16 конгрес

[itcome]

http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/10/0 ... a_jivkova/

Чудих се дали да копна статията или да дам линк.. Все пак тъй е по прегледно, но ще се получи послепис.
Имате ли яд, сълзи, носталгия или смях за времето в което живяхте като малки в това време? ( и не толкова)

Въобще, как си спомняте времето преди 30 години? И сетоусещането ви тогава.. не днес. Спомняте ли си?

[WALL-E]

има тенденция за тотално рставриране на нещо, което други нации заклеймиха като позор
у БГ всичко е наопъки
десните са с левичарски уклон, левите се изживяват като капиталисти...
въобще..сбъркана на 180 градуса работа

п.п. и аз вече мисля да се махам

[itcome]

ха ха

да т'ва за леви и десни нивгъш не съм го разбирал. Освен по пейките в парламента, друго няма...

инак си поредния, който ми казва, че тръгва... баси няма да останат хора да ми плащат пенсията :)

[Green Light]

От лошото си спомням неразбираемите приказки по телевизията. Тия хора и най- елементарното нещо казваха с непроизносими словосъчетания или абревиатури.
От доброто - можех да тичам 16 километра без да спра.

За Людмила Живкова мисля каквото мисля за повечето минали величия. Родила се, живяла, управлявала хора и умряла. Величие да, ама чак явление едва ли.

[Амаранта]

Честно казано, нямам много ясни спомени,
но човек по-принцип е склонен да си спомня с умиление детството и младостта :)

иначе, за соца, не знам
но съдейки по днешното масово битуващо отношение към нещата (живота, вселената и всичко останало),
мисля, че е създал много фалшиви ценности ;)

[сър Айвънхоу]

иначе, за соца, не знам
но съдейки по днешното масово битуващо отношение към нещата (живота, вселената и всичко останало),
мисля, че е създал много фалшиви ценности ;)

аха, рожби на соц-а:
мол
чер джиб
силикон
айфон
битокс
...

[Мнемозина]

http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/10/0 ... a_jivkova/

Чудих се дали да копна статията или да дам линк.. Все пак тъй е по прегледно, но ще се получи послепис.
Имате ли яд, сълзи, носталгия или смях за времето в което живяхте като малки в това време? ( и не толкова)

Въобще, как си спомняте времето преди 30 години? И сетоусещането ви тогава.. не днес. Спомняте ли си?

По детски си го спомням това време.

Обаче за статията... хрм. Довечера ще я изчета цялата, но докъдето стигнах, ме ядоса.

Ако след 30 години се прави изложба за днешното време, какво ли трябва да има в нея - и как трябва да го оценяваме? И дали пък няма да е поне също толкова за ядосване (виж съседната тема със Златките)?
Всичко е въпрос на четене на историята. И на това дали просто искаш да я заклеймиш от днешните "правилни" позиции или да я разбереш.
А като се опитваш да я разбереш, неминуемо стигаш до това презряно "такова е било времето".
Ами такова е било. И такова.

[Амаранта]

иначе, за соца, не знам
но съдейки по днешното масово битуващо отношение към нещата (живота, вселената и всичко останало),
мисля, че е създал много фалшиви ценности ;)

аха, рожби на соц-а:
мол
чер джиб
силикон
айфон
битокс
...

е айфона що го завря сред фалшивите ценности пък сега?
хортъ крадат и седят гладни и най-вече пишат тонове небивалици заради 1 айфон, пъ ти...ц-ц-ц.

сега, като се прочетох - не съм се изразила правилно: нямах предвид точно "фалшиви ценности", а фалшиво усещане за голям културен и духовен напредък. защото имаше задължителни много неща, и като облечеш всички в униформи, научиш ги да маршируват и ги заведеш под строй и с песен да работят, после на театър, после на комсомолско събрание и на обсъждане, и после - по спалните помещения - всички започват да изглеждат много възпитани и културни, ма какво им е в душичките - само те си знаят.

[bead_]

http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/10/0 ... a_jivkova/

Чудих се дали да копна статията или да дам линк.. Все пак тъй е по прегледно, но ще се получи послепис.
Имате ли яд, сълзи, носталгия или смях за времето в което живяхте като малки в това време? ( и не толкова)

Въобще, как си спомняте времето преди 30 години? И сетоусещането ви тогава.. не днес. Спомняте ли си?

