение, което според мойте сведения е развито предимно в Сливенския балкан по това време. Или войника е бил просто случайна жертава, а може би коми-активист или се е напрягал много в ДКМС-то.... знае ли чиляк. Логиката ми и впрочем клони към случайна жертва....
..................................................................................................
Аз в крехката и впечатлителна 23-годишна възраст зъвършвах медицина, а на младежа му е завършил живота в тръните или на някой бодлива поляна, сигурно и през нощта, и то студената мокра трева е избърсала кръвта от носа....което при всички случаи е и жалко.
Така....

Близо до Кулата Шейновец има пътека за Тракийската гробница – Шейновец.




Работена е само уж от Богдан Филов, ама пътеката се поддържа. Има изкъртен камък при пода, куполен свод и е в гората – в гюрлюка и труднооткриваема урррраааа.





Купол отвътре.






и стената разфраментвана малко.
















Наобратно към Мезек поемаме по една асфалтирана отбивка вдясно /юг/ от любопитство и тя ни довежда до изоставени сгради, които се оказват гранична застава... цитат:


Гранична застава "Асен Илиев"

Застава "Асен Илиев" През 1952 г. е носила позивната "Орел". По-късно носи името на Асен Илиев, който е служил на нея и загива в бой с бандитска група на вр. Сарабурун на 31.03.1952 г.


Бая живот е кипял тука преди шеесе и нещо години:blink:



Докато с интерес разглеждам сградите /въй колко е топло... направо жега като вчера/ Ирена открива дупки до края на асфалта, в които потъвам тутакси. Мисля, отначало, че е пещерка, ама след като хлътвам, се оказва правено- подземна галерия с П-образен под...

















и излиза на югоизток.







Има два входа както се вижда, не мирише и няма изгнили въшкарници заковани на стените...значи не е било ареста на военната част като по каторгите, а може склад или гъбарник примерно, зимник или нещо подобно - си човъркам носа на слизане аз...



Асфалта на бившата застава се пропуква....


това не е моя снимка





мойта










След Мезек поемаме към село Долен Главанак през Сива река,
да разгледаме единствения в България кромлех. По пътя бая сиктиросвам местните пътни управления... ама кеф цена няма.


Кромлех цитат:


Кромлехът (от бретонски crom — кръг и lech — камък) е мегалитно съоръжение, подобно на долмените и менхирите, с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър. Най-известните кромлехи в света са Стоунхендж (в Англия) и Карнак (в Бретан).
Най-значимият кромлех в България се намира в село Долни Главанак и е открит през 1998 г. Представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 м, дебелина 0,5 м и височина 1,20 - 1,50 м, поставени директно върху скална основа, без да са правени специални дупки за тях. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см. Запазени в изправено положение са 9 вертикални блока, а три са паднали близо до мястото си.
Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха (8 - 6 век пр. Хр.) и е функционирал дълъг период от време - религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха (5 - 1 век пр. Хр.), а има находки и от Средновековието.
Не е проучен засега един малък кромлех западно от с. Хлябово, недалеч от най-известния многокамерен долмен в България.



Кромлеха е най-уреденото място с пътека от сега посещаваните.


Изходния пункт.





Опит за представяне на скицата там.





Пътеката към кромлеха.





Чудото от няколко ъгъла...











Да кажа че съм бил в особено настроение там, не...засмуквах жега през фонтанелата, това да. И вода през армейската манерка също... но харни са тея места, там ми е спокойно и интересно, дано и децата ги видят някога .

..................................................

Колата си е на място, не се стопила........... и потегляме към Момчилград.

