Ей ме на подмит и в понеделнишко настроение, готов за отбрана и охрана.
Ще почна първом малко изнадалече.
Благодарско на Боев за изнамереното определение за "интелигенция", с което обаче пак не съм баш много съгласен, щото ми звучи прекалено марксистко-ленински, независимо, че е писано в края на 19-ти век. Но и него (не Боев, а определението) ще го разкритикувам след това.
Сега малко за интелигенцията като цяло и по-специално за европейската такава. Защо точно за европейската. Ами защото азиатската не я познавам толкова добре, освен това културно е далеч от мен, а американската като такава не съществува. Не защото в Америка няма ужасно интелигентни хора, а защото са прекалено индивидуалисти, неотговарящи на определението по-горе: "обособена социална група".
Та като цяло в Европа виждам няколко вида интелигенция разделена по регионални особености:
1. Източно централно европейска. Мрачна, не виждаща изход, депресирана, пияна и... гениална. Както се изказа оня ден Кембъла предаването си "Говорилня" по ББТ (препоръчвам ви го туй предаване горещо, най-малкото защото този човек е способен да
направи всичко с думите.): "Абе гледам руски филм, 5 минути на екрана нищо не се случва, никой не е убит, а ми избиват сълзи на очите и всеки момент ще ревна"
2. Западно централно европейска. Борбена, рационална, действена и... гениална.
3. Южно централно европейска. Весела, сръбнала, кавгаджийска и гавраджийска, държаща в едната ръка книгата, а в другата шпагата, и... гениална. Благодарение на нея и на западно централно европейската имаме това прословуто Просвещение за което говори и Иван Кръстев. Защото източната колкото и да е гениална никога не е успявала да претвори идеите си в дела.
Къде сме ние както се казва? Ами ние сме в отделна четвърта група. Нашата интелигенция последните 100 години е като цяло мързелива, мрънкаща и... много рядко гениална. Основният проблем на нашата интелигенция през последните 60 години е защо аджеба колегата по перо има апартамент с 20 квадрата по-голям и защо плочкаджията взема толкоз много пари на метър квадратен, а аз - не. Нашата интелигенция солиспистично (да видите че и аз знам чужди думички) се е втренчила в пъпа си и нищо друго освен тоя пъп за нея не съществува. Едно от най-големите престъпления на комунистическия режим у нас, може би дори най-голямото беше, че реализира 99.999% на практика един от девизите си - този за равенството и еднаквостта. Като следствие на това средите на интелигенцията и държавната върхушка се напълниха със селяндури (не селяни) желаещи да прогресират. Нагли, ограничени и пробивни еснафи с дребни душици. Некадърн графомани, специализирали се в целуването на задници.
През последните 15-20 години обаче се разви един друг подвид - "интелигенция" на която основния проблем е, че не може да си намери такъв. И проблемът не е в липсата на проблеми (тафотология малко ама ша прощавате), а в липсата на идеи за решаването им. Обаче все нещо трябва да се върши, пък и самолюбието страда когато никой не говори за теб затуй пишем и говорим, даваме интервюта. И понеже не можем, или ни е срам да лепим плочки - пишем. Врем се по центрове за управления, обяснения и прогнозиране на нещо си (най-често на демокрацията), и усвояваме парите на европейските данъкоплатци.
В краен случай преподаваме в НБУ.
Част от тази интелигенция страда от още едно заболяване - шизофрения. Казвал съм го и друг път, но пак ще го напомня. Последното се дължи на желанието за самоопределяне като дясна или либерална такава. Проблемът идва от там, че сама по себеси интелигенцията трябва да бъде носител на прогреса. Да, тя трябва да отговаря и за запазване на ценностите, но основната й дейност не е пазителството на старото, а предлагане на нови решения. С това перфектно се справят организации като църквата да кажем. До тук с обяснението на "що е интелигенция и има ли тя почва у нас".
Сега конкретно по статията и за автора.
Първо, да кажа, че когато тоя автор го видя в някое предаване или предизборно студио винаги превключвам на друг канал - не щото ми е нещо неприятен, ами щото знам, че ще си изгубя времето. Той няма какво ново или интересно да ми каже.
Да вметна само, че интернет изданието на "Култура" е правено от някой безнадежен некадърник. Човек не може да маркира части от текста на страницата, в следствие на което ми се налага да изкопирам целия текст нейде другаде, а и освен това там виси страховития надпис: "Оцени: Оценката на статия е достъпна само за регистрирани потребители.". Е, аз като виден неподдръжник на реда и авторското право ще си позволя да оценя нещата тук.
Христо Буцев: Да започнем от Русия. Миналата година започнахме с Полша, там се случваха интересни неща. Сега, с влизането ни в ЕС, Русия може би ни става по-интересна? Още повече, че там започва подготовката за наследството на Путин...
Иван Кръстев: Нашите разговори все повече започват да ме плашат. Преди бях убеден, че те приличат на джазова пиеса и ние се опитваме да импровизираме на зададена тема, а темата е Европа. И това ми харесваше. Но днес усещането ми е, че това, което правим, е по-скоро някаква серия от психоаналитични сесии, които трябва да ни излекуват или от ‛страха от Европа‛, или от ‛страха за Европа‛.
Какво виждаме веднага след първото зачитане в текста? Политологът Кръстев го е страх. От разговори. За "страха от Европа", "страха за Европа" и ще си позволя да допълня "страха на Европа". От къде накъде ще има такива неправилни страхове а?
Полтологът е възмутен като да кажем психолог, който е решил, че пациентът му иска да осъществи сексуален акт с малко магаренце. Само дето пациентът изобщо не иска такива такива неща. Всъщност главният ни герой се опитва да пусне майтап, който обаче хич не е смешен.