знаме на мира беше некакъв хаос и тъпкана от деца с изгладени ризи и аз стоя по средата и рецитирам. без да си поема дъх. от начало до край. след това един от друго училище се залепи за мене и ми рисува нещо с тебешир. цял ден залепен. после идваше да ме изпраща до вкъщи. после стана магураджия. после замина за френския легион или поне така разправяше.
ако не беше знаме на мира нямаше да имам малко прогорено място в сърцето си.

[bead_]

http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/10/0 ... a_jivkova/

Чудих се дали да копна статията или да дам линк.. Все пак тъй е по прегледно, но ще се получи послепис.
Имате ли яд, сълзи, носталгия или смях за времето в което живяхте като малки в това време? ( и не толкова)

Въобще, как си спомняте времето преди 30 години? И сетоусещането ви тогава.. не днес. Спомняте ли си?

знаме на мира беше некакъв хаос и тъпкана от деца с изгладени ризи и аз стоя по средата и рецитирам. без да си поема дъх. от начало до край. след това един от друго училище се залепи за мене и ми рисува нещо с тебешир. цял ден залепен. после идваше да ме изпраща до вкъщи. после стана магураджия. после замина за френския легион или поне така разправяше.
ако не беше знаме на мира нямаше да имам малко прогорено място в сърцето си.

а людмила живкова просто можеше да си позволи разкоша да е покровителка на изкуствата и да е меценатка с парите/възможностите на баща си
можеше, разбира се, и да не е. тогава щеше да има друго хоби. и така...

[WALL-E]

знаме на мира беше некакъв хаос и тъпкана от деца с изгладени ризи и аз стоя по средата и рецитирам.

а мен мъ завлякоха на некъФ комсомолски конгрес у зала 1
тнт-мето ми беха нарочили оти съм бил буден /аз буден?! /
после скачахме у локвите навън след дъжда с униформите..ма тва е друга приказка
та там си рисувах карикатури /щот ебаси скучнотевицата/
каките от задния ред се хилеха кат репи..щот гледаха кво правя от висока позиция /архитектурно /
после..развалих дисциплината
видех некво ситно гадженце 5 реда надоле от некъв дърводелски техникум или ба ли кво там щот после се опитах да я изнамеря
/немаше тогаз скайпове и мобиларки па я си бех срамежлив всъщност /
и почнахме си разменяме бележки
на парада даже ни "застанаха" един до друг..сигур ми е била подходяща
ама.. строя ни развали оти ни разпраяха, че скромността краси човека
а аз бех прекалено "красив"
за разлика от неквитам секретари и секлецарки
та тъй и с девойчето.. както и с онова време..
разминахме се тотално
а аз колкот мога летя

[bead_]

разминахме се тотално
а аз колкот мога летя

тва знаме на мира ше дойде много любовно нещо...

[WALL-E]

тва знаме на мира ше дойде много любовно нещо...

мда..после чувах ко правели комсомолците на разни лагери.. сред природата и по масите
мноу любов имало.. за разлика от Любовта.

[bead_]

тва знаме на мира ше дойде много любовно нещо...

мда..после чувах ко правели комсомолците на разни лагери.. сред природата и по масите
мноу любов имало.. за разлика от Любовта.

тънката граница между любовта и Любовта... и съществува само в празните ни кратунки

[WALL-E]

тънката граница между любовта и Любовта... и съществува само в празните ни кратунки

мда.. понякога като измисля нещо, бръмбарите в кратуната ми стават на крака и почват да ми ръкопляскат

[Piqndurnik]

www.starshel.bg/?pos=8&artid=1305

[itcome]

www.starshel.bg/?pos=8&artid=1305

От нищо - нещо.

Гледах в залата имаше 20 чиляка. Да ги бяха оставили да си конференстват. Сега - много шум за Людмилата. Журналята се надпреварват да правят преедавания, да викат един бит до червено и един изтуден до синьо от двете страни на микрофоните.

Цирк. Все едно я вкараха в учебника по история...

[сър Айвънхоу]

Цирк. Все едно я вкараха в учебника по история...

а може и това да е била целта...
може на едни да са платили, за да направят конференцията, а на други - за да освиркват...

[itcome]

Цирк. Все едно я вкараха в учебника по история...

а може и това да е била целта...
може на едни да са платили, за да направят конференцията, а на други - за да освиркват...

Нямам никаква идея, и честно казано не ме интересува.
20 и косур години цирк. Комунистическия режим бил престъпен и кой осъдиха като е престъпен?
Лесно е да размахваш някакви хартийки в парламента, защо няма хора по затворите?