По насетне по пътя...
...........................................................................................................
В заспало село, надолу по Пътя
под една стряха сидяли група мъже.
Небръснати, очукани от ветровете
кафеви и мълчаливи фигури
като египетските сфинксове.
Единия бил със синя бейсболна шапка
и над козирката пишело – ДПС.
Другите гологлави.
И станало нещо...
От север се задала червена Астра
с норд-ийст регистрация.
Начумерения, очилат шофьор
си свалил нечистите очила
от изпотения чип нос
и ги обърсал в мазната си сива фланелка,
после бързо ги питал нещо...
/докато дамата му си почесвала пищяла
през немския камуфлаж/.
.................................................
те отговорили и му поискали цигара
/попитаха дали имам/.
но вече Астрата била изчезнала в нищото,
от където са появила преди миг.
/обаче към друга посока на нищото/
Ама и аз бях вътре.
Ние тоест.

...................................................................





И чешмите са в изобилие.





Впрочем на всеки, който ходи из района препоръчвам картон цигари за по-близък контакт и добиване на информация. Хората са бедни, чисти и много сърдечни. Както е тука в България при тази начупена местност. Освен неудалия се стопаджия - римлянина Марк Марцел Валериан и матроната му с изгризаните черни нокти, над Долно Ябълково, и още едни донори през Хаимбоаз, после никой не ми направи неприятно впечатление по целия ни петденевен 1100 километров маршрут. Нито човек нито животно.

Следва язовирната стена на Студен кладенец. Много е красиво тук.



Нагоре от стената.




Надоле.









После се влача обаче трийсетина километра по ремонтируемия път за Крумовград. Често с простъргване на гърнето под одобрителните дюдюкания на прашни и чумази денди-та с оранжеви фракове и черни космати цилиндри.

Хеле към 17.30 най-сетне сме в Момчилград. Там пробвам за нощувка първо Хижа „Хижата” ...ама цените не ме устройват и няма ОРТ май и безжична мрежа хахахахаха...
и затова после обратно долу в емблематичния хотел „Москва” се връщаме. Стил фифти-фифти...да плачеш ли да се смееш ли, ама поне не ти режат главата и сърцето не се къса от арапска музика до поакване през посреднощ.
В хотела Москва /вече дори не дори Родопи, ами - Момчилград според навигацията/ се уговаряме с едно момче, което отговаря за рецепция и ... /още е светло/ продължаваме към село Равен. Тука се намира прословутата Адам кая която...




До Казаните не слизаме щото времето напредва...




...просто се разхождаме доволно из горните части на района.
















Тука дори стълбички има...




не е чак


да къса листата на маргаритките ше падна или не, ама..






Над стъпълцата нищо няма, а макар и да изглежда романтично, това е до последните къщи, то биш в задния двор на Равен.





Към Адам кая отиваме...



Адам-кая ми е интересна....




Поглед назад.







Отдалече не е толкова романтична и прилича бюст на бременна калинка.









Отблизо прилича на замислена японка, с прическа и онея влъзглавнички зад кимоното....





Има и други изгледи които е нецензурно да се споделят...











На връщане дълго изучавам една цепнатина с вулвообразен вход.




Нищо интересно както обикновено, не че не си навирам и главата да проверя...




До селото има и скала с издълбана гробница, естествено тракийска:shocked:







Сбогом засега Равен




Към 20.30 ужасно мързеливо се прибираме в хотела. От летаргията не ме изкарват дори разменените кранове в банята, готвенето е никакво – мазни консерви със свниско с боб, риба и тенеке царевица си заминават по пътя просто. Тоя път нямаме сили да изпием четири литра бира. Наполовината на разбора, Ирена заспива на едно канапе, а аз на едно столче от епохата на Милко Калев Балев.

СЛедва...

Кентъки, само завист предизвикват твоито постове у мен. Тоя път, обаче, не чак толку голяма - тия места ги обикаляхме с жената миналата есен точно.
:)

Четвърти ден. Още сме в Родопи и се движим на север.





Към осем сутринта, след задължителните момчилградски банички потегляме към с. Широка поляна. От него има хубав път към крепоста Минеакос /Монек/, който с изкачването става стръмен и лош. Поне за Астрата горката...
Оставям я в една гора на сянка и продължаваме пеш – от стоянката има половин час свински тръс до крепоста.

Цитат.
Крепостта Моняк се намира край Кърджали. Останките й се намират на скалист връх, наречен "Шеста крепост" с надморска височина 586 м. Склоновете му се спускат стръмно към р. Арда (сега яз. "Студен кладенец"). Построена е през ХІІ - ХІІІ в. Запазената част от крепостната стена е дълга 273 м, като на места е висока до 5 метра. До наши дни е достигнала и част от осемстенна кула (височина до 3 м). В крепостта интерес представляват и два надземни резервоара за вода. В най-високата част се забелязват останките от цитаделата, заемаща площ от 350 кв. м. Моняк е една от най-големите по площ планински крепости - 18 000 кв. м. Външната крепостна стена е изградена от ломени камъни споени с бял хоросан и следва очертанията на скалния венец. В крепостта е бил разположен военен гарнизон, а в нея населението от селищата в равнината е намерило убежище по време на военни действия. Моняк е свързан и с похода на кръстоносците през 1206 г. във вътрешността на Родопите. Техният хронист и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че в красивата и плодородна долина р.Арт (Арда), в подножието на мощният замък Моняк рицарите разбират за гибелта на своя император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя.
Надморска височина: 586 m.











Отгоре има хубава гледка към язовира. Кръстосваме надлъж и на шир и слизаме до колата. Тя е там...


















Афроохлюв:lol:

Пигментацията дали от състава на тревуляците зависи или да не е болен...








Следва самото село Широка поляна. На 15 минути от центъра имало пещерка, три етажна с прилепи. Горе е във варовиците явно, щото над чешмата не я намариме /по моите сведения/.






Във вирчето над чешмата на сянка се скатава Кермит.












Варовиците пак.




Обиколката е двучасова, не намирам дупката... верно отчасти ни домързява да се изкатериме до най-горните варовикови скали, но поне се сдобиваме с три камъка. Ако някой знае какви са да каже... В главата ми се въртят имената – аметист... халцедон и до тука. Сигурно не съм прав естествено.


Снимките са от вкъщи после де...











Долу в селото колата е читава и поемаме към Перпериконските златни рудници. Става
дума за рудниците над село Стрем, които в миналото са били определени като пещера или дори като система от дупки. Чак по-късни проучвания от геолози на терен, са ги определили като рудници за добив на метал... макар, че не единствените и не най-значителните вроятно... За тия рудници съм чел страховити глупости и ми е интересно да надзърна.
Няколкото входа на галерии и вертикални кладенци за които имахме време... Целта беше да ги локализирам къде се намират наистина, а догадките и ползотворните екскурзии после.



Един от входовете.




Отвътре.





И галерията свършва.





Друга галерия, сляпа поначало:lol:





Третия вход свършва с...





локва





Вертикалните кладнеци /за проветрение/ на връхчето - Хисарлака или нещо подобно...











Интересно, че до едната група кладенци за проветрение има вход на галерия.





Вътре си е яко.





Макар, че щастието свършва след 15 метра...








и ходим и ходим там....но не ми е до снимки чесно:lol:


Напускаме поляната на стоянката към следобяда... Трябва да се кара към Бузовград , с което и се заемам. Хубав е пътя, в Хас-Кьой малко се оптелаваме де, внезапно в центъра има знак преминаването забранено, хубу, че следя един голям камион.
Това добре дотук. Преди Стара Загора спирам да починем покрай пътя на едно паркингче с бакалница и изоставени бараки за зелечуци... Там закупувам месна щафета и кило черешки. Докато замислено режа резени с щвейцарскто си ножче и плюя костилки в една кисийка, Зевс решава да ни погъделичка...





