Не е точно за събота вечер, но...сега ми попадна
Публикувано на: 27.01.07, 19:45
Заинтригува ме текста и бързам да го споделя с вас.
А от началото на статията ми се зави свят и в един момент всички"ужасно важни неща" се завъртяха в съзнанието ми като кълбовидна мълния или по скоро като "голямата илюзия"...
"Утопията най-напред е книга [1] . После става литературен и философски жанр. Доста по-късно се появяват и анти-утопиите, които са вид предупреждение, страх от обратната, тъмната страна на медала. Параноя [2] от възможността за Ново робство?
Утопията е въ-образено, идеално място или устройство. Първоначално пратено някъде в неизвестността на неизследвания океан, на неоткрит още остров. По-късно, утопията е очаквана като случване в бъдещето. Утопията прилича на рая. По-точно на райската градина, защото я няма идеята за грехопадението. Но се и различава от нея, както се различава създаването от завръщането. Както казва Л.Каравелов [3] , и градината и утопията са оградени (с видими или невидими стени), те са хетерономии. Различни, други(?) места (алтерего?), те са това което ние можем/искаме да бъдем.
Утопията като съкровеност, копнеж. Дълбоко лично преживяване. От една страна. Но от друга - Утопията като гравитационен център задаващ посока на общественото развитие, като рационално защитима, легитимна цел."
http://4x4.39grama.info/5x4/30_11_06.htm#_edn1
А от началото на статията ми се зави свят и в един момент всички"ужасно важни неща" се завъртяха в съзнанието ми като кълбовидна мълния или по скоро като "голямата илюзия"...
"Утопията най-напред е книга [1] . После става литературен и философски жанр. Доста по-късно се появяват и анти-утопиите, които са вид предупреждение, страх от обратната, тъмната страна на медала. Параноя [2] от възможността за Ново робство?
Утопията е въ-образено, идеално място или устройство. Първоначално пратено някъде в неизвестността на неизследвания океан, на неоткрит още остров. По-късно, утопията е очаквана като случване в бъдещето. Утопията прилича на рая. По-точно на райската градина, защото я няма идеята за грехопадението. Но се и различава от нея, както се различава създаването от завръщането. Както казва Л.Каравелов [3] , и градината и утопията са оградени (с видими или невидими стени), те са хетерономии. Различни, други(?) места (алтерего?), те са това което ние можем/искаме да бъдем.
Утопията като съкровеност, копнеж. Дълбоко лично преживяване. От една страна. Но от друга - Утопията като гравитационен център задаващ посока на общественото развитие, като рационално защитима, легитимна цел."
http://4x4.39grama.info/5x4/30_11_06.htm#_edn1
