WALL-E написа:
и ти ш`съ справиш

ще се справя
но вече ми писна от обвинения, мълчание и опък приказки (за лъжи няма да отварям дума, че ще изпиша още 100 реда)
ако това е мъжката критическа, много лощо я карате, братче
казвам му - развалена е мелачката в мивката, а той - какво трябва да се направи според теб, глупав въпрос, но отговарям - или да се извика майстор, или да се купи нова, а той - ми няма да стане, не я използвай
отиваме в магазина, спираме пред щанда с месото, пита ме - сега какво да купим, аз му казвам - не знам
той - поеми някаква отговорност, аз - само ти купуваш месото, не мога да избера
той - ами тогава няма да купим нищо, и тръгва към касата
тогава взимам количката и казвам - хубу, ще избера сама
а той - ааааа, така няма да стане, и излиза от магазина
навън вече ми казва - аз съм се спрял пред месото и имам ясната мисъл какво трябва да се купи
отговорих му, че не съм телепат, за да му чета мислите
такива сценки по различни поводи има всеки ден, уж иска моето мнение, но само за да го отхвърли, все едно иска да покаже кой е господаря и кой решава, ако не ми е толкова тежко, щях да се смея на театрото
тази седмица децата ме питаха - мамо, ние бедни ли сме, защо тати се държи все едно сме пред фалит
ние нямаме кредити, имаме стабилен бизнес и достатъчно имоти да изгледаме и внуците
но мъжът ми се държи така все едно съм го изиграла за нещо, "изяждаме" му (неговите) парите, не сме го били уважавали и само за пари сме го търсели
не иска да се събираме с приятели - нито да ходим на гости, нито да ни идват в нас, нито да ходим на почивка - от работа - вкъщи, от нас на работа, това е животът му, прибира се - вечеря, гледа малко телевизия и ляга, на следващия ден същото се повтаря, липсват смях и спокойствие вкъщи, настанило се е от доста време едно смазващо напрежение, всичко извън работата е - еб@л съм му мамата, не ме интересува
на всичко отгоре получи амнезия - как е дошъл във варна и как е започнал - казва, че всичко сам е постигнал, никой за нищо не му е помогнал
а хората, които ни познават, знаят истината
та, това вече е няколко години
няма други мъже/жени, но положението хич не е розово
ако тръгна да си решавам проблема, защото психологията казва, че никого не можеш да промениш, само себе си и собственото си поведение, би означавало да му смъкна 9 кожи от гърба и да продължа живота си сама, и ще стане, но още не съм готова да подложа децата на това
не разбирам защо зорлем създава проблеми - ако иска ново начало, да го каже на глас и да го направим, а ако иска да сме добре вкъщи да води нормален диалог с мен и да го постигнем
май сам не знае какво иска, но търпението ми се изчерпва