Изведнъж възниква сива вихрушка, която пританцува от другата страна на улицата мълниеносно и обладава Астрата. Ние лочигно тичешком се скриваме в колата с череши в устата и салам под мишница. Докато затварям джамовете отвътре /отворени са срещу вихрушки срещуположните, хахах парен каша духа/ едно ламаринено парче от най-близка зарязана барака хвръква към предното ни стъкло. Два на два е и не мога да запаля мълниеносно и да дам на заден уви...
Еми нищо не изпитвам в момента, честно. Мисля си само, докато хвърчи из въздуха като сиво хвърчило – „тъз няма ли да спре бе”. И тя се кротна пред предните гуми ... пуффффф.
...после светкавично... на задна се скатавам в едно кише, щото другите тенекии на бараките са „бай стенд” и направо ръкопляскат в очакване. Мамка им.
След туй с остатъка от салама между зъбите, не ни остава нищо друго от това да продължим към Бузовград. В Змеевския проход ни зачатква градушка и или капките са толкова тлъсти че бият като барабани по предно стъкло.
Когато наближаваме към целта многострадалното небе съвсем почернява и почва да ражда тлъсти ярки мълнии дето падат по на двеста метра по тополите. И си казвам стоп.
В няккаво селце изчакваме бурята да се кротне и даваме отбой към Петолъчката. Около Твърдица обаче съвсем ми минава мерака да карам и врътвам към подбалканското градче. Намираме си уютна къща за гости - Росана се казва или нещо близко...




домакинята е супер любезна, двайсетак на глава, а условията са чудесни. Преди вечеря обикаляме градчето в мрака, а в стаята от безжичната мрежа разбирам за фоерверки напред по пътя. Запознавам се с някакви къщни гости „чехословенско” от съседния балкон. Черпят ме от тяхната ракия /плодова много ароматна, и намазвам и порцията на Ирена, понеже вече спи/ Към ранна полунощ лягам да спя в едно огромно двойно полутвърдо и много удобно легло.
Следва...

Пети ден – към къщи.
Времето сутринта е доста мъгливо и превалява /кога го уручасах вчера това време, не знам/. След като получаваме полагащата ни се закуска в къщата, във вид на четери дебели, щедри сандвича, отпътуваме за Варна. Връщам се малко назад затова по подбалканския път и криввам през Хаимбоаз към Велико Търново. Специално от прохода съм доволен и мисля да го избера докато е читав за проникване в Южна България за вбъдеще. Покрай Антоново правим отбивка за около час до село Иванча заради известния водопад и за да уважим сандвичите.














В гората е влажно...





После отпочинали стигаме бързо до дома.
Това е.

Kent написа:
Това е.

хич не е малко. направо се уморих само докато гледам маршрута и снимките.

п.п. аз тази година открих ирландските пейзажи. прекрасен, зелен остров. крайбрежието е забележително различно от всичко, което съм виждала досега. дъблинчани, за разлика от тези на джойс, ми се сториха едноетажни /както и самия град/, но много светли и добри. единствена аз /в бар със 100 души, пиещи тъмната гинес/ бях с нещо светло в чашата. единствена аз /от 100 души гологлави под ситния дъжд/ отворих чадър. единствена аз не успях да се насиля и да опитам боб, наденици и панирани настъргани картофи за закуска.

Каката ни има ... винаги има собствено мнение за това как се правят нещата и преди време категорически отказа да посещава частни уроци по литература или математика и физикимизики да учи при репититори като подготовка за матурата.
-Да не съм тъпа. И така ще изкарам високи оценки, за какво да давате пари на вятъра.

...като резултат, каката си влезе по първо желание като пич във френската.

хуйчко :) Помня как търсихме ключа за тракийската гробница в Мезек...а вътре няколко прилепа ни поуплашиха, че им развалихме рахата. Но на много местенца не съм бил, които автоматически отиват в списъка ;)

Kent написа: каката си влезе по първо желание като пич във френската.

честито!!!