Или да посвещаваш изборната си победа на антикумонизма... Ох че ми става смешно.

Кой не скача е виолетов от глупост...

В Париж има спирка Сталинград, едва ли е останала така, за да напомня за светлата личност на другаря...
История не се трие с разрушаване на паметници и с крещене с глава в пясъка и гордо вирнат задник...
Историята се помни, макар и срамна.

[Green Light]

www.starshel.bg/?pos=8&artid=1305

Тука сега сме малко предизборно, Пияндурник. Не знам дали можеш да го усетиш от там, ама леко навлезнахме в тая абсурдната истерия отсега. До другия юли ще изкараме и ястребинчетата от гардероба.

[Piqndurnik]

www.starshel.bg/?pos=8&artid=1305

Тука сега сме малко предизборно, Пияндурник. Не знам дали можеш да го усетиш от там, ама леко навлезнахме в тая абсурдната истерия отсега. До другия юли ще изкараме и ястребинчетата от гардероба.

Мине се не мине все някакви изроди. Не е ли малко рано?

[сър Айвънхоу]

Мине се не мине все някакви изроди. Не е ли малко рано?

сега само загряват по тъча...
майката ще ни се разгони пролетта...

[maggot]

...

Въобще, как си спомняте времето преди 30 години? И сетоусещането ви тогава.. не днес. Спомняте ли си?

Помня, че само ме предупреждаваха да внимавам какво говоря в даскало, че да не вземат да приберат всите ни в затвора.
И че ме беше срам да казвам, че майка ми е програмист (направо като псувня беше), баба ми - счетоводител, а дядо ми в някакво министерство. За това за произход цитирах само баща си, а за дядо ми казвах, че е Борец.
Б@си бореца беше, ама айде, това е друга тема
Помня как ни караха да маршируваме на 24 Май с някакви ултра-летни дрешки и да размахваме червени шалчета, а ние бяхме посинели от студ, но бяхме щастливи, не защото имаше манифестация на която никой не искаше да ходи, а защото на другия ден родителите на повечето намираха извинителни бележки и си боледувахме една седмица след това.
Помня също как клечахме прави пред портрети на някакви мъртви другари, които вече не помня и недай си боже някой да вземе да излезе от поза мирно, какви намаления на поведението имаше.
Също помня, как ме разсъблекоха по бельо под престилката, защото беше втори март и вече нямахме право да носим панталони, а пък горната дреха ми беше анцунга, защото имахме първи час физическо.
Но също така помня как скъсявахме престилките за да сме по-модерни и не толкова скучни, как в 8 часА вечерта зимъска се криехме в храстите в кварталната градинка да не ни види лудия даскал по физика, който обикаляше из квартала за "нарушители на реда", с какви церемонии горяхме дневника за да не се хващат неизвинените отсъствия и още куп други бунтарски щуротии.
Сега, като гледам разни стари снимки от абитуриентския ми бал, например, цъкам изумяла на осемнадесетгодишните лелички, които виждам там.

Каквото и да е било детството ни, винаги ще си го спомняме с умиление и усмивка.

[Green Light]

...

Въобще, как си спомняте времето преди 30 години? И сетоусещането ви тогава.. не днес. Спомняте ли си?

Помня, че само ме предупреждаваха да внимавам какво говоря в даскало, че да не вземат да приберат всите ни в затвора.
И че ме беше срам да казвам, че майка ми е програмист (направо като псувня беше), баба ми - счетоводител, а дядо ми в някакво министерство. За това за произход цитирах само баща си, а за дядо ми казвах, че е Борец.
Б@си бореца беше, ама айде, това е друга тема
Помня как ни караха да маршируваме на 24 Май с някакви ултра-летни дрешки и да размахваме червени шалчета, а ние бяхме посинели от студ, но бяхме щастливи, не защото имаше манифестация на която никой не искаше да ходи, а защото на другия ден родителите на повечето намираха извинителни бележки и си боледувахме една седмица след това.
Помня също как клечахме прави пред портрети на някакви мъртви другари, които вече не помня и недай си боже някой да вземе да излезе от поза мирно, какви намаления на поведението имаше.
Също помня, как ме разсъблекоха по бельо под престилката, защото беше втори март и вече нямахме право да носим панталони, а пък горната дреха ми беше анцунга, защото имахме първи час физическо.
Но също така помня как скъсявахме престилките за да сме по-модерни и не толкова скучни, как в 8 часА вечерта зимъска се криехме в храстите в кварталната градинка да не ни види лудия даскал по физика, който обикаляше из квартала за "нарушители на реда", с какви церемонии горяхме дневника за да не се хващат неизвинените отсъствия и още куп други бунтарски щуротии.
Сега, като гледам разни стари снимки от абитуриентския ми бал, например, цъкам изумяла на осемнадесетгодишните лелички, които виждам там.

Каквото и да е било детството ни, винаги ще си го спомняме с умиление и усмивка.

Готино

Колко верно сме им коленичили и сме им едноминутно мълчали на загиналите комунисти.
Петимата от РЕМС. Революционен Е-нещо си Младежки Съюз. Адалбер Антонов - Малчика, Лиляна Димитрова, и трима още.
Вела Пеева
Митко Палаузов

Кой как и защо беше загинал, обаче изобщо не помня.

[Мнемозина]

иначе, за соца, не знам
но съдейки по днешното масово битуващо отношение към нещата (живота, вселената и всичко останало),
мисля, че е създал много фалшиви ценности ;)

аха, рожби на соц-а:
мол
чер джиб
силикон
айфон
битокс
...

Щях нещо да пиша тук - и ще го напиша, де, ама видях пак това мнение и да питам: битокс да не е мелез между ботокс и битум? Или е някаква двойна отрова?

[Мнемозина]

www.starshel.bg/?pos=8&artid=1305

Твърдо съм за това всяка личност, оказала влияние върху обществото по някакъв начин и всяко събитие от миналото ни да могат да бъдат коментирани.
Една конференция за Людмила Живкова би могла да бъде нещо много интересно - тя е любопитен казус, симптом. Много неща и причини за сегашното състояние на нещата са навързани там.

Това сборище обаче е било много далеч от представата ми за смислено обсъждане и наистина са сгрешили, като са ги приели в Университета.

[itcome]

Аз пък се сетих за тази мацка в Пхенян... жени на колела и восоки точтета...

От тук е странно и смешно... там не им е смешно на хората..

Простете асоциацията...

[Мнемозина]

Аз пък се сетих за тази мацка в Пхенян... жени на колела и восоки точтета...

От тук е странно и смешно... там не им е смешно на хората..

Простете асоциацията...

Нямаш проблеми с прощаването. Вероятно най-вече щото не я разбрах. :lol::lol:

[Глас в пустиня]

http://www.beu.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1 ... s6836.html

...Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата...

...Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца...

[itcome]

http://www.beu.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1 ... s6836.html

...Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата...

...Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца...

Не разбрах, спомняш си, че си искал да караш Чайка през това време, а никой не ти е двал?

Инак живота е крива работа, някъде няма какво да се яде, на други места си лапат пишките за удоволствие...

[Глас в пустиня]

Не разбрах, спомняш си, че си искал да караш Чайка през това време, а никой не ти е двал?

Инак живота е крива работа, някъде няма какво да се яде, на други места си лапат пишките за удоволствие...

Имам некъф бегъл спомен, че на жълти павета имаше Чайки паркирани бая, и секи който мине му даваха да се повози - равноправие, народовластие, братство, равенство, венсеремос и други подобни дивотии...сал на мене ми не даваха да се возим и за тва сега ги мразим и у цревата ги мразим.
А за пишките кво? Спорт като всеки друг, някой даже си вадят плаващите ребра че да си ги лапат сам сами - не за друго, а за тренировка...щото лапането беше издигнато до национален спорт от комунетата с дупето насочено на североизток към баба меца задължително.

www.segabg.com/article.php?id=620422

desebg.com/2011-01-06-11-54-16/954-2012-11-04-15-20-22

Имах съученичка, чийто баща бе военен, комунист, по чин старшина. Той бе родом от с. Желю войвода. Любопитна да разбера дали няма да се окажем някакви далечни роднини й казах кой е дядо ми по майчина линия. Не й се разсърдих, че на другия ден ми заяви с доста приповдигнат тон: „Дядо ти не е убит в Унгария. Съден е и е разстрелян е като враг на народа!” Така са й казали вкъщи.

[itcome]

Веднъж съм виждал Чайка... от дете та чак до сега.... Май беше на някой чернодрешковец, щото се беше паркирала пред синода...

[Глас в пустиня]

Веднъж съм виждал Чайка... от дете та чак до сега.... Май беше на някой чернодрешковец, щото се беше паркирала пред синода...

Виждал съм ги твърде често, на всяко отиване до и от летището, бул. Брюсел дори не е бил проектиран тогава, та кортежите минаваха до стадиона на който тренирахме. Впечатляваше ме не толкова колоната(това е силно казано защото два до три автомобила профучаваха доста бързо и не ти оставаше време да се огледаш), а "живата верига" от милицонери - разполагаха ги покрай пътя на такова разстояние, че да имат пряка видимост един към друг и не допускаха никого и нищо да се доближи до шосето, даже и тротоарите опустяваха минути преди да профучат автомобилите. Народната любов, извън демонстрациите и пропагандата - особено като знаеш какви си ги вършил и вършиш, си е направо стресираща.

[Глас в пустиня]

Итко, крушката винаги си има опашка - сиреч - както съм казвал и друг път, комунетата не са измислили нищо сами, ами тъкмо напротив, кофти преписвачи са даже. То, колко ли акъл и мисъл да има у шаяците, ама това друг път ш`го бистрим.



Бранник е младежка организация, създадена на 29 декември 1940 г., с приемането на „Закона за организиране на българската младеж“. Създадена е от правителството на проф. Богдан Филов. За неин образец са взети организациите „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия, при комунистическият режим в България по подобен начин е организирана Димитровската Пионерска организация. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Подчинена е пряко на министър-председателя и се издържа от държавния и общинските бюджети. Организацията има за цел възпитанието на българската младеж в националистически и промонархически дух. Основният лозунг на Бранник е „Борис, България, Бог!“ Емблемата е с формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“.

Структурата на новата организация се изгражда отгоре-надолу и главните ръководители се назначават от правителството, те се считат като държавни чиновници. Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков, който след напускане на поста си става областен управител в Беломорието. Главен ръководител от 1 февруари 1943 година е Захари Стоилков, бивш член на БМСОП (Български Младежки Съюз Отец Паисий), а от 24 март 1944 година е професор Георги Караиванов. Секретар на организацията е Иван Тулешков, а началник на организационното отделение е Младен Филипов.

Висшият съвет се състои от няколко отделения: организационно, учебно, връзки с чужбина, спорт, здравно-социални грижи, финансов контрол, отдел за просвета и издания, стопански и други.

Административната структура е по области начело с областен войвода. Подразделенията са дружина и венец (женска дружина) начело с дружинен командир; 2-3 чети с четен командир (четник); ядра, начело на които стои челник. Една чета обикновено се състои от 40-50 членове. Същото се отнася и за Венците и Орлетата (които са по-младите членове, обикновено тези от прогимназиите — сегашни 5-8 класове). Орлетата по устав са деца и младежи от 10 до 14-годишна възраст. Бранниците са юноши — от 14 до 16 години. Съществува и трети раздел бранници, те са от 16 до 21 годишна възраст. "По-възрастни" младежи, от 21 до 30 години, също могат да членуват в организацията.

След април 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи — Македония и Беломорска Тракия, в организацията Бранник се включват и гимназиите в Македония. Те са: в Скопие — две мъжки и една девическа, по една във Велес, Щип, Прилеп, Охрид, Битоля и непълни в Струмица, Гевгелия, Кавадарци (до V кл.), Кратово, Пехчево, Ресен, Берово, Радовиш, Неготино. По списък през 1943 година е имало около 450 000 членове.

В Бранник участват Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция.

На 24 април 1942 г., със специално разрешение на ръководството, масовата организация „Червен кръст“, в която членуват много младежи и особено учащи, се влива в Бранник и става неин колективен член.

Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка, наподобяваща хитлеристкия поздрав.

Организират се трудови походи, паради, манифестации, пренасяне на свещения огън от Плиска в Битоля. Насърчават се също така благотворителни мероприятия, помощи за нуждаещите се, солидарност със селото и т.н.

Някои от списанията на организацията са: „Бранник“, „Орле“, „Победа“, „Браннически другар“. Вестник „Средношколски бранник“ е издаван от образцовата бранническа дружина при II софийска мъжка гимназия, а вестник „Браннически глас“ — във Враца.

При преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция, „Бранник“ е обявена за една от фашистките и про-нацистки организации заедно с други като „Ратничество за напредък на българщината“. След 9 септември 1944 г. бива разтурена, а членовете ѝ са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от тях като д-р Стефан Клечков са убити жестоко.