Следва обаче втори абзац. Веднага и вече насериозно:
Преди година ние се съгласихме, че никой не може да разбере Европа, ако не разбере експлозията на популизма и
анти-либерализма в Полша. Днес ми предлагате да започна с Русия. И това също ми изглежда естествено, защото през
последната година Русия се опитва да конструира себе си като Другата Европа&, като идеологическа, а не просто като
политическа или икономическа алтернатива на ЕС.
Не бойте се деца! Тук виждаме, че страх няма, ситуацията се е успокоила и всичко казано преди това е било нещо като анимационно филмче за дете в зъболекарски кабинет.
Разговорът за Русия лесно би могъл да бъде изчерпан с твърдението, че завръщането на Русия на голямата политическа сцена е временно явление, страничен продукт от новите цени на петрола. И това твърдение е вярно.
Бийте звънеца и гасете свещите! Кръстев изчерпи цялата тема само с този абзац. Е, поразсъждава малко след това в същия абзац че ако САЩ не водеха войни та да поскъпва петрола, Русия вече нямаше да я има на картата на света.
По-натакъка следва една страхотна мешавица от цитати с които Кръстев упорито се опитва да не каже нещо свое и.... успява!
В края на тая мешавица обаче има нещичко интересно:
Според тях една държава, за да може да бъде суверенна сама по себе си, трябва да отговаря на няколко условия. Първо, да има достатъчно военна мощ. (И извън Русия все повече идеята за суверенитета започва да се свързва с идеята за ядрено оръжие.
Тук се прави опит да ни се обясни, че ако си силен имаш възможност да си независим. Страхотно прозрение, браво на Автора!
Това е част от резултата от хуманитарните интервенции през 90-те години.
Не съм прав Мнемо, признавам си и си посипвам капацината с пепел.
Върхът е тоя Кръстев бе!
Честно, едва ли някой може да измисли по-голям оксиморон от "хуманитарна интервенция" опитвайки се да каже "войните". Дори войната на Русия в Авганистан едно време беше наричана "братска помощ" и как ли не, но не, и по този начин. Шапка му свалям, вече знам как да се държа пред по-големия брат, който и да е той. Новият инглиш на Оруел е победен с поне 2 обиколки.
Всъщност това, което иранците научиха от сръбската война и от иракската война, е, че да си суверенен, значи да си ядрен.)
Това не само иранците го научиха, ами целият свят го разбра. Надявам се в скоро време целият свят да стане ядрен. Искрено! Само по този начин могат да бъдат спрени вой.. таковата де, хуманитарните интервенции.
Другото обаче, което е характерно в руската визия, е, че за тях по принцип суверенитетът не е право, а възможност, потенциал.
Суверинитетът не е право, а възможност, потенциал..... моля, ако някой все пак е разбрал какво точно иска да каже Кръстев с тия си думи, да вземе и да ми обясни, щото явно аз не достигам до тия висоти на мисълта.
Защо тази идея за суверенитета е толкова важна за Русия? Тя е важна, защото твърдението на руските идеолози е, че в света има не повече от 7-8 държави, имащи потенциала и способността да бъдат суверенни. И това са Индия, Китай, САЩ, Европейският съюз като нов играч…
Защо ли наистина тоя суверинитет е важен за Русия. Кво пък толкоз а? Що не се откажат от него като нас? Ами заради техните идеолози оказва се. Гадове мръсни!
За страни като примерно България, Унгария или Полша, които нямат ресурс за такава суверенност, влизането в ЕС изглежда смислено решение, тъй като идеята, че делегираш част от своя суверенитет, едва ли изглежда противоречива, защото делегираш нещо, което на практика нямаш.
Ами кво да кажа.... прав е човекът. Обаче изглежда, че това не е негово съждение, а на горните гадове мръсни. Демек те карат на сила бедните държавици да се присъединят към ЕС.
Прочитаме малко по-доле и:
В момента и ЕС, и Русия говорят за страни като Украйна, като Беларус, като Молдова или Грузия като за някакво общо споделено пространство между ЕС и Русия. Но това, на което най-вероятно ще станем свидетели през идващите две или три години, е почти незабележимото, но реално завръщане на политиката на сфери на влияние. Новата руска идеология не оставя място за ничия земя между ЕС и Русия. Ако страни като Украйна или Беларус, според Москва, нямат потенциала да бъдат суверенни, те ще трябва да бъдат част от зоната на влияние на една от суверенните сили.
Правилно - гадовете са го измислили, а не Кръстев.
През вече далечната 1991 година един от най-странните и виртуозни изследователи на комунизма, Кен Джовит, предрече, че краят на съветската система бележи преминаването от един свят с граници към един свят с межди. И ако в природата на границата е да разделя ясно оформени и различими неща, то междата разделя безформености.
Е, признавам си на мен тоз цитиран виртуоз не ми е известен, обаче тук разбирам нещо, което тотално променя представите ми за света. Междата видите ли разделяла безформености. Кръстев, Кръстев... поне малко нашите класически автори да беше попрочел, писали за българското село и щеше да разбереш, че междата разделя две абсолютни оформености но самата тя е неоформеност - хаос, буреняк и липса на поддръжка. Отново виждаме Оруеловия нюинглиш в действие - подменяне смисъла на думите.
От тук насетне започва рефрена за заплахата за демокрацията (бият Паниковски) и етническите конфликти. На нея и последвалото към края твърдение за това, че папата ще превърне римо-католическата църква в център на просвещението на Европа (все едно Хитлер да обещае да строи слънчеви и отоплени детски градини за еврейските дечица) ще се спра в следващото издание, щото за днес ми иде много вече.
Печалта? 
:lol::blum:
:blum::blum::blum: