Мнемозина написа:...Въпросът е какви авторитети ще дойдат след това.
"АЗ, МОЯ МИЛОСТ и СОБСТВЕНАТА МИ ПЕРСОНА".

- Това са авторитетите "после".
Ако си прежалила някоя и друга минута да прочетеш "анималистичната" ми тема, със сигурност точно ти си разбрала какво искам да кажа.
Това беше промиването и компостирането на мозъците - "аз съм най-важният!", "няма по-умни и по-авторитетни от мен"... и т.н.
Няма да забравя онова силно популярно "ръководство за оцеляване" сполетяло ни от новият ни по-голям брат, дето се говореше,
че ако видиш някой бедстващ трябва да му дадеш не риба, а въдица... и ако си в обсада с жена си и невръстните си деца, трябва ТИ да изядеш
последната консерва, оставяки ги да гладуват, щото благодарение на тебе оцелявали, рийш` ли!
Даже и да противоречи на фактите(например финансови такива - защото са най-очевидни),
винаги се намират "обективни" или "външни" причини за оправдание.
Атомизация. Изолация. Цинизъм и принизяване.
Всъщност най-подигравани и осмивани са най-ценните ценности и авторитети, бивши и евентуални.
Вече е на генетично ниво - дори и някой да се опита да се авторитетне изведнъж, докараната до инстинкт реакция веднага сработва безотказно:
"Кой, бе? Тоя ли, бе? Дет` го знам от ей толкав ли, бе?" или "Тоа дет` ми кара таа новата кола ли, бе? и дет не си знае парите (разбирай: накрадил е)?"
Това беше технологията.
Заповед първа: Да нямаш никави други авторитети и да няма за теб нищо по-ценно, и да няма нищо, което да не можеш да
предадеш, продадеш или убиеш заради себе си!
Заповед втора: Ако случайно се усъмниш, че има нещо по-ценно -умно или -правилно от тебе или твоите мисли, виж заповед първа!
dixit!