Дора Габе и Елисавета Багряна в униформи приветстват връщането на Южна Добруджа.

[itcome]

Сигурен съм, че компартията не е измислила и несправедливостта.
Идеята на темата беше за личните, наши си, възприятия от онова време.

[Глас в пустиня]

Сигурен съм, че компартията не е измислила и несправедливостта.

Това опит за оправдание ли е или за неглижиране?

До известна степен тая тема ме изпровокира да пропиша пак. Бях се наежил, но спихнах. Боли ме, боли ме, че връстниците ми не виждат или пък не искат да видят пълзящата реставрация Отказа им от назоваването на нещата с истинските им имена направо ме втрещява...Ето, Ели например, би пътя до Търново, за да разгледа някаква импровизирана сбирка на комунистически артефакти, а била ли е в концлагер?! ...
А може би при нас нещата стоят като в оня виц...
Попитали един дядо:
- Дядо, ти си живял по равно при царя и при комунистите, кой строй ти харесва повече?
Помислил дядото, помислил, па рекъл :
-При Царо чедо, при Царо!
-И защо така, бе, Дядо, какво толкова по-хубаво имаше тогава?
-Бе нищо по-хубаво нямаше, ама бех по-млад и оная работа ми ставаше... :)))

Не знам! Кофти е.

Е тука има едно интервю, ако, когато ти се чете: http://desebg.com/intervu/972-2012-11-16-12-46-16

Иначе в спомените ми има само опашки. Опашки за мляко, опашки за зарзават, опашки за цитруси, телевизори, мебели,...и ако нямаш "свой" човек си обречен. Манифестациите, стоим по ризи и тракаме зъби от ранни зори нейде из сокаците около "Валентина", чакаме да ни раздадат знамена и плакати, и да преминем с маршова стъпка по жълти павета. А също и факта, че когато си мислиш колко е гот винаги се намираше някой партиен идиот който да ти развали всичко.

[itcome]

Предполагах, че си се наежил..
Не, не виждам реставрация...

Но на теб ако ти е болно това, моето е инакво...
Не могат да се скрият тези години. Там ми е детството...
Събаряйки паметниците от това време е опит пак да започнем наново... няма такъв филм.
Да ги боядисват, да са розови, да им слагат у-я отгоре... ми е много по- приемливо... нашето минало със сегашната оценка към него.

Все ще сме различни хора с различни свтогледи, и... това искахме - и го получихме... възможноста да мислим, говорим и пишем свободно...

Поправи ме?

[Глас в пустиня]

...

Поправи ме?

За кое?




Моча!

От година, година и нещо, веднъж седмично преминавам покрай тая гледка и всеки път в мен се будят едни и същи чувства. Днес споделям. Първата копка на тая прекрасна училищна сграда е направена през далечната 1924-та година. Не от кой да е, а от самия Цар - Цар Борис ІІІ Обединител. В него време в селото обитават около 3000 жители. 20 години по късно на пътеката пред главния вход на училището се настанява гранитният Моча, навлечен в шаяк и въоръжен до зъби. Стои безмълвен и навъсен на пътя към знанието и просперитета и сякаш е дошъл да каже - стоп, до тук индивидуални изпълнения, оттук нататък се преминава само с мое съгласие и по моя воля. Днес в това печално село в което детска глъч не се чува, а училището е опустяло и на неговия вход извисява гранитна снага Моча, живеят по малко от 500 човека. Национализацията и колективизацията ебаха мамата на българското село, а "жителставата" само удължиха агонията. Почти като в един от линковете дето дадох по горе - перспективата за младите хора от това село десетилетия на ред е била ТеКеЗеТо, затова с първият бриз на промяната и отпадането на "модерното" червено крепостничество младите се разпиляха във всички посоки. Останал е да стърчи внушителен и заплашителен само Моча, а в подножието му се мотаят неговите пророци проклинайки САЩ, Европа и планът им за разоряването на България.

[Green Light]

Национализацията и колективизацията ебаха мамата на българското село, .

Тва е верно.


Кое е "Моча" Оградата ли?

[maggot]

...
Кое е "Моча" Оградата ли?

МОЧА = Монумент на Окупаторската Червена Армия
Навсякъде са. Като се започне от паметника на съветската армия в Борисовата градина и се мине през всички села и градове с подобни истукани по-високи от паметниците на Левски, Ботев и останалите български герои, дали живота си за освобождението на България, или онези, които са я създали - за тях паметник дори не се и сещам да има.